Новите американски санкции: пролог към мащабен конфликт между САЩ и Русия?

Непосредствено след това премина процедурата по съгласуването между законопроекта и онази негова версия, която беше приета на 15 юни от Сената (с 98 от общо сто гласа). Разликата между двата текста е незначителна, а и общото настроение на конгресмените и сенаторите от двете партии беше окончателният вариант максимално бързо да бъде представен на президента Тръмп за подпис. Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода "Северен поток 2". А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени която и да било от наложените на споменатите три държави санкции.

Приемането на законопроекта постави президента Тръмп в изключително унизително положение, тъй като пред него имаше само две възможности: собственоръчно да подпише един документ, който ограничава собствените му пълномощия в сферата на изключителната компетентност на държавния глава - външната политика, или пък да наложи вето. Последното обаче би довело само до забавянето на процеса, тъй като при сегашното разпределение на силите в Конгреса, постигането на необходимото квалифицирано мнозинство за отхвърлянето на президентското вето изглежда безпроблемно. Тоест, и в двата случая законът щеше да влезе в сила, а позициите на Тръмп - да бъдат допълнително ерозирани. Ето защо, президентът предпочете да подпише законопроекта, което стана на 2 август 2017.

Опитите за смекчаване на законопроекта

В коментарите си по този повод, някои руски медии акцентираха върху факта, че Белият дом и лобистите на големите индустриални корпорации в САЩ все пак са успели малко да смекчат поражението си, прокарвайки някои съществени поправки в законопроекта. Това действително е така и то стана възможно най-вече под натиска на едрия американски бизнес. Така, в първоначалния вариант се предлагаше втвърдяване на санкциите срещу водещите руски петролногазови компании. Досега американският бизнес можеше да кредитира Роснефт, Газпром нефт, Новатек и Транснефт за срок до 90 дни. Сега обаче, заплащането на стоките, които тези компании купуват в САЩ, трябва да се осъществява в рамките на само два месеца. Освен това, с новия законопроект на американските компании се забранява да доставят стоки, услуги и технологии за проучване и добив на руски петрол от дълбоководни находища, арктическия шелф или шистовите слоеве, ако те се осъществяват от Роснефт, Газпром, Газпром нефт, Сургутнефтегаз и Лукойл. Новата забрана ще засегне и проектите, в които някоя от изброените компании има "съществен дял" (поне 33%). Причината е свързана най-вече със стойността на проекта за газопровода "Северен поток 2" (9,5 млрд. евро), където руският Газпром държи 100% от акциите в Nord Stream 2 AG. Както е известно, Газпром се споразумя с Engie, OMV, Royal Dutch Shell Uniper и Wintershall, че те ще инвестират в проекта 4,75 млрд. евро, под формата на дългосрочни кредити, и макар че в момента тези инвестиции вече са надхвърлили 1 млрд. евро, по-нататъшните финансови транзакции се оказват под въпрос. Целта на САЩ е изкуственото създаване на дефицит на европейския газов пазар и изтласкването оттам на руския газ (това би позволило повишаването на цените до ниво, при което вносът на американски шистов LNG ше стане рентабилен за компаниите от САЩ), т.е. нанасянето на сериозен удар по един от ключовите източници на приходи за руската икономика.

От друга страна, първоначалната версия на законопроекта предвиждаше пълна забрана за американските фирми да се ангажират с дълбоководни, арктически и шистови проекти, в които участва която и да било руска енергийна компания. Друга поправка, прокарана от лобистите на петролния бизнес от САЩ пък предвижда, че забраната за доставки на американски стоки и технологии ще важи само за новите, а не за вече съществуващите проекти.

Освен това, първоначалният вариант даваше възможност да се налагат санкции на руски държавни компании в "железопътния, корабния, металургичния и рудодобивния сектори". Сега корабният транспорт отпада от този списък, което означава, че руският Совкомфлот, превозваш петролни и петролни продукти и обслужващ, в частност, петролногазовите проекти в руския шелф, няма да бъде засегнат от санкциите.

В същото време, Конгресът наложи в законопроекта да бъдат запазени всички ограничения на правото на американския президент да спира временно или да отменя санкциите, макар че му даде възможност да направи изключение за някои физически и юридически лица (включително чуждестранни), осъществяващи "съществени транзакции" с руските силови структури (като ГРУ или ФСБ например), но само при положение, че това сътрудничество прогресивно намалява.

Както вече споменах, сериозна заслуга за тези "смекчаващи поправки" в законопроекта за санкциите има не толкова Белият Дом, колкото американският бизнес. Exxon, BP, General Electric, Boeing, Citigroup, MasterCard, Visa, Ford, Dow Chemical, P&G, International Paper, Caterpillar и Cummins наеха скъпоплатени лобисти за да не допуснат приемането на документа в първоначалния му вид. Тук е мястото да отбележа, че въпросните компании не се обявяват по принцип срещу разширяването на антируските санкции, а по-скоро се стремят да не допуснат собствения им бизнес да пострада повече, отколкото този на партньорите им в Русия. Между другото, преди две години водещите американски корпорации действаха доста по-смело, когато поискаха (с посредничеството на Американската търговско промишлена палата AmCham и Американско руския бизнес съвет USRBC) от Белия дом и Конгреса да подхождат по-внимателно по въпроса за санкциите, тъй като това би могло да постави бизнеса им в Русия в неизгодна ситуация, в сравнение с техните азиатски или дори европейски конкуренти.

Съзнателното влошаване на отношенията с Русия

Според повечето експерти обаче, съшността на новия закон не е свързана толкова с това, какво и на кого ще бъде забранено в една или друга сфера на взаимодействието между САЩ и Русия. Истинският замисъл на авторите (а на практика и на целия американски политически елит) е узаконяването на санкциите срещу Русия за десетилетия напред. Тоест, поне в обозримо бъдеще вече няма как да си представим ситуация, в която мнозинството членове на Конгреса да гласуват за отмяната или поне за отслабването на санкциите. А това означава, че американско-руските отношения се връщат в обичайното си ненормално състояние от ерата на студената война. Казвам "обичайно", защото тези отношения не бяха нормални и по времето на СССР, т.е. нямат нищо общо със сегашните управляващи в Кремъл, нито с днешна капиталистическа Русия и нейната вътрешна и външна политика. За да илюстрирам това твърдение, ще дам няколко примера от миналото.

През 1974 е приета прословутата поправка Джаксън-Ваник в американския Закон за търговията, ограничаваща търговията с държавите, възпрепятстващи емиграцията и нарушаващи човешките права. Тя забранява на подобни държави да се предоставя режим на най-благоприятни условия за търговия, държавни заеми и кредитни гаранции. Освен това, поправката предвижда налагането на дискриминационни тарифи и такси върху стоките, внасяни в САЩ от държави с непазарна икономика. Формално, тази поправка е приета във връзка с ограниченията върху емиграцията на съветски граждани (най-вече от еврейски произход), но се използва и срещу други държави, като Китай, Виетнам и Албания например.

Както е известно, през 1987 Съветският съюз най-сетне разрешава свободната емиграция на своите граждани от еврейски произход, но въпросната поправка не е отменена, а вместо това започва се налага годишен мораториум върху действието и по отношение на СССР (а след 1991 - на държавите от ОНД). През 1994 американският президент дава на Русия гаранции за автоматично удължаване на режима на най-благоприятни условия за търговия, в резултат от което отпада и необходимостта от ежегодно потвърждаване на мораториума върху поправката. Тук е мястото да подчертая, че сегашният закон, приет от Конгреса, не дава право на президента на САЩ да обявява подобен мораториум върху санкциите срещу Русия, нито пък да и обещава каквото и да било в тази връзка. С други думи, без оглед на спектъра и мащабите на ограниченията, които ще бъдат наложени на Русия, в дългосрочен план новият законопроект е още по-суров от прословутата поправка Джаксън-Ваник, просъществувала цели 38 години (впрочем, тя и днес продължава да действа по отношение на Беларус, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан).

През 2002 президентът Буш-младши предлага на законодателната власт напълно да отмени действието на поправката по отношение на Русия и осем други държави от ОНД, но предложението му е отхвърлено от Сената на САЩ. В крайна сметка, тя е официално отменена чак през 2012, т.е. едва след като Русия става член на Световната търговска организация. Впрочем, дори и тогава група крайно антируски настроени американски сенатори начело с Джон Маккейн (който беше и сред инициаторите и основните лобисти на новия законопроект, разширяващ санкциите срещу Русия), успяха да прокарат т.нар. "пакетна сделка", т.е. отмяната на поправката Джаксън-Ваник срещу приемането на т.нар. "списък Магнитски". Както е известно, на 20 декември 2012 президентът Обама подписа "Закона Магнитски", отменящ поправката Джаксън-Ваник, но въвеждащ нови санкции срещу Русия.

С други думи, поне от 1974 насам няма нито един период, през който срещу Русия да не са действали някакви наложени от САЩ ограничения и санкции. Което означава, че вече почти половин век тази страна не се разглежда от американския елит като "приятелска". От което пък следват няколко важни извода.

На първо място, американските санкции срещу Русия са реалност, която ще продължи да съществува още доста дълго време. Самите руснаците също са наясно с това, което обяснява и нееднократните заявления на руския външен министър Сергей Лавров, че Москва не обсъжда и няма да обсъжда с американските си (и безропотно следващите ги европейски) партньори темата за отмяна на санкциите. На свой ред, говорителят на президента Путин Дмитрий Песков обяви пред CNN, че страната му се отнася "изключително негативно" към законопроекта за новите санкции, слагайки точка на дискусиите по темата.

На второ място, след приемането на новия закон, опитите да бъде убеден американския политически елит в безперспективността на "санкционната война" с Русия губят всякакъв смисъл. Вместо това, американската политика на Москва все повече ще се гради върху предпоставката, че САЩ по принцип са настроени негативно към Русия.

За разлика от САЩ обаче, ЕС си остава най-големия колективен търговски партньор на руснаците, затова тоталният разрив на тези връзки вероятно би им нанесъл повече вреда, отколкото полза, въпреки несъмнено положителните резултати от импортозаместващата политика на Москва. Ето защо, в това отношение Русия вероятно ще действа по-предпазливо, внимателно преценявайки последиците от всяка своя стъпка.

Между другото, сред последиците от "алергията", която американския политически елит очевидно изпитва към Русия (а в близкото минало към СССР), е и фактът, че обемът на преките инвестиции на САЩ в руската икономика не е никак голям (всъщност, той е по-малък дори от този в икономиката на Полша, да не говорим за държави като Китай, Индия или Южна Корея). От друга страна обаче, за немалко водещи американски компании руският пазар е в Топ-10, а понякога - дори в Топ-5 в света. В тази връзка можем да очакваме, че занапред Москва ще използва много по-ефективно своите бизнес-структури за да се опита да накара в перспектива американския елит да преразгледа подхода си към Русия. Добър пример за това, как едрият бизнес в САЩ може (ако има желание, разбира се) да убеди Конгреса да не му пречи да печели на руския пазар е влизането на Руската Федерация в СТО и отмяната на поправката Джаксън-Ваник. Освен това, активирането на американските бизнес-интереси като своеобразен инструмент за въздействие върху Вашингтон, вероятно би повлияло и на международните рейтинги за инвестиционната привлекателност на Русия. Следва да се има предвид обаче, че въпросните рейтинги се правят от същите играчи, които в момента прокарват новите санкции срещу Русия. В същото време, ако Москва действа достатъчно грамотно, би могла сравнително лесно да обясни на инвеститорите от трети държави (Южна и Югоизточна Азия, Азиатско-Тихоокеанския регион, арабските страни, Латинска Америка), защо една или друга американска или европейска компания ще започнат да се сблъскват с нарастващи трудности на руския пазар и, защо те самите не бива да се опасяват от подобен натиск от страна на Кремъл.

Впрочем, руснаците разполагат и с други лостове за въздействие и едва ли ще се поколебаят да ги използват (на този въпрос ще се спра по-подробно в заключителната част на настоящата статия).

Законопроектът за санкциите като програма, определяща новата "руска политика" на САЩ

На фона на многобройните коментари, свързани с новите санкции срещу Русия, в които обикновено се акцентира върху заплахите за отделни руски проекти (особено газови) и възможната реакция на Европейския съюз, чиито интереси също са силно засегнати от американския закон, мнозина сякащ забравят основното, а именно, че въпросният закон на практика представлява своеобразна външнополитическа стратегия за действие на САЩ в Европа и Евразия, касаеща Руската Федерация, която Конгресът императивно налага на президента Тръмп. Както тържествено обяви сенаторът от Мериленд Бенджамин Кардин: "Почти единодушно сме готови да изпратим на президента Путин ясно послание от името на американската нация и нейните съюзници. А президентът Тръмп ни е необходим за да ни помогне да предадем това послание на неговия адресат". Тоест, ясно е, че новият законопроект отрежда на държавния глава на САЩ ролята на обикновена марионетка, която следва стриктно да реализира, параграф по параграф, съдържащата се в него програма на американската външна политика по отношение на Русия. Впрочем, точката в проектозакона за "руската намеса" в американските избори през 2016 поставя под съмнение дори легитимността на самия Тръмп. Нещо повече, Конгресът възнамерява стриктно да контролира не просто спазването на санкциите, но и - в по-широк план - на цялата програма за действие на САЩ в Евразия, чрез задължителното (и пунктуално описано в законопроекта) отчитане на президента и правителството пред Камарата на представителите и Сената.

"Законът за противодействие срещу противниците на Америка" е първия мащабен двупартиен проект в законодателния орган на САЩ от началото на президентския мандат на Тръмп насам. Почти единодушното му гласуване в Сената (98-за, 2 - против) и в Камарата на представителите (419 - за, 3 - против), демонстрира очевидното единство на американския елит по отношение на външната политика на САЩ в Европа и Евразия, касаеща Русия. Показателно е, че самата логика на съдържателната част на законопроекта HR 3364 налага извода за уж "престъпния характер" на руската държава и нейното ръководство. При това, във втората част на законопроекта, озаглавена "Санкциите срещу Руската Федерация и борбата с тероризма и незаконното финансиране", се прави откровен опит за приравняване на корупцията с тероризма, т.е. създават се предпоставки в удобен бъдещ момент самата руска държава да бъде обявена за "терористична".

В новия закон, външната политика на САЩ се дефинира като "противодействие на руското влияние в Европа и Евразия", т.е. цел на тази политика е пълното премахване на руското влияние във въпросните региони. С други думи, недопускането на каквато и да било активна руска външна политика не само в Европа, но и в постсъветското пространство. И то при положение, че самите САЩ действат все по-безцеремонно в рамките на същото това пространство (много показателен в това отношение е фактът, че в рамките на HR 3364 американската законодателна власт пунктуално определя цялата енергийна политика на Украйна).

На практика, в своя законопроект HR 3364 Конгресът на САЩ задължава президента на страната да поиска следното от правителството на Руската Федерация:

• - да изтегли всички руски и проруски сили от териториите на Грузия (Абхазия, Южна Осетия), Украйна (Крим и Източна Украйна) и Молдова (Приднестровието);
• - да възстанови контрола върху тези територии на правителствата на въпросните държави;
• - да преустанови всички действия за ерозиране позициите на правителствата на тези държави.

В своя законопроект Конгресът твърди, че правителството на Руската Федерация е използвало и продължава да използва срещу държавите и народите на Грузия и Украйна "традиционна сила, разузнавателни операции и кампании за установяване на влияние, представляващи очевидни заплахи за страните от Европа и Евразия. Очевидно САЩ се опитват да приложат по отношение на Абхазия, Южна Осетия, Крим, Източна Украйна и Приднестровието принципа ex injuria jus non oritur (никой не може да извлича права от собственото си правонарушение), т.е. основните постановки на т.нар. "доктрина Стимсън" (определяща позицията на САЩ по отношение на японската инвазия в Китай през 1932).

В законопроекта HR 3364 Конгресът на САЩ препоръчва на въпросните държви, т.е. на Украйна, Грузия и Молдова, да удвоят усилията си за укрепване устойчивостта на своите институции, политически системи и граждански общества. Освен това, в него се потвърждава, че САЩ всячески ще подкрепят институциите, които руското правителство уж се опитва да ерозира, включително НАТО и ЕС, тъй като силният Северноатлантически алианс „играе решаваща роля за поддържането на мира и сигурността в Европа и Евразия”. В тази връзка, в законопроекта HR 3364 се препоръчва САЩ да предприемат следното:

• - да продължат да работят съвместно с ЕС, като основен техен партньор в борбата срещу правителството на Руската Федерация, координирайки програмите за помощ, помощ за развитие и другите усилия в борбата с Русия;
• - да стимулират създаването на комисия за свобода на медиите в рамките на Съвета на Европа, по модела на Венецианската комисия (Европейска комисия за демокрация чрез право);
• - да увеличат усилията си за укрепването на НАТО и ЕС;
• - да работят активно с отделните държави в Европа и Евразия с цел очертаване на уязвимите места за агресия, дезинформация, корупция и т.нар. "хибридна война", уж осъществявани от руското правистелство, разработването на стратегически и тактически план за целта и гарантиране, че финансовите системи на тези държави не се използват за прикриване на незаконната финансова дейност на членове на правителството на Руската Федерация или отделни лица от обкръжението на президента Путин, уличени в корупция;
• - да разследват и преследват по съдебен ред случаите на корупция от страна на руски субекти;
• - да работят за стрикното спазване на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки;
• - президентът на САЩ следва да използва пълномощията си за налагане на санкции в съответствие с двата американски законодателни акта, известни като "Закона Магнитски" (U.S.C. 5811 и U.S.C. 2656).

Специален раздел на законопроекта HR 3364 (sec. 254) е посветен на координирането на помощта, както и размерите на тази помощ "за Европа и Евразия" с цел "противопоставяне на руското влияние". За тази цел Конгресът на САЩ ще отпусне четвърт милиард долара само през 2018. Средствата следва да бъдат предоставени на онези членове на НАТО и ЕС, които са обект на влиянието на Русия и не разполагат със собствени икономически възможности "да реагират оперативно на руската агресия", както и на държави, участващи в процеса на разширяване на НАТО и ЕС (конкретно се споменават Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Македония, Молдова, Косово, Сърбия и Украйна). Тази помощ следва да отиде за реализацията на следните приоритетни цели:

• - защита на критичната инфраструктура и изборния процес от евентуални кибератаки;
• - борба с корупцията, укрепване върховенството на закона и независимата съдебна власт и прокуратура;
• - реакция на хуманитарни кризи, породени или задълбочени от "руските интервенции" в Грузия и Украйна;
• - усъвършенстване на законодателството и правната подготовка, политическата прозрачност и конкуренцията;
• - създаване на гражданско общество, медии и други неправителствени организации, способни да се противопоставят на влиянието и пропагандата на Руската Федерация;
• - подпомагане на държавния секретар на САЩ с цел разкриване, разобличаване и противодействие на пропагандата и опитите за дезинформация, осъществявани от чуждестранни правителства.

Както вече споменах по-горе, специален раздел на законопроекта HR 3364 (sec. 257) е посветен на енергийната сигурност на Украйна, като по отношение на тази страна Конгресът предлага САЩ да се придържат към следната политика:

• - да подпомагат усилията на режима в Киев за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на страната;
• - да се противопоставят на всички дестабилизиращи усилия на руското правителство в Украйна;
• - никога да не признават присъединяването на Крим към Руската Федерация, или пък отделянето на която и да било част от Украйна;
• - да не допуснат руското правителство да осъществи по-нататъшна дестабилизация или евентуална интервенция в Украйна или други независими държави в Централна и Източна Европа или в Кавказкия регион;
• - да подпомагат реформите в сферите на нормативния надзор и оперативната дейност в енергийния сектор на Украйна, влючително създаването на независим енергиен регулатор в тази страна и постепенното разширяване на пълномощията му;
• - да поощряват и поддържат честната конкуренция и либерализацията на пазара в Украйна;
• - да помагат на своите украински и други съюзни партньори в Европа да намалят зависимостта си от руските енергоносители и най-вече от природния газ;
• - да си сътрудничат с държавите членки на ЕС и институциите на Съюза за укрепване на енергийната сигурност, посредством развитието на диверсифицирани и либерализирани енергийни пазари, разполагащи с диверсифицирани източници, доставчици и маршрути;
• - да продължат да се противопоставят на изграждането на газопровода "Северен поток 2"
• - да отделят приоритетно внимание на износа на енергоносители от САЩ с цел създаване на нови американски работни места, подпомагане на съюзниците и партньорите на Вашингтон и укрепване на външната политика на страната.

В същия раздел на законопроекта се съдържа и "План за гарантиране на енергийната сигурност на Украйна". Според него, държавният секретар на САЩ, съвместно с администратора на Американската агенция за международно развитие (USAID) и министъра на енергетиката, следва да разработят съвместно с украинското правителство стратегия за повишаване енергийната сигурност на тази страна и намаляване на зависимостта и от руските енергоносители.

Контролът върху практическата реализация на законопроекта

С цел да гарантира ефективния контрол върху изпълнението на заложената в законопроекта стратегия на американската външна политика спрямо Русия, Конгресът задължава изпълнителната власт да се отчита редовно пред него по няколко ключови въпроси. Така, министърът на финансите (след консултации с държавния секретар и директора на Съвета за национално разузнаване) следва да представя годишен доклад, посветен на руските "олигарси" и казионните организации в Русия. Конгресът, в частност, се интересува от взаимоотношенията между влиятелните високопоставени политически фигури и олигарсите в Руската Федерация и близостта на последните до правителството в Кремъл, включително такива данни, като предполагаемия им личен капитал и известните източници на доходи на тези лица и членовете на техните семейства. Освен това, Конгресът иска да разполага с подробни данни за руските "полудържавни субекти" (т.е. държавните компании), официално обявената им собственост, техните банкови операции, ценни книжа, застраховки и притежаваните от тях недвижими имоти.

Впрочем, финансовият министър следва да представи на Конгреса и два други доклада. Първият касае ефективността на разширяването на санкциите срещу Русия, включително състоянието на руския суверенен дълг и финансовите деривати (sec. 242). Вторият пък е за незаконните финанси, свързани с Руската Федерация (sec. 243, изготвя се съвместно с генералния прокурор, директора на Съвета за национално разузнаване, министъра на вътрешната сигурност и държавния секретар). Той следва да резюмира усилията за разкриване, разследване и отразяване на незаконните финансови потоци, свързани с Русия, ако те влияят върху финансовата система на САЩ или основните им съюзници. Въз основа на този доклад ще се координират усилията за разкриване и съдебно преследване на мрежите, отговорни за незаконните финансови потоци, включително за закупуването на недвижими имоти.

На свой ред, президентът на САЩ също трябва да представя всяка година по два доклада пред съответните комисии на Конгреса. Първият касае организациите и медиите, контролирани и финансирани от правителството на Руската Федерация (sec. 255), като акцентът в него следва да бъде поставен върху онези от тях, които са насочени не само към руската, но и към чуждестранната аудитория, включително радиостанции, спътникови телевизионни канали, интернет-издания и печатни медии.

Вторият доклад, който президентът трябва да представи, визира влиянието, което Руската Федерация уж упражнява върху изборите в Европа и Евразия, като Конгресът проявява специален интерес към средствата, насочвани от руското правителство или от отпределени руски граждани, с цел да се повлияе върху резултата от изборите в една или друга европейска или евразийска държава в течение не предходната година, включително чрез оказване на пряка подкрепа за определени политически партии и кандидати, или чрез осъществяване на лобистки кампании посредством различни неправителствени или граждански организации.

Очевидно е, че всички тези доклади са необходими на американските законодатели за по-нататъшното развитие на стартираната от тях политика на санкции срещу Русия и нейното ефективно прилагане. Ясно е също, че те възнамеряват да използват тази политика за да въздействат не само върху вънщната, но и върху вътрещната политика на Кремъл. Като цяло, интересът към темата за руските олигарси, незаконните финансови потоци и вътрешните медии, е свързан с стремежа на американския елит да стимулира определени вътрешни промени в Руската Федерация, включително използвайки за целта темата за корупцията. Тоест, налице е откровен опит за шантаж на руската олигархия и чиновническия апарат (включително свързания с големите държавни компании) с помощта на "незаконните финансови потоци" и закупеното от тях имущество в чужбина, тласкайки ги по този начин към организирането на вътрешен преврат по модела на т.нар. "революция" в Украйна през 2014. Между другото, тези цели на американската външна политика по отношение на Русия бяха публично обявени в края на юли от новия шеф на ЦРУ Майкъл Помпео в първото му голямо интервю след заемането на този пост за електронното издание Washington Free Beacon. В него той потвърди, че според американската разузнавателна общност Русия представлява сериозна заплаха за сигурността на САЩ и в тази връзка "ние сме длъжни да организираме необходимия отпор за да нанесем поражение на руснаците, при това достатъчно болезнено, така че те да бъдат принудени да ограничат мащабите на своята активност".

В тази връзка, редица руски анализатори смятат, че основната цел на новите санкции срещу страната им е стимулирането на вътрешен преврат срещу сегашното ръководство в Кремъл. Така, според известния публицист Александър Проханов: "макар на пръв поглед да изглежда, че новите американски санкции целят ерозията на цели отрасли на руската икономика и "прочистването" на световните пазари от "криминалните руски финанси", нещата са по-различни. Санкциите не са насочени толкова против руските корпорации и банки, нито против отделни олигарси и корумпирани чиновници, колкото директно против президента Путин. Тоест, целта е да се вбие клин между него и онази част от руския икономически елит, която след връщането на Крим в състава на Русия, разглежда Путин като основния виновник за своите проблеми. Санкциите трябва максимално да усилят тези настроения".

Впрочем, тезата, че основната цел на непрекъснато разширяващите се санкции срещу Русия е ерозията на позициите на президента на страната не е нова. Още през 2014, в интервю за телевизия France 24, руският външен министър Сергей Лавров обяви, че всичко това се прави именно за да бъде сменена властта в Кремъл: "имам много сериозни основания да смятам, че това е точно така, още повече, че някои западни политици дори не го крият". Действително, това открито се признава и в самите САЩ. Както посочва Wall Street Journal: "Същността на сегашната активност на Москва не е налагането на едни или други условия в различни точки на света, а ерозията на доминирания от САЩ международен ред. Господин Путин смята, че може да промени правилата на международната политика в своя полза, но американските лидери и стратези трябва да му покажат, че греши". С други думи, санкциите, постоянният американски натиск, както и цялата сегашна русофобска политика на Запада целят ерозията на позицията на Владимир Путин и последващото му отстраняване, надявайки се, че неговият наследник ще се окаже по-податлив на западния диктат. Според американските стратези, именно по този начин САЩ ще могат да реализират глобалната си свръхзадача - да отслабят или дори напълно да премахнат от политическата карта на света своя най-опасен геополитически съперник Русия.

И така, нещата изглеждат достатъчно ясни. Вашингтон стартира истинска икономическа война срещу Русия, която вероятно ще се проточи, като в нейния ход ще станем свидетели на периодичното втвърдяване на американските санкции под най-различни предлози. В Кремъл несъмнено са наясно с това, както впрочем и с прозтичащата от този факт необходимост от радикална трансформация на цялата руска икономическа политика: индустриална, научно-техническа, кредитно-финансова, валутна, фискална и т.н. Тоест, вместо да чака новите и последващите санкции да се стоварят с пълна сила върху нея, Русия следва максимално да ускори отдавна назрелите структурни реформи, чиято цел е да се гарантира икономическата сигурност на страната, да се намали уязвимостта на икономиката от външния натиск, да се премахне прекалената зависимост от западните финансови пазари и технологии, както впрочем и от износа на енергоносители, като се диверсифицира износа и производството, като цяло. Защото, както заяви още в средата на юли, в интервю за CNN, президентът на САЩ Тръмп, той е твърдо решен "да развива добива на шистов газ и да направи всичко възможно за създаването на мощна национална енергетика", превръщайки страната в най-големия енергиен износител на планетата.

Вътрешнополитическите цели на закона

Макар че анализаторите с основание коментират най-вече международните измерения на новия закон за санкциите, истината е ,че с приемането му транснационалните елити на САЩ, които загубиха президентските избори през 2016, на практика се опитват да осъществят "тиха управленска революция", успешно прехвърляйки основните лостове на властта в страната, от Белия дом и действащия президент, към доминираните от тях институции: Сената и Камарата на представителите.

Същността на тази "революция" е свързана с факта, че мнозинството висши американски политици градят кариерите си в рамките на утвърдената изборна схема. Обикновено те изкарват поне един мандат като конгресмени, сенатори или представители на своя щат, после използват задължителната шест- или две годишна пауза (в зависимост от дължността, която са заемали) за да станат преподаватели в престижни университети или пък да се включат в ръководството на частни международни корпорации, след което отново се връщат в голямата политика. Разбира се, участието в поредните избори изисква нови финансови разходи, затова с развитието на своята кариера принадлежащите към американския политически елит се оказват все по-силно зависими от финансиращите ги частни структури. Наличието на изключително силна конкуренция в политическата сфера, принуждава политиците да се стремят да бъдат максимално полезни на своите спонсори, което бързо води до присъединяването им към един от двата наложили се политически "клана", както и до все по-тясната взаимна обвързаност на въпросните "кланове" с едни или други представители но корпоративните елити. Конгресмените, сенаторите и останалите американски политически функционери стриктно се придържат към тази схема, което ги прави тотално зависими от външните финансови "вливания", и много често се превръщат в щатни лобисти на една или друга голяма корпорация.

Предвид всичко това, беше ясно, че след като изненадващо загубиха битката за Белия дом през миналата 2016, в основна задача за транснационалните елити в САЩ се превърна не само блокирането на възможностите за самостоятелни действия на президента Тръмп, но и прехвърлянето на голямат част от пълномощията му към онези функционери от другите етажи на властта - конгресмените, представителите на щатите и сенаторите - които тотално се контролират от тях. Тоест, подписвайки законопроекта за санкциите, Тръмп на практика лиши както самия себе си, така и стоящите зад него национални елити, от значителна част от полагащия му се по конституция външнополитически суверенитет. Сега президентът, който твърдеше, че иска да подобри двустранните отношения с Москва, вече няма как да го стори - най-малкото, защото предишният санкционен режим, базиращ се на петте указа на Барак Обама (които при нужда можеха да бъдат отменени с указ на новия президент) престава да действа поне до следващите избори за Конгрес. В рамките на новия закон, всички действия, целящи отслабването на  санкциите, трябва да бъдат обосновани от президента в специален доклад до съответните комисии на Камарата на представителите и Сената. Тоест, американският държавен глава не просто бива лишен от възможността да взема самостоятелни решения в много сфери на външната политика, но и вече е длъжен да "моли" Конгреса да одобри позицията му по един или друг въпрос, като последният е в пълното си право да му откаже. А предвид влиянието на противопоставящите се на Тръмп транснационални елити върху сегашните конгресмени и сенатори, вероятността това да се случи е много голяма.

Отношенията с Русия

Новият американски санкционен проект превръща в закон абсолютно всички съществуващи до момента пакети от санкции срещу Русия (свързани с присъединяването на Крим, със събитията в Източна Украйна, с т.нар. хакерски атаки, с войната в Сирия, с човешките права или с енергетиката). Освен това той обвързва санкциите, наложени заради събитията в Източна Украйна, с изпълнението от страна на Москва на Минските споразумения от 2014 и 2015, макар че Русия на практика нама подобни антажименти. Подобно абсурдно нововъведение очевидно цели (ако се съди по прозрачните намеци в някои американски медии) да попречи на Тръмп да постигне каквито и да било споразумения с руснаците (от типа на евентуална сделка "Сирия срещу Украйна"). Пак с тази цел, практическата реализация на досегашните "закони в подкрепа на суверенитета, целостта, демокрацията и икономическата стабилност на Украйна", чието активиране или деактивиране преди беше в правомощията на президента, сега става задължителна за него.

Възможната руска реакция

Според повечето експерти, Русия разполага с два практически механизма за мащабен отговор на новите американски санкции. Първият, който условно се дефинира като "симетричен", би могъл да включва например прекратяването на руското сътрудничество в космическата сфера с Националната агенция за аеронавтика и космонавтика на САЩ - NASA (т.е. отказ от предоставянето на ресурси на "Роскосмос" на NASA), или пък на вноса на руски ракетни двигатели и на осъществяваните сега руско-американски консултации. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като би лишило от приходи и самата руска компания „Роскосмос”, освен това вероятно ще накара Вашингтон да осъществи безпрецедентни финансови инвестиции в частните космически корпорации, създавайки по този начин още един сериозен конкурент в сектора. Освен това, Москва би могла симетрично да прекрати доставките в САЩ на алуминий, титан и молибден, използвани в производството на компанията Boeing, макар че и в този случай руснаците са прекалено заинтересовани от закупуването на нови и обслужването на сегашния си парк от американски самолети. Впрочем, Русия би могла да прекрати и доставките на резервни части и цифрово оборудване за продадените на САЩ руски хеликоптери, които американците използват в момента в Афганистан, но това също би им създало проблеми, заради ръста на тероризма в Централна Азия. С други думи, симетричният отговор не се очертава като добро решение, тъй като Русия не купува от САЩ нищо, което да е критично важно за нея, а продажбите и на американския пазар стимулират развитието на нейната собствена икономика.

Вторият подход, който може да използва Москва в отговор на новите санкции, е асиметричен и тъкмо той може да се окаже доста болезнен за САЩ. В частност, Русия би могла да се ориентира към активно сътрудничество в космическата сфера с Китай. Както е известно, Пекин се готви да създаде собствена космическа станция и вече покани руснаците да се включат в проекта. При всички случаи, резултатите от подобно сътрудничеств ще имат крайно негативни последици за сигурността на Съединените щати. Освен това, американските транснационални компании са сериозно заинтересовани от съвместната разработка на руските енергийни ресурси, но в рамките на този асиметричен подход, това ще им бъде категорично отказано. Впрочем, налице са възможности и за други асиметрични стъпки, например в търговията с редки земни елементи или в IT-индустрията, които биха могли да се окажат не по-малко ефективни от последиците от изключително успешното продуктово ембарго, което Москва използва срещу ЕС.

Впрочем, да не забравяме, че по отношение на новите американски санкции самата Европа (по ред причини) също би могла да се превърне в елемент от руския асиметричен отговор. На първо място, американският закон налага санкции не само срещу Русия, но и на онези компании, които са свързани с нея в рамките на търговията със суровини, газ, метали и много други продукти. На второ място, списъкът на засегнатите от новите американски санкции европейски корпорации включва най-големите индустриални гиганти от Германия, Австрия, Холандия и други членове на ЕС. На трето място, Германия е в навечерието на ключови за бъдещето на страната парламентарни избори и канцлерът Меркел, която е протеже на немския индустриален елит, вече не може да си затваря очите за американските посегателства срещу интересите на собствените и спонсори. Накрая, да не забравяме, че през трите години, изминали от налагането на първите антируски санкции, само Германия е загубила около 300 хиляди работни места (в резултат от руските контрасанкции), а загубите на ЕС, като цяло, се оценяват на повече от сто милиарда долара. В тази връзка ще припомня, че през първите пет месеца на настоящата 2017 стокооборотът между Съюза и Русия демонстрира бурен растеж (с цели 30%, т.е. 97,5 млрд. долара). Предвид всичко това, Европейският съюз - въпреки геополитическата му зависимост от САЩ - определено има какво да губи и тъкмо затова Брюксел (заедно с "локомотивите" на еврозоната) активно търси начин да не допусне реализацията на новите американски санкции срещу Русия на територията на Съюза.

Друг асиметричен отговор от руска страна би могло да стане инициирането на мащабен съдебен процес в рамките на Световната търговска организация (СТО), тъй като едностранните мерки на САЩ нарушават буквално всички правила и норми на тази авторитетна международна организация. Освен това, както вече споменах в началото, по време на проточилите се месец и половина преговори с Конгреса, администрацията на Тръмп успя за смекчи първоначалния вариант на законопроекта за санкциите.

И така, как новите американски санкции биха могли да повлияят върху развитието на ситуацията вътре в Русия? Според повечето експерти, колкото и да е парадоксално, но в сегашните достатъчно тежки за руснаците условия, те биха могли да стимулират осъществяването на отдавна назрелите в страната реформи. Усилването на външния натиск вероятно най-сетне ще накара Москва да преразгледа традиционната си финансова политика, както и цялата, оказала се безперспективна, либерална икономическа парадигма. Както е известно, новият американски закон предвижда "ограничаване на операциите на руските финансови институции с американски държавни ценни книжа". Във Вашингтон очевидно разчитат, че това ще бъде тежък удар по руската икономика, но истината е, че то разкрива пред Русия направо фантастични перспективи. Американските държавни ценни книжа действително са най-надеждния дългов инструмент и са свръхликвидни, но (напук на очакванията на Вашингтон) мултимилиардните инвестиции на доходите на руската държава в чужда икономика са изключително непопулярно решение в очите на мнозинството руснаци, въпреки печалбите, които носят. Сега, в резултат от монетарната логика на Вашингтон, този пункт в новия закон дава на руското ръководство отличен повод за отказ и дори за пълно изтегляне на държавните инвестиции от американските дългови книжа, като не оставя особени възможности на противниците на това решение във Финансовото министерство в Москва да го оспорят. Освен това, след приемането на новия американски закон за санкциите руският елит вече няма друг избор, освен да насочи бъдещите си инвестиции към националната икономика, или пък да сложи кръст на руския пазар и да се обяви за открита опозиция на Кремъл. Накрая, новите санкции лишават т.нар. "либерален блок" от аргументи против прехвърлянето на свръхпечалбите от износа на суровини и енергоносители в резервните държавни фондове. Сега принадлежащите към него ще бъдат принудени да инвестират част от натрупаните си ресурси за развитие на икономиката на вътрешното потребление, както и за замяната на външните инвестиции с вътрешни, както го правят САЩ и Китай например. Предвид технологичните аспекти на новите санкции, Русия няма да има друга алтернатива, освен да създава собствени отраслови специалисти и ускорено да реанимира сектора на фундаменталното образование, да гарантира добри условия за работа и заплащане на труда, както и да ускори темповете на развитие на импортозаместващите отрасли. Освен това, в сегашните условия, управляващите няма да имат друг избор, освен да започнат да осъществяват стриктен контрол върху изразходването на бюджета, а също на всяка транзакция на банките и държавните компании, слагайки край на безотчетното вливане на огромни средства в зле структурирани и корумпирани икономически сектори.

Може би най-точната оценка на мащаба на заплахите от приемането на новия американски закон за Русия дава експертът по международна търговия (който дълго време работи по формулирането на антируските санкции в Съвета за национална сигурност на САЩ) Дейвид Мортлок, според който: "Макар че сегашната американска администрация се опитва да наложи едностранно санкции срещу Москва, истината е, че руската икономика е прекалено силна и мащабна за да пострада сериозно само от тези едностранни мерки на САЩ". Тоест, макар че новите санкциите на Вашингтон действително са безпрецеденти и доста мащабни (да не товорим, че са и невероятно нагли), те не представляват радикална заплаха за Русия. Много по-важно в случая е, дали самите руснаци ще съумеят да се възползват от свързаната с тях уникална възможност и доколко успешно ще могат да изградят една качествено нова, държавно-ориентирана национална икономика.

*Българско геополитическо дружество