Франсис Фукуяма, Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева”, 208 стр. „Изток-Запад”, С.2019

Азбучните истини имат свойството да се забравят, постепенно оставайки на втори план, затова е добре да си ги припомняме отвреме навреме. Опит за такова припомняне е и последната книга на Франсис Фукуяма „Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева” (1).

Глобалното „извънредно положение”, въведено в хода на борбата срещу пандемията от коронавируса, раздели политиците и експертите на привърженици на възстановяване прерогативите на националната държава и апологети на създаването на своеобразно „световно правителство”. При това обаче, на заден план остават два важни проблема. Първият е, че обществата на всички развити държави демонстрираха сравнително висока способност за мобилизация.

Днес половината човечество живее в Азия. По данни на ООН, от 30-те най-големи градове на планетата, 21 се намират в азиатски държави. През 2020 на континента живеят половината от принадлежащите към средната класа в света, чиито дневен доход на глава от населението варира в диапазона между 20 и 100 долара по паритет на покупателната способност.

Важен въпрос в сферата на политическата мисъл днес е огромният разрив в основния дискурс между теоретичното „изразяване” на суверенната нация и универсалната политическа практика на империите. Този разрив между теорията и практиката ни кара да се замислим за концептуалната система на „националната държава”, а след това да използваме концепцията за „империята” за да стигнем до ново разбиране за историята и съвременния политически живот.

Целта на настоящата статия е да изложи и анализира идеите на известния американски политолог Збигнев Бжежински (1928-2017) за мястото на Европа в американската външна политика.

Понятието „Индо-Тихоокеански регион” е сравнително ново. То започна все по-често да се използва предимно от индийските и американските политици и анализатори в хода на ескалиращото противопоставяне между Запада и Китай.