Изпитанията на първата китайска противоспътникова ракета през януари 2007, както и приетият от Пекин през март рекорден (за периода от 1995 насам) военен бюджет дадоха повод на Вашингтон отново да изрази безпокойството си от драматичния ръст на военната мощ на Китай. В отговор, китайските министър на отбраната Цяо Ганчуан обяви, че страната му „не възнамерява да продължи и в бъдеще изпитанията на балистични ракети в Космоса”. През следващите месеци, редица високопоставени китайски представители също потвърдиха, че страната им възнамерява да използва космическото пространство изключително за мирни цели. Американците обаче се придържат към различно мнение. Както отбеляза по този повод държавният секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс, непрекъснато нарастващата военна мощ на Китай може да промени утвърдилия се силов баланс ва Азиатско-Тихоокеанския регион. Доколко реално е подобно твърдение и, как могат да се развият отношенията между двете големи сили в близко бъдеще?
Пекин, както може да се очаква, категорично отхвърля обвиненията, че следва някаква милитаристична стратегия, подчертавайки, че през последните 100 години Китай нито веднъж не е изпратил и един свой войник да окупира дори педя чужда земя и неговата военна политика се изчерпва с целите на самоотбраната. Страната се стреми към създаването на съвременна армия, чиито арсенал да включва последните постижения на науката и високите технологии. В това отношение не може да не се отбележи мощното развитие на националния военно-промишлен комплекс, целящо да осигури за Китайската народно-освободителна армия всички нови видове високотехнологично оръжие, собствено производство.
Техническите възможности на Китай
Още преди десетина години специалистите посочваха, че състоянието на редица предприятия (които макар и да принадлежаха формално към военно-промишления комплекс, повече или по-малко, обслужваха нуждите на армията) свидетелства за огромните възможности на китайския научно-производствен потенциал. Да вземем едно, на пръв поглед, незначително предприятие като обувната фабрика в Гуанчжоу. Тя беше създадена съвместно от търговското предприятие, обслужващо нуждите на Гуанчжоуския военен окръг (по онова време на армията все още се разрешаваше да се занимава и с бизнес, днес това вече е забранено), което предостави необходимите сгради и осигури работната сила, и тайванската компания „Юфун”, доставила суровината и производствената база.
Фабриката, която произвежда над 10 млн. чифта обувки годишно, снабдява с тях китайската армия. Но не само нея. Заради изключително ниските цени (8-10 долара за чифт) продукцията и масово се изнася в чужбина, и най-вече в САЩ. Във фабриката работят изключително млади жени (на възраст до 29 години) от офицерски семейства, които са принудени да спазват почти казармен режим. Въпреки тежките условия и ниската заплата (около 50 долара месечно) обаче, те твърдят, че са доволни от работата си, защото могат да спестят малко пари за да следват в университета. На свой ред, тайванските мениджъри подчертават, че тези условия им позволяват да постигнат висока производителност на труда, а имайки предвид ниската себестойност на продукцията – и да си гарантират голяма печалба.
Нещо подобно, макар и на по-високо ниво, можеше да се види преди десетина години и в една от първите свободни икономически зони в Китай – Шенчжън. Става дума за създадената съвместно с японската корпорация Sanyo електротехническа компания „Хуакиан”. Появата и стана възможна, благодарение на отличните условия за инвестиции и ниското облагане на печалбите, което я направи привлекателна за чуждестранния капитал, заедно с който в страната започнаха да навлизат и високите технологии. Първоначално компанията само сглобява цветни телевизори и видеоапаратура, след което започва да прехвърля (чрез дъщерните си фирми) технологиите си и в други райони на страната, паралелно подготвяйки и необходимите висококвалифицирани кадри. Това беше само началото на техническата революция в Китай. Днес страната все повече се превръща в единна зона за развитие на новите технологии и производства. Като тонът в този процес се задава от 53-те държавни научно-технически паркове, които засега покриват само 0,01% от китайската територия, но вече произвеждат 4% от китайския БВП. Само през 2005 доходите им надминаха 350 млрд. долара, като всяка година нарастват приблизително с 25%. Първият сред тях (както по време, така и по значение) без съмнение е научно-технологичният парк Чжунгуанцун, който се намира в едноименото северозападно предградие на Пекин. Тук са концентрирани 39 висши учебни заведения, както и Китайската академия на науките, над 200 научно-изследователски институти, множество водещи лаборатории и експериментални бази, както и няколко хиляди производствени предприятия. Именно в научно-производствената база на Чжунгуанцун китайските учени създадоха през 2002 първата компютърна система, изпълняваща над трилион операции в секунда.
Военно-промишленият комплекс
Преди време американското списание „Нюзуик” нарече технологичния парк Чжунгуанцун „инкубатор на високи и нови технологии, играещ ключова роля за научно-техническия прогрес на Китай”. Това, в пълна степен, се отнася и за останалите технологични паркове, които, без изключение, са ориентирани към удовлетворяване на потребностите на военно-промишления комплекс (ВПК). Или, ако искаме да сме по-точни, военно-промишленият комплекс, който междувременно се превърна в ключов фактор на националната икономика, мощно стимулира развитието на въпросните технологични паркове, като активно внедрява създаваните в тях технологии във военната индустрия, както и в чисто гражданските производства. За това, в значителна степен, съдейства и подходящата система за управление на китайския ВПК.
В частност, през 1998, в Китай беше създаден нов комитет за военна наука, техника и индустрия. Той е орган на Държавния съвет и разработва отрасловата политика, законите, плановете и нормативите, осъществявайки в същото време и необходимия контрол в тази сфера. Тясно свързани с него са създадените през 1997 десет най-големи пазарно ориентирани промишлени обединения: на ядрената индустрия, на атомното промишлено строителство, на космическата наука и техника, космическото електромеханично обединение, първото и второто авиопромишлени обединения, обединението на корабостроителната промишленост, на тежката корабостроителната индустрия, на оръжейната индустрия и обединението за въоръжение и военна техника. Дейността на обединенията се основава на следните принципи: единство на управлението на научно-изследователската и опитно-конструкторската дейност и доставките на въоръжение и на военна техника; строг държавен контрол на всички фази от реализацията на програмите за усвояване на нови технологии; ясна система за отговорностите на длъжностните лица в сферата на управлението и широко използване на съвременните информационни технологии. Според самите китайци, държавната собственост и държавното регулиране не са пречка за ефективното функциониране и динамичното развитие на военно-промишления комплекс, обединяващ около 30 хиляди предприятия и три милиона работници и служители.
През 2006, приходите на предприятията от ВПК нарастнаха с 20%, в сравнение с 2005, добавената стойност на тяхната продукция се увеличи със 17%, а печалбата им надмина 20 млрд. юана (2,5 млрд. долара). Според председателя на Държавния комитет за военна наука, техника и промишленост на Китай Чжан Юнчуан, през миналата година системата от научни институти и промишлени предприятия в отбранителната сфера успешно е изпълнина поставените и задачи по разработката и производството на модерни оръжия и военна техника.
Той изрази увереността си, че приетият преди две години петнайсетгодишен план за развитие на военната индустрия на страната ще се реализира успешно. За главна цел на плана е обявено съкращаването, а впоследствие и пълното ликвидиране на технологичния разрив между Китай и водещите производители на оръжие и военна техника (САЩ, Русия, ЕС), който в момента варира в отделните отрасли между пет и повече от двайсет години, създаването на собствено високотехнологично оръжие и прекратяване на зависимостта на китайската армия от вноса на военна техника. Основният акцент се поставя върху необходимостта да се осъществи пробив в сферите на ракетно-космическата, самолетната, военно-морската и лазерната технологии, системите за противовъздушна отбрана, управление и комуникации. При това се запазва и задачата за развитие и повишаване ефективността и сигурността на силите за стратегическо сдържане, предназначени за нанасянето на ответен удар срещу противника.
Според откритите източници, които са предимно американски, днешният ядрен арсенал на Китай включва около 410-440 единици. Това са приблизително 140 бойни глави на ракети със среден и далечен обсег на действие, с наземно и морско базиране, 150 единици ядрени оръжия, в самолетите, плюс 120-150 тактически бомби с малка мощност, артилерийски снаряди и ядрени мини. През следващите десетилетия числеността на китайските ядрени оръжия ще нараства и те ще продължат да се усъвършенстват.
Що се отнася до ракетно-космическия отрасъл, там усилията са концентрирани най-вече за създаването на обитаема орбитална станция и космически кораб за многократно използване, осъществяване през следващите 10-15 години на полет до Луната, както и нейното „усвояване”. Успешно вървят работите по ракетите от серията CZ „Чанчжън”, чиято крайна цел е да гарантират изстрелването в Космоса на орбитална станция с тегло 22 тона. Работи се и за създаването на ракети тип CZ -2-8 L с осем ускорители, които ще могат да извеждат на кръгова орбита на височина 200 км и наклон от 28,5 градуса, на полезен товар до 13 тона. Модернизацията и разширяването на ядрения арсенал включват и разработването на нови средства за доставка. Миналата година списъкът им беше попълнен от новата мобилна междуконтинентална балистична ракета „Дунфън-31” ( DF -31 ) с обсег около 8 хил. км, а през 2007 на въоръжение ще постъпи усъвършенстваният вариант на междуконтиненталната ракета DF -31 A , с още по-голям обсег на действие (според повечето експерти – до 10 хил. км). Според някои публикации в специализирани медии, тристепенната ракета на твърдо гориво DF -31 е снабдена с термоядрена моноблокова бойна глава, или пък с три бойни глави с по-малка мощност. Освен това, ракетата може да бъде снабдена с комплекс от системи за преодоляване на противоракетната отбрана на противника. На базата на DF -31 в Китай в момента се създава и морски вариант на ракетата, предназначен за атомните подводници от нов клас.
В Китай авиационната промишленост се смята за локомотив на научно-техническия прогрес. Като приоритет в развитието и, естествено, представлява военната авиация. Пред нея е поставена задачата да създаде по-гъвкави и модерни военно-въздушни сили, разполагащи с изтребители-прехващачи и ударни самолети с голям обсег на действие, транспортни самолети с голям обсег, съвременни системи за водене на електронна война и за противовъздушна отбрана, както и необходимия потенциал за откриване, проследяване, установяване на целта и нанасяне на удар по нея. В частност, през миналата 2006, започна серийното производство на изстребителя „Цзян-10”, който е аналогичен на европейския „Юрофайтър-2000” и е изцяло китайска разработка. През 2007 пък стартира разработката на китайски широко фюзелажен самолет, който ще позволи значително да се повиши мобилността на китайската армия и способността и да прехвърля свои части на големи разстояния. Усилено се работи и по изграждането на стратегически бомбардировач от ново поколение. Вече са разработени нови крилати ракети тип С-601/-801. В сферата на корабостроенето, китайският военно-промишлен комплекс се ориентира към решаването на две основни задачи – създаването на ракетно-ядрени сили с морско базиране, което значително ще повиши стратегическата неуязвимост на страната, и излизането на военно-морския флот извън териториалните води, т.е. навътре в океана, с цел защита на морските комуникации и, най-вече, маршрутите за доставка на енергоносители за Китай. В тази връзка се планира да бъдат взети на въоръжение 10-12 атомни подводници, половината от които ще бъдат от типа „Ксия”, снабдени с балистични ракети. До 2010 китайските военно-морски сили ще бъдат попълнени с 12 торпедни атомни подводници и 100 дизелелектрически подводници, разполагащи с най-модерно оборудване и въоръжение. Паралелно с това, усилено се строят нови есминци, стартира и изграждането на първия китайски самолетоносач.
Разсъждавайки за оръжието на бъдещето, не можем да не споменем и сериозните успехи на Китай в сферата на лазерните технологии. Китайците създадоха експериментален модел на лазер с мощност на импулса 1 млрд. кВт. Работи се и по създаването на рентгенови лазери. Що се отнася до бронетанковата техника и артилерийското стратегическо въоръжение, в тази сфера потребностите на китайската армия вече изцяло се покриват с техника собствено производство. При това, някои китайски оръжия и военна техника, като например танкът Т-99, не отстъпват на най-добрите западни образци.
Китай като военен съперник на САЩ
Въпреки всички тези постижения, в Пекин смятат, че по отношение разработването и внедряването на новите военни технологии, Китай напредва по-бавно, отколкото би трябвало. Повечето чуждестранни анализатори обаче се придържат към противоположното мнение, посочвайки очевидния прогрес в развитието на Китайската народно-освободителна армия. При това те обръщат особено внимание на стремителния преход от предишната стратегическа ориентация на китайската армия предимно към операции по суша, което изискваше наличието на многочислени сухопътни войски, към подготовка за едновременни операции по суша и море, изискващи далеч по-компактен, по-мобилен и технически по-модерен потенциал. Като пример за това, западните наблюдатели обикновено посочват руско-китайското военно учение «Мирна мисия-2005», по време на което китайските сухопътни части, морската пехота, авиацията и военно-морските сили безпроблемно координираха действията си, както и тези с руските си партньори. Така, китайските военно-въздушни сили се включиха в учението, използвайки информацията, подавана им от руския самолет за далечно радиолокационно откриване и насочване А-50, а военните кораби на Русия и Китай осъществиха съвместни операции за борба със самолети и подводници. Особено впечатляваща се оказа последната фаза на учението, по време на която китайски сухопътни части и морска пехота, във взаимодействие с частите на въздушно-десантните войски, се съединиха с руските подразделения и съвместно имитираха стоварване на десант на отбранявано от противника крайбрежие, т.е. тъкмо онова, което може да се окаже ключов елемент при евентуално силово решение на тайванския проблем.
Всичко това показва, че Китайската армия се превръща в мощна военна машина, „способна да участва в краткосрочен конфликт с висока интензивност с противник, притежаващ високо технологични оръжия” (цитатът се съдържа в един от последните доклади на Пентагона, посветени на Китай). В тази връзка не може да не отбележим, че във Вашингтон реагират изключително нервно на продължаващото развитие на Китай и укрепването на военната му мощ, което разбира се, се отразява и на китайско-американските отношения, като цяло. Както показва проведената през миналата 2006 анкета, една трета от американците са убедени, че Китай „скоро ще доминира в света”, а 54% от тях виждат в китайския възход „заплаха за мира на планетата”.
Но, дори ако оставим настрана крайните мнения, очевидно е, че САЩ са наясно с прогресивно увеличаващите се възможности на Пекин да се конкурира с Америка в Азиатско-Тихоокеанския регион. Отчитайки, че, през ХХІ век, именно в тази регион ще се решава съдбата на света, както и тази на американската хегемония в него, Вашингтон, съвсем естествено, се стреми да не допусне превръщането на Китай в нова световна свръхсила. Неслучайно, още преди да заеме президентския пост Джордж Буш-младши откровено заяви, че Китай е стратегически съперник и потенциален противник на Америка. И само трагичните събития от 11 септември 2001 го принудиха да коригира частично стратегията на САЩ към Китай.
Мит и реалност
Днес американската политика по отношение на Пекин следва добре известния принцип на двойните стандарти. От една страна, Вашингтон декларира привързаността си към „стратегическото партньорство” и реанимира военното сътрудничеството с Китай, а – от друга, оказва натиск върху различни държави, опитвайки се да ограничи китайските политически и военни амбиции. В частност, американците продължават да подкрепят санкциите, ограничаващи сътрудничеството с Пекин във военната сфера, като особено настояват ЕС да продължи да спазва ембаргото, наложено върху продажбите на оръжие и военна техника за Китай. САЩ издигнаха на по-високо равнище военното си сътрудничество с Япония и, едновременно с това, се опитват да активизират стратегическите си отношения с Индия, което донякъде отразява желанието на Америка да получи гаранции, че Китай никога няма да доминира в Южна или Централна Азия. Освен това, американците започнаха да усилват своята военна мощ в района на Тихия океан, концентрирайки я около базата си на остров Гуам.
Какво е бъдещето на отношенията между Дракона и Орела, както често наричат двете страни американските медии? Очевидно е, че макар Китай да съумя да разшири икономическото и политическото си влияние в Азия, и извън нея, и представлява определена заплаха за икономическите интереси на САЩ, той, поне засега, не е в състояние да ги изпревари в икономически план, още по-малко пък да ги предизвика открито – във военен. Но, натрупвайки все по-голяма мощ, Драконът все по-активно ще се конкурира с Орела за морската доминация в Азиатско-Тихоокеанския регион, за контрола над енергийните и другите ресурси в световен мащаб, за преразпределяне на пазарите и разширяване на сферата си на влияние. Което неизбежно ще тласка двете държави към открита конфронтация. Опасността от нея би нарастнала многократно, ако Пекин все пак дръзне да опита силово решение на тайванския проблем или пък на териториалния си спор с Япония за петролно-газовите находища в Източнокитайско море. Тоест, потенциалната аплаха от политическа или дори военна конфронтация между Китай и САЩ не е мит, а реалност. С която би следвало да се съобразяват всички в региона, а и извън него.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Изпитанията на първата китайска противоспътникова ракета през януари 2007, както и приетият от Пекин през март рекорден (за периода от 1995 насам) военен бюджет дадоха повод на Вашингтон отново да изрази безпокойството си от драматичния ръст на военната мощ на Китай. В отговор, китайските министър на отбраната Цяо Ганчуан обяви, че страната му „не възнамерява да продължи и в бъдеще изпитанията на балистични ракети в Космоса”. През следващите месеци, редица високопоставени китайски представители също потвърдиха, че страната им възнамерява да използва космическото пространство изключително за мирни цели. Американците обаче се придържат към различно мнение. Както отбеляза по този повод държавният секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс, непрекъснато нарастващата военна мощ на Китай може да промени утвърдилия се силов баланс ва Азиатско-Тихоокеанския регион. Доколко реално е подобно твърдение и, как могат да се развият отношенията между двете големи сили в близко бъдеще?
Пекин, както може да се очаква, категорично отхвърля обвиненията, че следва някаква милитаристична стратегия, подчертавайки, че през последните 100 години Китай нито веднъж не е изпратил и един свой войник да окупира дори педя чужда земя и неговата военна политика се изчерпва с целите на самоотбраната. Страната се стреми към създаването на съвременна армия, чиито арсенал да включва последните постижения на науката и високите технологии. В това отношение не може да не се отбележи мощното развитие на националния военно-промишлен комплекс, целящо да осигури за Китайската народно-освободителна армия всички нови видове високотехнологично оръжие, собствено производство.
Техническите възможности на Китай
Още преди десетина години специалистите посочваха, че състоянието на редица предприятия (които макар и да принадлежаха формално към военно-промишления комплекс, повече или по-малко, обслужваха нуждите на армията) свидетелства за огромните възможности на китайския научно-производствен потенциал. Да вземем едно, на пръв поглед, незначително предприятие като обувната фабрика в Гуанчжоу. Тя беше създадена съвместно от търговското предприятие, обслужващо нуждите на Гуанчжоуския военен окръг (по онова време на армията все още се разрешаваше да се занимава и с бизнес, днес това вече е забранено), което предостави необходимите сгради и осигури работната сила, и тайванската компания „Юфун”, доставила суровината и производствената база.
Фабриката, която произвежда над 10 млн. чифта обувки годишно, снабдява с тях китайската армия. Но не само нея. Заради изключително ниските цени (8-10 долара за чифт) продукцията и масово се изнася в чужбина, и най-вече в САЩ. Във фабриката работят изключително млади жени (на възраст до 29 години) от офицерски семейства, които са принудени да спазват почти казармен режим. Въпреки тежките условия и ниската заплата (около 50 долара месечно) обаче, те твърдят, че са доволни от работата си, защото могат да спестят малко пари за да следват в университета. На свой ред, тайванските мениджъри подчертават, че тези условия им позволяват да постигнат висока производителност на труда, а имайки предвид ниската себестойност на продукцията – и да си гарантират голяма печалба.
Нещо подобно, макар и на по-високо ниво, можеше да се види преди десетина години и в една от първите свободни икономически зони в Китай – Шенчжън. Става дума за създадената съвместно с японската корпорация Sanyo електротехническа компания „Хуакиан”. Появата и стана възможна, благодарение на отличните условия за инвестиции и ниското облагане на печалбите, което я направи привлекателна за чуждестранния капитал, заедно с който в страната започнаха да навлизат и високите технологии. Първоначално компанията само сглобява цветни телевизори и видеоапаратура, след което започва да прехвърля (чрез дъщерните си фирми) технологиите си и в други райони на страната, паралелно подготвяйки и необходимите висококвалифицирани кадри. Това беше само началото на техническата революция в Китай. Днес страната все повече се превръща в единна зона за развитие на новите технологии и производства. Като тонът в този процес се задава от 53-те държавни научно-технически паркове, които засега покриват само 0,01% от китайската територия, но вече произвеждат 4% от китайския БВП. Само през 2005 доходите им надминаха 350 млрд. долара, като всяка година нарастват приблизително с 25%. Първият сред тях (както по време, така и по значение) без съмнение е научно-технологичният парк Чжунгуанцун, който се намира в едноименото северозападно предградие на Пекин. Тук са концентрирани 39 висши учебни заведения, както и Китайската академия на науките, над 200 научно-изследователски институти, множество водещи лаборатории и експериментални бази, както и няколко хиляди производствени предприятия. Именно в научно-производствената база на Чжунгуанцун китайските учени създадоха през 2002 първата компютърна система, изпълняваща над трилион операции в секунда.
Военно-промишленият комплекс
Преди време американското списание „Нюзуик” нарече технологичния парк Чжунгуанцун „инкубатор на високи и нови технологии, играещ ключова роля за научно-техническия прогрес на Китай”. Това, в пълна степен, се отнася и за останалите технологични паркове, които, без изключение, са ориентирани към удовлетворяване на потребностите на военно-промишления комплекс (ВПК). Или, ако искаме да сме по-точни, военно-промишленият комплекс, който междувременно се превърна в ключов фактор на националната икономика, мощно стимулира развитието на въпросните технологични паркове, като активно внедрява създаваните в тях технологии във военната индустрия, както и в чисто гражданските производства. За това, в значителна степен, съдейства и подходящата система за управление на китайския ВПК.
В частност, през 1998, в Китай беше създаден нов комитет за военна наука, техника и индустрия. Той е орган на Държавния съвет и разработва отрасловата политика, законите, плановете и нормативите, осъществявайки в същото време и необходимия контрол в тази сфера. Тясно свързани с него са създадените през 1997 десет най-големи пазарно ориентирани промишлени обединения: на ядрената индустрия, на атомното промишлено строителство, на космическата наука и техника, космическото електромеханично обединение, първото и второто авиопромишлени обединения, обединението на корабостроителната промишленост, на тежката корабостроителната индустрия, на оръжейната индустрия и обединението за въоръжение и военна техника. Дейността на обединенията се основава на следните принципи: единство на управлението на научно-изследователската и опитно-конструкторската дейност и доставките на въоръжение и на военна техника; строг държавен контрол на всички фази от реализацията на програмите за усвояване на нови технологии; ясна система за отговорностите на длъжностните лица в сферата на управлението и широко използване на съвременните информационни технологии. Според самите китайци, държавната собственост и държавното регулиране не са пречка за ефективното функциониране и динамичното развитие на военно-промишления комплекс, обединяващ около 30 хиляди предприятия и три милиона работници и служители.
През 2006, приходите на предприятията от ВПК нарастнаха с 20%, в сравнение с 2005, добавената стойност на тяхната продукция се увеличи със 17%, а печалбата им надмина 20 млрд. юана (2,5 млрд. долара). Според председателя на Държавния комитет за военна наука, техника и промишленост на Китай Чжан Юнчуан, през миналата година системата от научни институти и промишлени предприятия в отбранителната сфера успешно е изпълнина поставените и задачи по разработката и производството на модерни оръжия и военна техника.
Той изрази увереността си, че приетият преди две години петнайсетгодишен план за развитие на военната индустрия на страната ще се реализира успешно. За главна цел на плана е обявено съкращаването, а впоследствие и пълното ликвидиране на технологичния разрив между Китай и водещите производители на оръжие и военна техника (САЩ, Русия, ЕС), който в момента варира в отделните отрасли между пет и повече от двайсет години, създаването на собствено високотехнологично оръжие и прекратяване на зависимостта на китайската армия от вноса на военна техника. Основният акцент се поставя върху необходимостта да се осъществи пробив в сферите на ракетно-космическата, самолетната, военно-морската и лазерната технологии, системите за противовъздушна отбрана, управление и комуникации. При това се запазва и задачата за развитие и повишаване ефективността и сигурността на силите за стратегическо сдържане, предназначени за нанасянето на ответен удар срещу противника.
Според откритите източници, които са предимно американски, днешният ядрен арсенал на Китай включва около 410-440 единици. Това са приблизително 140 бойни глави на ракети със среден и далечен обсег на действие, с наземно и морско базиране, 150 единици ядрени оръжия, в самолетите, плюс 120-150 тактически бомби с малка мощност, артилерийски снаряди и ядрени мини. През следващите десетилетия числеността на китайските ядрени оръжия ще нараства и те ще продължат да се усъвършенстват.
Що се отнася до ракетно-космическия отрасъл, там усилията са концентрирани най-вече за създаването на обитаема орбитална станция и космически кораб за многократно използване, осъществяване през следващите 10-15 години на полет до Луната, както и нейното „усвояване”. Успешно вървят работите по ракетите от серията CZ „Чанчжън”, чиято крайна цел е да гарантират изстрелването в Космоса на орбитална станция с тегло 22 тона. Работи се и за създаването на ракети тип CZ -2-8 L с осем ускорители, които ще могат да извеждат на кръгова орбита на височина 200 км и наклон от 28,5 градуса, на полезен товар до 13 тона. Модернизацията и разширяването на ядрения арсенал включват и разработването на нови средства за доставка. Миналата година списъкът им беше попълнен от новата мобилна междуконтинентална балистична ракета „Дунфън-31” ( DF -31 ) с обсег около 8 хил. км, а през 2007 на въоръжение ще постъпи усъвършенстваният вариант на междуконтиненталната ракета DF -31 A , с още по-голям обсег на действие (според повечето експерти – до 10 хил. км). Според някои публикации в специализирани медии, тристепенната ракета на твърдо гориво DF -31 е снабдена с термоядрена моноблокова бойна глава, или пък с три бойни глави с по-малка мощност. Освен това, ракетата може да бъде снабдена с комплекс от системи за преодоляване на противоракетната отбрана на противника. На базата на DF -31 в Китай в момента се създава и морски вариант на ракетата, предназначен за атомните подводници от нов клас.
