Глобалната финансова криза за пореден път демонстрира зависимостта на икономиките на ЕС и Русия от САЩ, което провокира зле прикрито недоволство, както в Москва, така и в Брюксел. Очевидно е, че изходът от така създалата се ситуация е свързан с развитието на регионалното сътрудничество между ЕС и Русия. Съществуват обаче сериозни съмнения, че това би могло да се материализира в конкретни действия още в съвсем близко бъдеще.
Напоследък, мнозина говорят за отслабване на глобалните позиции на САЩ. Затъвайки в две, общо взето безнадеждни, войни, Америка беше жестоко ударена и от провокираната (в значителна степен) от самата нея финансова криза. В тази ситуация, ЕС за пореден път демонстрира претенциите си за по-голяма самостоятелност (най-вече в лицето на Франция и Германия). Поредното предизвикателство към САЩ отправи и Русия, която без колебание използва военната си мощ при опита на американския съюзник Грузия да си върне Южна Осетия със сила. Не по-малко сериозно предизвикателство към Вашингтон беше и лансираното от руския президент Медведев предложение за сключването на нов пакт за сигурност „от Ванкувър до Владивосток”. Както е известно, то беше прието с разбиране от Никола Саркози, чиято страна заема председателския пост в ЕС до края на 2008.
Разбира се, по-сериозните последици от постепенното отслабване на американската хегемония се очертават в икономическата сфера. Зародилата се в САЩ финансова криза вече се усеща по целия свят. Държавите от ЕС демонстрират нарастваща загриженост от развитието на кризата, която засегна сериозно и Русия. (Западно)европейските политици се опитват да извлекат необходимата поука от случващото се и да реагират адекватно на неблагоприатните промени в икономиката. Освен опитите за укрепване на контрола върху глобалната икономика и промяна на ролята на световните финансови институции, сред вариантите за действия в тази посока, се очертава и развитието на икономическото сътрудничество с Москва. Подобна идея лансира преди време Никола Саркози. Ясно е, че мнозина в Европа (особено в Западна) биха искали да получат достъп до руските енергийни ресурси, съобразно условията на Енергийната харта.
Както е известно, френският президент озвучи тезата си пред депутатите от Европейския парламент, мнозина от които останаха изненадани от квалификацията, която той употреби по отношение на Русия, наричайки я „нашия съсед”. Изненадата им още повече нарасна, след предложението за създаване на „общо икономическо пространство между Русия и ЕС”. Както отбелязаха редица анализатори, това понятие напомня за ранните етапи на европейската интеграция, свързани със създаването на т.нар. „общ пазар”, впоследствие прераснал в „общ пазар на ЕС”.
Саркози отбеляза, че „не разглежда Русия като непримирим съперник на ЕС”. „Напротив, смятам, че е необходимо в бъдеще да поставим основите на общо икономическо пространство между Русия и ЕС. Това е най-добрия начин да накараме руснаците да се доближат до ценностите, свързани с човешките права и демокрацията, които споделяме ние, в Европа” – подчерта френският президент, добавяйки, че Европа и Русия се нуждаят един от друг, тъй като руснаците разполагат с енергийните ресурси, необходими на ЕС, а европейците – с високите технологии, от които се интересуват руснаците.
Всъщност, истината е, че Саркози разви в Европарламента една теза, която още преди това лансира пред Генералната Асамблея на ООН, където също подчерта необходимостта от създаването на „общо икономическо пространство”, което „да обедини Русия и Европа”, в името на мира и просперитета.
Без съмнение, реализацията на подобна идея би била сред малкото позитивни резултати от разразилата се финансова криза. Въпросът е доколко е реалистична? Защото шансовете за практическото и осъществяване не изглеждат кой знае колко големи.
Сред причините за това е вече традиционната липса на единна стратегическа визия в ЕС. Това, което предлага френският президент, може да се окаже прекалено рискована стъпка дори за редица държави от т.нар. „Стара Европа” (например за Германия), да не говорим за „младите европейски демокрации” от Изтока. Част от последните полагат всички усилия за да стопират все още незапочналите истински преговори за сключването на ново споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Русия. Знакова в това отношение бе реакцията на Литва на съобщението за възобновяването на тези преговори, по време на срещата ЕС-Русия, състояла се в Ница, на 13 ноември. Непосредствено след изявлението на френския външен министър, последва информацията, че „Вилнюс е сериозно загрижен от думите на Бернар Кушнер”. Нещо повече, анонимен високопоставен литовски правителствен чиновник заяви, че „ние сме абсолютно шокирани от тази идея”.
На пръв поглед е трудно обяснимо, какво шокиращо може да има в намерението да бъдат продължени преговорите между Брюксел и Москва, но литовската позиция е достатъчно показателна. В конкретния случай, тя беше обяснена с тревогите във връзка със ситуацията в Южен Кавказ и искането да бъдат изтеглени руските части от Абхазия и Южна Осетия. Ситуацията в Кавказ обаче не обяснява отправяните и преди това нападки, от страна на Полша и Литва, към преговорите за стратегическо партньорство с руснаците.
Друг проблем пред формирането на общо икономическо пространство са различията по отношение на принципите на икономическото сътрудничество между ЕС и Русия. От думите на Саркози излиза, че Съюзът се интересува най-вече от руските енергийни ресурси. Само че повечето европейски държави биха искали да получат достъп до тях при условията на т.нар. Енергийна харта, докато Москва многократно заяви, че смята подобен подход за нереалистичен.
Необходимостта от съблюдаване на принципите на Енергийната харта, в икономическите отношения с Русия, активно се отстоява и от Европейската комисия. Което, вероятно, още повече ще усложни икономическото сътрудничество между Брюксел и Москва.
Що се отнася до САЩ, те едва ли ще реагират положително на сближаването между Русия и ЕС. Освен това, спадът в цените на петрола също ще се отрази негативно на европейско-руските отношения. Русия очевидно е по-заинтересована не само от достъп до новите технологии при разработването на своите находища, но и от притока на инвестиции в този сектор на икономиката си. Което, от една страна, създава нови възможности в отношенията и с Европа, но – от друга, увеличава конфликтния им потенциал. След като ЕС се опитваше да диктува на руснаците принципите на партньорството им в енергийната сфера, дори когато цените на енергоносителите бяха скочили до небето, сега, когато те драстично спаднаха, изкушението на Брюксел да действа по същия начин ще бъде още по-голямо.
Освен това, укрепването на икономическото сътрудничество между ЕС и Русия има и сериозно политическо измерение. И тук е особено важно отношението на САЩ. Американците трудно биха подкрепили подобно сближаване, а пък ЕС едва ли е в състояние да провежда някаква самостоятелна и независима от тях политика към Москва (поне в близко бъдеще). Впрочем, същото се отнася до европейско-руското сътрудничество в сферата на сигурността. Независимо от цялата безперспективност на досегашната американска политика, целяща укрепването на едни или други антируски алианси, и опитите за изолация на Москва, Европа все още не изглежда готова за по-тясно партньорство с Русия в онези сфери, където са фокусирани жизнените интереси на Стария континент.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
