През последните години активността на радикално-ислямистките движение в Африка и особено в северната и част, непрекъснато нараства, за което силно допринесе и т.нар. „Арабска пролет”. В същото време местните светски режими изглеждат неспособни да се справят с тази опасност, дори и с помощта на подкрепящите ги големи чуждестранни играчи, повечето от които поддържат свое военно присъствие на континента.
Средиземноморската идентичност vs. панарабизма
Развитието на отношенията с Гърция и Кипър, наред с формирането на други регионални алианси, е в изключителен национален интерес на Израел, тъй като укрепва статута на страната в сферата на сигурността, в политически и икономически план.
Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа
Приемайки Хърватия за свой 28-ми член, на 1 юли 2013, Европейският съюз достигна апогея на разширяването си, както в териториален план, така и като брой на страните членки. Много скоро след това обаче, сепаратизмът (и то на държавно ниво) взе връх и т.нар. Брекзит доказа, че евроинтеграцията не е необратим процес. През 2016 Обединеното кралство гласува на референдум за напускане на Общността и от 31 януари 2020 броят на страните в ЕС стана, поне засега, 27.[1]
Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна
Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.
Украинската външна политика в „ерата Зеленски
През април 2020 се навърши една година, откакто бившият комедиен актьор Владимир Зеленски стана президент на Украйна. В неговата предизборна програма, на външната политика не се отделяше кой знае какво внимание. Там се говореше за пътя на Украйна към членство в НАТО, като мярка за укрепване сигурността на страната, а в раздела, посветен на инфраструктурата, бегло се споменаваше за необходимостта от подписване на договор за установяване на режим „Открито небе” с ЕС. И това беше всичко.
ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства
Европейският съюз приключи миналата 2019 (и поредния политически цисъл) с парламентарни избори и избор на ново ръководство на основните институции на това голямо международно обединение, което напоследък преживява доста сложен период от своята история.
Отношенията между София и Скопие в контекста на европейската перспектива на Република Северна Македония
През 2018 Република България за първи път пое председателството на Съвета на ЕС в период на несигурност за целия Съюз. Осъзнавайки привилегията, отговорността, но и възможността за страната и региона с бурно минало в съседство, министърът на българското председателство Лиляна Павлова и премиерът Борисов неколкократно подчертаваха, че това Председателство е балканско, с надежда политическата линия да бъде продължена от другите председателстващи държави от Тройката[1].