Според някои експерти, след края на 12-дневната война между Израел и Иран през юни, Ислямската република вероятно ще претърпи сериозна трансформация, която би могла да доведе да превръщането и от идеологическа теокрация в прагматична авторитарна държава, макар че, поне на първо време, тя ще запази всички досегашни ислямско-шиитски атрибути.
Сунитско-шиитският радикален ислям: допълване и противоречие между възгледите на аятолах Хомейни и Хасан ал Банна
След военния разгром на Фатимидския халифат през 1171 и създадените от него производни псевдоетатистки образования, исмаилитите не успяват да се прегрупират, за да формират мощна алтернативна държавна структура.
Идеалите на Ислямска държава за държавност и суверенитет
Настоящата статия разглежда визията на терористичната групировка Ислямска държава за държавност и суверенитет в стремежа и да създаде собствена държава в Близкия Изток с надеждата тя да се уголемява и привлича нови участници.
Глобалната финансова система в ерата на търговските войни
През миналата 2024 търговският дефицит на САЩ се повиши до рекордните 1,2 трлн. долара. Според Белия дом, причината за този шокиращ дисбаланс е наличието на съществени асиметрии в търговските бариери между Съединените щати и техните външноикономически партньори.
Азиатското изкуство на „меката сила”
В днешния многополюсен свят, където традиционните инструменти за натиск – военното превъзходство и икономическият диктат – постепенно губят привърженици, държавите все повече насочват вниманието си към един по-фин и сложен инструмент за международно влияние – т.нар. „мека сила“ (soft power).
Конкуренцията на транспортните коридори като фактор за ескалация на напрежението в Близкия и Средния изток
Както е известно, в пространството на Евразия се реализират много транспортни проекти/коридори - както локални, така и регионални, около които се сблъскват противоречиви интереси, имащи не само икономически, но и политически характер.
Първите опити за създаване на глобални мрежи: финикийският модел
Когато историците говорят за Финикия, обикновено припомнят за произвежданата там пурпурна боя, финикийската азбука и, разбира се, морските експедиции и колонизацията, осъществявани от финикийците. Истината обаче е, че зад тази позната фасада се крие първата в човешката история глобална мрежа на влияние, покрила целия познат тогавашен свят с невидимите нишки на търговията, информацията и властта.