Не ще и съмнение, че всяка държава претендира за известно специално положение в света, в географско, стопанско, политическо и пр. отношения.
Според Ритер, всички естествени свойства на земята съставляват непроменими, създадени от една висша интелигентност, форми, които определят човешкия живот в цялото му разнообразие, насочвайки го в определени посоки. Живелищното пространство на един народ предначертава съдбата му, неговата история и, на първо място, системата му на съобщителни пътища и връзки със съседните народи.
Без съмнение, ние, българите заемаме едно от най-интересните живелищни пространства на Европейския Югоизток, защото неговите качества са много характерни и от тях могат да се очертаят и докажат много факти от миналото и да се гадае, отчасти, и бъдещето. Тук си поставяме задачата да изтъкнем накратко някои обстоятелства, които ще направят разбираеми много неща не само на чуждия свят, но и на мнозина българи, които не са навикнали да се спират на редица факти от ежедневно заобикалящото ги пространство.
За България, Дунав представлява един от няколкото пътища за съобщения, преминаващи през територията и в посока от запад на изток. Така, освен Дунав, който протича по протежение на 471 км край България, ние имаме още следните надлъжни пътища: вторият е този, който преминава през средата на Северна, или Дунавска, България, водещ за Черно море и Добруджа; третият върви паралелно и непосредствено южно край дългата Балканска верига, минава Розовата долина и води към Черно море; четвъртият надлъжен път минава през средината на Южна България и върви по долината на река Марица, това е най-важният и известен път от Запада към Цариград и Мала Азия, към Бялото и Мраморно морета; петият минава през средата на Западна, или Беломорска, Тракия, идещ от Адриатика и надлъж, край Егейското море, входящ към устието на Марица и към изходния пункт на Югоизточна Европа – Цариград; и най-после шестият - това е самият Беломорски път. Ако приемем средното разстояние между Дунав и Бяло море да е около 300 км, то средното отстоене на всеки от тия шест паралелни пътища е около 60 км.
Речните системи на дунавските притоци на България и Румъния имат забележителна коинциденция, позволяваща да се прокарват меридианни пътища от голямо значение за съобщенията в Централна и Източна Европа, водещи към Егея. Забележително в това отношение е съвпадението на реките Олт и Искър, даващо възможност за директна връзка на Трансилвания и Централна Румъния с България и, по-нататък, по коинцидентната долина на Струма, дори до Солун. Протежението на този голям достъп е около 700 км, с едно разклонение, по долината на Марица, от други 600 км, до Цариград. И други подобни речни коинциденции благоприятстват за лесни съобщения между България и Румъния.
При това, като се вземе предвид, че самата Балканска планинска верига не представлява сериозна пречка за съобщенията, напротив, тя осигурява лесна проходимост, имайки, на протежение от около 510 км, трийсет прохода – следователно, средно на всеки 25 км, една възможност за меридианна комуникация, ако не навсякъде с железница, най-малко с днешното мощно средство за съобщения – автомобила, то ще стане ясно до каква степен природата е облагодетелствала българските земи с възможности за развитие на съобщителната мрежа.
В сърцето на българските земи се намира най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м), както и светинята на българския народ – манастира “Св.Иван Рилски”. От тия места, от тоя “покрив на Балканите”, извират водите на техните най-главни реки, протичащи през земите, населени главно с българи: Марица отива към Бяло море и води пътищата от Запад към Цариград и Мала Азия и по-нататък – към Индия. Река Места пробива път направо към Бяло море, към областта на Драма, Ксанти и Гюмюрджина, прочутите тютюневи райони. Река Струма, която в изворния си край най-интимно се вплита в изворните разклонения на Искър, а също на Морава и Вардар, открива широк път и събира всички посоки и съобщения, като ги канализира към Солун. Притоците на Вардар също са много благоприятни и сочат към широкия път на тази река на юг, през Македония. Морава също взема голяма част от водите си от този забележителен географски център – среща на балканските реки, и ги води на север, към Дунав. И най-после Искър, който със своите мощни води, с течение на вековете, си е пробил път през две планински вериги в красиви речни теснини, днес е най-важният път, водещ от Рила, през столицата на България, към Дунав.
Всички тия, очертани по-горе, географски особености, с каквито не всяка държава от Дунавския басейн може да се похвали, са белязали нашата страна, народа ни, нашата история и, без съмнение, тепърва ще играят роля в бъдещата история на България. Защото най-добри граници има онази държава, която включва в тях най-големите предимства, било за отбрана, било за съобщение.
Ако теглим вододела между Дунав и Бяло море, ще видим, че България е предимно беломорска страна. Действително, едно политическо късогледство на силите беше затворило водната линия на Бяло море за българската държава, но тази водна линия не можеше да бъде преградена за българското племе, което с векове бе живяло с нея.
Българският натиск и стремеж към това южно, към това свободно море, са започнали още с преминаването на нашите прадеди през Дунав, близо до устието и (680). Двайсет години по-късно, те вече са се укрепили в басейна на река Марица. През 927 те са в Солун и Адриатика. През 1230 владеят адриатическия бряг, срещу теснините на Отранто и целия беломорски бряг, от Ламия до устието на Марица. Макар и ревниво пазени от ненаситните на морето византийци и гърци, околните места и планини бяха завладени и населени от българи. Родопският масив, изпълващ грамадното пространство между Марица и Бяло море, е български. Живелищно пространство, населено с будно и интелигентно българско население, Родопският масив се е надвесил над Бяло море, като дори е надхвърлил водната линия, защото височините на островите Тасос и Самотраки, които днес (1943 – б.р.) са български, съставляват част от тази планинска система.
С напредъка на една държава, народ и земя се сливат все по-тясно като се осъществява все по-голямо сближаване на подвижния елемент (народът) с относително постоянната земя, така че накрая “няма камък или ручей, който да не стои във връзка с този народ”.
Изрично изтъкваме тук обстоятелството, че България, в по-голямата си част, принадлежи към водостока към Бяло море, за да подчертаем едно качество, което е специфично за страната ни и има своето отражение в положението и в Дунавския басейн.
Нека към горните преимущества прибавим още едно, твърде съществено, обстоятелство, допълващо картината на географското положение на България. София е истинския център на Балканите. Един кръг, описан около центъра София, с радиус 325 км (обр.3) , минава край Белград, Букурещ и Тирана, допирайки Адриатика и Черно море. Друг кръг, с радиус около 500 км, минава почти през Цариград, Атина и Баня Лука и устието на Дунав. Най-високият връх на Балканите – Мусала, източникът на най-големите балкански реки, както и центърът на Балканите София – всичко това се намира в един кръг, чиито радиус е само 50 км. Тук се опират най-високите балкански планински системи – Рила, Пирин, Родопи, в единен балкански планински масив -“Покрива на Балканите”. И въпреки това, тази област има най-голяма проходимост: пътищата, изходящи от София, с голяма леснота и прегледност, водят къв всички посоки. Дългата кулиса, образувана от долините на Искър и Струма, канализира цялата съобщителна система на Балканите, като София е обръщателната и плоча.
Но това положение не е само сегашно, във всички времена местата, които днес се населяват от българи, са имали предимството да дават насока на международните съобщения от Дунав към Бяло море и от Запада към Изтока. По времето на Римската империя, една по-интензивна мрежа от пътища е отличавала тия места от района на Динарските Алпи, представляващ и днес една по-скоро пречеща на съобщенията област.
На север от Долния Дунав, мрежата на римските пътища е била значително по-рядка. И през Средните векове, важни търговски пътища, от Север на Юг, от Североизток към Югоизток и от Запад към Изток, са кръстосвали земите ни. Кои раси и кои народи не са кръстосвали тия места, и кои от тях не са носели нещастия и разрушения, кои от тях не са повлияли върху нашата история и не са ни калили като народ, който трябва да отстоява пространството си за живот!
Но нека се върнем към Дунав. Какво представлява Дунав за България? С оглед на вътрешните съобщения на страната ни, Дунав не заема едно от първите места, заради близостта му до други надлъжни съобщителни системи и конкуренцията на голямата железопътна артерия на Дунавска България. При липсата на железница, по времето на турското владичество на Балканите, Дунав играе за стопанството на страната най-голяма роля, като безплатен път с голям капацитет. Всички европейски корабоплавателни народи поддържат трафик по тази река, подкрепяни от свободата, която турският режим им гарантира. Храните на България се насочват към пристанищата в устието на Дунав и оттам – за Западна Европа. Западната култура нахлува по Дунав, откъм Австро-Унгария. Оттам идват готовите фабрични продукти. Русе пък е голямо пристанище за претоварването им към Варна, Черно море и оттам – за Цариград. По тоя път минава и пощата за Индия. Това определя международното значение на Дунав за България. Дунав е главния канал на културното въздигане на страната. Дунавска България, под управлението на Мидхад паша, е на път да стане една от най-цветущите провинции на Турската империя, само че културното въздействие на Запада се омаломощава от известния турски режим, който е още средновековен.
В по-ново време, трябва да отличим два периода във влиянието на Дунав във вътрешно съобщително отношение: до 1899, когато София бе свързана с железница с Варна, на Черно море, и след тази дата. До 1899 от Русе, на Дунав, до столицата София се стига с параход, до Лом, и оттам с кола, през Балкана. Около 1880, по Дунав, има, по брой и тонаж, толкова платноходи, колкото и параходи. Платноходите изчезват от реката едва към 1913. Положението се изменя – севернобългарската железница върви надлъж Дунава, от единия край на Северна България до другия, като се доближава, на места, на разстояние само 30 км от реката. При все това, един “безплатен” път с голям капацитет никога не може да изгуби значението си – времето и нарастващите нужди от всякакъв вид съобщения отново изтъкнаха, в по-ново време, значението на Дунав за вътрешния трафик на страната до такава степен, че националното корабоплаване получи нов импулс и днес по Дунав, край българския бряг, виждаме да се движат най-модерни и комфортни български параходи, които най-интензивно се ползват от местната публика.
Изразено в индекси, корабоплаването за пътния трафик, който е най-чувствителен към железопътната конкуренция, се е развивало така:
1911 – 100 и, съответно, жп трафик 100
1922 – 54,2 и, съответно, жп трафик 276
1926 – 37,9 и, съответно, жп трафик 263
1931 – 30,8 и, съответно, жп трафик 252
1938 – 81,7 и, съответно, жп трафик 345
Налице е забележително увеличение на използването на Дунавския път, през 1931-1938, което напоследък е още по-голямо.
В използването на Дунав в международния обмен, от българска страна, има много характерни промени. С изграждането на железопътна мрежа и съоръжаването на Варненското пристанище, се осъществи изместване на маршрута на нашата външна търговия и, особено, на износа на зърнени храни, като последният вече не се насочва към големите румънски пристанища около устието на Дунав, където стоките се претоварваха за Западна Европа, а се насочи към черноморските ни пристанища. Днес, Дунав представлява много важен път за търговския обмен с Централна Европа, като по-евтините български продукти и полуфабрикати се возят нагоре по течението, срещу готовите продукти и суровини на централноевропейската индустрия.
В най-последно време обаче, поради структурната промяна в българския износ, в стремежа му да изнася нови и по-ценни продукти, поради засилване участието на железниците в този износ, нарасна участието на сухоземния, пред водния дунавски и черноморски, път. Ще илюстрирам това с няколко цифри, в проценти от стойността на вноса и износа:
Износ на зърнени храни: 1880 1881
По Дунав 54,8 63,5
През Черно море 42,9 32,2
По суша 2,3 1,3
Изобщо за вноса: 1906-1911 1920-1925 1936-1939
По Дунав 24,3 15,3 19,02
По Черно море 42,6 51,9 32,07
По суша 33,1 32,7 49,05
Изобщо за износа 1906-1911 1920-1925 1936-1939
По Дунав 26,8 24,3 18,78
По Черно море 43,8 58,5 38,78
По суша 29,3 17,2 42,4
Главният предмет на българския износ - зърнените храни, беше изместен от по-ценни стоки.
Износ (в %, по стойност) 1907-1911 1936-1940
Зърнени храни 66 13,9
Плодове, зеленчуци, храни - 18,8
Тютюн, захар, колониални стоки - 35,4
Продукти от животински произход 10,4 14,4
Други 23,6 17,5
Това обстоятелство доведе до засилване на железопътния транспорт, по отношение на външната търговия. За последния период, специфичната стойност на 1 кг стока за внос и износ, се разпределят, за разните пътища, така:
Пътища (1936-1939) Внос (лв/кг) Износ (лв/кг)
По Дунав 20,3 7,42
По Черно море 16,2 8,68
По суша 53,8 27,75
Много пъстра е картината на участието на различните държави в корабоплаването по дунавските ни пристанища.
Знаме 1911 1923 1936
Българско 1,9 2 18,1
Австро-унгарско 74,7 - -
Австрийско – 55 35,8
Унгарско – 11,3 5,35
Германско 0,2 4,3 8,5
Румънско 11,6 18 10,53
Сръбско (Югославско) 0 0,7 2,78
Холандско – 0,7 2,75
Чехословашко – 0,6 5,25
Друго 11,6 5,3 5,75
Бързото увеличение на дела на корабите под български флаг в нашите пристанища показва особения интерес на българите към развитието не само на своето корабоплаване, като цяло, но и на дунавското, в частност.
Дотук бегло засегнахме въпроса, какво представлява Дунав за България. Сега нека видим, какво представлява България за Дунав. За нас, българите този въпрос е по-важен. България е дунавска страна, 39,1% от територията и се отлива към Дунав. Реката оказва голямо влияние върху тази част от българската земя. Значителни градове дължат възхода си на своето разположение на Дунав: Видин, Лом (като пристанище на София), Свищов (като пристанище на Южна България по турско време) и Русе (като голямо претоварно пристанище за Източна България, към Варна и Цариград, когато жп линията Русе-Варна е сред най-важните в европейския Ориент).
България е и черноморска страна: 14,55% от старата и територия се отлива към това море, към което водят лесни достъпи, около 400 км бряг и добри и сигурни пристанища, 6 от които притежават изкуствени съоръжения, в близост до Цариград и Проливите.
Но България е беломорска страна. 46% от територията и се отлива към това море, на което днес (1943 – б.р.) страната ни е вече здраво настанена. Още по-голяма е областта, която днес дренира към Бяло море. Съобщителните пътища през българските земи канализират съобщенията от Дунав за Бяло море, от Адриатика за Черно море и от Северозапад към Югоизток.
Ако обобщим казаното дотук, касаещо географското положение на България и положението на нейната столица, заключението за взаимоотношенията между страната ни и Дунав може да бъде само едно: никоя друга дунавска държава не разполага с толкова привилегировано положение, каквото България има в дунавската система: опираща се на Дунав, Черно и Бяло морета и в непосредствена близост до Адриатическо море и Цариград, средина на балканските земи, владееща долините на най-важните балкански реки, протичащи по всички важни направления; пазителка на най-важния кръстопът в сърцето на Полуострова – България може да изиграе в бъдеще важната роля да дирижира съобщенията на Балканите и да бъде моста между Дунав и Бяло море. Нейната прегледна съобщителна система, възможността и за бързо попълване на нейните съобщителни артерии и дават особено положение, което следва да се прецени и достойно да се използва. България ще се покаже достойна ръководителка на една такава политика, както и досега е демонстрирала либералните си схващания и отношение към международните културни и стопански въпроси.
Дунав е голяма река с международно значение. В новата история на Европа, населяващите я народи са се стремели да гарантират свободата на корабоплаване. Историята на свободния режим на корабоплаване по Дунав е много дълга и тук няма да я засягаме. В технически смисъл, самата река не позволява свободното корабоплаване, защото, в долното си течение, Дунав е съвършено запуснат. Многобройните, често с противоположни политически тенденции, народи не можаха да се сживеят достатъчно за да се научат да третират въпросите за съобщенията от гледна точка на добре осъзнатите интереси на общността. Но, оставен сам на себе си, режимът на една река постоянно се влошава. На много место по Долния Дунав, в миналото режимът е бил по-добър от днешния, особено при големите речни завои, като при Видин например. Голямата катастрофа в този град, през миналата 1942, която покърти целия ни народ и намери отзвук у съседите, е пример, как реката отмъщава за недостатъчните грижи по поддържането и. Безбройни са пречките, които една неподдържана река поставя пред корабоплаването. Затова е наложително да се пристъпи към изготвяне на програма за регулиране течението на реката. Голямата програма за създаване на обща система от естествени и изкуствени водни пътища, следва да включва, на първо място, урегулирането на режима по долното течение на Дунав. Да се надяваме, че новият ред в Европа, който ще настъпи след Световната война, ще наложи на всички дунавски страни, обитаващи един от най-благодатните кътове на Европа, да осъзнаят, че е време да се почувстват членове на една голяма общност, способна да се възползва разумно от това благо, което природата и е дарила.
Унгария се намира в сърцето на Дунавския басейн. Центърът на този басейн е около вливането на река Марош в Тиса. Погледнете картата (обр.4) и ще видите, че животът е изтъкнал този център по най-очевиден начин – тук е голямото народностно напрежение, а етнографската карта е изключително пъстра. Тук се срещат границите на Унгария, Румъния и Югославия. Тук се намира един голям кръстопът: за Будапеща-Виена, за Загреб-Италия, за Темешвар-Румъния, за Белград-София-Цариград. Това място може да се нарече “портата” на Югоизточна Европа и “обръщателната плоча” на Дунавския басейн.
От само себе си се налага да потърсим аналогия между това място и големия кръстопът на Югоизтока около София – центъра на Балканите (обр.3) . Ако обърнем поглед към съседите, виждаме, че Сърбия се кръстосва надлъж от един от тия пътища – долината на Морава, която също води към сърцевината на Дунавския басейн. От друга страна, на север от Дунав виждаме прекрасните възможности за съобщение във всички посоки – на север, северозапад и североизток. Пътищата по долината на Олт водят към удобни точки за разклонение във всички посоки. През Букурещ пък водят пътищата, обслужващи голяма част от Източна Европа.
Една добросъседска съобщителна политика изисква прокарването на най-преки връзки, към точките на тежестта на техните съобщителни мрежи. На всяка държава следва да се даде повече от една възможност за контакти със Запада и Изтока. Трябва да се осигури по-голяма независимост в съобщително отношение. И макар Дунав да си остава най-пряката връзка между държавите, разположени по течението му, новото време изисква от тези страни да провеждат и железопътна политика, която да изхожда не само от егоистични стремежи, но и от дух на взаимно зачитане, което в крайна сметка би се отразило благотворно за всички.
“Всичко, което може да сближи, свърже и обедини различните народи, би трябвало да се посрещне с радост в една епоха, в която недоверието и завистта ги разделят” – подчертава специалистът по Централна Азия Свен Хедин ( Die Seidenstrasse , Leipzig , 1942).
Със споразумението между България и Румъния за изграждането на железопътно-шосеен мост при Русе се прави голяма крачка напред за подобряване на балканските и източноевропейски съобщения.
Ние, жителите на Дунавския басейн можем да бъдем на различни мнения по много въпроси (което, уви, е тъжна реалност), но би трябвало да сме убедени поне в едно – че, ако има нещо, което да може да ни сближи и, отчасти, да коригира вредите от други пакостни манталитети, това е нашият общ Дунав и нашите съобщителни средства. Инак, просто не виждам, какво би могъл да ни даде новият ред в Европа.
* Авторът (1880-1959), който е сред “бащите” на приложната геополитика у нас, е директор на БДЖ (1929-1934) и професор в софийската Политехника. Статията му е публикувана, през 1943, в “Известия на Българското географско дружество”.
{rt}
Не ще и съмнение, че всяка държава претендира за известно специално положение в света, в географско, стопанско, политическо и пр. отношения.
Според Ритер, всички естествени свойства на земята съставляват непроменими, създадени от една висша интелигентност, форми, които определят човешкия живот в цялото му разнообразие, насочвайки го в определени посоки. Живелищното пространство на един народ предначертава съдбата му, неговата история и, на първо място, системата му на съобщителни пътища и връзки със съседните народи.
Без съмнение, ние, българите заемаме едно от най-интересните живелищни пространства на Европейския Югоизток, защото неговите качества са много характерни и от тях могат да се очертаят и докажат много факти от миналото и да се гадае, отчасти, и бъдещето. Тук си поставяме задачата да изтъкнем накратко някои обстоятелства, които ще направят разбираеми много неща не само на чуждия свят, но и на мнозина българи, които не са навикнали да се спират на редица факти от ежедневно заобикалящото ги пространство.
За България, Дунав представлява един от няколкото пътища за съобщения, преминаващи през територията и в посока от запад на изток. Така, освен Дунав, който протича по протежение на 471 км край България, ние имаме още следните надлъжни пътища: вторият е този, който преминава през средата на Северна, или Дунавска, България, водещ за Черно море и Добруджа; третият върви паралелно и непосредствено южно край дългата Балканска верига, минава Розовата долина и води към Черно море; четвъртият надлъжен път минава през средината на Южна България и върви по долината на река Марица, това е най-важният и известен път от Запада към Цариград и Мала Азия, към Бялото и Мраморно морета; петият минава през средата на Западна, или Беломорска, Тракия, идещ от Адриатика и надлъж, край Егейското море, входящ към устието на Марица и към изходния пункт на Югоизточна Европа – Цариград; и най-после шестият - това е самият Беломорски път. Ако приемем средното разстояние между Дунав и Бяло море да е около 300 км, то средното отстоене на всеки от тия шест паралелни пътища е около 60 км.
Речните системи на дунавските притоци на България и Румъния имат забележителна коинциденция, позволяваща да се прокарват меридианни пътища от голямо значение за съобщенията в Централна и Източна Европа, водещи към Егея. Забележително в това отношение е съвпадението на реките Олт и Искър, даващо възможност за директна връзка на Трансилвания и Централна Румъния с България и, по-нататък, по коинцидентната долина на Струма, дори до Солун. Протежението на този голям достъп е около 700 км, с едно разклонение, по долината на Марица, от други 600 км, до Цариград. И други подобни речни коинциденции благоприятстват за лесни съобщения между България и Румъния.
При това, като се вземе предвид, че самата Балканска планинска верига не представлява сериозна пречка за съобщенията, напротив, тя осигурява лесна проходимост, имайки, на протежение от около 510 км, трийсет прохода – следователно, средно на всеки 25 км, една възможност за меридианна комуникация, ако не навсякъде с железница, най-малко с днешното мощно средство за съобщения – автомобила, то ще стане ясно до каква степен природата е облагодетелствала българските земи с възможности за развитие на съобщителната мрежа.
В сърцето на българските земи се намира най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м), както и светинята на българския народ – манастира “Св.Иван Рилски”. От тия места, от тоя “покрив на Балканите”, извират водите на техните най-главни реки, протичащи през земите, населени главно с българи: Марица отива към Бяло море и води пътищата от Запад към Цариград и Мала Азия и по-нататък – към Индия. Река Места пробива път направо към Бяло море, към областта на Драма, Ксанти и Гюмюрджина, прочутите тютюневи райони. Река Струма, която в изворния си край най-интимно се вплита в изворните разклонения на Искър, а също на Морава и Вардар, открива широк път и събира всички посоки и съобщения, като ги канализира към Солун. Притоците на Вардар също са много благоприятни и сочат към широкия път на тази река на юг, през Македония. Морава също взема голяма част от водите си от този забележителен географски център – среща на балканските реки, и ги води на север, към Дунав. И най-после Искър, който със своите мощни води, с течение на вековете, си е пробил път през две планински вериги в красиви речни теснини, днес е най-важният път, водещ от Рила, през столицата на България, към Дунав.
Всички тия, очертани по-горе, географски особености, с каквито не всяка държава от Дунавския басейн може да се похвали, са белязали нашата страна, народа ни, нашата история и, без съмнение, тепърва ще играят роля в бъдещата история на България. Защото най-добри граници има онази държава, която включва в тях най-големите предимства, било за отбрана, било за съобщение.
Ако теглим вододела между Дунав и Бяло море, ще видим, че България е предимно беломорска страна. Действително, едно политическо късогледство на силите беше затворило водната линия на Бяло море за българската държава, но тази водна линия не можеше да бъде преградена за българското племе, което с векове бе живяло с нея.
Българският натиск и стремеж към това южно, към това свободно море, са започнали още с преминаването на нашите прадеди през Дунав, близо до устието и (680). Двайсет години по-късно, те вече са се укрепили в басейна на река Марица. През 927 те са в Солун и Адриатика. През 1230 владеят адриатическия бряг, срещу теснините на Отранто и целия беломорски бряг, от Ламия до устието на Марица. Макар и ревниво пазени от ненаситните на морето византийци и гърци, околните места и планини бяха завладени и населени от българи. Родопският масив, изпълващ грамадното пространство между Марица и Бяло море, е български. Живелищно пространство, населено с будно и интелигентно българско население, Родопският масив се е надвесил над Бяло море, като дори е надхвърлил водната линия, защото височините на островите Тасос и Самотраки, които днес (1943 – б.р.) са български, съставляват част от тази планинска система.
С напредъка на една държава, народ и земя се сливат все по-тясно като се осъществява все по-голямо сближаване на подвижния елемент (народът) с относително постоянната земя, така че накрая “няма камък или ручей, който да не стои във връзка с този народ”.
Изрично изтъкваме тук обстоятелството, че България, в по-голямата си част, принадлежи към водостока към Бяло море, за да подчертаем едно качество, което е специфично за страната ни и има своето отражение в положението и в Дунавския басейн.
Нека към горните преимущества прибавим още едно, твърде съществено, обстоятелство, допълващо картината на географското положение на България. София е истинския център на Балканите. Един кръг, описан около центъра София, с радиус 325 км (обр.3) , минава край Белград, Букурещ и Тирана, допирайки Адриатика и Черно море. Друг кръг, с радиус около 500 км, минава почти през Цариград, Атина и Баня Лука и устието на Дунав. Най-високият връх на Балканите – Мусала, източникът на най-големите балкански реки, както и центърът на Балканите София – всичко това се намира в един кръг, чиито радиус е само 50 км. Тук се опират най-високите балкански планински системи – Рила, Пирин, Родопи, в единен балкански планински масив -“Покрива на Балканите”. И въпреки това, тази област има най-голяма проходимост: пътищата, изходящи от София, с голяма леснота и прегледност, водят къв всички посоки. Дългата кулиса, образувана от долините на Искър и Струма, канализира цялата съобщителна система на Балканите, като София е обръщателната и плоча.
Но това положение не е само сегашно, във всички времена местата, които днес се населяват от българи, са имали предимството да дават насока на международните съобщения от Дунав към Бяло море и от Запада към Изтока. По времето на Римската империя, една по-интензивна мрежа от пътища е отличавала тия места от района на Динарските Алпи, представляващ и днес една по-скоро пречеща на съобщенията област.
