През 70-те години на миналият век, членовете на „Мюсюлманските братя” и техните симпатизанти насочват вниманието си към Европа, като постепенно изграждат в западната и половина широка и добре организирана мрежа от джамии и ислямски благотворителни организации. Провалили се в опитите да завземат властта в Египет, „братята”, превръщат Стария континент в свой основен приоритет. В резултат на това и благодарение финансирането от богатите на петрол държави от Персийският залив, днес членовете на Братството ръководят добре организирана, централизирана мрежа, покриваща почти всички европейски страни. Ролята на принадлежащите към нея европейски мюсюлмански организации може да се определи като двойнствена:
„Те се представят за модерни и съвременни, дори и да продължават да изповядват радикалната идеология на Братството и да поддържат връзки с терористите. Умерената им реторика и доброто владеене на немски, холандски и френски език отваря за тях вратите на европейските правителства и медии… Но, когато говорят на арабски или турски пред последователите си, хвърлят маските и прегръщат радикализма. И макар че по телевизията призовават за междурелигиозен диалог и интеграция, в джамиите им се проповядва омраза, а на богомолците непрекъснато се говори за злините на западното общество”[1].
Европа като част от „Дома на Исляма”
1989 се оказва повратен момент за „Мюсюлманските братя”, тъй като пред тях се разкрива възможността да запълнят идеологическата празнина, възникнала след рухването на комунизма. Друга фундаментална промяна е, че привържениците на движението престават да разглеждат Европа като част от Дар ал-Куфр (т.е. „Дома на неверниците”) и на практика я включват в Дар ал-Ислам (т.е. Дома на исляма), приемайки, че „шариатът трябва да се прилага от мюсюлманите, установили се на европейска територия, тъй като и Европа е част от земята на исляма”[2]. Тази теологическа рамка е от ключово значение за да разберем, как „Мюсюлманските братя” се вписват в рамките на ислямският спектър днес. Както е известно, в традиционната ислямска политическа доктрина, светът се разделя на две сфери – Дар ал-Ислам, т.е. земите управлявани от мюсюлманските правителства и Дар ал-Куфр, т.е. територии, администрирани от неверници (немюсюлмански правителства). За най-стриктните привърженици на салафитския ислям, Европа принадлежи към втората сфера. За тези, които френският изследовател Жил Кепел нарича „набожните” и свързва с мирната версия на исляма, Европа е Дар ал-Сул (т.е. Дом на примирието) – земя, където младите мюсюлмани трябва да се откажат от войнствения джихад и да съжителстват съвместно с друговерците, като същевременно продължават да се придържат към строгите религиозни доктрини. Друго измерение на Дал ал-Куфр обаче е известно като Дар ал-Харб, т.е. Дом на войната. Тази рамка се използва от привържениците на войнственият джихад, чиято цел е да разширят границите на Дар ал-Ислам и да се създаде универсална ислямска умма (общност, държава)[3].
Мястото на „Мюсюлманските братя” в тази картина е специфично, като организацията привлича предимно консервативно настроени мюсюлмани, които интегрира към своите принципи, но без да ги асимилира. Членовете на Братството се стремят да организират мюсюлманите в активни общности и институции, като същевременно се насърчават образователните и социални услуги[4]. „Братята” търсят сътрудничеството на приемащата страна и насърчават дискусиите и преговорите с общинските организации относно правото на застъпничество по такива важни въпроси като носенето на забрадка, или консултациите по етнически проблеми. В дългосрочен план, организацията цели признаването и интегрирането си в европейското политическо пространство, чрез институции и лидери, които са добре познати и, общо взето, приети в европейските среди, въпреки че често ги свързват с насърчаване на екстремизма на местно и глобално равнище.
Днес идеологически лидер на движението е теологът шейх Юсуф ал-Кардауи. Роденият в Египет духовник, който живее в Доха (Катар), води седмично предаване на религиозна тематика, излъчвано по катарската телевизия „Ал Джазира”. Там той се изявява като умерен и модерен теоретик на исляма. Издирван по обвинения в тероризъм в родният си Египет[5], Кардауи се рекламира от „Ал Джазира” като „почитан в голяма част от мюсюлманският свят заради интелекта си и способността да адаптира основните принципи на исляма към реалностите на съвременнния свят”[6].
Кардауи ръководи организацията „Европейски съвет за фетва и изследвания” (ЕСФИ), който е важен и много ефективен инструмент на „Мюсюлманските братя”, достъпен във виртуалното пространство чрез електронната си страница www.islamonline.net. През 2003, Кардауи създава „Световен съвет за мюсюлмански духовници”, със седалище в Дъблин. Ежегодните му заседания се провеждат из цяла Европа, като на тях се обсъждат и публикуват напътствията на исляма (фетви), особено такива, касаещи живота на мюсюлманите в държавите, принадлежащи към Западната цивилизация. Като духовен лидер на тези организации, той подкрепя основния принцип на „Мюсюлманските братя”, че всички мюсюлмани следва да се дистанцират от либералната демокрация, практикувана на запад, като в същото време максимално се възползват от нейните привилегии и предимства[7]. Макар че пред немюсюлманите използва умерена риторика, поведението му е съвършено различно, когато проповядва пред арабскоговоряща аудитория. През 2002, в предаването си, излъчвано от „Ал Джазира”, Кардауи заяви: „Вече завладяхме Константинопол, сега остава да се изпълни втората част от пророчеството – завладяването на Ромийа (Рим). То ще означава, че ислямът ще се завърне в Европа. В едно от предишните предавания посочих, че това няма да е завладяване със сила, а с проповеди и идеология. Европа ще осъзнае, че страда от материалистичната култура и ще потърси алтернатива… Ислямът ще се завърне в Европа и европейците ще приемат исляма. След това те самите ще започнат да разпространяват исляма по света, дори по-ревностно от нас – старите мюсюлмани. Това е във възможностите на Аллах”[8].
По отношение на тероризма, Кардауи изказва различни и взаимно противоречащи си мнения. Така, той осъди разрушаването на кулите-близнаци в Ню Йорк и атентата в мадридското метро, като актове на терор[9], но напълно подкрепя тероризма срещу Израел и израелските граждани, които смята за „законно обосновани”. От теологична гледна точка, разглежданите обекти са част от Дар ал-Куфр, което предопределя и крайното им елиминиране. Тоест, те подлежат на религиозно прочистване, тъй като, по презумция, цялото израелско общество се състои от противникови бойци, защото всички израелци - мъже и жени, са „обучени да убиват палестинци”.
Подобно на други лидери на „Мюсюлманските братя”, Кардауи осъжда джихадизма и организации като „Ал Кайда”. Позицията му обаче е диаметрално противоположна, когато става въпрос за дейността на „Хамас” – инструментът на „братята” на палестинска територия. Дейността на „Хамас” се легитимира с религиозните постановления (фетвите), които Кардауи издава, и които оправдават извършването на самоубийствени атентати срещу цивилни граждани. Това ясно илюстрира двойнствената риторика и позиция, която теологът заема, в зависимост от засегнатите страни.
Подобен подход Кардауи използва и когато става въпрос за западни понятия като демокрация, свобода на словото и вероизповеданията, правата на жените, хомосексуалистите и антисемитизма. Те могат да бъдат разбрани само, ако първо се пречупят през призмата на изповядвания от Братството ислям. Когато обаче говори пред европейските медии, тези несъответствия и противоречия се прикриват с използването на лексика и терминология, доближаваща се до идеята за „Еврабия”: „Като мюсюлманско общество, трябва да приемем демокрацията в ислямския и контекст… общество движещо се от законите на шариата, което е съвместимо с ценностите на свободата, човешките права, правосъдието и равенството… Трябва да вземем доброто и да се откажем от лошото. Например, много демократични страни са разрешили разпространението на форми на сексуално отклонение… Ислямът не е антидемократичен. Това, което искаме, е свободно общество, приемащо правилата и законите на шариата, който е съвместим с ценностите на демокрациите, човешките права, правосъдието, развитието и просперитета.”[10]
В същото време, името на Кардауи се свързва с организации, финансиращи ислямистките терористични мрежи. Той например е член на шариатския борд на банката „Ал Таква”, като е и един от най-значимите и акционери[11]. Държавният департамент на САЩ определя тази банка като: „специално създадена организация за глобален тероризъм”. Авоарите и бяха замразени от американските власти на 7-ми ноември 2001, след разкритията, уличаващи банката, че финансира Ал Кайда[12]. Кардауи е и председател на благотворителната коалиция „101 дни”, която властите в Палестинската автономия определиха като „едни от поддръжниците – с пари и продоволствие, на движението „Хамас”. В тази връзка, през ноември 1999, на Кардауи бе забранено да влиза на територията на САЩ.
През март 1997 „Федерацията на ислямските организации в Европа” (ФИОЕ), спонсорира първото заседание на „Европейският съвет за фетва и изследвания” (ЕСФИ), провело се в Лондон с участието на над петнайсет известни ислямски учени. Те одобряват изготвеният проект за Конституция на Съвета. В нея той е описан като „ислямски, специализиран и независим орган”, имащ правото да издава всеобщо валидни фетви, „отговарящи на нуждите на мюсюлманите в Европа”[13]. На практика, Съветът е правен орган, който изготвя за европейските мюсюлмани необвързващи правни съвети по въпроси, пред които те се изправят, живеейки в немюсюлмански държави. Седалището на Съвета е в Дъблин, като той работи съвместно с „Ислямския културен център”. И двете институции се ползват с щедра финансова подкрепа от организацията „Ал Мактум”, оглавявана от финансовият министър на Дубай, шейх Хамдан ал Мактум.[14] Съветът заседава два пъти годишно и включва 32 ислямски теолози, повечето от които живеят в Европа.
Всъщност, Съветът е орган създаден и доминиран от глобалната мрежа на Братството. Някои от членове му са авторитетни теолози от арабските страни на Персийският залив, като повечето са тясно свързани с мрежата Икван. Както признава лидерът на туниската ислямистка формация „Ал Нахда” Рашид Ганучи: „някои от членовете на Съвета са членове и на Братството, някои не са. В случая е важна идеологията, а не движението”[15].
Независимо, че Съветът е изграден като демократичен орган, в който управлява мнозинството, членовете му гледат да избягват разногласията и обикновено следват позицията на Кардауи и другите влиятелни фигури в тази институция. Шейхът е харизматична личност, чиито авторитет е от решаващо значение за Съвета. Въпреки, че се стреми да използва умерена риторика, той многократно е подкрепял самоубийствените атентати срещу Израел и американските сили в Ирак и редовно декларира подкрепата си за организации като „Хамас” и палестинската „Ислямски джихад”. Кардауи определя близкоизточния мирен процес като „заговор за прекратяване на палестинската съпротива” и заявява открито, че „джихадът е задължение на целия мюсюлмански народ за да освободи Палестина, Йерусалим и джамията „Ал Акса”[16]. Така през 2004 Карадауи издаде фетва, оправдаваща атаките срещу всички американски граждани в Ирак, включително и цивилни, посочвайки че „няма разлика между цивилните американци и военните, защото и едните и другите нахлуха в страната”, а „цивилните са там за да служат на американските окупационни сили“.[17]
Саид Рамадан и походът на „братята” в Европа
След 1960, членовете на „Мюсюлманските братя” създават широка и добре организирана мрежа от джамии и ислямски благотворителни организации, като крайната им цел е „въвеждане на ислямското право в цяла Европа и САЩ”[18].
Във Франция, екстремисткият „Съюз на ислямските организации в Европа” (СИОЕ) си извоюва доминиращи позиции във формирания от правителството „Ислямски съвет”, а в Италия радикалният „Съюз на ислямската общност и организации в Италия” (СИИОИ) е партньор на управляващите в диалога с местната мюсюлманска общност.
От всички страни в Европа, Германия се оказва най-подходяща за активността на „Мюсюлманските братя”. Откривайки благоприятна среда в тогавашната Западна Германия, още през 50-те години на миналият век, интелектуалците от Братството необезпокоявани развиват дейността си там. Заради ключовата си позиция в сърцето на континента, Германия се превръща във важна опорна точка за разпространението на радикалния ислям в Европа. Зетят на основателя на „Мюсюлманските братя” Хасан ал-Бана и негов личен секретар - Саид Рамадан, се премества от Саудитска Арабия в Германия и създава там организацията „Ислямско общество в Германия” (ИОГ), която ръководи от 1958 до 1968. Рамадан е роден през 1926 в едно село, северно от Кайро. Присъединява се към Братството на 14-годишна възраст, след като присъства на проповед на Хасан ал-Бана[19]. През 1946 Рамадан завършва право в Университета на Кайро и започва издаването на „Ал Шихаб” – официалното списание на организацията, като паралелно с това става и личен секретар на ал-Бана. През 1948 е сред арабските доброволци, сражаващи се в Палестина, като дори е назначен за ръководител на военния корпус в Йерусалим от краля на Йордания Абдулах. След кратката си военна кариера се отправя към току що създадената държава Пакистан, където, въпреки младостта си, се кандидатира за генерален секретар на „Световният мюсюлмански конгрес”.
След забраната на Братството от египетските власти, през декември 1948, и убийството на ал-Бана година по-късно, положението на „Мюсюлманските братя” доста се усложнява, което принуждава Рамадан да остане в Пакистан, където работи като културен посланик на страната в арабският свят. Когато (през 1950) забраната на организацията му е отменена, той се връща в Египет и започва да издава „Ал Муслимун” – едно от най-важните списания, пропагандиращи радикалния ислям. След преврата през 1952 и краткотрайното сътрудничество между националистическото правителство на Насър и „Мюсюлманските братя”, репресиите на властите отново се стоварват върху Братството, което принуждава Рамадан да напусне страната, заедно със съпругата си Уафа – най-голямата дърщера на Хасан ал-Бана.Семейството се установява в Женева, а Рамадан се записва да учи в Университета в Кьолн, където се дипломира като юрист и защитава дисертация по ислямско право.
През 1961, в Женева, заедно с индийските учени Мохамед Хамидулах и Маулана Мохамед Абдул Али Хасан ал-Надви, Рамадан създава организацията „Ислямски център на Женева”. Първоначално централата и е в една вила, дарена от арабски принц, след което се премества в сграда в близост до езерото Леман. Привилегированите отношения на Рамадан със саудитците, му дават възможност да финансира разрастващата се дейност на центъра. Появата му е важна индикация за целите на Рамадан, който го превръща в първият щаб на „Мюсюлманските братя” в Европа, чиято дейност (благодарение финансовата подкрепа на Саудитското кралство) бързо се разпространява и в други европейски страни. Днес, Центърът се управлява от неговия син, Хани Рамадан, а в управителния му съвет участва и другият син на Саид, Тарик Рамадан. През август 2004 последният получава виза за да преподава в университета в Нотр Дам, която обаче впоследствие му е отнета от американския Департамент по вътрешна сигурност[20].
През 1962 Саид Рамадан активно участва в създаването (и пише устава) на финансираната от Саудитите „Световна мюсюлманска лига” – транснационална организация, чиято цел е разпространението на крайната салафитска идеология, и която беше разследвана през 2004 от Сената на САЩ за връзки с финансовите мрежи на тероризма[21]..
Разчитайки на мощната саудитска финансова подкрепа, Саид Рамадан се заема с разпространението на идеологията, изповядвана от „Мюсюлманските братя”, и в други европейски страни. Първата възможност за това му дават група арабски студенти, които се обръщат към него с молба да помогне за изграждането на джамия в Мюнхен. Студентите се борят за контрола над т.нар. „Комисия за строеж на джамии”, опитваща се да събере средства за строителството на нова джамия в баварската столица,[22] като основните им конкуренти са група бивши мюсюлмански военни, които се сражават редом с нацистите през Втората световна война и остават в Мюнхен след края на войната. Произхождащи от Централна Азия и Кавказ и изповядващи умерения ислям, те се сблъскват с далеч по-радикално настроената арабска общност.
През 1960, благодарение на саудитските пари, Рамадан става председател на комисията и през 1973, когато джамията най-сетне е завършена, Братството вече е отстранило всички други групи, претендиращи за контрол върху нея. Така Женева се превръща в база за разгръщане на европейските операции на Братството, а джамията в Мюнхен – в техен щаб. Доминиращата позиция на Саид Рамадан в „Комисията за строеж на джамии”, преименувана по-късно на „Ислямско общество на Германия” (ИОГ), продължава до 1973, когато управлението и се поема от сириеца с италиански паспорт Халеб Химат.
Химат оглавява ИОГ чак до 2002, като постоянно пътува в Италия, Австрия, Германия, Швейцария и САЩ. Той е сред основателите на вече споменатата банка „Ал Таква” (заедно с Кардауи и египетският банкер Юсеф Нада), превърнала се в мощен конгломерат, финансиращ дейностите на „Мюсюлманските братя”. С помощта на Химат, Юсеф Нада развива клоновете на „Ал Таква” в Швейцария, Лихтенщайн и Бахамските острови. Банката финансира и няколко ислямски центрове в Европа (включително създадения през 1960 Ислямски център в Мюнхен и списанието му „Ал Ислам”), както и официалното списание на Братството, „Рисалатул Икван”. През 2001, американският Департамент по финансите определя Химат и Нада като лица, финансиращи тероризма и пряко свързани с „Хамас” и Ал Кайда[23].
ИОГ, чиито най-важен център е в Мюнхен, е основния филиал на египетското братство в Германия. Организацията се е разраснала значително през изминалите години и днес си сътрудничи с десетки ислямски формации в страната. Досега към ЙОГ са се присъединили ислямски центрове от над трийсет немски града, като организацията тясно съдейства и спонсорира много ислямски, младежки и студентски организации в Германия.
Голяма заслуга за това има египтянинът Ибрахим ел-Зеят, роден в Германия и лидер на многобройни студентски организации. Той поема ръководството на ИОГ, след като Халеб Химат подава оставка. Зеят е наясно с възможностите и ролята на младите поколения немски мюсюлмани и осигурява участието им в младежките и студентските ислямски организации. Германските власти обаче свързват Зеят с Братството, както и със „Световната асамблея на мюсюлманската младеж” (САММ) – саудитска неправителствена организация, работеща за разпространението на уахабизма и радикалното тълкуване на исляма по света, чрез своята мрежа от училища и издаваната от нея литература. Асамблеята, която действа под егидата на „Световната мюсюлманска лига”, цели да внуши на младите европейски мюсюлмани идеята за пълното превъзходство на ислямската система над останалите. Това е най-голямата мюсюлманска младежка организация в света и може да се похвали със солидни ресурси. През 1991 САММ публикува книгата „Таджихат Исламиа” („Ислямски възгледи”), в която се казва: „Накарайте децата си да прегърнат отмъщението към юдеите и подтисниците и ги научете, че нашите младежи ще освободят Палестина и Ал Кудс (Йерусалим), когато се върнат към исляма и извършат джихад в името на Аллах”. Присъствието на подобни идеи в „Таджихат Исламиа” е по-скоро правило, отколкото изключение. В много други публикации на САММ също присъства силна антисемитска и антихристиянска риторика.
Дейността на Зеят се свързва и с „Европейския институт за хуманитарни науки”, занимаващ се с обучението на имами. Според европейските разузнавателни служби, в училището се изнасят радикални духовни проповеди и се разпространява религиозна омраза. Самият Зеят никога не е бил обвиняван в извършването на терористична дейност, но осъществява съмнителни финансови сделки и сътрудничи с много организации, разпространяващи религиозна омраза.
ИОГ разполага с широка мрежа от ислямски организации в повече от 30 немски града. Освен това поддържа тесни връзки и с турската организация „Милли Гуруш”, която има 30 000 члена и около 100 000 симпатизанти. Официално, тя защитава правата на турското имигрантско население в Германия, като набляга особено на правото му на глас на демократичната политическа сцена и „запазване на ислямската му идентичност”[24]. „Милли Гуруш” обаче има и екстремистка насоченост. Според немските специални служби, „въпреки, че в публичните си изявления организацията твърди, че се придържа към принципите на западната демокрация, сред целите и са премахването на сегашното светско правителство в Турция и установяването на ислямска държава и социална система”[25].
Франция също е важен обект в похода за разпространяване идеологията на Братството на континента. Индийският интелектуалец и автор на близо двеста разработки, касаещи ислямската история, култура и право, Мохамед Хамидулах създава именно в Париж първата ревивалистка „Асоциация на ислямските студенти във Франция” (АИСФ). Въпреки че самият Хамидулах изповядва умереното тълкуване на Корана, скоро след създаването и АИСФ се превръща в база на малка група радикални мюсюлмански студенти, обучаващи се в парижките университети. Сред тях е и Хасан ал-Тураби, тогава млад студент по право от Судан, който впоследствие става един от най-видните ислямски „ревивалисти” в новата европейска история и духовен лидер на ислямистите в родния си Судан[26] . Впрочем, по същото време, в редиците на АИСФ можем да среещнем и други добре познати фигури, като Аболхасан Банисадр – първият президент на Ислямска република Иран[27], Саид Рамадан ал-Боутих, който е сред най-авторитетните сирийски теолози, и Исам ал-Атар – един от най-известните лидери на „Мюсюлманските братя”, избягал от Сирия за да се установи в немският град Аахен, където създава джамията „Билал”.
През 1979, малка група членове на АИСФ, възприела визията на „Мюсюлманските братя” и работеща за разширяване влиянието на движението сред мюсюлманското население на Франция, създава нова организация – „Ислямска група във Франция” (ИГФ), която четири години по-късно се преименува в „Съюз на ислямските организации във Франция” (СИОФ)[28]. За учредители на организацията се смятат иракчанинът Зухаир Махмуд и тунизиецът Абдалах бен Мансур, но истината е, че зад нея стоят далеч по-важни фигури като Файсал Маулауи, който, при престоя си в Париж, е член на АИСФ, но после се връща в родния Ливан за да оглави радикалната политическа партия „Ал-Джамаа ал-Исламиа”. Втората важна личност е Рашид Ганучи, който е секретар на АИСФ от 1968 до 1969, след което оглавява „Ал Нахда” – ислямистко движение, борещо се със светския режим в Тунис[29]. Ганучи и Маулауи са умни политици, съумяващи успешно да адаптират идеологията към обстоятелствата. Те са наясно, че Братството се нуждае от добре структурирана организация, способна да влияе върху политическият дебат и, едновременно с това, да радикализира мюсюлманското малцинство в европейската държава с най-многочислена ислямска общност.
През последните две десетилетия, СИОФ се оформя като най-влиятелната и активна организация сред мюсюлманската общност във Франция, контролираща голям брой джамии и привличаща десетки хиляди посетители на ежегодните си събрания в Льо Борже. СИОФ постепенно достига ниво, позволяващо й поддържането на собствени образователни институции като „Европейския институт за хуманитарни науки” (ЕИХН)[30]. Сред основните цели на организацията е да обучава имами, които, освен нужната богословска и научна основа, получават и представа за ценностите, залегнали в основите на западната цивилизация. Институтът е създаден от такива ключови за СИОФ фигури, като Ахмед Джабала и Зухаир Махмуд, и често се посещава от най-видните представители на международната мрежа на Братството[31]. Научният му съвет се оглавява от Файсал Маулауи и шейх Юсуф ал-Кардауи, като духовният лидер на СИОФ и „Мюсюлманските братя” е чест гост и лектор.[32] [33]
Френските власти демонстрират двойнствено отношение към СИОФ. От една страна, показателно е, че Френският държавен съвет отказа да удовлетвори молбата за натурализация на Бен Мансур (един от основателите на Съвета), посочвайки, че той оглавява „федерация, с която са свързани много екстремистки движения, отхвърлящи основните ценности на френското общество”[34]. От друга страна, Никола Саркози, който по това време е министър на вътрешните работи, публично заявява, че СИОФ винаги е заемал позиции, „уважаващи Републиката”, и е надежден партньор в деликатния диалог за интеграцията на френската мюсюлманска общност[35].
Представителите на СИОФ, които в повечето случаи имат научни степени от престижни френски университети, участват в многобройни междурелигиозни, антирасистки и про-интеграционни партньорства с различни християнски частни и правителствени организации. В същото време обаче, те не са се отказали от радикалните си възгледи и често си позволяват откровени антисемитски забележки или пък защитават действията на „Хамас”. Книги като „Протоколите на сионските мъдреци” и произведенията на Ал-Бана и Саид Кутб редовно се продават на срещите на СИОФ. В началото, когато СИОФ все още е малка организация, един от нейните представители - Ахмед Джабала, посочва, че стартът на организацията включва два етапа: „първият етап на старта е демократичен, а вторият ще изведе ислямското общество в орбита”[36].
Имайки предвид многобройните мюсюлмански общности във Великобритания, Франция и Германия, естествено е именно те да се явяват трите основни центрове в дейността на мрежата Икван в Европа, но истината е, че почти всяка европейска държава, в различна степен, е засегната от дейността на „Мюсюлманските братя”. Добре структурираната мрежа дава възможност на Братството успешно да преследва целите си, ключови сред които са препятстване на интеграцията и радикализация на мюсюлманските малцинства.
„Мюсюлманските братя в Холандия”
Както и в останалата част от Западният свят, в Холандия ислямският радикализъм претърпя сериозна трансформация през изминалите години. Тя е резултат не само от развитието в рамките на самото движение, но и от промените в Холандия и мюсюлманските общности в Западният свят. Процесът става по-забележим през последните години на ХХ век и се засилва след събитията от 11 септември 2001. Той се ускорява още повече след убийството на кинорежисьора Тео ван Гог в Амстердам, на 2 ноември 2004, като оттогава насам продължава да набира интензивност. Впрочем, сходни процеси се наблюдават и в други страни, като последица от атаките в Ню Йорк и след бомбените атентати в Мадрид и Лондон.
През 1996, в Хага се създава „Лигата на ислямската общност в Холандия” (ЛИОХ), която е местния филиал на ФИОЕ (връзката на европейско ниво на Братството). Холандската организация работи за създаване на цялостна структура, която да помогне за разпространяване идеологията на „Мюсюлманските братя” в страната.
Сред основателите на ЛИОХ е сириецът Ибрахим Акари[37]. Още от създаването и, той е член на борда и през годините заема различни ръководни постове. Междувременно, участва и в други мюсюлмански организации в Холандия, като особено значима е лидерската му позиция в местният клон на фондацията „Ал Акса”, която е важен финансов орган на „Мюсюлманските братя”. Акари заема поста до замразяването на активите на фондацията от холандското правителство, през 2003, след като разследването на холандските служби води до повдигане на обвинения, че тя участва във финансирането на световният тероризъм.[38]
Друга знакова фигура, участвала в създаването на ЛИОХ, е мароканецът Яхя Буяфа. През 2003, той ръководи дейността на джамията „Тауба”, като постепенно разширява дейността си сред ислямските организации. През май 2003 става член на управителният съвет на Ислямският университет в Шиедам, където се запознава с Ибрахим Акари. Междувременно, Буяфа създава и „Ноер Ал’илм” - издателска къща, която превежда и издава трудове на Юсеф Кардауи, Хасан ал-Бана, Абдул Ала Маудуди, Ибн Таймия и Амр Халид – най-важните фигури в радикалната ислямска идеология, подкрепящи насилието срещу Запада и създаването на световен халифат. Въпреки твърденията на Буяфа, че просто издава тези автори, а не е последовател на учението им, обръщението „имам”, което използва, когато говори за основателя на „Мюсюлманските братя” Хасан ал-Бана, е ясна индикация за уважение и благоговение[39].
През последните години Буяфа създава няколко организации, които, на практика, дублират други институции, създадени и ръководени от ФИОЕ. Такава е „Федерацията на ислямските организации в Холандия” (ФИОХ), копираща ФИОЕ. Друга организация със сходна характеристика е фондацията „Европейско доверие” в Холандия, копираща фондацията със същото име в Обединеното Кралство. „Европейският институт за хуманитарни науки” във Франция също има свой еквивалент, наречен „Холандски институт за хуманитарни науки”.
В създаването на ФИОХ, участват също Муса Маркоуч и Ноур Дин Ачерат, които, респективно, изпълняват функциите на секретар и ковчежник във фондацията „Ислямска взаимопомощ” (позната още и като Интерпал), със седалище в Обединеното кралство.[40] Според някои експерти, „Египетският медицински синдикат”, който е тясно свързан с „Мюсюлманските братя”, контролира и дейността на „Ислямска взаимопомощ”.
Бившият член на управителният борд на ЛИОХ, през 1998-1999, Рашид Абдил-Рахман ал-Баз, е връзката между „Мюсюлманските братя” в Холандия и европейската мрежа на фондацията „Ал Акса”. Той се присъединява към редиците на ЛИОХ след запознанството си с Ибрахим Акари, като впоследствие става секретар на фондацията.
Както вече споменах, през 2003 финансовите авоари на фондацията „Ал Акса” са блокирани от холандските власти заради обвинения, че тя финансира глобалния тероризъм. В резултат от проведеното разследване, властите стигат до заключението, че „Ал Акса” директно финансира движението „Хамас”. След прекратяване дейността на фондацията, ролята и за финансиране на палестинската кауза се поема от четири по-малки фондации, като за главен наследник се счита т.нар. „Фондация Йерусалим”, основана от Ибрахим Акари, чиито ковчежник е ал-Баз. Останалите приемници на „Ал Акса” са Фондация „Ал Мактаба”, Фондация ИСРАА и Фондация „Палестинска платформа за човешки права и солидарност”.
Глобалната мрежа на „Мюсюлманските братя” се ръководи от управителен борд, който е и неин изпълнителен орган. Този борд осъществява дейността си под ръководството на Генералният съвет на Братството. Той включва 25 члена, 9 от които са египтяни, а останалите са представители на различни страни. Европа е представена от двама члена, като единият е президентът на ФИОЕ Ахмед ал-Рауи[41]. Двама от членовете на управителният борд на ФИОЕ – Ибрахим Ел-Заят и Нух ал-Кадо, са изключително активни на холандска територия. Ел-Заят ръководи и службата за връзки с обществеността към Федерацията и участва в редица мероприятия и организации, свързани с нея. Освен председател на ИОГ, Ел-Заят е и управител на ЕИХН във Франция и директор на организацията „Европейски джамии и обществена подкрепа” (ЕДОП), представляваща мрежа от холдинги за недвижими имоти, подчинена на „Милли Гуруш” в Германия[42]. Освен това, Ел-Заят се свързва с „Ислямския фонд за подпомагане” в Бирмингам и е представител за Западна Европа на САММ[43].
В Холандия, името му добива известност в общественото пространство след скандала, свързан с проекта за построяването на джамия в Амстердам. Той е сред подписалите един много спорен договор, според който представители на турската общност в Амстердам, се задължават да прехвърлят контрола върху джамията в Кьолн, упражняван дотогава от ИОГ, на ЕДОП[44]. Ел-Заят е и секретар и на „Холандски джамии и обществена подкрепа” - организация подобна на ЕДОП, управляваща недвижимата собственост на „Милли Гуруш” в Холандия.
Друга важна фигура в редиците на ФИОЕ е Нух ал-Кадо, участвал в изграждането на джамията в Ротердам. Той е и главния отговорник във ФИОЕ за развитието на организацията. Живее в Ирландия и ръководи „Ислямския културен център на Ирландия” (ИКЦ) в Клонски, който пък е част от „Ислямска фондация на Ирландия” (чиито директор отново е ал-Кадо)[45]. ИКЦ е построен с безвъзмездната помощ на Фондация „Ал Мактум”[46], като се използва и от ЕСФИ на шейх Юсуф Кардауи[47].
Освен това, Ал-Кадо е член на международната ислямска благотворителна организация „Human Appeal”, Фондацията „Ал Мактум” за Холандия и фондацията за построяването на джамията „Есалам” в Ротердам, която е най-голямата в Холандия, като изграждането й провокира сериозни спорове на местно ниво.
Противоречивата фигура на Тарик Рамадан също участва в разпространението на идеологията на „Мюсюлманските братя” на холандска територия. От 1 януари 2007 Рамадан е гостуващ професор в университета „Еразмус” в Ротердам, където ръководи катедрата „Идентичност и гражданство”[48]. В началото на ноември 2007 е номиниран за член на управителният борд на университета в Лайден, като му предлагат и ръководството на Катедрата по ориенталистика,[49] но той отказва да заеме поста.
Доказването на принадлежността към идеологията на Братството е трудно и почти невъзможно. Въпреки това е очевидно, че споменатите по-горе лица и организации са близки до „братята” и изповядваните от тях ценности. В Холандия, активистите на европаейските мрежи на „Мюсюлманските братя” са изградили обширна инфраструктура, включваща дъщерни и благотворителни организации, образователни структури, фирми за недвижими имоти и младежки организации. Тоест, не може да се говори за самостоятелно действаща институция, а по-скоро за мрежа от препокриващи се структури. Развитието на много и различни нива се превърна в отличителен знак за разпространението на идеологията на Братството на Запад, като Холандия е поредния пример за това.
Междувременно, двете ключови фигури в мрежите на „братята” - Ибрахим Акари и Яхя Буяфа, ограничават съвместната си активност, като броят на организациите в които участва Акари, значително е намалял. За разлика от него, Буяфа изглежда се ползва със подкрепата на ФИОЕ, което обяснява създаването на сходни на Федерацията структури, на национално ниво.
С прекратяването дейността на фондацията „Ал Акса”, събирането на средства за палестинските територии се пренасочва към други организации, в които работят бивши служители на фондацията. Има достатъчно основания да се смята, че парите събирани в Холандия от тези организации, продължават да се пренасочват към „Хамас” или свързаните с движението структури.
Тъй като „Мюсюлманските братя” все още се смятат за по-скоро арабски феномен, те не привличат много последователи в Холандия. Въпреки малкия брой членове на местно ниво обаче, идеологията на Братството бързо се разпространява, чрез творбите на радикални теолози и автори като ал-Бана, Кутб и Кардауи, преведени на холандски и предлагани на ниски цени.
Белгийският фронт на „братята”
Белгия също се превърна във важен център за разгръщане дейността на „Мюсюлманските братя” в Европа. Египетското движение утвърждава присъствието си в страната, обединявайки множество ислямски организации, действащи на нейна територия. Непосредствено след появата си на континента, през 1960, с откриването на джамията в Мюнхен от Саид Рамадан, Братството разгръща активна дейност в почти всички останали европейски страни, а през 80-те и 90-те и в държави, като Турция и Русия. Осъществявайки дейността си под едно или друго име, множеството ислямски организации всъщност са част от мрежата на „братята”. Един доклад на разузнавателните служби към Белгийския парламент от 2002, обяснява стратегията им на територията на страната: „Службите следят дейността на глобалната мрежа на „Мюсюлманските братя” в Белгия от 1982. Тази мрежа функционира вече почти 20 години. Самоличността на членовете и е тайна, те предпочитат да действат дискретно. Целта им е да разпространят идеологията си сред цялата мюсюлманска общност в Белгия, като предпочитаната им „мишена” са младите имигранти от второ и трето поколение. В Белгия, както и в други европейски страни, „братята” се опитват да поемат контрола над религиозните, социални и спортни асоциации и да се утвърдят като привилегирован посредник между общността и правителството, отстояващ интересите на местните мюсюлмани. „Мюсюлманските братя” са наясно, че властимащите ще бъдат подложени на засилващ се натиск да изберат подобен посредник, затова се опитват да лансират за тази роля личности, подкрепящи тяхната идеология. За да постигнат целта си, те демонстрират изключителна активност, когато предстоят избори за официални представители на ислямската общност в Белгия. Друг аспект на стратегията им е налагането на тезата, че мюсюлманите и ислямските организации са „жертви” на западните ценности”[50].
Има няколко основни фактора, допринасящи за задълбочаването на тези тенденции в Белгия. Първият е високата концентрация на арабски-говорящо имигрантско население, което е естествен поддръжник на Братството, както и многобройната и силно концентрирана ислямска популация, представляваща 4% от цялото население, т.е. около 400 000 души[51]. Мнозинството от тях са араби, предимно мароканци, които се концентрират най-често в Брюксел и франкофонските южни райони на страната. Вторият фактор е, че в Брюксел се намират централите на важни институции, като ЕС, което привлича в града много мюсюлмански организации, стремящи се към легитимност на висше европейско ниво. На трето място, белгийското правителство е единственото в Европа, което не предприема сериозни мерки срещу спонсориращите дейността на „Хамас” организации, тясно свързани с Братството, които продължават да оперират свободно, докато подобни връзки в другите страни са прекратени или забранени.
В допълнение е налице сериозен вакуум в самата мюсюлманска общност, което допринася за отдалечаването й от спонсорирания със саудитски пари „Ислямски културен център в Брюксел” (ИКЦ)[52]. Създаден през 1969, Центърът е оглавен от саудитският посланник и получава финансирането си предимно от Саудитската мюсюлманска световна лига. До 1990, той е третиран от белгийските власти като официален представителен орган на мюсюлманската общност в страната, компетентен да препоръчва имамите и учителите, назначавани от правителството. ИКЦ запазва ролята си на единствен последник между мюсюлманската общност и белгийската държава до 1994, като малко по-късно бива заменен от „Изпълнителния съвет на мюсюлманите в Белгия” (ИСМБ)[53]. Последният е създаден с кралски декрет на 3 юли 1996, като официална институция, представляваща мюсюлманската общност пред държавата и получаваща субсидии от нея. Новосъздадената организация, състояща се от 17 члена, поема ролята на ИКЦ в селектирането на имами и учители до 1998, когато бива използвана като основа за създаването на „Представителен съвет на белгийската мюсюлманска общност” – официално призната от властта организация на мюсюлманите в Белгия[54]. Въпреки, че участниците във всички тези организации са следени от белгийските служби, с цел да не се допусне да се превърнат в гнездо на екстремизма, желанието за контрол над мюсюлманската общност привлича интереса на Братството към тях. В крайна сметка, тази ситуация благоприятства изграждането на мрежа от взаимно свързани институции, които конституират присъствието на „Мюсюлманските братя” в Белгия през последните години.
Както и в някои други страни, и тук тя стартира като студентска организация , наречена „Хуманитарна организация за подпомагане на младежта” (ХОПМ) и създадена през май 1988. В доклад на белгийските разузнавателни служби от юли 2002, ХОМП е определена като една от многобройните организации на Братството, традиционно опериращо под други имена[55]. Басем Хатахет, който по-късно става една от ключовите фигури в белгийската мрежа на Братството, е избран за секретар на ХОМП през януари 1991 и остава на поста до ноември 1996. В доклада се посочва също, че хуманитарната организация работи и под името „Ислямски съюз на студентите и младежите в Белгия” (ИССМБ), която е учредена през април 1995 и прекратява дейността си през февруари 2000. През февруари 1999, Басем Хатахет участва в конференция в Кувейт, където е обявен за представител на „Ислямския студентски съюз в Белгия”, както и на ИССМБ. В доклада на белгийските служби тези студентски организации са описани като близки до турското движение „Милли Гуруш”. И двете организации са регистрирани на адрес в Брюксел, принадлежащ на благотворителния „Ислямски фонд за подпомагане” (Интерпал).
На територията на Белгия функционират и няколко ислямски организации, чиято дейност е свързана с ФИОЕ[56]. Създадената през 1989 Федерация обединява 29 ислямски формации, повечето от които са европейски, но има и такива, произхождащи от Турция и Русия.[57] Много от тях поддържат тесни връзки със световната мрежа на „Мюсюлманските братя”, особено онези от европейски страни като Германия, Франция и Обединеното кралство, където членовете на ФИОЕ открито се гордеят с принадлежността си към Братството. ФИОЕ разполага с добре организирани административни поделения, ръководени от ключовите лидери на европейските центрове на Братството в Европа[58], [59]. Освен че включва 29 организации и департаменти, в дейността на ФИОЕ участват и т.нар. „централни организации”, които са с висок приоритет. Сред тях е ситуираният в Дъблин ЕСФП, чиято официална дейност е в сферата на теологията, както и благотворителната организация „Европейско доверие”, основана на територията на Обединеното кралство, през 1996. Въпреки, че формално действа независимо, организацията е пряко подчинена на ФИОЕ. Много от придобитите активи на „Европейско доверие” идват от Персийският залив.
Част от тези „централни организации” на ФИОЕ е и „Европейският институт за хуманитарни науки”. Основната му цел е обучението на европейските имами, но институтът по-скоро съдейства за арабизацията и ислямизацията на обучаващите се в неговите структури. Сред въпросните структури е и влиятелният „Форум на европейската мюсюлманска младеж и студентските организации” (ФЕММСО), чиято роля е доста противоречива. Всяка от тези организации поддържа тесни връзки с „Мюсюлманските братя” и/или саудитски институции, като САММ. Дългогодишният президент на ФИОЕ Ахмед ал-Рауи, чието име се свързва с подкрепата за тероризма в Израел и Ирак, също е член на „Съюза на доброто”[60], [61].
Доклад на белгийските правителствени служби определя местния член на ФИОЕ – „Ислямска междукултурна лига на Белгия” (ИМЛ), като една от няколкото белгийски организации работещи в структурите на Братството[62]. Лигата е основана през февруари 1997 от Монсиф Чатар и Карим Азузи, които стават, респективно, неин президент и вице-президент. Целите на Лигата са „интеграция на имигрантите, насърчаване на толерантността и развитие на младежта”. Организацията е тясно свързана с глобалната мрежа на „Мюсюлманските братя”, както и с такива емблематични личности като Тарик и Хани Рамадан. През ноември 2006 Лигата спонсорира конференция на Хани Рамадан, прави го и година по-късно[63]. В доклад на белгийските разузнавателни служби от 2001 се посочва противоречивата позиция на братята Рамадан към западните ценности: „Ислямската междукултурна лига на Белгия често организира конференции, където са канени Тарик Рамадан и брат му Хани. Прави впечатление, че речите, които Тарик Рамадан изнася пред публика, невинаги кореспондират с това, което споделя в тесните ислямски среди, където изказваниятса му са далеч по-критични спрямо западното общество”[64].
През 2004, електронната страница на ФИОЕ посочва ФЕММСО като една от своите „централни организации” и описва Форума, като състоящ се „от десетки младежки и студентски организации и асоциации, покриващи по-голямата част от Европа. Форумът работи за укрепване самосъзнанието на младите мюсюлмани и запазване на тяхната идентичност, чрез организиране на семинари, конференции, лагери и курсове, както и чрез публикуване на брошури, списания и книги и създаване на комуникационна мрежа и контакти в Интернет”.
ФЕММСО съумява да изгради собствена мрежа от 37 организации, в които участват млади мюсюлмани от 40 страни[65]. Главната и квартира е в Брюксел, където дели една и съща сграда с централата на САММ.
Някои водачите на ФЕММСО заемат важни постове в германският клон на Братството и/или във ФИОЕ. Такъв е Ибрахим Ел-Заят, един от основателите на Форума. Той е ключова фигура за „Мюсюлманските братя” в Германия и един от лидерите на САММ на територията на Западна Европа. Друга емблематична фигура сред основателите на ФЕММСО е Айман Али, който днес е главен секретар на ФИОЕ и помощник главен секретар на „Международната ислямска федерация на студентските организации” (МИФСО), поддържаща тесни връзки със саудитската „Мюсюлманска световна лига” и САММ[66].
През 2001 „Мюсюлманските братя” разширяват дейността си в Белгия, което се изразява в изграждането на няколко нови организации под ръководството на Басем Хатахет. Той става президент на Асоциация „Асалем за хуманитарна, културна и благотворителна дейност в Белгия”, основана през януари същата година. Официално декларираната цел на Асоциацията е „подпомагане с хуманитарна, благотворителна и културна дейност”, съдействие за „конструктивен диалог между институциите и малцинствата и поощряване на проекти за развитие”. Подобно на „Ислямската междукултурна лига”, при негативно развитие, активите на Асоциацията се насочват към „Европейско доверие” – благотворителния филиал на ФИОЕ. През август 2005, Басем Хатахет е сред основателите на т.нар. „Съюз на мюсюлманските студентски организации”[67].
Мрежата „Ал Акса”
Друга институция, действаща в Белгия и тясно свързана с Братството, е създаденият през 1993 филиал на финансовата мрежа „Ал Акса” (основана в Аахен, Германия, през юли 1991). Месец преди появата на белгийският клон се създава споменатият по-горе филиал в Холандия. И трите клона се ръководят от едно и също лице и имат общ директорски борд. Официално декларираната дейност на дружеството „Ал Акса” включва хуманитарна помощ за палестинските граждани, грижа за сираци, формиране на институции в Палестина и сътрудничества с неправителствени организации. Белгийският клон на „Ал Акса” първоначално е регистриран във Вервиер – западнал град с около 52 хил. жители, в белгийската провинция Лиеж, разположен в близост до останалите градове с централи на организацията - немския Аахен и холандския Хеерлен. Сред учредителите на „Ал Акса” в Белгия са Махмуд Амр, Мохамед Хаджадж и Мустафа Бусиф. Първият е йорданец, който ръководи и офисите на организацията в Германия и Холандия (понастоящем оглавен от Али Сонлу). По време на създаването на белгийската „Ал Акса”, Махмуд Амр е активист на арабските студентски организации в Аахен. Според германските разузнавателни служби обаче, името му се свързва и с немския клон на Братството. Мохамед Хаджадж пък е мароканец, живеещ в Белгия от 1993. Що се отнася до Мустафа Бусиф, датските служби го свързват с алжирската „Ал Джамаа ал-Исламиа”[68].
Въпреки че официално декларираната дейност на организацията е изцяло хуманитарна, разследванията на немските и датските разузнавателни служби свидетелства, че тя е пряко свързана с финансирането на „Хамас”. През 1998, немските служби докладват, че германският клон на „Ал Акса”, под предлог, че предоставя хуманитарна помощ за Палестина, индиректно но ефективно, подкрепя целите на движението[69].
През 2001, клоновете на „Ал Акса” в Европа са обявени за финансов орган на „Съюза на доброто” – благотворително дружество, ръководено от шейх Юсуф ал-Кардауи. В много европейски страни то е директно свързано с местните клонове на „Мюсюлманските братя”. Въпреки, че „Съюзът на доброто” (познат в миналото като „101-дневната кампания”) се самоопределя като хуманитарна благотворителна организация, израелските служби посочват, че „става дума за дъщерна организация…, която е част от финансовата система на Хамас”[70].
Между другото, израелското правителство предоставя редица документи, детайлно анализиращи връзките между „Ал Акса” и „Хамас”, много от които уличават европейските й филиали в подкрепа на движението. В тях се споменава и Абдул Рахман Дая, който е сред основателите на холандския клон на „Ал Акса” и активист на т.нар. „Интерпал” в Обединеното кралство[71]. Тази информация еднозначно налага извода, че „Ал Акса” е част от глобална мрежа, осигуряваща финансови средства за палестинският клон на Братството, познат ни като „Хамас”.
Лидерът на шведския филиал на „Ал Акса” Халид ал-Юсеф, е обвинен, че осигурява финансова подкрепа на „Хамас”. Самият той признава, че е участвал в набирането и трансфера на средства до благотворителни организации в Палестина, като Благотворителния комитет „Джанин”, „Ислямско общество”, „Human Appeal” и САММ, но отрича получателите да са част от „Хамас”, или пък, че дейността им представлява каквато и да било подкрепа на тероризма.
През октомври 2001, непосредствено след събитията от 11-ти септември, германският офис на „Ал Акса” е подложен на сериозен натиск от държавата заради връзките си с движението „Хамас”. Тогава става ясно и, че немският клон е събирал средства за атентаторите-самоубийци и техните семейства, както и, че е прехвърлял средства към социални и хуманитарни организации, действащи на палестинска територия и свързани с „Хамас”[72]. По същото време е арестуван ръководителят на йеменския клон на „Ал Акса”, поддържал тесни връзки с германския офис на мрежата, който е обвинен в предоставянето на средства за „Хамас” и Ал Кайда[73].
През май 2002, израелските власти оказват натиск върху Германия да бъде прекратена дейността на „Ал Акса” на нейна територия, но в Берлин възразяват, че наблюдението на клона в Аахен ще им предостави достъп до повече информация, отколкото ако бъде затворен. Скоро тази стратегия се променя и немските власти издават заповед, с която преустановяват дейността на „Ал Акса” в Аахен, демонстрирайки, че Германия вече няма да играе ролята на спокоен пристан за радикалният ислям. По същото време Махмуд Амр е обявен за сътрудник на „Хамас” от немските специални служби.
„Ал Акса” обаче се обръща към съда, който (през юли 2003) възстановява правото и да действа на територията на Германия, макар и под контрола на правителството. Година по-късно, Висшият съд на Германия все пак възстановява забраната, постановявайки, че решението на немските власти за преустановяване дейността на клона в Аахен е правилно.
Аналогичен е случаят и с холандския клон на финансовото дружество в Хеерлен. Холандските власти оказват натиск върху него, след като разузнавателните служби докладват, че той осигурява финансова подкрепа за „Хамас”, още от създаването си през 1993. През април 2003, холандският вътрешен министър обявява замразяване на всички финансови авоари на клона поради съмнения в подкрепа на тероризма[74]. Филиалът в Хеерлен прекратява дейността си, вследствие на издадената правителствена забрана, а местните лидери на организацията Рашид Мохамед Иса и Ахмад Мохамед Сюлейман са обвинени в осигуряване на финансова подкрепа на „Хамас” чрез три от благотворителните организации, намесени в шведското дело.
През същия период, от британска и американска страна, се осъществява запор на финансовите средства на „Ал Акса” на територията на Обединеното кралство и САЩ. След разследване на американските служби, фондацията е определена като „насочена най-вече към осъществяване на глобален тероризъм”[75], в резултат на което са замразени финансовите й авоари. Пак от същото разследване се потвърждава и ключовата роля на фондацията за финансирането на „Хамас”.
През септември 2002, в белгийският филиал на „Ал Акса” настъпват сериозни промени, които до голяма степен са продиктувани от натиска на местните власти върху организацията. В резултат, белгийският клон се преименува на „Аксахум”, което най-вероятно се дължи на проблемите, които клонът среща с трансфера на средства от САЩ[76]. Не би следвало да се подценяват и сериозните трудности, съпътстващи дейността на организацията през този период. Значителни промени настъпват и в ръководния състав на белгийският клон. Махмуд Амр и Али Сонлу са отстранени от управлението, като така се прекъсват всички официални връзки между „Ал Акса” - Белгия и останалите филиали в Европа. Амр пък е обявен от американските служби за „активна фигура в „Хамас”[77], което силно повлиява за отстраняването му.
Днес белгийският клон на организацията е единствения от мрежата на „Ал Акса”, който продължава да функционира. Освен малкият офис, който поддържа във Вервиер, той разполага и с друг в Сен-Жан Моленбе. Въпреки че белгийските служби за сигурност предоставят на Федералният парламент информация, според която организацията „Хамас” е представлявана на белгийска територия именно от „Ал Акса”, все още не са предприети официални мерки за прекратяване дейността на благотворителното дружество[78].
„Съюзът на доброто” – финансовото крило на „Мюсюлманските братя” и „Хамас”
„Съюзът на доброто” е благотворителна организация, осигуряваща финансова подкрепа както за социалните дейности на „Хамас”, така и за терористичната й активност. Ръководи го лично духовният лидер на „Мюсюлманските братя” Юсуф Кардауи, като преобладаващата част от влизащите в него формации са свързани, по един или друг, начин с Братството. Съюзът е забранен от Израел през 2002 и определен като „терористична организация” от САЩ, въпреки че самият Кардауи или съставляващите го формации не са определени за такива. Макар че срещу някои от организациите, работещи в рамките на Съюза, са предприети определени действия, целящи забраната им, повечето от тях продължават да съществуват. В същото време, дейността на самия „Съюз на доброто”, като такъв, досега не е разследвана в Европа.
Съюзът е създаден през 2000, скоро след началото на втората палестинска интифада[79]. Това се предшества от т.нар. хуманитарна „101-дневна кампания”, ръководена лично от Кардауи[80]. В интернет страницата на Интерпал е поместена информация за „Съюза на доброто” и мотивите за неговото създаване. То става чрез фетва, издадена от Кардауи, според която „отчайващото положение в Палестина” налага да се учреди „Съюз на доброто”, който да подпомага палестинския народ[81].
През 2001, арабскоезичната интернет-страница на „Съюза на доброто” и „101 дневната кампания” се регистрира като допълнение към английски и френски страници, поддържани от британско-палестинската благотворителна организация „Интерпал” и френско-палестинския „Комитет за благотворителност и помощ за палестинците”, като и двете са членки на Съюза[82] [83] [84]. Английската страница представя приблизителния бюджет на Съюза в размер на 10,1 млн. долара, с който се оказва подкрепа на 10 000 души, в сфери като земеделие, обществени услуги, здравеопазване и организиране на обществени сдружения.[85] Цялата помощ се доставя със съдействието на местни структури, благотворителни организации и други НПО, във всички села, градове и бежански лагери в Палестина. Помощта се координира от представители на Съюза в съответните страни, или от изпълнителния му директор Езам Юсуф. Ако в дадена страна няма представителен орган на Съюза, Юсуф е упълномощен да събира пари от името на организацията.
Не е известно кога и как „Съюзът на доброто” е регистриран като благотворителна организация. За сметка на това, „Интерпал” очевидно се „изживява” като негов представителен орган. До този извод може да се стигне, вземайки предвид редица факти. За известен период от време, Съюзът поддържа английският си сайт на домейн на „Интерпал”. Езам Юсуф, завеждащ управителният съвет на „Интерпал”, е бил изпълнителен директор на „Съюза на доброто”, а днес е негов генерален секретар. Много от телефонните номера, присъстващи в сайтовете на двете организации, са едни и същи[86] [87]. Тук могат да се посочат близките отношения на Съюза и с друга организация –„Ал Акса”, чийто лидер Махмуд Амр е и ключов активист на „Съюза на доброто”[88].
Разузнавателните служби описват основните фигури в „Съюза на доброто” по следния начин: „Директорският борд на Съюза включва видни личности, някои от които се идентифицират с радикалният сунитски ислям и са познати като настоящи или бивши членове на „Мюсюлманските братя”, а други се свързват с „Хамас”[89]. Египтянинът Юсуф Кардауи е може би най-влиятелния сунитски теолог в мюсюлманският свят. Често е посочван като „духовен водач” на „Мюсюлманските братя” и/или на „Хамас”. Поне 20 пъти е отказвал да заеме лидерската позиция в египетският клон на Братството, предпочитайки да запази статута си на де факто духовен лидер на световната мрежа на „Мюсюлманските братя”[90] [91]. Макар че понякога го определят като „модернист”, Кардауи подкрепя самоубийствените атентати в Израел, убийствата на американски войници в Ирак и суровите наказания на хомосексуалистите и вероотстъпниците [92] [93]. Друга важна личност в Съюза е Езам Салах Мустафа Юсу, който е член на „Интерпал”, а според американските служби е членувал и в изпълнителния комитет на „Хамас”[94]. Иракчанинът Ахмад ал-Рауи е официалния дългогодишен лидер на ФИОЕ. Понастоящем е президент на „Мюсюлманската асоциация на Британия”, която е членка на ФИОЕ. Д-р Ал-Рауи е известен с връзките си с „Мюсюлманските братя”[95] [96]. Шейх Файсал Маулауи е родом от Либия и ръководи севернолибийския клон на Братството, познат също като „Ал Джама’а ал-Исламия”[97]. Той поддържа близки отношения с Юсуф Кардауи и е заместник-председател на ЕСФП, както и член на „Международният съюз на мюсюлманските учители”, ръководен от Кардауи[98]. Също като него, Маулауи издава, фетви подкрепящи самоубийствените атентати[99]”.
През 2007, в своя интернет-страница, Съюзът публикува имената на 54 организации, с които сътрудничи в Средния Изток, Европа и Африка[100]. Някои от тях са сред от най-изявените формации, занимаващи се с благотворителна дейност в ислямският свят. Повечето от фигуриращите в списъка организации от Средния Изток и Африка са известни с близките си връзки с „Мюсюлманските братя”, като например организацията „Ал Исла”, разполагаща с клонове в Бахрейн, Йемен и Алжир, които същевременно са централи на Братството за съответната страна. Саудитските представители на „Съюза на доброто”, познати като „Световната асамблея на мюсюлманската младеж” (САММ) и „Ислямска организация за подпомагане”, също поддържат тесни връзки с „Мюсюлманските братя”.
Израелските разузнавателни служби описват дейността на „Съюзът на доброто” в Палестина така: „За да оптимизира своята организационна ефективност, Съюза на доброто разделя палестинските територии на четири области. В три от тях работи с няколко организации и институции на „Хамас”, като една от нейните доминиращи организации изпълнява координираща роля. Примерно, свързаната с „Хамас” организация „Ал Тад’амун” в Наблус координира дейността на „Съюза на доброто” и „Хамас” в северните части на Западният бряг, чрез организация наречена „Координиращ комитет на Северозападният бряг”. „Ал Тад’амун” е оглавена от шейх Хамид Битауи, водещ активист на „Хамас” и един от тримата представители на борда на директорите на „Съюза на доброто” на Западния бряг. Другите двама са активисти на „Хамас” от Рамала и Хеброн”[101]
От създаването си, „Съюзът на доброто” работи съвместно с няколко финансови кампании включващи т.нар. „101 дневна кампания”, „Кампанията за надежда и солидарност”, фонда „Ал Ясин за грижа за палестинските деца”. Следващата кампания на „Съюза на доброто” през 2006 се осъществява чрез организациите „Международна ислямска благотворителна организация”, САММ, „Интерпал”, „Ислямска благотворителна комисия”. Няма точни данни относно пълния размер на даренията към „Съюза на доброто”, въпреки че според израелските и палестинските власти, от основаването си насам Съюзът е предоставил милиони долари на „Хамас”[102].
Определението на Финансовия департамент на САЩ за „Съюза на доброто” съвпада с това на израелските служби: „Съюзът действа като посредник при осигуряването на финансови средства за „Хамас” и неговите поделения от различни благотворителни организации. Основната цел на тази дейност е да се стабилизират политическите и военни позиции на „Хамас” в Западния бряг и Газа, чрез благотворителни дарения, подкрепящи членовете на „Хамас” и техните семейства, които участват в терористични операции и предоставяне на социални услуги и други благотворителни дейности на „Хамас”[103].
Израелските служби публикуват и редица документи, нагледно представящи трансферите на парични средства от „Съюза на доброто” до организации, изграждащи инфраструктурата на „Хамас”. В тях се съдържа и информация за предоставяне на средства от саудитската САММ към Благотворителният комитет „Дженин” – организация, предоставяща образователни, религиозни и здравни услуги, като същевременно подкрепя и тероризма[104] [105] [106] [107].
Както вече споменах, Израел обявява „Съюза на доброто” за незаконен през февруари 2002, а през юли 2008 прекратява дейността на 36 от членуващите в него организации. Въпреки че САЩ определят някои от организациите на Съюза като терористични още през 2003, самият съюз е определен за такъв едва на 12 ноември 2008[108]. Парадоксът в случая е, че неговият лидер Юсуф Кардауи не влиза в списъка на терористите, което се отнася и за останалите му ръководители.
Обединеното кралство е важен ареал от дейността на Съюза, като шест от организациите-членки оперират и на Острова. Те често се свързват с „Мюсюлманските братя” и „Хамас” и финансиращите ги благотворителни дружества, като също посочват като основна сфера на дейност осигуряването на хуманитарна помощ за палестинските територии.
От всички тези шест организации, единствено „Интерпал” досега е била обект на наистина подробно разследване, но въпреки доказателствата, че помощта, предоставяна от нея, се пренасочва към структурите на „Хамас”, тя продължава да оперира на територията на Великобритания.
Заключение
Успехът на „Мюсюлманските братя” в Европа може да се обясни както с неограничените средства, които Братството получава от финансовите и спонсориращи организации, така и с много добрите организационни умения на неговите лидери. В същото време, не бива да се забравя, че успешното инфилтриране на „братята” и развитието на мрежата им, до голяма степен, се дължи на нежеланието на европейските лидери да разследват тяхната мотивация и идеи и да се признае факта, че много от представителите на европейската мюсюлманска общност изповядват значително по-радикални виждания, отколкото редовите мюсюлмани, които претендират да представляват. И все пак, поради нарастването на мюсюлманската общност в целия континент, както и на потенциалното и политическо влияние, европейските елити биват принудени да ги приемат сериозно. Ислямските теоретици, като Кардауи, привличат вниманието на властите, именно защото ги смятат за представители на интелектуалния елит на европейската мюсюлманска общност. Докато европейските политици не осъзнаят, че организации като „Мюсюлманските братя” не могат да бъдат равноправни участници в конструктивен диалог, те няма как да открият ислямски организации с по-умерени виждания, които наистина успешно да се справят с ролята на легален посредник при уреждане на взаимоотношенията между държавата и мюсюлманската общност. Срещайки се с представители на радикалните ислямски организации, европейските политици само укрепват и разширяват тяхната легитимност и подсилват влиянието им. Това стимулира т.нар. цикъл на радикализация, защото колкото повече политическа легитимност получават „Мюсюлманските братя”, толкова повече нарастват и възможностите им да влияят за радикализацията на мюсюлманската общност в Европа.
Бележки:
1. Lorenzo Vidino, ‘The Muslim Brotherhood’s Conquest of Europe’, Middle East Quarterly, 2005, http://www.meforum.org/article/687.
2. Gil Kepel, The War for Muslim Minds, pp. 252 – 53.
3. Dan Pipes, ‘What Is Jihad?’ http://www.danielpipes.org/990/what-is-jihad
4. Roy, Globalised Islam, p. 276.
5. David Pryce-Jones, ‘The Islamization of Europe?’ http://www.commentarymagazine.com/viewarticle.cfm/the-islamization-of-europe--9824
6. ‘Cleric: Muslims Should Fight US in Iraq’, http://www.Aljazeera.net
7. ‘Leading Sunni Sheikh Yousef Al-Qaradawi and Other Sheikhs Herald the Coming Conquest of Rome’ http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/774.htm
8. http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/774.htm
9. ‘IAMS Condemns Sharm El-Sheikh, London Attacks’,, http://www.islamonline.org/English/News/2005-07/24/article07.shtml
10. http://infad.usim.edu.my/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=10749
11. http://en.wikisource.org/wiki/Statement_of_Richard_A._Clarke_to_the_Senate_Committee_on_Banking,_Housing,_and_Urban_Affairs , http://globalmbreport.org/?p=2518
12. ‘US Details an Alleged Terror-Financing Web’, Wall Street Journal, 15 September 2003.
13. Fatwas (First Collection), Anas Osama Altikriti, European Council for Fatwa and Research и http://www.currenttrends.org/docLib/20060130_Current_Trends_v2.pdf
14. Website of the Islamic Cultural Center of Ireland: http://islamireland.ie/about-us
15. Xavier Ternisien, Les Frères Musulmans p.197-8
16. “Sheikh Al-Qaradhawi on Hamas Jerusalem Day Online: ‘We are a Nation of Jihad and Martyrdom’; ‘The Resistance in Palestine, Iraq, and Lebanon Must Go On’; ‘We Stand Alongside Our Brothers in Hamas and Islamic Jihad,’ http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/1558.htm
17. Gihan Shahine, “Fatwa Fight,” Al Ahram Weekly, http://weekly.ahram.org.eg/2004/708/eg4.htm
18. ‘The Islamic States of America?’, http://www.danielpipes.org/2100/the-islamic-states-of-america
19. “Les Frères Musulmanes: Politique de ‘Rabbaniyya,’ les Prières avant le Pouvoir, http://www.cige.org/cige/historique.html
20. Geneive Abdo, ‘Muslim Scholar Has Visa Revoked’, http://www.campus-watch.org/article/id/1249
21. http://www.militantislammonitor.org/article/id/522
22. Пак там
23. http://www.terrorfinance.org/the_terror_finance_blog/2007/09/malaysias-bank-.html http://www.terrorfinance.org/the_terror_finance_blog/2006/11/jamal_barzinji_.html
24. http://www.meforum.org/687/the-muslim-brotherhoods-conquest-of-europe
25. Пак там
26. Paul Landau, Le Sabre et le Coran , pp. 72-3.
27. Jean-Yves Camus, “Islam in France,” http://212.150.54.123/articles/articledet.cfm?articleid=514
28. http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
29. http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
30. http://www.iesh.fr/Html/C_present.htm
31. Hugh Schofield, “France’s Islamic Heartland,” BBC, 2003 http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2959389.stm
32. http://www.iesh.fr/Html/C_present.htm
33. http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
34. Пак там
35. Пак там
36. Mohamed Sifaoui, La FranceMalade de Islamisme 2002, pp. 49-50.
37. http://www.islamonline.net/English/News/2003-06/05/article03.shtml
38. www.islamonline.net/English/News/2003-06/05/article03.shtml
39. http://www.vzu.nl/publiek/1Uitgever.aspx?UitgID=113247
40. http://www.islamic-relief.com/Privacy.aspx и http://www.islamicrelief.com/WhoWeAre/Files/report2006_3iuytezi.kaz.pdf
41. Xavier Ternisien, Les Freres musulmans pp. 107-131.
42. http://reporter.kro.nl/uitzendingen/2007/0402_moskeeen/westermoskee_in_duitse_handen.aspx
43. Romana Abels and Kustaw Bessems, De Saoedische Geldkraan, Trouw, 6 December 2001
44. http://reporter.kro.nl/uitzendingen/2007/0402_moskeeen/westermoskee_in_duitse_handen.aspx
45. http://www.islamicpopulation.com/Europe/Ireland/Islam%20in%20Ireland.html
46. http://www.qantara.de/webcom/show_article.php/_c-469/_nr-166/_p-1/i.html?PHPSESSID=5
47. http://www.islamonline.net/English/News/2003-06/24/article14.shtml
48. http://www.eur.nl/fsw/staff/homepages/ramadan
49. http://research.leidenuniv.nl/index.php3?m=1&c=317; http://www.nisnews.nl/public/071107_2.htm; http://www.nrc.nl/binnenland/article811329.ece/Islamtheoloog_Ramadan_naar_Universiteit_Leiden; www.nieuws.leidenuniv.nl/index.php3?m=&c=1901
50. Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d’activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 2002, http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
51. http://www.islamawareness.net/Europe/
52. http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=Article_C&cid=1162385921901&pagename=Zone-English-Euro_Muslims%2FEMELayout
53. Islam, Europe’s Second Religion: The New Social, Cultural, and Political Landscape.
54. Lionel Panafit, “First for Islam in Belgium,” Le Monde Diplomatique, 2000.
55. Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d’activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002 http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
56. http://shockhorrorchopspree.com/node/92
57. “New Body of European Imams: What’s Next?”, IslamOnline.net, February 28, 2008 http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=Article_C&cid=1203757502907&pagename=Zone-English-Euro_Muslims%2FEMELayout.
58. “Grand List of Endorsements of the Amman Message and its Three Points,” http://www.ammanmessage.com/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=31
59. http://www.verfassungsschutz.de/download/SHOW/vsbericht_2005_engl.pdf
60. Nicholas Rufford and Abul Taher, “British Muslim Says Troops are Fair Target,” http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article501166.ece.
61. Ian Johnson, http://shockhorrorchopspree.com/node/92
62. Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d’activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002, http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
63. “Femyso.org: 2003,” http://p9445.typo3server.info/56.0.html
64. Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d’activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002, http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
65. Femyso.org: About us,” http://p9445.typo3server.info/profil.0.html
66. “The Muslim World After 9/11,” RAND. 2004. http://www.rand.org/pubs/monographs/2004/RAND_MG246.pdf.
67. http://www.ejustice.just.fgov.be/cgi_tsv/tsv_rech.pl?language=fr&btw=0875698974%20&liste=Liste
68. http://www.flwi.ugent.be/cie/documenten/jihad-dk.pdf
69. http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm и http://www.mfa.gov.il/MFA/MFAArchive/2000_2009/2003/7/The%20Financial%20Sources%20of%20the%20Hamas%20 Terror%20Organiza
70. http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/English/eng_n/html/financing_e001.htm
71. British Muslims Monthly Survey, March 1996, Vol. IV, No. 3. http://artsweb.bham.ac.uk/bmms/1996/03March96.html
72. “Bundesinnenministerium legt neues Material gegen Al-Aqsa vor” http://www.123recht.net/article.asp?a=9919&ccheck=1
73. “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm
74. Al-Aqsa balances frozen following AIVD investigation https://www.aivd.nl/english/publications/@3461/al-aqsa-balances
75. “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” U.S. Treasury Department Press Release, May 29, 2003. http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm.
76. http://www.cass.be/tribunal_commerce/verviers/images/1306.0009.pdf
77. “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” U.S. Treasury Department Press Release, May 29, 2003. http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm
78. Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d’activité.2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, www.senate.be/www/
79. http://www.ustreas.gov/press/releases/hp1267.htm
80. http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm#1
81. http://web.archive.org/web/20011020004111/www.interpal.org/web/campaign.htm
82. http://web.archive.org/web/20010605064752/http://101days.org
83. http://web.archive.org/web/20011020004111/www.interpal.org/web/campaign.htm
84. Campagne “101 jours” pour soutenir le peuple palestinien: http://web.archive.org/web/20010814111826/cbsp.free.fr/101days
85. Campaign Background: http://web.archive.org/web/20011208071240/www.interpal.org/web/achieve.htm
86. I’tilafu al-Khayr Union for Good: http://web.archive.org/web/20011216212152/www.interpal.org/web/campaign.htm
87. Campaign Background: http://web.archive.org/web/20010811054219/www.interpal.org/web/press.htm
88. 101days.org, http://whois.domaintools.com/101days.org
89. Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies 2005, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
90. Owen Bowcott and Faisal al Yafai, “Scholar with a Streetwise Touch Defies Expectations and Stereotypes,” The Guardian, 2004 http://www.guardian.co.uk/politics/2004/jul/09/religion.immigrationpolicy
91. IkhwanWeb: http://www.ikhwanweb.com/Article.asp?ID=18055&SectionID=103
92. “Al-Qaradawi Full Transcript,” BBC http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/newsnight/3875119.stm
93. “Reactions to Sheikh Al-Qaradhawi’s Fatwa Calling for the Abduction and Killing of American Civilians in Iraq,” http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/English/Hate-Jihad/PDF/oct4_04.pdf
94. “Treasury Designates the Union of Good,” U.S. Treasury Department Press Release, http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/Treasury_UnionofGood.pdf
95. Steve Merley, “The Federation of Islamic Organizations in Europe,” http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/nefafioereport1008.pdf
96. Ian Johnson, http://shockhorrorchopspree.com/node/92
97. http://meria.idc.ac.il/journal/2007/issue4/jv11no4a3.asp
98. Steve Merley, “The Federation of Islamic Organizations in Europe,” http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/nefafioereport1008.pdf
99. “Martyr Operations Carried Out by the Palestinians,” IslamonLine.net - Ask The Scholar, http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?pagename=IslamOnline-English-Ask_Scholar/FatwaE/FatwaE&cid=1119503543974
100. http://www.amnet.co.il/attachments/union-insaonline.pdf
101. Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
102. Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
103. “Treasury Designates the Union of Good,” U.S Treasury Department Press Release, November 12, 2008
104. “The Union of Good: Appendix B - The Transfer of Funds by the Union of Good to the Hamas Affiliated Jenin Charity Committee,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_b.htm
105. “The Union of Good: Appendix A - The Transfer of Funds from the Union of Good to Al-Tadhamun Charitable Society in Nablus,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_a.htm
106. Special Information Bulletin, “The Union of Good: Appendix D - The Transfer of Funds from the Union of Good to the Hamas-Affiliated Ramallah-Al-Bireh Al-Islah Charitable Society,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, February 2005, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_d.htm
107. “The Union of Good: Appendix C - Transfer of Funds from the Union of Good through Al-Tadhamun to the Hamas-Affiliated Tulkarm Charity Committee,”Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_c.htm
108. “Treasury Designates the Union of Good,” U.S Treasury Department Press Release, 2008
* Авторката е експерт по проблемите на радикалния ислям
[1] Lorenzo Vidino, ‘The Muslim Brotherhood’s Conquest of Europe’, Middle East Quarterly, 2005, http://www.meforum.org/article/687.
[2] Gil Kepel, The War for Muslim Minds, pp. 252 – 53.
[3] Dan Pipes, ‘What Is Jihad?’ http://www.danielpipes.org/990/what-is-jihad
[4] Roy, Globalised Islam, p. 276.
[5] David Pryce-Jones, ‘The Islamization of Europe?’ http://www.commentarymagazine.com/viewarticle.cfm/the-islamization-of-europe--9824
[6] ‘Cleric: Muslims Should Fight US in Iraq’, http://www.Aljazeera.net
[7] ‘Leading Sunni Sheikh Yousef Al-Qaradawi and Other Sheikhs Herald the Coming Conquest of Rome’ http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/774.htm
[8] http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/774.htm
[9] ‘IAMS Condemns Sharm El-Sheikh, London Attacks’,, http://www.islamonline.org/English/News/2005-07/24/article07.shtml
[10], http://infad.usim.edu.my/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=10749
[11] http://en.wikisource.org/wiki/Statement_of_Richard_A._Clarke_to_the_Senate_Committee_on_Banking,_Housing,_and_Urban_Affairs , http://globalmbreport.org/?p=2518
[12] ‘US Details an Alleged Terror-Financing Web’, Wall Street Journal, 15 September 2003.
[13] Fatwas (First Collection), Anas Osama Altikriti, European Council for Fatwa and Research и http://www.currenttrends.org/docLib/20060130_Current_Trends_v2.pdf
[14] Website of the Islamic Cultural Center of Ireland: http://islamireland.ie/about-us
[15] Xavier Ternisien, Les Frères Musulmans p.197-8
[16] “Sheikh Al-Qaradhawi on Hamas Jerusalem Day Online: ‘We are a Nation of Jihad and Martyrdom’; ‘The Resistance in Palestine, Iraq, and Lebanon Must Go On’; ‘We Stand Alongside Our Brothers in Hamas and Islamic Jihad,’ http://www.memri.org/report/en/0/0/0/0/0/0/1558.htm
[17] Gihan Shahine, “Fatwa Fight,” Al Ahram Weekly, http://weekly.ahram.org.eg/2004/708/eg4.htm
[18] ‘The Islamic States of America?’, http://www.danielpipes.org/2100/the-islamic-states-of-america
[19] “Les Frères Musulmanes: Politique de ‘Rabbaniyya,’ les Prières avant le Pouvoir, http://www.cige.org/cige/historique.html
[20] Geneive Abdo, ‘Muslim Scholar Has Visa Revoked’, http://www.campus-watch.org/article/id/1249
[21] http://www.militantislammonitor.org/article/id/522
[22] Пак там
[23] http://www.terrorfinance.org/the_terror_finance_blog/2007/09/malaysias-bank-.html http://www.terrorfinance.org/the_terror_finance_blog/2006/11/jamal_barzinji_.html
[24] http://www.meforum.org/687/the-muslim-brotherhoods-conquest-of-europe
[25] Пак там
[26] Paul Landau, Le Sabre et le Coran , pp. 72-3.
[27] Jean-Yves Camus, “Islam in France,” http://212.150.54.123/articles/articledet.cfm?articleid=514
[28] http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
[29] http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
[30] http://www.iesh.fr/Html/C_present.htm
[31] Hugh Schofield, “France’s Islamic Heartland,” BBC, 2003 http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2959389.stm
[32] http://www.iesh.fr/Html/C_present.htm
[33] http://www.crif.org/uploads/articles/fichiers/face_cachee_uoif.pdf
[34] Пак там
[35] Пак там
[36] Mohamed Sifaoui, La FranceMalade de Islamisme 2002, pp. 49-50.
[37]http://www.islamonline.net/English/News/2003-06/05/article03.shtml
[38] www.islamonline.net/English/News/2003-06/05/article03.shtml
[39] http://www.vzu.nl/publiek/1Uitgever.aspx?UitgID=113247
[40] http://www.islamic-relief.com/Privacy.aspx и http://www.islamicrelief.com/WhoWeAre/Files/report2006_3iuytezi.kaz.pdf
[41] Xavier Ternisien, Les Freres musulmans pp. 107-131.
[42] http://reporter.kro.nl/uitzendingen/2007/0402_moskeeen/westermoskee_in_duitse_handen.aspx
[43] Romana Abels and Kustaw Bessems, De Saoedische Geldkraan, Trouw, 6 December 2001
[44] http://reporter.kro.nl/uitzendingen/2007/0402_moskeeen/westermoskee_in_duitse_handen.aspx
[45] http://www.islamicpopulation.com/Europe/Ireland/Islam%20in%20Ireland.html
[46] http://www.qantara.de/webcom/show_article.php/_c-469/_nr-166/_p-1/i.html?PHPSESSID=5
[47] http://www.islamonline.net/English/News/2003-06/24/article14.shtml
[48] http://www.eur.nl/fsw/staff/homepages/ramadan
[49] http://research.leidenuniv.nl/index.php3?m=1&c=317 ;
http://www.nisnews.nl/public/071107_2.htm
http://www.nrc.nl/binnenland/article811329.ece/Islamtheoloog_Ramadan_naar_Universiteit_Leiden ;
www.nieuws.leidenuniv.nl/index.php3?m=&c=1901
[50] Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d'activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 2002
http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
[51] http://www.islamawareness.net/Europe/
[52] http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=Article_C&cid=1162385921901&pagename=Zone-English-Euro_Muslims%2FEMELayout
[53] Islam, Europe's Second Religion: The New Social, Cultural, and Political Landscape.
[54] Lionel Panafit, “First for Islam in Belgium,” Le Monde Diplomatique, 2000.
[55] Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d'activité 2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002 http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
[56] http://shockhorrorchopspree.com/node/92
[57] “New Body of European Imams: What's Next?”, IslamOnline.net, February 28, 2008 http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=Article_C&cid=1203757502907&pagename=Zone-English-Euro_Muslims%2FEMELayout.
[58] “Grand List of Endorsements of the Amman Message and its Three Points,”
http://www.ammanmessage.com/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=31
[59] http://www.verfassungsschutz.de/download/SHOW/vsbericht_2005_engl.pdf
[60] Nicholas Rufford and Abul Taher, “British Muslim Says Troops are Fair Target,” http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article501166.ece.
[61] Ian Johnson, http://shockhorrorchopspree.com/node/92
[62] Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d'activité
2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002,
http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
[63] “Femyso.org: 2003,” http://p9445.typo3server.info/56.0.html
[64] Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d'activité
2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, 19 Juillet 2002,
http://www.senate.be/www/?MIval=/publications/viewPubDoc&TID=33618007&LANG=fr
[65] Femyso.org: About us,” http://p9445.typo3server.info/profil.0.html
[66] “The Muslim World After 9/11,” RAND. 2004. http://www.rand.org/pubs/monographs/2004/RAND_MG246.pdf.
[67]http://www.ejustice.just.fgov.be/cgi_tsv/tsv_rech.pl?language=fr&btw=0875698974%20&liste=Liste
[68] http://www.flwi.ugent.be/cie/documenten/jihad-dk.pdf
[69] http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm и http://www.mfa.gov.il/MFA/MFAArchive/2000_2009/2003/7/The%20Financial%20Sources%20of%20the%20Hamas%20Terror%20Organiza
[70] http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/English/eng_n/html/financing_e001.htm
[71] British Muslims Monthly Survey, March 1996, Vol. IV, No. 3.
http://artsweb.bham.ac.uk/bmms/1996/03March96.html
[72] “Bundesinnenministerium legt neues Material gegen Al-Aqsa vor”
http://www.123recht.net/article.asp?a=9919&ccheck=1
[73] “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm
[74] Al-Aqsa balances frozen following AIVD investigation https://www.aivd.nl/english/publications/@3461/al-aqsa-balances
[75] “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” U.S. Treasury
Department Press Release, May 29, 2003. http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm.
[76] http://www.cass.be/tribunal_commerce/verviers/images/1306.0009.pdf
[77] “Treasury Designates Al-Aqsa International Foundation as Financier of Terror,” U.S. Treasury
Department Press Release, May 29, 2003. http://www.ustreas.gov/press/releases/js439.htm
[78] Sénat et Chambre des Représentants de Belgique, Session De 2001-2002, Rapport d'activité.2001 du Comité permanent de contrôle des services de renseignements et de sécurité, www.senate.be/www/
[79] http://www.ustreas.gov/press/releases/hp1267.htm
[80] http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm#1
[81] http://web.archive.org/web/20011020004111/www.interpal.org/web/campaign.htm
[82] http://web.archive.org/web/20010605064752/http://101days.org
[83] http://web.archive.org/web/20011020004111/www.interpal.org/web/campaign.htm
[84] Campagne "101 jours" pour soutenir le peuple palestinien: http://web.archive.org/web/20010814111826/cbsp.free.fr/101days
[85] Campaign Background: http://web.archive.org/web/20011208071240/www.interpal.org/web/achieve.htm
[86] I'tilafu al-Khayr Union for Good: http://web.archive.org/web/20011216212152/www.interpal.org/web/campaign.htm
[87] Campaign Background: http://web.archive.org/web/20010811054219/www.interpal.org/web/press.htm
[88] 101days.org, http://whois.domaintools.com/101days.org
[89] Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies 2005,
http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
[90] Owen Bowcott and Faisal al Yafai, “Scholar with a Streetwise Touch Defies Expectations and Stereotypes,” The Guardian, 2004 http://www.guardian.co.uk/politics/2004/jul/09/religion.immigrationpolicy
[91] IkhwanWeb: http://www.ikhwanweb.com/Article.asp?ID=18055&SectionID=103
[92] “Al-Qaradawi Full Transcript,” BBC http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/newsnight/3875119.stm
[93] “Reactions to Sheikh Al-Qaradhawi's Fatwa Calling for the Abduction and Killing of American Civilians in Iraq,” http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/English/Hate-Jihad/PDF/oct4_04.pdf
[94] “Treasury Designates the Union of Good,” U.S. Treasury Department Press Release, http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/Treasury_UnionofGood.pdf
[95] Steve Merley, “The Federation of Islamic Organizations in Europe,”
http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/nefafioereport1008.pdf
[96] Ian Johnson, http://shockhorrorchopspree.com/node/92
[97] http://meria.idc.ac.il/journal/2007/issue4/jv11no4a3.asp
[98] Steve Merley, “The Federation of Islamic Organizations in Europe,”
http://www.nefafoundation.org/miscellaneous/FeaturedDocs/nefafioereport1008.pdf
[99] “Martyr Operations Carried Out by the Palestinians,” IslamonLine.net - Ask The Scholar,
http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?pagename=IslamOnline-English-Ask_Scholar/FatwaE/FatwaE&cid=1119503543974
[100] http://www.amnet.co.il/attachments/union-insaonline.pdf
[101] Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies,
http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
[102] Special Information Bulletin, “The Union of Good,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies,
http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds.htm
[103] “Treasury Designates the Union of Good,” U.S Treasury Department Press Release, November 12, 2008
[104]“The Union of Good: Appendix B - The Transfer of Funds by the Union of Good to the Hamas Affiliated Jenin Charity Committee,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_b.htm
[105] “The Union of Good: Appendix A - The Transfer of Funds from the Union of Good to Al-Tadhamun Charitable Society in Nablus,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies,
http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_a.htm
[106] Special Information Bulletin, “The Union of Good: Appendix D - The Transfer of Funds from the Union of Good to the Hamas-Affiliated Ramallah-Al-Bireh Al-Islah Charitable Society,” Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, February 2005, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_d.htm
[107] “The Union of Good: Appendix C - Transfer of Funds from the Union of Good through Al-Tadhamun to the Hamas-Affiliated Tulkarm Charity Committee,”Intelligence and Terrorism Information Center at the Center for Special Studies, http://www.terrorism-info.org.il/malam_multimedia/html/final/eng/sib/2_05/funds_c.htm
[108] “Treasury Designates the Union of Good,” U.S Treasury Department Press Release, 2008
* Авторката е експерт по проблемите на радикалния ислям
