Пазарът на електроенергия на Балканите се характеризира с известни особености, отличаващи го от другите европейски региони. На първо място, повечето балкански държави са нетни вносители на електроенергия, с изключение на Румъния и България. Друг важен аспект са значителните различия в натоварването на мрежите през отделните сезони, дължащи се на структурата на потребителите на електроенергия, в която важно място заемат отделните домакинства.
Следва да се посочи и, че са налице проблеми, свързани с експлоатацията на остарелите електростанции и необходимостта от модернизация на съществуващите електрически мрежи. Така например, гръцката електроразпределителна компания обяви наскоро, че през следващите няколко години ще са необходими поне 600 млн. евро за модернизиране на електрическите мрежи по егейските острови. От далеч по-големи суми се нуждаят другите страни от региона, което обяснява сериозния интерес на потенциалните инвеститори.
Сегашната ситуация
От 2001 насам, балканските електрически мрежи функционират в синхрон с онези на ЕС по линия на Съюза за координация на електрическата енергия (UCTE). UCTE цели да “координира работата и развитието на електроенергийната транзитна мрежа в Европа” и в него членуват повечето държави от Стария континент.
Най-важните далекопроводи в региона са: България – Ниш (Сърбия)- Косово – Скопие, както и онзи, свързващ България с Гърция.
Поради значителния внос на електроенергия, който осъществяват всички споменати държави (с изключение на България), по време на летния сезон, мрежата често е пренатоварена за да се реализира необходимия транзит на електроенергия и това води до постоянни прекъсвания в подаването и.
Далекопроводът между България и Македония е с капацитет 800 МВт, а този между Гърция и Турция – 400 МВт. Що се отнася до последния, следва да отбележим, че Турция все още не е синхронизирала системата си с изискванията на UCTE. Поради това, в момента, търговията с електроенергия между двете страни е ограничена и се осъществява предимно през силно натоварения летен период. Междувременно, UCTE, в тясно сътрудничество с турските власти, инициира задълбочено изследване на възможностите за преодоляване на проблема, като основните му аспекти са:
- Финансирането, което ще се осъществява от предприсъединителните фондове на ЕС;
- Изследването ще се осъществи от консорциум, начело с немските компании RWE и Netz и гръцката HTSO. Според редица гръцки експерти в индустриалната сфера, успешното му приключване ще изиграе важна роля за гарантиране на двустранната търговия с електроенергия между двете държави и съседните им страни.
Освен това, между Гърция и Италия има електропровод с капацитет от 500 МВт.
Накрая, очаква се, че завършването, в края на 2008 (официално открит на 16 декември), на новия електропровод за 400 кВ между Скопие и района на Червена могила в България, значително ще разтовари основния далекопровод Ниш-Косово-Скопие.
Някои важни стъпки
Геополитическите обрати, случили се на Балканите през последните петнайсетина години, много сериозно засегнаха и електрическите мрежи в региона. През 1994, чрез проекта “Фар 92”, ЕС очерта рамките, в които всички балкански страни биха могли да се присъединят към UCTЕ, при положение, че продължат активно да инвестират в системите за производство и транзит на електроенергия.
През 1988 Гърция подписа споразумение с Италия, в резултат от което, през следващите години беше изграден подводен далекопровод, изиграл много важна роля, когато, в резултат от гражданската война в Югославия, драстично беше нарушена търговията с електроенергия в региона.
Междувременно, през 1994, албанската електроенергийна компания KESH, румънската Renel и югославската (тогава) ЕКС свързаха електрическите си мрежи с тази на Гърция. През септември 1995, българската Национална електрическа компания (НЕК)се присъедини към тях за съвместните пробни тестове на новосъздадената регионална мрежа, като след май 1996 всички тези държави действат в рамките на общата електроенергийна система на Югоизточна Европа.
Ролята на ЕС за ускоряването на всички тези процеси беше изключително важна и се смята за голям успех на Брюксел, макар че за това не се говори особено, вероятно защото обикновените европейци знаят твърде малко (а и не се интересуват особено) от развитието на нещата в тази толкова важна сфера.
През 1996 ЕС организира в Солун конференция, на която страните-участнички от Югоизточна Европа решиха да създадат специален орган, който да наблюдава и съдейства за ускоряването на процеса на свързване електрическите мрежи в региона и формирането на единен пазар за електрическа енергия. Две години по-късно, в Букурещ, представителите на ЕС обявиха резултатите от неговата дейност, касаещи първите приоритетни стъпки в тази посока:
- Изграждането на 400 киловолтовия далекопровод между Румъния и Унгария;
- Възстановяването на 400-киловолтовия далекопровод, в района на босненския град Мостар, повреден по време на юговойните.
Като следващ приоритет бяха определени:
- Реконструкцията и модернизацията на 400-киловолтовия далекопровод между Гърция и Македония;
- Изграждането на втори 400-киловолтов далекопровод между Гърция и България;
- Строежа на 400-киловолтов далекопровод между Гърция и Турция.
През 2002 завърши реконструкцията на далекопровода край Мостар със средства на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и босненската електрическа компания ZEKC.
Според експертите на UCTE, окончателното завършване на всички, споменати по-горе, проекти е част от мащабния план за свързване на електрическите мрежи на европейските страни с мрежите на Турция, северноафриканските държави и тези от Черноморския регион. Създаването на единна енергийна мрежа на държавите от Югоизточна Европа е критично важна стъпка към формирането на т.нар. Средиземноморски енергиен пръстен и, в същото време, ще свърже Балканите с електрическите мрежи и пазари на централноевропейските държави – Полша, Чехия, Словакия и Унгария.
400-киловатовият далекопровод между Румъния и Унгария, чието изграждане приключи в края на 2008, беше финансиран със заем от 34 млн. евро, отпуснати от ЕБВР. Останалите проекти бяха завършени в края на 2007, като по този начин беше демонстриран много значителен прогрес в рамките на препоръките от 1998.
Проблеми и възможности
Корпоративната презентация,провела се в края на миналата 2008 в Атина, с участието на мениджърите, контролиращи търговията с електроенергия в региона, изведе на преден план няколко важни въпроса, касаещи възможностите и трудностите на днешната ситуация с електроенергийните мрежи на Балканите.
На първо място, сегашните възможности за трансграничен транзит на електроенергия се оценяват като недостатъчни, заради пречките, създавани на национално ниво и породени от съществуващото местно законодателство и сезонните промени в обемите на изнасяната електроенергия. Освен това, експертната общност е на мнение, че невинаги се спазват приетите критерии за сигурност, липсват и достатъчно възможности за мониторинг, измервания и комуникация.
От друга страна обаче, е налице достатъчно количество електроенергия, както и средства за транзита и, съобразени с критериите на ЕС. Като цяло, прогнозите за бъдещето на сектора са по-скоро оптимистични, заради продължаващите усилия за дерегулиране в сферите на производството и доставката от страна на всички държави в региона, макар че конкуренцията на вътрешните пазари се оценява като “все още недостатъчно ефективна”.
Междувременно, в региона нараства нетният износ на електроенергия, като основните играчи тук са водещите износители България и Румъния, вносители като Албания и Черна гора, както и (повече или по-малко) Сърбия и Италия.
Сред основните пречки е политическият натиск, упражняван с различни средства върху регулаторите, който генерира несигурност у потенциалните инвеститори в регионалната търговия с електроенергия. В същото време се планират по-нататъшни инфраструктурни инвестиции, но за да бъдат те наистина ефективни, се налага бързото премахване на редица сега съществуващи ограничения в тази сфера.
Електроенергийните компании, както е в Гърция например, често биват обвинявани от местния бизнес, че пречат на търговията с електроенергия, тъй като не са наясно с възможностите на собствените си електрически мрежи. От друга страна, организациите, отговарящи за работата на тези мрежи са склонни да смятат, че задачата им е да осигурят подаването на електричество по далекопроводите, без оглед на сключените търговски сделки, което може да постави под въпрос вече договорените доставки на електроенергийния пазар и то в моменти, когато те са жизнено необходими.
Казаното дотук налага извода, че все още предстои да бъде изминат достатъчно дълъг път до формирането на единен регионален електроенергиен пазар, макар че тази цел, безусловно, е постижима. Всички гръцки експерти в сферата на индустрията например, са единодушни, че след като през следващите няколко години бъдат решени проблемите с регулацията и инфраструктурата, търговията с електроенергия в Югоизточна Европа може да нарасне в пъти, в зависимост от прогреса в изграждането и поддържането на регионалните електрически мрежи.
Заключение
Можем да очакваме, че съвсем скоро пазарът на електроенергия на Балканите ще се окаже във фокуса на вниманието на големите индустриални конгломерати и, най-вече, на европейските. Сред причините за това, на първо място, е фактът, че вече се реализират (или пък са планирани) редица мащабни инфраструктурни програми в тази сфера, което разкрива широки възможности за експанзия на основните играчи не електроенергийния пазар.
На второ място, търговията с електроенергия в региона, макар и да не е напълно развита, се характеризира с непрекъснато нарастваща печалба, която в Гърция например, достига до 100%.
В същото време, достоверни източници твърдят, че в България например, търговията с електроенергия е силно повлияна от мрежите на организираната престъпност, опитващи се да манипулират компаниите в сектора, или като използват политически натиск, или като ги поставят под индиректен контрол, придобивайки техни акции. На практика, либерализацията на пазара и появата на нови играчи в електроенергийния сектор на Балканите ще има множество измерения, включително и чисто политически.
На трето място, окончателното формиране на паневропейския електроенергиен пазар, на основата на континенталната електроенергийна мрежа, ще има, като последица, появата на мега електроенергийни търговски компании – най-вече от Германия, Франция и Италия.
Като цяло, на Балканите, поради ключовото им геополитическо положение, може да се очаква нова цялостна реконструкция, този път на електроенергийния сектор в региона, който вероятно ще се осъществи под егидата и стриктния контрол на Брюксел (също както и споменатите по-горе проекти).
* Авторът е експерт в Международната агенция за изследвания в сферата на сигурността и разузнаването и редактор за Източна Европа във Фондацията World Security Network
{rt}
