Преди всичко бих искала да отдам дължимото на Русия - една разорена от Хитлер страна, чиито загуби в края на Втората световна война достигат 23 милиона души, и най-вече на руските войници, благодарение на които броят на убитите немски военни се оказва десет пъти по-голям от този на войниците на съюзниците.

Съвременното човечество, почти половината от което вече живее в градовете, не е съвсем наясно, че не изчерпването на органичните енергоносители, а именно недостигъг на чиста питейно вода може да превърне света ни в истински ад. Само 1% от всичките 1,4 млрд. куб. м вода на планетата стават за пиене. А ако изключим от това количество слабодостъпните ледници и подземните води, остават реките и езерета, които са основния източник на живителната влага за пиене и битови нужди, както и за индустрията и селското стопанство.

Избухналата през 2011 сирийска гражданска война даде възможност за предефиниране ролята на регионалните и глобални играчи в Близкия Изток и Северна Африка. Докато САЩ, в лицето на администрацията на Барак Обама, действаха неохотно, поради електоралната цена на евентуална пряка намеса, Русия, Иран, Турция и редица недържавни играчи се включиха в конфликта в опит за реализиране на непосредствена печалба в една игра с нулев резултат. Още повече бяха участниците, които действаха с проксита, или поддържаха финансово и оръжейно една или друга страна от така разслоения конфликт.

Красимир Богданов е роден през 1974 във Враца. Завършил е строителния техникум и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с квалификация магистър по история. От 2001 е учител във врачанското СОУ “Христо Ботев”. През 2003-2007 е общински съветник в Криводол. През 2007-2011 е заместник-председател в Общинския съвет на Враца и член на комисиите по образование, култура, културно-историческо наследство и вероизповедания в местния парламент. Областен председател на ВМРО. От 2011 е заместник-кмет на Община Враца по образование, култура, спорт и туризъм.
Народен представител н 43-тото и 44-тото Народно събрание от групата на Обединени патриоти.

В своя студия, посветена на съвременната геополитика на Израел, известният американски анализатор Джордж Фридман посочва, че непосредствено след създаването на еврейската държава през 1948, тя се оказва застрашена от всичките си непосредствени съседи.

Според мнозина анализатори, масовите улични протести в Беларус са само "върха на айсберга" на онези процеси, които ще се развиват в тази страна през следващите месеци и години. Беларуската криза очевидно не прилича на безкрайните кризи в Белгия и Италия, които доказаха, че могат спокойно да съществуват в течение на десетилетия и без стабилно централно правителство.