София - новото старо име на града ни. Старо е, защото градът, наречен не иначе, а вече София, бива споменат за първи път през 1329. Ново е, защото още по онова време, преди осем века, Сердика-Средец има зад гърба си цяло хилядолетие заявено, признато градско минало. Това отдавнашно начало на града съвпада с изграждането на базиликата „Света София“, овенчаваща силуета на града още от VI век насам. В първоначалните си скромни архитектурни версии черквата се е родила заедно с града.

Защо обаче „женихът“ град Средец приема девичето име (на базиликата Св.) София едва след хилядолетно съжителство?

Божията невеста

Според разпространена навремето си легенда, Jacques de Molay - великият майстор на Ордена на тамплиерите, успява през 1299 да отвоюва Йерусалим от сарацините – велико военно дело (според съвременните историци, това е по-скоро легенда, свързана с набезите на монголците, които били подкрепяни от тамплиерите, в Светите земи – б.р.). Въпреки тази голяма заслуга към вярата, той бива примамен обратно във Франция и в един петъчен ден на 1314, е изгорен жив по заповед на своя сюзерен - крал Филип IV. Подобна разправа спохожда десетки тамплиери – една много многократно (пре)разказвана и станала банално всеизвестна история.

Това, с което този разказ отпраща към града София е, че тамплиерите са обвинени в тайно почитане на (въображаемо[2]) мерзко същество, наречено Bahomet. То не е производно от Мохамед, а според една находчива интерпретация  Bahomet е кодираното име на Sophia- въплъщение на Божията премъдрост, Божията невеста Sophia - “the bride of God”!

Тази неканонична представа е изповядвана, както от тамплиерите[3] , така и от катарите. А и от българите-богомили? Векове преди тях тя присъства в т.нар. гностични евангелия[4]. Дали преименуването на Средец в София не е реабилитация на женското Начало в социокултурния ни код след вече провиждащия се през XIII век край на средновековния обскурантизъм в Европа?

Западна Европа, така и защитници на представата за равнопоставеността на женското и мъжкото Начала (“ ...проповѣдвали сами помежду си, мѫже, както и жени.” [1]). Благодарение на ересите, вкл. и на богомилската, преходът от върховенството на Богинята-Майка в митологичната йерархия към това на (старозаветния) Бог-Отец се оказва оспорим и до днес незавършен, а за мнозина - даже обратим. В мохамеданството обаче този преход се домогва до своя окончателен, радикален завършек.

Трябвало е едно цяло (първото християнско!) хилядолетие да изтече преди женското Начало наново да заяви себе си, както е било обичайно в ранното християнство, преобразувано от (ретроградни, „старозаветни“[5]) мъже в религия, доминирана от мъже. Така стигаме до основ-ното събитие, въвело християнството в епохата на Модерността – Реабилитацията на разго-вора за  равноучастието на мъжа и жената, както в живия живот, така и в каноническите построения. На последвалата този разговор успешна реабилитация на женското Начало дължим устремния възход на християнска Европа, включително Ренесанса и Просвещението.

Ожесточаващата тема Bahomet↔Sophia става актуална (тъкмо?) на междата на XIII-XIV век, точно, когато се утвърждава[6] и новото, но вече женско, име на града ни. Гротескното изобра-зяване на Bahomet е защитна реакция на назадничавото status'quo на мъжкото канонично върховенство от същото онова време. Връзката между двете наименования Bahomet↔ София (като градско име) не е само в тяхната близка по време, едновременна и даже еднопричинна поява. Тя може да бъде открита и в находчивата тяхна интерпретация чрез древния еврейски шифър A T Ba Sh[6], „уличаваща“ ги в тъждественост! (вж Таблицата).

Идеята да се разгадае произхода на името Bahomet с помощта на шифъра A T Ba Sh принад-лежи на изследователя на еврейските ръкописи от Мъртво море Hill Schoenfield. Други анали-затори свързват Bahomet със Sophia чрез посвещението-инициацията, морето-водата (смис-ловото гнездо МАР), т.е. опосредствено чрез предхристиянските представи за (по-)знание. Sophia потвърждава  приемствената(?) връзка гностици → богомили→ катари→ тамплиери. Общо между тях  е, че всичките са посветени в (уж?) тайно познаниe (= γνῶσις= gno-sis), недостъпно за профаните. Не просто знание, а висше познание, даже интелектуален дар.

Образ 2. Текст. Две развития в противоположни посоки.

Горе, вляво: Фило-Sophia. Стенопис, 1914. Източното християнство почита (неосъзнато?) Великомъченица София като инкарнация на платоническия Разум (→ Премъдрост Божия), чиито построения биват претворени в живота от платоническата Душа. Християнството изобразява  душевното богатство като (пак женска!) триада: Вяра, Надежда и Любов. Иконографската профанация на връзката  Фило-Sophia ↔ Великомъченица София е неизговореното условие(?) предхристиянското мисловно наследство да бъде включено в канона. Направено е от просветени християнски водители и иконописци.

Долу, вдясно: Черната PR-практика на мачисткото охулване на София и даже на злонамере-ното (днес бихме го нарекли сексистко) преиначаване на образа Sophia в гротеската Bahomet бива използвана и за  компрометирането на (ранохристиянските гностици и) средновековните т.нар. ереси, че и на Ордена на тамплиерите. Последните биват обвинявани, че уж почитали този мерзък образ.

Богинята-Майка→ Фило-Sophia→ Бог-Отец

A T Ba Sh-преобразуването на Sophia в Bahomet, т.е. на практика тяхното отъждествяване, e само остроумно разкритие-находка,  онагледяваща свръхнивото, което Sophia заема в мирогледната система на ранохристиянския човек, раздвоен между (нео-)платонизма и структуриращия се в движение християнски канон. Това твърдение би трябвало да бъде потвърдено и от текстове от рода на каноническите евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан – четирите стълпа, носещи (често буквално) купола на християнската „сграда“. Но в тях Sophia не бива спомената поименно и то не защото е „само“ светица, а защото, бидейки Разумът, тя стои опасно високо/начело в Началото на съзиданието. Докато в т.нар. гностични евангелия на Юда, Тома, Филип, че и на Мария (Богородица/Магдалена?), темата за женското Начало, даже изначалното женско присъствие в Мирозданието, е твърдо застъпена.

Нещо повече, в гностичните евангелия Sophia е даже бинарно и равностойно противопоста-вена на/даже допълваща самия Христос: “ Sophia и  Христос онагледяват тази връзка на всички нива. Sophia като невестата; Христос като женихът... От най-малката душевна искрица до величествените световни явления всичко е сдобрено в Едното./... / Sophia е божествената искра.- Христос е светлината, озаряваща всеки човек./ Sophia е душата на жената./ Христос е мъжкият дух./ Sophia е църквата, Христовата невеста.- Христос е женихът, оглавяващ църквата./ Sophia е човечеството.- Христос е последният Адам./ Sophia е женското в Господ.- Христос е цялостта, образът на Бащата.“[13] [7] ... „Sophia е „солта“ на всеки [вкл. и на божествения] дар[12].”

Според гностичния разказ, Sophia е повече от само Христова невеста [7]. Тя е пряко творение на Върховната сила (= Едното според Платон), а и самата тя е прародител на боговете, включително и „баба“ на Бог Йехова! Sophia прави опита сама, без съпружеска помощ, да роди и успява да даде живот на Създателя-Demiurg'ът на целия днешен несъвършен и порочен материален свят. Това твърдение може да бъде прочетено в евангелието на Юда.[8] Ненадживяните матриархални времена конструират и пазят/препредават гностичната „тайна“ за това, че дори и самият Христос е рожба на Sophia. Аналогията със Изида, която е сестра и съпруга на Озирис, а и го връща към живота (“ражда“), е плътна.  Sophia е образ, който се корени, даже е тъждествен с архаичната представа за Богинята-Майка или даже нейно превъплъщение в новонастъпващите християнски времена.

В йерархията Sophia е колкото Богинята-майка, толкова и Майка на боговете.  Тя присъства, даже участва при Мирозданието и поради това в (посочения по-долу пример[7] на) небесната гностична подредба[9] Sophia бива предшествана само от: Върховната Сила, която е напълно безразлична към човешките дела и поради това делегира тези грижи на създания, т.нар. eon'и, едно от които е Sophia. В желанието си да се самовъзпроизведе, тя зачева сама от себе си и поради това ражда несъвършенния, даже злобен, лош и станал причина за всички несъвършенства на земята Създател – Демиург. Негов „син“ е Старозаветния Яхве, Jehovah, YHWH. Зовем го Бог-Отец. Синът[10] му Христос е Бого-човекът, Спасителят на човеците.

В трите висши гностични нива прозират//биват открити трите платонически равнища:       

Едното (Всеединството, Единицата) ↓

Разума (= Sophia) ↓

Душата.

Платоническата Душа бива преформулирана от източното християнство по един поетично уважителен начин. Нейното душевно богатство бива представено като триадата Вяра+Надежда+Любов. Изпълненото с обогатяващи компромиси (с неоплатонизма) развитие на догмата обаче не спира дотук.

Sophia срещу мачотеизма.

Даже и по време на борбата с настъпващия старозаветен мъжки монотеизъм, Sophia има силата-самочувствието да заяви в гностичния текст „Гръмотевицата“: „Защото аз съм първото и последното/аз съм почитаната и презряната/аз съм уличницата и светицата/.../аз съм тази, чиято венчавка бе велика, и тази, която не си взе съпруг.“[5] Тези думи са свидетелство, както за подкрепата, на която се радва, така и на тежките упреци срещу нея, изговорени от настъпващия мъжки монотеизъм. Неговият, макар и неосъществен докрай европейски триумф, бележи победи от рода на „The descent [= упадъка, англ.] of Ischtar, the fall [= пропадането, англ.] of Sophia,...”[11][5]. Sophia не е била самотна жертва, битката се е водила срещу женското Начало и даже само присъствие, олицетворявано от Богинята-Майка, а в последвалите исторични времена - от Изида, Ищар. Sophia е устоялото тяхно превъплъщения в новонастъпващите християнски времена.

Независимо от това многовековно потисничество-оклеветяване, обожанието на Sophia остава както многолико (споменахме мимоходом само някои от многото хипотетични йерахични връзки-отъждествявания и противопоставяния), така и несломимо, защото животът ни предлага вечния и несравним пример на майчинството. И въпреки това, в името на налагащия се мъжо-монотеизъм, то е трябвало да бъде забравено, заличено и даже преследвано. Както физически, така и морално. Така възниква черната PR-конструкция на Bahomet, чиято цел е да дискредитира първичното, а то е женското Начало. Не е било лесно, още по-малко пък постигнато, защото ранната християнска църква почита жената като равна, а понякога и като превъзхождаща мъжа: “Peter [12] … questioned … about the Savior … Did He prefer her [=Мария] to us [= останалите апостоли- мъже]? Отговорът на Лука: „ ... If the Savior made her worthy, who are you indeed to reject her?... Hе loved her more than us.” [11]

Sophia = Премъдрост Божия

Тази формула на компромиса сякаш задоволява всички, защото, от една страна, обособява, а от друга – отъждествява двете Начала: (тогава налагащото се) Мъжко и (дотогава доминиращото) Женско, а като Фило-Sophia отчита и се съобразява и със светското, неоплатоническо мислене. Това е широко скроена концепция, включваща в общ поток наглед несъвместими виждания. Така си остава до настъпването на средновековния западноевропейски обскурантизъм, отличаващ се с доминацията на мъжкото («юнашкото“, в добрия си вариант станало и рицарско) Начало.

Налагането на  мъжо-монотеистичното Начало е наследен недъг от старозаветната догма, която християнството успява с жертви, но в крайна сметка - щастливо (след едно хилядолетие) да преодолее, благодарение на нестихващите и борчески импулси, идващи от живия живот. „ ... мѫже и жени сѫ отивали въ пламъцитѣ на костеритѣ [= кладите, бълг. чужд.]. Съ такива примѣри е изпълнено само началното християнство, на което богомилитѣ се смѣтали истински послѣдователи...” [1] Изповядваното и практикувано от богомилите равенство на мъжете и жените е тяхна велика заслуга за развитието на християнска Европа. Пълноценното зачитане и на двете човешки половинки води до тяхното пълнокръвно участие-принос в обществения живот на християнския свят. Това е решаващото предимство, което лежи в основата на бурното развитие на (западната и нашата!) Европа, която в IX, Х и XI век все още отстъпва по своето развитие на близкоизточната[13], тогава вече помохамеданчена, цивилизация. Подобна психо-пренагласа все още предстои на днешния мохамедански (религиозен, станал интегрален) възглед, развил се в последното хилядолетие като строго монотеистичен и по-точно като мъжо-монотеистичен. Възглед, който успява да премоделира гражданското поведение, че и житейско-битовите практики на близкоизточните общества. Общества, които още от зората на човешката история, са възприемали и двете Начала (мъжкото и женското) като  равнопоставени (с жени-фараони като Хатшепсут и Клеопатра или като сирийско-палмирската императрица Zenobia).

На осъзнаването на неизбежността от реабилитацията на женското Начало (Светът върви напред!) се дължи днешната фрустрация на мохамеданския мачо-мъж. Това си проличава си по натиска, упражняван от него спрямо жените-мюсюлманки, който е толкова силен, колкото и спрямо чуждите (християнски, еврейски, будистки, хиндуистки) символи-практики.

Актуален, при това оптимистичен послеслов

Не мъжете, а „Изида-Ищар-Sophia”, т.е. жените, ще променят социокултурния код на мюсюлманския свят, за който мнозина християни-европейци-консерватори твърдят, че бил враждебен по дефиниция на християните: „Не всички мохамедани са терористи, но повечето терористи[14] са мохамедани“ е както погрешно твърдение, така и фатално, защото несправедливо стигматизира милиони хора, част от които са се опазили до днес като крипто-християни.

Подобна пренагласа на социокултурния код е преживял и старият Средец, станал София още през ХIV век. „Прѣзъ X век намираме богомили въ [днешното] Софийско... По-късно, въ София се настанява и тѣхниятъ епископъ — Дѣдьць Срѣдьчьскыи...”[1] Преимену-ването на града е афишираната (съзнателно или стихийно постигнатата?) реабилитация на Sophia. То документира отказа от мъжо-монотеистичните (тогава по нашите земи - християнски) юначества в полза на балансираното Мъжко-Женско и поради това равно и устойчиво, модерно поведение на софиянци.

Това става точно навреме, 53 години преди мачисткият (и поради това  отблъскващ, защото е анахроничен) ислямски мъжо-монотеизъм да завладее града през 1382. Тогава София (заедно с  България) е била вече с променен социокултурен код. Там, където това не е било постигнато, например в Мала Азия, двата мачо-мъжо-монотеизми: завареният елински и настъпващият-турски, са се идентифицирали взаимно като сродни. Това им е позволило да развият и запазят  (отвъдконфесионално!) едни и същи битови практики, преливащи една в друга. Така, почти неусетно християнска Мала Азия изчезва.[15] За разлика от нея, нашите земи „принадлежат“ на Pistis Sophia.

Но защо Pistis? Защото е изстраданата мъдрост на даряващата живот. Богинята на живота, инкарнация на самия Живот. Това е авторовото, емоционално обобщение на  различните академични, но все пак еднопосочни тълкувания на няколкото преводи на Pistis, представящи я като ПЪРВОИЗТОЧНИК→ неутомима ЖИЗНЕНОСТ→ ПРЕГРЕШЕНИЕ от добронаме-рена самоувереност→  сурово ИЗКУПЛЕНИЕ→ и осмислената МЪКА→ (носеща Пре-) МЪДРОСТ (= Sophia с душевното и богатство, родител) на ВЯРАТА, и на НАДЕЖДАТА и на ЛЮБОВТА. Разумът и неговата Душа!

Одухотвореният Разум - Патрон на града ни.

Извори:

1. Иванов, Йордан.  Богомилски книги и легенди, http://promacedonia.org/ji/ji_uvod_5.htm

2. Петканова, Донка. Българско творчество в традициите на апокрифите, Тайна книга на богомилите,   http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_42.html

3. Презвитер Козма. Беседа против богомилите, самиздат. Григор Симов, grigorsimov.blog.bg/

4. Dragon, Ordre des Templiers, Mystères autour de l'Ordre du Temple, http/www. paranormal-fr.net.

5.  Yamauchi, Edwin M. The descent of Ishtar, The fall of Sophia, and the jewish roots of gnosticism,  Tyndale Bulletin 29,1978.

6.  Schoenfield, Hill. –, Youtube,...

7.  Baphomet,  Wikipedia, the free encyclopedia

8.  Pistis Sophia, Wikipedia, the free encyclopedia

9.  Baf'omet is not Sofia, en.wikipedia.org/wiki/Talk%3ABaphomet

10.  Judas: „Another Gospel“ by John Oakes , http://evidenceforchristianity.org/judas-another-gospel/ Posted on May 23, 2006.

11.  The Gospel according to Mary, http://www.piney.com/GnostGospMary.html

http//:gnosis.org/library/marygosp.htm

12.  The Gospel of Philip. (Introduced and translated by Wesley W. Isenberg), theologywebsite.com

13.  The non canonical Gospel of Thomas introduces:  The Bridal Chamber – Becoming One, http://www.angelfire.com/dc/universalism/bridalchamber.html

[1] ... означавало "... great androgynous [= безполов, англ.] light. Its male name is designated 'Saviour, begetter of all things'. Its female name is designated 'All-begettress [= всеоплодителка, англ.] Sophia'. Some call her 'Pistis'. [8]

[2] Bahomet – Черна PR-конструкция на католическия клир и на френската светска власт, целяща дискредити-рането на Ордена на тамплиерите.

[3] „...Over 100 different charges had been leveled against the Templars. Most of them were dubious, as they were the same charges that were leveled against the Cathars.“[7] И по-точно: "L'idolâtrie fut l'un des principaux chefs d'accusation portés contre les templiers. Ils auraient idolâtré la représentation d'un être dans un culte plus ou moins démoniaque, en tout cas non chrétien. Le nom de Baphomet n'a jamais été prononcé que ce soit par les templiers ou leurs accusateurs, seulement l'adjectif baphométique fut entendu à l'époque... "[4

[4] Християнската църква почита евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан – четирите стълпа на вярата. Текстове като евангелията на Тома, Юда, Мария (Богородица или Магдалена?), Филип, както и Pistis Sophia са забранени и унищожавани, но и крити и сега преоткривани. Те са наречени гностични,  т.е. съдържащи познание, но (уж достъпно) само за посветени. Това е препятствало църквата в нейното мисионерско дело.

[5] Изобразяването на жени е забранено от/за ортодоксалните евреи. В техните издания  Angela Merkel е била заличена от снимката на политиците, застанали начело на марша Je suis Charlie в Париж, 11.I.2015 г.

[6] За пръв път градът ни е назован София в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г.

[7] "Sophia and Christ illustrate this marriage on every level. Sophia as the bride; Christ as the bridegroom (=  женихът, англ.)... From the smallest inner spark to the grandest universal realities all is reconciled together into One./... / Sophia is known as the divine spark. - Christ is the light that lighteneth every man./ Sophia as the feminine soul. - Christ as the male spirit. / Sophia as the Church, the bride of Christ. - Christ as bridegroom, the head of the Church./ Sophia as humanity. - Christ as the last Adam. / Sophia as the feminine of God. - Christ as the all, the image of the Father."[13]

[8] “In Gnosticism (and in neo-Platonism), the true, spiritual God is a lofty [= високомерен, англ.]being, far separated from the world. ... The real God is so distant from human beings that out of his thoughts he created lesser beings, known as "aeons" ... One of the aeons is Sophia ... To Gnostics, Sophia's thoughts [да създаде себеподобие без помощта на съпруг!] led to the creation of an evil god, Ialdabaoth ..., who later created the god of Genesis, YHWH, Jehovah. All of these neo-Platonic characters are found in the Gospel of Judas. This bumbling [= несръчен, англ.] evil god created a disastrous world in which little sparks of the divine are trapped inside an evil body.   From neo-Platonism we get Gnostic philosophy/religion, from which we get the Gospel of Judas... In the final analysis, Gnostic "Christianity“ is not Christian at all, and neither is the Gospel of Judas Christian... Gnostic belief is based on an amalgam of the popular philosophy and religion of the Eastern Mediterranean, with only a thin veneer [= лустро, англ.] of pseudo-Christian teaching. Gnostic teachers are called the antichrists..." [7]

[9] Християнската църква отрича трите висши гностични нива, които са заемки от средиземноморски езически пантеони и вярвания и даже–  фолклорни импровизации. Те биват забранени, ще рече - силом забравени.

[10] Според богомилската версия Бог-отец има за син и Сатана(-ил), причинил всички беди на земята.

[11] The Thunder [= Гръмотевицата, англ.]: "... For I am the first and the last./I am the honoured one and the scorned one./I am the whore and the holy one./I am the wife and the virgin./I am the mother and the daughter./I am the members of my mother./I am the barren one and many are her sons./I am she whose wedding is great, and I have not /taken a husband."[5]

[12] Той става първият епископ на Рим (30 - 67 г.).

[13] Халифът Харун-ал-Рашид (*763, +809) изпраща за подарък на Карл Велики часовник, макар и воден.

[14] А Брейвик, избил повече от всички мохамедански терористи в Европа, взети заедно?

[15] За да стане безостатъчно турско-мохамеданска и то след като в ХI век там пришълците от Централна Азия са били само 400 семейства.

{backbutton}