Вацлав КЛАУС: Феноменът на масовата миграция в Европа се интерпретира съвършено погрешно от Брюксел

През 1989 се включва в голямата политика, като един от създателите, а по-късно и председател на консервативния Граждански форум. През 1991 е министър на финансите. Същата година трансформира партията си в Граждански демократичен форум (чиито председател е до 2002) и печели изборите. От 1992 е министър-председател и в това си качество участва в “мирния развод” между Чехия и Словакия. Премиер на Чешката република до 1997. От 1998 до 2002 е председател на Чешкия парламент. През 2002 наследява Вацлав Хавел като президент на Чехия и изпълнява функциине на държавен глава два мандата (до 2013).

През 2013-2014 Клаус е старши сътрудник на американския Институт "Катон" - един от мозъчните центрове на консервативната десница в САЩ, но го напуска заради позицията си по украинската криза.

Вацлав Клаус е убеден привърженик на пазарната икономика, в икономическата сфера споделя идеите на покойния британски премиер Маргарет Тачър.

Интервюто публикуваме с любезното съдействие на Parlamentní listy

- Масовата миграция беше сред темите на последния световен форум "Диалог на цивилизациите", който се проведе през октомври 2016 на остров Родос и в който участвахте и вие, самият. От друга страна, европейските лидери, които би следвало да се ангажират с намирането на решение на имигрантската криза, повече говорят, но не действат. Защо, според вас, е така?

- Ще започна с това, че феноменът на масовата имиграция не се разбира, интерпретира се неправилно и се тълкува по съвършено погрешен начин. Мнението на огромното мнозинство от участниците в конференцията, за която говорите, или поне на онези, които се изказаха на нея, отразява стандартната позиция на елита за страдащите, нещастни хора, някъде в Близкия Изток, в Централна Африка, или в Западна Азия, без какъвто и да било опит за структурирането на проблема и изясняването на причините за този феномен. Това ме възмущава и в трите си изказвания на форума се постарах да изразя достатъчно ясно това свое възмущение. Особено, когато става въпрос за разликата между индивидуалната и масовата миграция и онова, което наричам "предлагане и търсене на мигранти". За мнозина това може би изглежда като невероятно глупаво икономическо опростяване на проблема, но смятам, че то е единственото честно разграничаване, отразяващо факта, откъде идват тези хора и дали някой наистина ги е канил да дойдат. Съжалявам, че не чух други смислени мнения по темата. Същността на проблема е, дали да кажем "не" или "да" на масовата миграция, а да разсъждаваме какво конкретно следва да направим е само техническо-административният му аспект.

- Еврпейският комисар по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос...

- Наистина ли има такъв?

- Да, в Европейската комисия има и такава длъжност. Та, въпросният еврокомисар изрази загриженост, че европейските държави не бързат да запълнят отредените им квоти от мигранти, като досега са преразпределили само минимална част от тези 160 хиляди души. Освен това Аврамопулос призова държавите членки на Съюза да разпределят помежду си по-голям брой мигранти. Дали наистина ще успее да ги убеди да го сторят?

- На първо място, бих задал въпроса, дали този европейски комисар изразява мнението на мнозинството европейци или не? Няма да коментирам повече, тъй като е съвършено ясно, че това, което говорят и той, и останалите еврокомисари, няма нищо общо с онова, което мислят хората в Европа. На второ място, това е специфичен гръцки поглед върху проблема. По време на форума "Диалог на цивилизациите" имах дълъг разговор с кмета на Родос. Това е един много достоен човек, който ми каза следното: не се сърдете, но ако Европа бъде залята от вълна от мигранти, не бива да искате от гръцките острови Лесбос, Кос или Родос да решат този проблем, вместо самата Европа. Отнасям се с уважение към тази позиция. Разказаха ми, как редица сгради в Родос са били освободени за да бъдат настанени там стотици мигранти. Местните власти вече не знаят, какво да правят с тези хора. Това също следва да се има предвид.

- Както изглежда, поне засега германският канцлер Ангела Меркел, която на практика покани имигрантите в Европа, не възнамерява да преразгледа сериозно миграционната си политика. Как си обяснявате това?

- Прословутото заявление на Меркел от 2015 всъщност беше случайно. Подчертавам думата "случайно" и го казвам като политик, който - разбира се - през 25-те години, прекарани на върха в чешката политика, също неведнъж се е прибирал в къщи, измъчван от мисълта: "не биваше да го казвам, но овациите на тълпата ме изкушиха да направя подобно преувеличение". Меркел наистина изтърва случайно тези конкретни думи, но истината е, че те отразяват собствената и гледна точка, като цяло. Затова вече е без значение, дали постепенно ще се отдръпва от това свое заявление. Същността на споделяната от нея гледна точка е т.нар. willkommenskultur (буквално означава "култура на гостоприемството - б.р.), т.е. тя действително приветства идването на мигрантите в Европа.

- Ще може ли Меркел да удържи позициите си? На провелите се напоследък регионални избори нейната партия много често се оказваше едва на трето място. Въпреки това, не виждаме никаква промяна на политиката и.

- Истината е, че Меркел страда от своеобразен аутизъм. Тя чува само себе си. От друга страна, в Германия все още не виждам сериозен конкурент на сегашния канцлер, който да може да поеме контрола, дори не над страната, а само над собствената и партия Християдемократическия съюз (ХДС). Докато в тази партия няма човек, който би могъл да се конкурира сериозно с Меркел, постът и изглежда гарантиран навеки.

- Когато в края на юни 2016 британците гласуваха страната им да напусне ЕС, това провокира дискусии за необходимото реформиране на Съюза, за заплахите примерът на Великобритания да бъде последван и от други държави и т.н. Нищо от това не се случи и нещата продължават да се движат по инерция. Очаквахте ли подобно развитие?

- Да, за съжаление го очаквах. Бях сигурен на 99%, че Европейският съюз и неговото ръководство ще преглътнат горчивото хапче на Brexit-я и ще се правят, че нищо не се е променило и всичко си остава както преди. Някои мои приятели и привърженици ме смятаха за песимист, но всеки пък им отговарях, че това не е така и, че те просто представят желаното за действително. Едно е да желаеш нещо, а съвсем друго - да оценяваш реалистично ситуацията. Сами виждате, че Брюксел въобще не изглежда разтърсен от случилото се.

- Европейският съюз все още не е отменил санкциите срещу Русия, дори се опитва да ги разшири, макар че периодично различни държави членки заявяват, че санкциите са вредни и не бива да бъдат удължавани. По правило обаче, с това нещата приключват. Според вас, възможно ли е санкциите да бъдат отменени в обозримо бъдеще или ще бъдат удължавани до безкрайност?

- Опасявам се, че ще се случи именно последното и ситуацията ще заприлича на тази с Куба или Иран в миналото. Що се отнася до Русия, тя - повече или по-малко успешно - ще се приспособи към нея. В тази връзка, ще ви споделя собствения си опит. Домакините на форума в Родос ми бяха предоставили асистентка, която организираше участията ми в различните дискусии. Тя беше рускиня, на около трийсет години и когато я попитах за санкциите, ми отговори следното: "Санкциите са пълна глупост, самата аз живея в Москва и не усещам никакви санкции. Може би само изборът ми от сирена, каквито обичам, е станал по-малък". Тоест, във всяко друго отношение, санкциите не са повлияли на начина и на живот. Поне тя твърди така. Разбира се, в думите и не бива да търсим някакъв дълбок анализ на състоянието на руската икономика и вредата от санкциите. Едва ли можем да очакваме подобно нещо от една млада жена. Твърде е възможно обаче, усещанията на средния руснак да са именно такива - санкциите просто не са го засегнали.

Склонен съм да подкрепя една теза, която донякъде противоречи на коментарите в медиите по тази тема. Както посочва класическият френски теоретик на либерализма Фредерик Бастиа, хората винаги вземат това, "което се вижда", а не това "което не се вижда". Всички се опитват да разберат, дали забраната за износа на една или друга технология в Русия е нанесла сериозна вреда на руската икономика, или не. Мненията могат да се разминават, но обикновено се оказва, че Русия може да намери замяна на подобни технологии, внасяйки ги от някоя друга част от света.

Това, което не се вижда от пръв поглед обаче, и за което говорят най-разумните руснаци, е силната тревога, съществуваща у всички потенциални инвеститори в Русия. Макар че санкциите не касаят инвестициите, истината е, че инвеститорите реагират изключително чувствително на всяка политическа неопределеност. И тъкмо това вероятно нанася най-голяма вреда на Русия. Иронията е, че този въпрос въобще не се дискутира в медиите.

- През последните месеци в Чехия, доста по-силно, в сравнение с преди, се вихри борбата с тъй наречената "руска пропаганда" и мнимите "агенти и слуги на Кремъл". Различни неправителствени организации превърнаха тази борба в печеливш бизнес. Дори Министерството на вътрешните работи организира група експерти, които да се заемат с това. Какво смятате по въпроса?

- Всичко това ми прилича на нелепа шега, която дори не си струва да коментирам. Това са просто глупости. В Чехия няма никаква руска пропаганда, но дори и да имаше, влиянието и би било нулево, както в медиите, така и във всички други сфери. Това са измислици на хора, които очевидно нямат никакви други важни, сериозни и належащи теми, с които да се заемат, които не могат и дума да обелят по наистина важните въпроси и затова продължават да се борят с комунизма, който не съществува вече почти трийсет години. Според мен, всичко това е проява на политически инфантилизъм. Ако наистина ме безпокои нещо, това е индоктринацията и пропагандата, която мощно ни залива от централата на Европейския съюз в Брюксел. Защото именно тя руши страната ни.

- Заедно с наследника си на президентския пост Милош Земан вече неколкократно участвахте на конференциите "Дилог на цивилизациите", периодично провеждащи се на остров Родос. В чешките медии се появиха немалко коментари, критикуващи и вас, и президента Земан, че участвате в мероприятие, организирано от бивш агент на КГБ (става дума за бившия президент на руските железници Владимир Якунин - б.р.), като по този начин утвърждавате руските интереси, и т.н. Как бихте отговорил на тези критики?

- На първо място, ако някой е слушал изказването ми на тази конференция, няма как да не е забелязал, че в него въобще не споменавам Русия. Нищо позитивно или с пропаганден характер за тази страна. Нито дума. В същото време подходих към темите на конференцията също толкова сериозно, както и към всяка друга, още повече, че тези теми наистина са сериозни. И в този смисъл, дискусиите в рамките на форума бяха всичко друго, но не и руска пропаганда.

- На въпросната конференция беше обсъждан и проблемът с тероризма. Президентът Земан повдигна темата за борбата с т.нар. Ислямска държава, сравнявайки я с канибализма и определяйки я като "антицивилизация". Съгласен ли сте с него?

- Обикновено не съм склонен да използвам толкова силни думи, които са по-скоро квалификации, отколкото истински анализ. Начинът, по който разсъждавам, е по-различен. Не смятам например, че терористичният феномен е специфичен проблем на съвременността. Тероризмът е различен тип продукт, той не прилича на другите "изми", като комунизма или мултикултурализма например. Тероризмът не е идеология, а инструмент, който се използва от различни сили, държави и групи от населението.

Огорчен съм, че интелектуалецът Милош Земан не вижда тези различия. Тероризмът е проява на нещо друго, а не феномен, сам по себе си. Струва ми се, че е невъзможно да се борим с тероризма само като с тероризъм - ако наистина искаме да му противостоим успешно, следва да се борим с причините, които го пораждат. За това обаче се говори много малко. Защото в такъв случай би се наложило да кажем, каква беше ролята на провалените интервенции на Запада, и най-вече на САЩ, в Близкия Изток, в Северна Африка и Западна Азия и, как в резултат от тях се появиха сегашните разрушени, да не кажа унищожени, държави, създали благоприятни условия за възхода на групировките, използващи терористични методи. Този въпрос обаче почти не се обсъжда.

- Според вас, заинтересован ли е и стремили се някой на Запад наистина да се справи т тази ситуация? Отвсякъде чуваме, че "трябва да се борим с тероризма", "трябва да унищожим Ислямска държава", но какво се случва на практика... Как е възможно силният и могъщ Запад да не съумява в течение на толкова години да се справи с тези групировки, които са маргинални, в сравнение със собствената ни цивилизация?

- Западът просто проявява лицемерие и играе една фалшива игра. Западът не иска да се бори с причините за тероризма. А след като не иска да се бори с причините, разбира се, няма как да успее да изкорени индивидуалните прояви на тероризма. Налице са цял ред причини за рязкото нарастване на тероризма, но тук ще кажа само, че връзката между масовата миграция и тероризма силно се подценява. Смехотворните опити, след всяко терористично нападение в Европа да се твърди, че то не е било извършено от имигранти, са дотолкова инфантилни, че никой не може да ги приеме насериозно. Включително и авторите на тези твърдения. Фактът, че масовата миграция е питателната среда за терористичните нападения е очевиден, но госпожа Меркел и всички "меркелисти" в Европа упорито не искат да го приемат.

- През октомври 2016 тържествено беше отбелязана 80-годишнината от рождението на Вацлав Хавел. По този повод имаше много концерти и специални предавания, появи се и площад на негово име в Прага. Как се отнасяте към това?

- Всичко добро, което бих могъл да кажа за Вацлав Хавел, вече съм го казал в петте свои изказвания по този повод, непосредствено след смъртта му и то е добре известно. Мисля че тези изказвания бяха много позитивни, макар да съм убеден, че приносът му за развитието на нашата страна през последните 25 години беше много по-малък, отколкото се твърди в сегашните дитирамби по повод на 80-годишния му юбилей. Не бих могъл да кажа нищо повече, затова не възнамерявам да правя поредните изказвания от този тип. Просто нямам какво да добавя по този повод, защото това би означавало да говоря не за Вацлав Хавел, а изключително за "хавелизма", т.е. за хората, които се опитват да трупат политически дивиденти от името на Хавел. А за тези хора не мога да кажа нищо добро.

- Тоест, би могло да се каже, че мероприятията по повод 80-годишнината на Хавел и петгодишнината от смъртта му, бяха свързани не толкова със самия него, ковкото с привържениците му, които ги използваха като възможност за собствената си изява?

- Разбира се. Затова и не мисля, че трябваше да се включвам в тях, въпреки че мнозина журналисти ме молеха да го направя.