Макар че на практика във всички региони на света раждаемостта намалява, в Африка тя продължава да е на стабилно равнище от средно на 4,7 деца на една жена. Тази цифра с основание поражда тревога сред международната общност и говори за наличието на много сериозни несъответствия.
По данни на ООН, в края на юни 2017 населението на планетата е достигнало 7,55 милиарда души. Африка е на второ място с население около 1,3 млрд. души (16% от цялото световно население), отстъпвайки само на Азия с нейните 4,5 млрд. И, ако в целия свят, демографският ръст се забавя, в Африка той запазва високите си темпове. Според текущите прогнози, през 2050 африканското население ще варира между два и три милиарда, достигайки 4,5 милиарда души, през 2100: тогава на континента ще живеят 40% от всички жители на планетата. Тоест, в периода от 1950 до 2050 населението на Африка ще нарасне цели 11 пъти, докато същият показател за Латинска Америка е 4,6 пъти. Всичко това няма как да не поражда тревога в другите региони на света.
Нарастването на населението в света, според прогнозата на ООН от 2017
Легенда:
Африка на юг от Сахара
Близък Изток
Европа
На провелата се на 7-9 юли 2017 в Хамбург среща на Г-20 френският президент Еманюел Макрон достатъчно ясно изрази безпокойството си по този повод, провокирайки негативната реакция на африканците. Така, отговаряйки на въпроса на една журналистка от Кот д'Ивоар относно необходимостта от "план Маршал за Африка" (по аналогия с онзи, предложен на европейските държави след Втората световна война), Макрон подчерта, че: "Африка е изправена пред друт тип предизвикателство. Днес то има цивилизационен характер. Ако в някои държави от континента на една жена се падат по седем-осем деца, за подпомагането им могат да бъдат похарчени милиарди, без това да промени нищо".
На фона на това гръмко заявление, ставаме свидетели на поредното повишаване на интереса към демографския въпрос. Така, когато, на 22 юли 2017 западноафриканските парламентаристи от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) решиха да призоват правителствата на своите страни да приемат политически мерки за съкращаване броя на децата до три на една жена през 2030, в социалните мрежи се появиха множество спекулации относно истинските намерения на Макрон. Всъщност, как точно стоят нещата и действително ли е чак толкова трудно да бъдат ускорени необходимите промени в демографските процеси?
Историческият процес
Според учените, за да разберем по-добре особеностите на сегашната ситуация, следва да разглеждаме демографския въпрос в историческа перспектива. На един или друг етап от своето развитие, всички общества в света са прибягвали към високата раждаемост като противовес на високата смъртност. "Трябвало е да се раждат по 6-7 деца за да могат поне две от тях да доживеят до съответната възраст и сами да се сдобият с потомство" - посочва професорът от Института по демография и социална икономика към Женевския университет Клементин Росие. В една система, в която високата раждаемост е била балансирана от висока смъртност, населението не е нараствало или е нараствало много бавно. Така е било чак до ХVІІІ век, когато развитето на науката и икономиката променя тази ситуация. При всички случаи обаче, обществата се нуждаят от определено време за адаптация, тъй като необходимостта от раждането на голям брой деца с цел оцеляването на общността, все още е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората. Тоест, промяната на демографските процеси не може да се осъществи бързо и населението продължава да нараства.
Както отбелязва в тази връзка Клементин Росие: "Бързото нарастване на населението в Европа съвпада с масовата емиграционна вълна към Америка и колониите. На фона на по-нататъшните преобразувания в хода на индустриализацията и развитието на сферата на услугите, за да постигнат успех в условията на новата икономика, децата трябва да ходят на училище и да се образоват, колкото се може повече. А това означава необходимост от инвестиране във всяко отделно дете. Което никак не е евтино. И това става един от факторите за намаляване броя на децата и постигане на нов демографски баланс".
Африканската постколониална система
В същото време, в Африка е налице своеобразен "ефект на възстановяване" след демографските сривове, причинени от арабската и вътрешноафриканска търговия с роби, както и от изпращането на голям брой африкански роби в Америка. Както отбелязва през 2007 Луиза-Мари Диоп-Маес, автор на книгата "Черна Африка: демография, земя и история. Междудисциплинарен критичен анализ": През втората половина на ХVІІІ век търговията с роби придобива смайващи размери. Всяка година стотици кораби превозват от Африка, най-вече към Америка, между 150 000 и 190 000 роби. Нарастващата незащитеност в много региони на континента се изостря от лошите реколти, глада и периодичните епидемии от местни или внесени отвън болести (най-вече едра шарка).
Към всичко това следва да добавим и последиците от колонизацията: френските колониални власти например осъществяват насочена към по-висока раждаемост демографска политика, съобразена с приетия в метрополията на 31 юли 1920 закон. "Целта е да се осигури достатъчно работна ръка за добива на ресурси. В онези времена, контрацепцията все още се приравнява с аборта, така че никой дори не си е помислял за ограничаване на раждаемостта" - напомня директорът на Института за народонаселението към Университета на Уагадугу (Буркина Фасо) Жан-Франсоа Кобиане.
За разлика от англоезичната част на континента, където страни, като Кения например, обръщат внимание на този въпрос още през 60-те години на миналия век, повечето франкоезични африкански държави осъзнават колко важно е да бъдат променени съществуващите демографски тенденции едва през 80-те, отменяйки закона от 1920.
Увеличаването на населението в Африка и Европа (1800-2100)
Легенда:
Вертикално - население (милиарди)
Еurope - Европа Africa - Африка billion - милиард
За половин век след получаването на независимост постколониалната африканска икономика се е променила твърде малко. Тя продължава да се опира на "рентата" от селското стопанство за да покрива собствените си потребности. Държавата и капитализмът все още не са проникнали във всички сфери на обществото и семейството си остава субстрат на някогашната общност. Родителите продължават да разглеждат децата като гаранти за собствената им старост и наставници на по-малките си братя и сестри. В статията си "Демографските променливи и образованието в Африка: миражът на Целите на хилядолетието за развитие" известният френски икономист и старши научен сътрудник в Института за международни и стратегически изследвания Филип Югон посочва, че: "Голямото семейство е основното място на производство на необходимите за съществуването блага, възпроизводство на средствата и формиране на работна ръка. Връзките между поколенията, правата и задълженията на по-възрастните и по-младите компенсират липсата на парични обезщетения при безработица и социалното производство и, в същото време, съдействат за високата раждаемост".
На свой ред, датският икономист Естер Бозеруп акцентира върху отсъствието на механизация в селското стопанство, което изисква интензивен труд и големи семейства: "Там, където децата извършват по-голямата част от селскостопанската работа, главата на голямото семейство е богат, а този на малкото - беден".
Клементин Росие пък смята, че високата раждаемост в държавите от Черна Африка се обяснява на първо място с бедността на региона: "Значителна част от населението съществува благодарение на селското стопанство. През последните 50 години съумяхме да намалим смъртността, включително благодарение на ваксините. В същото време обаче, икономиката не регистрира достатъчно бързо развитие. В селските райони семействата продължават да се нуждаят от много работници, т.е. от много деца".
Бавните промени
Според Жан-Франсоа Кобиане, през последните петдесет години в Африка все пак е постигнат осезаем прогрес. На фона на развитието на здравеопазването от края на 50-те години на миналия век, се очертаха и известни промени в демографията, включително относително намаляване на раждаемостта. "През 1960 например, на една жена се падаха средно по 6,7 деца. Днес този показател е под пет, а в градските зони дори е паднал до три. Това означава, че в демографската сфера все пак се извършват някакви промени, макар и с бавни темпове, поне засега" - посочва той.
Освен това, Кобиане предупреждава да не се правят прибързани изводи, тъй като усреднените данни прикриват наличието на изключително голямо неравенство между регионите, от една страна, и селските и градски зони - от друга. Той в частност дава за пример най-развитата африканска държава ЮАР, където семейният модел е моногамен, а младите хора учат сравнително дълго време, което повишава възрасттта за сключване на брак. В този регион средната раждаемост е 2,5 деца на една жена. Същото се отнася за източната част на континента, където демографската ситуация се променя в резултат от процесите в образователната сфера. Само в зоната на Сахел и екваториалния регион и днес продължават да се наблюдават показатели от 6 деца на една жена. Тази ситуация е свързана с ниското образователно равнище на местното население, особено в селската среда: "Да вземем за пример едно селско момиче, чието обучение приключва на 11 или 12-годишна възраст. То няма никакъв шанс да продълги да учи по-нататък. При това положение не и остава нищо друго, освен да сключи брак. Което пък означава, че много бързо ще започне да ражда деца. Ако обаче можеше да продължи обучението си, би могла да отсрочи и създаването на семейство и раждането на деца, отделяйки по-голямо внимание на бъдещето си".
Всички изследвания показват, че, колкото е по-високо образователното ниво на населението, толкова по-нисък е сумарният коефициент на раждаемост, т.е. броят на децата, които може да роди една жена. В Буркина Фасо например, той е три деца на една жена в градските центрове, четири-пет деца в предградията и почти седем деца в селските райони.
Ускоряването на процеса
И така, какво би могло да се направи? За да бъдат ускорени необходимите демографски промени в рамките на текущата ситуация, когато прирастът на населението в някои държави все още е 3% годишно, парламентаристите от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Чад и Мавритания се ангажираха в своя манифест от 22 юли 2017 да предложат на съответните правителства да вземат мерки за съществено понижаване на раждаемостта. В тази връзка, като основна цел беше посочено постигането на среден коефициент на раждаемост от 3 деца на една жена до 2030. Това обаче породи нееднозначна реакция сред населението на въпросните страни. Както признава Жан-Франсоа Кобиане: "от чисто пропагандна гледна точка, възприетият подход очевидно не беше най-добрият".
Нещата опират до това, че промяната на демографската ситуация изисква подобряване на управлението на държавно равнище, по-сериозни инвестиции в образованието и здравеопазването, младежка заетост, гарантиране на по-голяма независимост на жените и достъп до контрацептивни средства. Всички тези въпроси са засегнати в манифеста на западноафриканските парламентаристи: "Мерките следва задължително да бъдат съпроводени от грамотна държавна политика, която да гарантира пълни права на жените и младите хора в сферата на сексуалното и репродуктивно здраве, да се осигурят необходимите инвестиции в образованието (най-вече за младите момичета), да се стимулира разкриването на продуктивни и достойни работни места и да се постигне ефективно ръководство".
Според Кобиане, ако тези ключови въпроси бъдат решени, раждаемостта ще намалее от самосебе си, без каквито и да било правителствени постановления. На свой ред Клементин Росие акцентира върху необходимостта "селското население да се убеди, че условията му за живот се подобряват, особено що се отнася до образованието и възможностите пред младите хора в сферата на квалифицираната заетост". Което означава, че поне засега поставената цел коефициентът на раждаемост да бъде сведен до три деца на една жена до 2030 си остава по-скоро добро пожелание.
* Висше училище по журналистика в Лил, Франция, анализатор на Slate
