Откакто през 1917 шведският социолог Рудолф Челен (Kjellen) публикува в Берлин труда си Der Staat als Lebensform (“Държавата като жизнена форма”), поставяйки началото на геополитиката като научна дисциплина, до 1939 у нас липсват научни публикации за нея. Срещат се цитати и кратки позовавания в някои български икономически статии, но без необходимия разширен коментар за нейната същност, приложение, роля и значение.

Едва през 1941, в Годишника на софийското Висше държавно училище за финансови и административни науки, проф. Иван Батаклиев публикува студията си “Развитие и същност на политическата география и геополитиката”. В нея, позовавайки се основно на немски автори (като Маул, Хаусхофер и др.) той обявява геополитиката за “продължение на политическата география”, като в заключението и дава своите аргументи за определяне същността на геополитиката като наука.

Със започването на Втората световна война и след нея – през т.нар. “социалистически период”, когато научната стойност на геополитиката бе тотално отречена, у нас този тип публикации просто изчезват.

По-късно, вече в годините на “прехода”, въпросите за същността и ролята на българската геополитика бяха поставени на общественото и научно внимание на организираната от Географския институт на БАН и Националния комитет по география конференция на тема “Географското пространство – инвестиция за ХХІ век” (май 1997). Там, съвсем естествено, възникна и въпросът за пречките през “социалистическия период” за използване на геополитическите транспортно- и природно-географски предимства на България. А също, защо дори и след промените в международните отношения от края на 80-те началото на 90-те години, тези предимства продължават да не се използват. Всъщност, причините за това биха могли да се обединят в две основни групи:

Първите и най-важни причини имат идеологически генезис. За тях може да се съди и от това, как в Кратката българска енциклопедия на БАН (т.І, 1963, стр. 263) се обяснява терминът “геополитика”: “реакционна буржоазна теория, опитваща се да обясни и оправдае агресивната империалистическа политика с географски причини… геополитиците използват идеи на малтусианството, расизма, социал-дарвинизма…”. Подобна квалификация, като квинтесенция на провежданата от режима политика в областта на географската наука, стана причина през 1947 да бъде уволнен изявеният ни учен и баща на българската геополитика проф. Иван Батаклиев. Той живя още 26 години отхвърлен и забравен от научните географски среди. А за това, доколко идеите, изложени в геополитическите трудове на проф. Батаклиев можеха да се ползват през “социалистическия период” говори следната редакторска рецензия в издателство “Наука и изкуство” (от юли 1981) на първия ръкопис на монографията “География на транспорта в България”: “В ръкописа се откриха политически грешки, особено в Първа глава, където от геополитически позиции авторът (т.е. Марин Деведжиев – б.р.) изяснява транспортното положение на България. Такива постановки биха предизвикали дипломатически и политически усложнения в отношенията ни със съседните страни. За това уведомих и ръководството на издателството със сигнална записка от 25 юли 1981. Като политическа грешка може да се приеме и позоваването на автора върху името и трудовете на Иван Батаклиев...

{rt}