Проблемът за изработването на нови подходи в геополитическия анализ, във връзка с процеса на формиране на глобално мрежово общество, на който сме свидетели днес, заема все по-важно място в съвременната геополитическа наука.
Още през 1982 политологът Джордж Фридмън дефинира „световния град” като междинно звено между взаимодействието на ниво национални държави и на ниво транснационален капитал. Въпреки това, като програмен в това отношение, обикновено се цитира труда на испанеца Мануел Кастелс „Европейските градове, информационното общество и глобалната икономика”, появил се през 1994. По-късно Питър Тейлър, развивайки идеите на Кастелс, стига до извода за необходимостта от принципно ново изобразяване на глобалния свят с помощта на матрица на градовете и на връзките между тях.
Според Кастелс, съвременното информационно общество е, преди всичко, нова обществено-икономическа формация, чието създаване е свързано с утвърждаването на нов начин на производство. В този контекст, той разсъждава съвсем в духа на марксисткия структурно-функционален анализ, характеризирайки информационното общество като социална структура, в която „ресурсите за икономическото производство, културната хегемония и политическата и военна мощ зависят, в основата си, от способността да се генерират, съхраняват и обработват информация и знания” (1) . Материалното производство играе подчинена роля по отношение на информацията и знанието. Центрове за производство на информация са градовете, формиращи мрежата на глобалната икономика. Под глобална икономика, самият Кастелс разбира „икономиката, функционираща като едно цяло в реално време и на планетарно равнище” (2) . Тоест, според него тя е ядрото на глобализацията, която се корени най-вече в съвременния начин на производство.
В условията на глобализация, ново звучене придобива и пространственият геополитически анализ. Както твърди Кастелс, в информационното общество, тъй нареченото „пространство на потоците” доминира над „местното пространство”. Последното всъщност е традиционното географско пространство, докато „пространството на потоците” представлява „система за обмен на информация, капитали и власт, структурираща основните процеси в рамките на обществата, икономиките и държавите, между различните региони, независимо от тяхното местоположение”. При това „пространството на потоците” действително притежава характеристиките на реално пространство, защото има своето материално изражение и пряко зависи от средствата за телекомуникация и транспортната инфраструктура на конкретната територия. Тоест, излиза, че не целият свят е глобален, а само частта му, интегрирана в световното „пространство на потоците”.
Днес „пространството на потоците” играе доминираща роля по отношение на „местното пространство”. Възлови центрове на първото са градовете на глобалния свят, чиято основна функция е управлението на потоците. Кастелс достатъчно дълбоко анализира феномена на съвременния град. Градът на глобалния свят притежава определена степен на независимост по отношение на съответната национална държава, поради изобилието от собствени информационни връзки, позволяващи на града да излезе на преден план (в сравнение с националната държава), в качеството си на субект в системата на международните отношения. В тази връзка, в геополитиката, от известно време насам, масово се използва терминът „световният град”.
Еманципацията на съвременния град е израз на кризата на идентичността. Ерозията на силната национална държава поражда неяснота относно това, в чии ръце се намира днес съдбата на индивида, което пък, в крайна сметка, води до маргинализацията му. В днешните градове се наблюдава една от най-ярките черти на съвременността – „социалният дуализъм” , т.е. паралелното съществуване на благополучните райони, населени с добропорядъчни граждани и на гетата, гъмжащи от наркомани и престъпници. Освен това те са буквално наводнени от наемни работници от развиващите се страни, което усилва социалния дуализъм, пораждайки страх и ксенофобски настроения сред местното население.
Така, Кастелс характеризира съвременния град, използвайки термини като „информационен град”, „дуалистичен град”, или „глобален град”. Базирайки се на неговата концепция, си струва да анализираме ролята на информационния град. Както и по време на Средновековието, градът ознаменува началото на новата епоха, както тогава и днес той е дуалистичен, съдържайки в себе си благополучието на една част от своите жители и бедността на друга, но днес този дуализъм се очертава вече на планетарно равнище. И, ако в индустриалната епоха основният субект на международните отношения е националната държава, в съвременната тази роля се поема от града.
При това, самият Кастелс разглежда утвърждаването на града не само от гледната точка на появата на информационното общество, но и на връщането към епохата на „градското средновековие”. Според него, решаването на съвременните проблеми изисква да се обърнем към архетипа на градската европейска цивилизация, т.е. към здравите традиции на гражданското общество. Известният британски геополитик Питър Тейлър, който в това отношение може да се смята за последовател на Кастелс, стига до извода за необходимостта от ново изобразяване на света, което да допълни традиционното географско описание. През 2001, в статията си „Особености на мрежата на световните градове”, Тейлър представя матрица на връзките между 55 „глобални градове”, в които функционират 46 най-големи фирми, произвеждащи информационни услуги. Според него, възникването на градовете, като „глобални сервизни центрове”, е резултат от реализацията на локалните стратегии на компаниите, произвеждащи услуги.
Корените на процесите, свързани с концентрацията на международната активност на нивото на отделните компании и градове, като тяхно средоточие (самият Тейлър го определя като „пространствена дисперсия”), британският геополитик вижда в развитието на комуникациите и информационните технологии през 70-те години на миналия век. Днес, в условията на пространствена дисперсия, ускоряване и усложняване на комуникационния процес, събирането и анализът на информацията за комуникационните потоци в глобалното мрежово общество изглежда силно затруднена. В тази връзка, според Тейлър, става целесъобразен анализът на взаимоотношенията между големите компании и, като тяхна производна, на взаимоотношенията между градовете. Така, Тейлър предлага създаването на матрица, отразяваща пространствената стратегия на 46 фирми, по отношение на 55 града със световно значение. Въпросната матрица отразява „пространството на потоците”, за което стана дума по-горе. Що се отнася до „местното пространство”, то е изобразено посредством „матрицата на разстоянията” между глобалните градове, като физическо изражение на „пространството на услугите” (т.е. същото онова пространство, което Кастелс нарича „пространство на потоците”).
Освен това двуизмерно изображение на глобалното пространство, Тейлър предлага и модел на триизмерно изображение, разпределяйки световните градове на три нива – алфа (10 градове), бета (10 градове) и 35 гама-градове, в зависимост от степента на тяхната интегрираност в глобалната икономика, което в неговата концепция е и основен критерий за съотношението „периферия-център”. Според Тейлър, централни алфа-градове са например Лондон, Токио, Ню Йорк, Париж и Хонконг. В групата на бета-градовете той поставя Москва, а в тази на гама-градовете – Прага, Джакарта, Каракас и др.
Без съмнение, подобна градация не бива да се абсолютизира, но въпреки това самият опит да се очертае сложния и на пръв поглед хаотичен процес на глобалните взаимоотношения, е много интересен.
Той обаче не ни дава никакви основания да се отказваме от традиционните геополитически подходи. И макар че самият Тейлър също го подчертава, бих искала да отбележа някои моменти, които според мен следва да се отчитат, когато използваме концепцията за „пространствените потоци”. По същество, основната проява на глобализацията е развитието на самостоятелни международни (и на първо място икономически) връзки между големите компании и градовете. Налице е определен дуализъм между политическите доктрини и икономическите връзки, което е характерно за всички пазарни формации. По своята форма, тези връзки имат информационен характер. Макар че, когато говорим за информация, не бива да забравяме, че тя никога не е изолирана и „сама за себе си”. Информацията винаги е свързана с някакъв, пък дори и реално несъществуващ, обект. Има информация, касаеща самата информация (например различните видове шифри и т.н.), като в този случай тя е многопластова, но така или иначе, информацията е своеобразна обвивка на реалността, пък макар и на много различни равнища. Също както фискалните ресурси са израз на реалния капитал, така и информацията е израз на реалните събития. А реалните събития, които формират самостоятелен независим пласт от международните отношения, са преди всичко икономически отношения – търговски и финансови. Първата, повече или по-малко явна изява на еманципацията на света на бизнеса от този на политиката, стана факт още по време на Втората световна война, когато компаниите на воюващите помежду си страни продължаваха да осъществяват пазарно взаимодействие, използвайки за целта неутралните държави. Това, до голяма степен, се дължеше на обстоятелството, че още преди войната бе създадена мрежа от взаимодействия, чието разрушаване се оказа невъзможно. След Втората световна война светът още повече се „стесни”, във връзка със създаването на органи за глобален (световен) контрол и активизиране дейността на международните организации, чиито предвоенни прототипи не можаха да постигнат особени успехи в развитието си, разширяване на икономическите връзки между държавите, и формирането на единното пространство на информационните връзки, благодарение развитието на компютърните технологии.
Тоест, глобалното пространство не е физическо, а пространство на връзките, в което постепенно се интегрират все нови и нови действащи лица като това се подчертава и от цитираните по-горе британски политици.
С появата и утвърждаването на информационното общество, вече може да се говори не само за отделни прояви на глобализацията, но и за глобализацията като доминиращ феномен на съвременната епоха. Възможността за осъществяване на информационни контакти придава по-голяма независимост и самостоятелност на поведението, затова е напълно вероятно пространствената дисперсия, за която говори Тейлър, постепенно да засегне и редица по-малки от градовете образувания. Затова, макар че днес именно градовете са центровете на информационните връзки, не можем да оставим без внимание и индивидуалните връзки, т.е. връзките на индивида или на отделната малка фирма. Неслучайно е налице устойчива тенденция към налагане доминиращата роля на частното право, по отношение на публичното.
В същото време, не може да не отбележим, че разнообразието, високите темпове и сложността на контрола над информационните връзки генерира и редица отрицателни явления, характерни за съвременната епоха, като на първо място сред тях е международният тероризъм. Международният характер на тероризма, до голяма степен, се обяснява с информационния характер на връзките, но в същото време самият тероризъм е породен и от съвсем реални причини, имащи цивилизационен, културен и икономически характер, а вероятно е свързан и с интересите на конкретни субекти на световната политика. Тоест, глобализацията се осъществява не само на нивото на мрежовото общество на „цивилизованите” корпорации. Самият Кастелс подчертава дуалистичния характер на глобалния град, макар че, според мен, може да се говори по-скоро за дуалистичния характер на глобалната цивилизация.
На първо място, това е свързано с дуализма на информационните и реалните процеси. Въпреки обективния характер на предмета на информацията, в човешкото съзнание често се губи представата за взаимната връзка между информацията и нейния предмет, особено отчитайки многопластовия характер на самата информация. Тоест, информацията сякаш бива „освободена” и къса връзката със своя предмет. На практика обаче, това е само илюзия и връщането към реалността в подобна ситуация винаги е болезнено. В крайна сметка, реалността винаги се проявява и взема своето, въпреки пропагандирания идеал. Икономическите кризи, войните и другите катастрофални събития на съвременността са опасни, най-вече, поради латентния характер и внезапната си проява, дължащи се именно на наслоените върху развиващите се реални процеси информационни „пелени”. Илюстрация за това бяха и трагичните събития от 11 септември 2001.
Следва да отбележим, че на ментално равнище глобалното общество все повече бива обзето от чувство на смътен страх. Отчитайки усъвършенстването на транспортните връзки, масовите трансгранични миграции на население, зоните на сравнително благополучие и тези на крайната бедност се оказват физически близо една до друга, а епохите, формациите и степените на цивилизационно развитие започват да се преплитат. В същото време обаче, различните светове на съвременния свят са в достатъчна степен локализирани, така че индивидът, принадлежащ към европейската цивилизация например, може и да не се сблъсква физически с тях ежедневно, но той, така или иначе, усеща присъствието им около себе си и това поражда у него постоянно растяща тревога.
Накрая, ще подчертаем, че глобализацията е изключително сложно явление, което може да бъде анализирано от различни гледни точки. Затова, всеки опит за системен анализ на съвременната глобална цивилизация, очертаване на нейната специфика, както и изучаването на феномена на съвременния глобален град, на което са се посветили редица съвременни политолози и геополитици, без съмнение представлява определен интерес и има важно теоретично и практическо значение за успешното формулиране на националните геополитически доктрини.
Бележки:
1. Castells, Manuel European Cities , the Informational Society and the Global Economy.//New Left Review. Volume: a. Issue: 204. ,1994, p.18.
2. Ibid.
Литература:
Castells, Manuel European Cities, the Informational Society and the
Global Economy.//New Left Review. Volume: a. Issue: 204. ,1994.
Hoyler, Michael; Szegner Mark J.;.Taylor Peter J; Walker, David R. F. A new mapping of the world for the new millennium//. The Geographical Т ournal. Volume: 167. Issue: 3., Publication Year: 2001.
Taylor, Peter J. Specification of the World City Network.//Geographical
Analysis. Volume: 33. Issue: 2, 2001.
Taylor Peter J.; Flint , Colin. Political Geography. World-economy,
nation-state and locality.Harlow, England , 2000.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Проблемът за изработването на нови подходи в геополитическия анализ, във връзка с процеса на формиране на глобално мрежово общество, на който сме свидетели днес, заема все по-важно място в съвременната геополитическа наука.
Още през 1982 политологът Джордж Фридмън дефинира „световния град” като междинно звено между взаимодействието на ниво национални държави и на ниво транснационален капитал. Въпреки това, като програмен в това отношение, обикновено се цитира труда на испанеца Мануел Кастелс „Европейските градове, информационното общество и глобалната икономика”, появил се през 1994. По-късно Питър Тейлър, развивайки идеите на Кастелс, стига до извода за необходимостта от принципно ново изобразяване на глобалния свят с помощта на матрица на градовете и на връзките между тях.
Според Кастелс, съвременното информационно общество е, преди всичко, нова обществено-икономическа формация, чието създаване е свързано с утвърждаването на нов начин на производство. В този контекст, той разсъждава съвсем в духа на марксисткия структурно-функционален анализ, характеризирайки информационното общество като социална структура, в която „ресурсите за икономическото производство, културната хегемония и политическата и военна мощ зависят, в основата си, от способността да се генерират, съхраняват и обработват информация и знания” (1) . Материалното производство играе подчинена роля по отношение на информацията и знанието. Центрове за производство на информация са градовете, формиращи мрежата на глобалната икономика. Под глобална икономика, самият Кастелс разбира „икономиката, функционираща като едно цяло в реално време и на планетарно равнище” (2) . Тоест, според него тя е ядрото на глобализацията, която се корени най-вече в съвременния начин на производство.
В условията на глобализация, ново звучене придобива и пространственият геополитически анализ. Както твърди Кастелс, в информационното общество, тъй нареченото „пространство на потоците” доминира над „местното пространство”. Последното всъщност е традиционното географско пространство, докато „пространството на потоците” представлява „система за обмен на информация, капитали и власт, структурираща основните процеси в рамките на обществата, икономиките и държавите, между различните региони, независимо от тяхното местоположение”. При това „пространството на потоците” действително притежава характеристиките на реално пространство, защото има своето материално изражение и пряко зависи от средствата за телекомуникация и транспортната инфраструктура на конкретната територия. Тоест, излиза, че не целият свят е глобален, а само частта му, интегрирана в световното „пространство на потоците”.
Днес „пространството на потоците” играе доминираща роля по отношение на „местното пространство”. Възлови центрове на първото са градовете на глобалния свят, чиято основна функция е управлението на потоците. Кастелс достатъчно дълбоко анализира феномена на съвременния град. Градът на глобалния свят притежава определена степен на независимост по отношение на съответната национална държава, поради изобилието от собствени информационни връзки, позволяващи на града да излезе на преден план (в сравнение с националната държава), в качеството си на субект в системата на международните отношения. В тази връзка, в геополитиката, от известно време насам, масово се използва терминът „световният град”.
Еманципацията на съвременния град е израз на кризата на идентичността. Ерозията на силната национална държава поражда неяснота относно това, в чии ръце се намира днес съдбата на индивида, което пък, в крайна сметка, води до маргинализацията му. В днешните градове се наблюдава една от най-ярките черти на съвременността – „социалният дуализъм” , т.е. паралелното съществуване на благополучните райони, населени с добропорядъчни граждани и на гетата, гъмжащи от наркомани и престъпници. Освен това те са буквално наводнени от наемни работници от развиващите се страни, което усилва социалния дуализъм, пораждайки страх и ксенофобски настроения сред местното население.
Така, Кастелс характеризира съвременния град, използвайки термини като „информационен град”, „дуалистичен град”, или „глобален град”. Базирайки се на неговата концепция, си струва да анализираме ролята на информационния град. Както и по време на Средновековието, градът ознаменува началото на новата епоха, както тогава и днес той е дуалистичен, съдържайки в себе си благополучието на една част от своите жители и бедността на друга, но днес този дуализъм се очертава вече на планетарно равнище. И, ако в индустриалната епоха основният субект на международните отношения е националната държава, в съвременната тази роля се поема от града.
При това, самият Кастелс разглежда утвърждаването на града не само от гледната точка на появата на информационното общество, но и на връщането към епохата на „градското средновековие”. Според него, решаването на съвременните проблеми изисква да се обърнем към архетипа на градската европейска цивилизация, т.е. към здравите традиции на гражданското общество. Известният британски геополитик Питър Тейлър, който в това отношение може да се смята за последовател на Кастелс, стига до извода за необходимостта от ново изобразяване на света, което да допълни традиционното географско описание. През 2001, в статията си „Особености на мрежата на световните градове”, Тейлър представя матрица на връзките между 55 „глобални градове”, в които функционират 46 най-големи фирми, произвеждащи информационни услуги. Според него, възникването на градовете, като „глобални сервизни центрове”, е резултат от реализацията на локалните стратегии на компаниите, произвеждащи услуги.
Корените на процесите, свързани с концентрацията на международната активност на нивото на отделните компании и градове, като тяхно средоточие (самият Тейлър го определя като „пространствена дисперсия”), британският геополитик вижда в развитието на комуникациите и информационните технологии през 70-те години на миналия век. Днес, в условията на пространствена дисперсия, ускоряване и усложняване на комуникационния процес, събирането и анализът на информацията за комуникационните потоци в глобалното мрежово общество изглежда силно затруднена. В тази връзка, според Тейлър, става целесъобразен анализът на взаимоотношенията между големите компании и, като тяхна производна, на взаимоотношенията между градовете. Така, Тейлър предлага създаването на матрица, отразяваща пространствената стратегия на 46 фирми, по отношение на 55 града със световно значение. Въпросната матрица отразява „пространството на потоците”, за което стана дума по-горе. Що се отнася до „местното пространство”, то е изобразено посредством „матрицата на разстоянията” между глобалните градове, като физическо изражение на „пространството на услугите” (т.е. същото онова пространство, което Кастелс нарича „пространство на потоците”).
Освен това двуизмерно изображение на глобалното пространство, Тейлър предлага и модел на триизмерно изображение, разпределяйки световните градове на три нива – алфа (10 градове), бета (10 градове) и 35 гама-градове, в зависимост от степента на тяхната интегрираност в глобалната икономика, което в неговата концепция е и основен критерий за съотношението „периферия-център”. Според Тейлър, централни алфа-градове са например Лондон, Токио, Ню Йорк, Париж и Хонконг. В групата на бета-градовете той поставя Москва, а в тази на гама-градовете – Прага, Джакарта, Каракас и др.
Без съмнение, подобна градация не бива да се абсолютизира, но въпреки това самият опит да се очертае сложния и на пръв поглед хаотичен процес на глобалните взаимоотношения, е много интересен.
