Световноизвестният китайски финансов експерт Сун Хунбин е роден през 1968 в Ченду, провинция Сечуан. През 1990 завършва Североизточния университет на провинция Ляонин. През 1994 заминава за САЩ, където остава до 2008. Специализира в Американския университет във Вашингтон, след което работи в различни сектори, включително телекомуникациите и информационната сигурност, както и в различни финансови структури, включително във Федералната национална ипотечна асоциация (Fannie Mae) и Федералната корпорация за жилищни ипотечни заеми (Freddie Mac).
През 2007 в САЩ излиза първата му книга "Войната на валутите", превърнала се в световен бестселър. В нея той предсказва американската ипотечна криза, избухнала през същата година, както и глобалната финансова криза от 2008.
След завръщането си в Китай създава Независимия аналитичен център за изследване на глобалната икономика. През последните години издава още четири книги от серията "Валутни войни": "Светът, в който управлява златото", "Финансовата граница", "Ерата на воюващите царства" и "Пред буря" (2015), в която прогнозира краха на американската икономика.
- Господин Сун, според Вас, доколко тясно са свързани с глобалната икономика сегашните геополитически промени?
- В основата на съвременната геополитическа криза (включително и на войната в Сирия) е заложена политиката на т.нар. "количествено облекчаване" (т.е. печатането на пари без реално покритие) на американския Федерален резерв (както е известно, в периода от 2008 до октомври 2014 САЩ реализираха три програми за "количествно облекчаване" - QE, б.р.). Веднага след като Съединените щати прекратиха програмата за "количествено облекчаване", всички глобални показатели моментално тръгнаха надолу, включително петролът, борсовите стоки и обемите на световната търговия. Ако доларовият оборот в глобалната финансова система намалява, от това страда цялата световна икономика. Вследствие на това започна и кризата в Украйна, и тази в Близкия Изток, включително и войната в Сирия. Тоест, онова, което се случва в глобалната икономика, е много тясно свързано с геополитиката.
Повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ дори и само с 0,25% ще доведе до изтеглянето на 800 милиарда долара от световните пазари. При по-значително увеличаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв, в периода от 2014-2016 до 2020 обемът на доларовите активи в световен мащаб може да падне с 40%. Намаляването на количеството долари, намиращи се в обръщение пък води до криза на пазарите на развиващите се държави (т.нар. emerging markets). Когато САЩ провеждат подобна политика, това неизбежно води до криза на валутите, които се обезценяват по отношение на долара, докато обемът на дълговете по отношение на БВП нараства. Повечето държави не намаляват дълговото си бреме (американският дълг например се равнява на 18,7трлн. долара, т.е. 109,9% от БВП на САЩ - б.р.). Ако в даден момент обемът на американския дълг надхвърли 300% от БВП, "бентът" ще бъде пробит и всичко ще рухне. Това вече се е случвало през 1929, по време на Голямата депресия. В един момент икономическата конструкция не издържа на натиска и рухва, т.е. настъпва дефолт и изключително сериозна криза.
Ако искаме да избегнем следващата глобална криза, трябва да променим цялата структура на глобалната финансова система.
- Къде се очертават най-сериозните финансови проблеми?
- През настоящата 2016 с определени проблеми ще се сблъскат и Китай, и Русия, и САЩ. В Китай например, се очертават сериозни финансови проблеми за първи път от най-голямата финансова криза през 1976. Китай разполага с големи валутни резерви (около 3,5 трлн. долара), но може да използва само малка част от тях, защото това оказва сериозно влияние върху курса на юана. Така например, изразходването на 500 млрд. долара от тези резерви може да доведе до обезценяване на юана с между 10% и 30%. Освен това, обемът на външния дълг на китайските компании достигна 1,2 трлн. долара, а да не забравяме, че трябва да поддържаме нивото на търговията със САЩ. Както е известно, Китай отделя специално внимание на постигането на годишен растеж в размер на 7-8% от БВП. Днес обаче, всяка държава може да се сблъска със сериозна криза. Финансовата криза избухва внезапно и не е свързана с растежа или спада в реалната икономика.
САЩ също са изправени пред сериозни проблеми. От една страна, повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв ще доведе до изтеглянето на 800 млрд. долара от световните пазари. От друга, назрява голям проблем с т.нар. junk (т.е. боклук) облигации с висока лихва, чиято стойност е 2 трлн. долара. На пръв поглед, не става въпрос за голям дял, но и през 2008, обемът на тези кредити също не беше голям, но точно той стана отправната точка за възникването на кризата. Тоест, увеличаването на лихвения процент от Федералния резерв, плюс проблема с junk облигациите, могат да се окажат пролог към криза, по-сериозна дори от тази през 2008.
- От есента на 2015 насам се водят дискусии, кой точно ще даде старта на новата глобална криза: дали Федералният резерв на САЩ, повишавайки лихвения процент, или Китай, чиято финансова система се сблъсква със сериозни проблеми?
- Действително, от лятото на миналата година започна изтичане на капитали от Китай, а националната валута започна да се обезценява. Тези процеси обаче са пряко свързани с връщането на доларите в САЩ на фона на намерението на Федералния резерв да втвърди монетарната си политика, т.е. да повиши основния лихвен процент.
Доларът укрепна значително, но това не е свързано с икономиката на САЩ, която не е толкова силна, че да може да върне доларите от световните пазари. Американците възнамеряват да съкратят доларовите си потоци, затова трябва да върнат доларите от другите пазари. А Китай е основния вносител на стоки в САЩ и тъкмо към него (т.е. за заплащането на китайския внос) се насочи основната част от емитираните за сметка на количественото облекчаване долари.
Китайските икономисти се делят на две основни групи. Едните смятат, че трябва да бъдат запазени добрите отношения със САЩ, тъй като евентуалният отказ от долара няма да е изгоден за Китай. Другите, сред които съм и аз, смятат, че големите държави, като Китай и Русия, трябва да имат своя финансова система, суверенна и независима икономика и валута. Доларовата система е нестабилна и не бива да се ориентираме към нея.
Бретънуудската валутна система може да бъде трансформирана само посредством всеобхватната интеграция между Европа и Азия. Това е единственият изход. Русия разполага с редица предимства пред Китай, например голяма територия и безброй ресурси. Китай няма природен газ и петрол, освен това зависи от експортните пазари на САЩ и Европа. Затова руските политически елити не се боят да се конфронтират открито със Запада.
- Кои са точки на съприкосновение между Китай и Русия? Налага ли се обединяването на юана и рублата за да бъде сложен край на доминацата на долара?
- Първо трябва да се промени валутната система вътре във всяка от страните, а след това да се върви към интеграция. За Китай, основни валути при покупките на петрол и природен газ, освен долара, трябва да станат юанът и рублата. Защото и в Русия, и в Китай има недостиг на долари. Тоест, става дума за постепенен преходен процес към взаимни разчети в националните ни валути.
Необходимо е също развитието на транспортната система, което в крайна сметка ще доведе до промяна на геополитическата ситуация в света. Както е известно, Русия създаде т.нар. Евразийски икономически съюз, а Китай - на свой ред - разработва съвместно с руснаците концепцията за Икономическия пояс на Новия път на коприната.
В течение на вече 500 години светът се контролира от морските държави. Но, ако се изгради високоскоростна железопътна магистрала между Азия и Русия, ще можем да превозваме стоки от Китай до Европа, вместо за шейсет, само за два дена. Евразия разполага с всички необходими ресурси - природни, технологични и човешки - за своето развитие. И, ако се появи развита скоростна железопътна мрежа, това ще бъде началото на края на ерата на морските държави, а контролът над глобалната икономика ще премине в ръцете на континенталните сили.
- Запознат ли сте с руския проект за Северния морски път? Възможно ли е съчетаването му с концепцията за Пътя на коприната?
- Според мен, проектът за Северния морски път е напълно съвместним с този за Пътя на коприната. Не е възможно да се построи високоскоростна железопътна мрежа, която да покрие изцяло толкова огромна територия. Ше бъде сложно стоките от северните региони да се превозват само с железница. Северният морски път може да стане един от вариантите за решаването на този проблем. Затова двата проекта се допълват взаимно.
- В момента САЩ създават т.нар. Транстихоокеанско партньорство (ТТП), като алтернатива на АСЕАН и АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество), т.е. с цел противопоставяне на нарастващото влияние на Китай и Русия, както и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), като зона за свободна търговия с ЕС. Смятате ли, че тези нови съюзи представляват заплаха за Китай и Русия?
- В дългосрочен план, тези два алианса могат да се разглеждат не толкова като търговски съюзи, колкото като финансови предизвикателства. Същността на ТТП и ТПТИ е в това, че капиталите ще управляват държавите, а не държавата - капиталите. Този нов модел на управление, естествено, ще окаже влияние върху сега действащите модели в Русия и Китай. Защото и в двете страни държавата управлява капиталите, а не обратното.
Не мисля обаче, че новите модели, които лансират тези два съюза, ще могат да изолират моделите на Русия и Китай. На практика, става дума за разширяването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което действа от 1994 насам между Канада, Мексико и САЩ. Днес виждаме обаче, че ситуацията в Мексико още повече се влоши, при това и трите държави продължават да работят и да търгуват и с всички останали държави по света. Струва ми се, че след двайсетина години последиците от ТТП и ТПТИ ще се окажат същите. Тоест, невъзможно е Китай и Русия да бъдат изолирани от търговията със страните, участващи в тези съюзи.
- Какво могат да очакват през следващите три години Русия, Китай и САЩ? Реалистични ли са прогнозите за краха на американската доларова система?
- Според мен, в краткосрочна перспектива, Русия и Китай се намират в по-малко благоприятни условия, докато условията при САЩ изглеждат повече или по-малко стабилни. Не може еднозначно да се посочи, кога точно ще рухне американската система. Това е продължителен процес, т.е. тя не може да се разпадне изведнъж.
{backbutton}
