Списание Геополитика
Списание за геополитика, геостратегия & анализи
Можете да намерите списание "Геополитика" в:
Или да го поръчате от сайта: beautyhealth.bg
През последните години активността на радикално-ислямистките движение в Африка и особено в северната и част, непрекъснато нараства, за което силно допринесе и т.нар. „Арабска пролет”. В същото време местните светски режими изглеждат неспособни да се справят с тази опасност, дори и с помощта на подкрепящите ги големи чуждестранни играчи, повечето от които поддържат свое военно присъствие на континента.
Развитието на отношенията с Гърция и Кипър, наред с формирането на други регионални алианси, е в изключителен национален интерес на Израел, тъй като укрепва статута на страната в сферата на сигурността, в политически и икономически план.
Приемайки Хърватия за свой 28-ми член, на 1 юли 2013, Европейският съюз достигна апогея на разширяването си, както в териториален план, така и като брой на страните членки. Много скоро след това обаче, сепаратизмът (и то на държавно ниво) взе връх и т.нар. Брекзит доказа, че евроинтеграцията не е необратим процес. През 2016 Обединеното кралство гласува на референдум за напускане на Общността и от 31 януари 2020 броят на страните в ЕС стана, поне засега, 27.[1]
Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.
През април 2020 се навърши една година, откакто бившият комедиен актьор Владимир Зеленски стана президент на Украйна. В неговата предизборна програма, на външната политика не се отделяше кой знае какво внимание. Там се говореше за пътя на Украйна към членство в НАТО, като мярка за укрепване сигурността на страната, а в раздела, посветен на инфраструктурата, бегло се споменаваше за необходимостта от подписване на договор за установяване на режим „Открито небе” с ЕС. И това беше всичко.
Европейският съюз приключи миналата 2019 (и поредния политически цисъл) с парламентарни избори и избор на ново ръководство на основните институции на това голямо международно обединение, което напоследък преживява доста сложен период от своята история.
През 2018 Република България за първи път пое председателството на Съвета на ЕС в период на несигурност за целия Съюз. Осъзнавайки привилегията, отговорността, но и възможността за страната и региона с бурно минало в съседство, министърът на българското председателство Лиляна Павлова и премиерът Борисов неколкократно подчертаваха, че това Председателство е балканско, с надежда политическата линия да бъде продължена от другите председателстващи държави от Тройката[1].
