На първи юли 1798 армията на Наполен започва интервенцията си в Египет. Военните му операции в тази страна, а след това и в Палестина, поставят началото на проточилите се повече от два века опити на Запада да промени Близкия Изток.

Ревизионистичните сили са в постоянно движение. От Източна Украйна и Персийския залив до Южнокитайско море, големите съперници на Съединените щати модернизират своите армии и въоръжение, овладяват стратегически точки и застрашават уязвимите съюзници на Америка. Тяхната цел е не просто да съхранят доминацията си над прилежащите им територии, но и да променят системата за сигурност, оформила се след края на студената война.

Едно от най-широко приетите описания на терористичните движения, основаващ се на мотивацията за насилие и може би един от най-големите приноси към изследванията на тероризма в последните две десетилетия, е теорията на David Rapoport за терористичните „вълни“[1].

През 2015 в Москва се появи книгата "Русия и светът през 2020 година: контурите на тревожното бъдеще". На пръв поглед, поредната от многото издавани монографии с геополитически профил в Русия не би трябвало да е предмет на особен интерес от страна на експертната общност.

В момента "Северен поток 2" е най-динамично развиващия се проект за транзит на природен газ в Европа. Въпреки че от подписването на Споразумението между акционерите на проекта през септември 2015 са изминали по-малко от дванайсет месеца, контурите на "Северен поток 2" вече се очертават достатъчно ясно.

В настоящата статия[1] ще се опитам да направя хронологизация на турската външна политика по отношение на кюрдския регион в Северен Ирак[2] (известен като Иракски Кюрдистан или Кюрдски автономен регион - КАР).