Динамичното развитие на съвременна Азия, която е на първо място в света по обема на своето производство и притежава гигантски човешки потенциал (над 3 млрд. души), укрепването на азиатските транснационални финансови центрове и увеличаването на дела на мегарегиона в световните финансови потоци са сериозни доводи в полза на тезата за вероятната доминация на азиатските държави през ХХІ век.

„Русия е неотделима, органична част от Голяма Европа, т.е. от широката европейска цивилизация. Нашите граждани се усещат европейци. Ето защо Русия предлага да се върви към създаването на единно икономическо и човешко пространство от Атлантика до Тихия океан – общност, която руските експерти наричат „Съюз на Европа”, който само ще укрепи възможностите и позициите на Русия в рамките на нейното икономическо обръщане към „новата Азия”

Владимир Путин, «Русия и променящият се свят"», февруари 2012

Резултатите от референдума в Турция от 16 април т.г. могат да бъдат интерпретирани по различни начини: узаконяване и засилване на личната власт на Ердоган, задълбочаване на поляризацията в турското общество, отдалечаване на перспективата за европейско членство на страната и всичко това взето заедно.

Решението на САЩ да предоставят на Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди (YPG) значително количество оръжие и военна техника породи истински шок в Анкара.

Непосредствено след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември 2016 и в очакване на евентуален успех на консервативните националисти на парламентарните избори в Холандия през март 2017 и в президентската надпревара във Франция, през април и май, мнозина анализатори с тревога заговориха за очертаваща се "консервативна революция" в западния свят.

Едва ли е пресилена характеристиката на Балканския полуостров като „ключ за дестабилизацията на Европа”.