С периодични прекъсвания, преговори за разрешаване на кипърския въпрос се водят под егидата на ООН от 1975 насам. Две са важните споразумения в този процес: между президента архиепископ Макариос и турско-кипърския лидер Рауф Денкташ от 1977 и между президента Спирос Киприану и Рауф Денкташ от 1979.

В края на миналата 2016 Кралският институт за международни отношения, по-известен като Чатъм Хаус, публикува поредното си изследване, посветено на обвързаността между проблемите на ядреното въоръжаване и редица други въпроси на многостранното международно сътрудничество (1).

През последните години в дискусиите за тенденциите в икономиките на развитите западни държави доминираше темата за изнасянето на индустриалното производство в чужбина – т.е. за офшоринга и аутсорсинга на производствената дейност. Вместо развитието на индустриалната обработваща индустрия се появиха т.нар. глобални вериги на стойността и търсенето на глобален растеж.

Международните отношения и геополитиката съвсем не са синоними, поне не и по начина, по който ги разбираме в Geopolitical Futures (проектът, който Фридман ръководи от 2015 насам – б.р.). Така, „международни отношения” е описателна фраза, обхващаща всички аспекти на поведението на държавите една спрямо друга. На свой ред, „геополитика” е хипотезата, че всички международни отношения се основават на взаимната връзка между географията и мощта/властта.

Независимо, дали времената са добри или лоши за Америка и без оглед на случващото се по света, има нещо в САЩ, което винаги изглежда неизменно: бюджетът на Пентагона никога не намалява.

Понятието “Запад”, като представа за eдин обособен културнополитически свят, се заражда още през Древността в Азия. Векове наред китайците например разбират под “Запад” Индия, а японците – Китай.