Д-р Драган Ђукановић, Балкан на постхладноратовском раснкршЋу (1989–2016). 178 с. Службени гласник. Београд, 2016
Драган Джуканович (роден през 1974) се налага като едно от сериозните нови имена на сръбската международна и геополитическа изследователска общност. Работата му в Института за международна политика и икономика в Белград - същият където с подписа на Тито е взето решението за основаването на Организацията на необвързаните страни, му дава достъп до научни кръгове, международни конференции и изследвания, които го изграждат като учен. Още повече, че е заместник-директор на институцията (от 2015), главен редактор на списание „Международна политика“ и заместник председател на Центъра за в Запис ъншна политика.
Наскоро в Белград излезе от печат последната му книга „Балканите на кръстопътя след студената война (1989-2016)“. Темата засяга един специфичен регион, централна част от който е и България. Авторовият фокус обаче попада върху част от него - т.нар. Западни Балкани. Това не омаловажава монографичния труд, а дори напротив – придава му по-голяма дълбочина. Още повече, че тази част на Югоизточна Европа беше и ще става все по-важна за съвременната европейска политика. И няма как да бъде иначе в контекста на бежанската криза, проблемите на Македония, кризата в Косово и институционалния блокаж на Босна.
За да разкаже историята на това наистина заплетено море от народи, религии и отношения Джуканович е наблегнал на интердисциплинарния подход, който включва международни отношения, геополитика, политология, история. Прави чест на автора, че се е разграничил от емоцията, която е толкова характерна за мнозинството научни разработки, свързани с Балканите, и често пречи за обективния характер на изследванията. Джуканович е успял да разтвори максимално ветрилото, за да разгледа външнополитическите отношения на новите/стари държави в тяхното наистина голямо многообразие. Няма ги типичните филски и фобски интерпретации на повечето западнобалкански изследователи, които често са насочени към съседите.
Специално внимание в книгата е отделено на политиката на глобалните играчи в региона, много от които прекалено активно се намесват в живота на народите, населяващи югоизточния край на Стария континент през изследвания период. Освен традиционните присъстващи (САЩ, Русия, Германия/ЕС) Джуканович е включил и Китай. Икономическият дракон се опитва да се завърне по тези ширини дълги години след разпадането на тандема Ходжа-Мао. Любопитно е, че авторът е маркирал дори страни като Индия, Бразилия и Мексико, чиято роля на световната сцена нараства с променлива сила през последните години.
Включването на Турция в анализа е напълно уместно. Особено през последното десетилетие, тя се завърна много рязко в региона като се опитва да участва директно в неговия живот и развитие. Авторът не е подценил това завръщане, което придобива все по-плътни форми и тепърва ще има отражение върху политиката на целия полуостров.
Реализмът, който пронизва текста, проличава от оценката, която Джуканович е дал на разширяването на ЕС: „Вижда се, също така, че Европейският съюз в близко време ще бъде в състояние на постоянни и динамични промени на основните си характеристики“ (стр. 66). Прекаленият европозитивизъм на много от останалите изследователи им пречи да видят действителните параметри на ситуацията.
Особено интереси са изводите направени в частта посветена на Босна и Херцеговина. Авторът набляга на факта, че в момента федерацията преживява тежка външнополитическа криза, заедно с продължаващата вътрешна такава. Хървати, сърби и бошняци имат различни външнополитически цели за бъдещето си, което предполага дълбоко разделение в тамошното общество. Всяка група води автономна външна политика, която е в противоречие с останалите. Със сигурност положението ще търпи развитие, което изисква засилено внимание от всички заинтересовани страни.
Проблемите на Македония също представляват интерес, поради тяхната сложност, многопластовост и взривоопасен потенциал – блокирани външнополитически инициативи, вътрешни разделения, сложни отношения със съседите. Авторът е отделил внимание и е отчел завоя, който страната в момента прави от САЩ и ЕС към Русия.
В контекста на описаните проблеми, а и на постоянно възникващите нови (например бежанската криза), въпросите за регионалното сътрудничество и развитието на добросъседски отношения придобиват първостепенна важност за Югоизточна Европа, както отбелязва в книгата си и Джуканович.
Следва да се отбележи, че приложената в книгата библиография е много разнообразна. Авторът е използвал източници на няколко езика, като е цитирал огромен брой документи от различни национални, регионални и международни институции и инициативи. Това обогатява много текста и му придава несъмнена легитимност. Похвално е, че стилът на автора е стегнат, лек за четене и наситен с информация, без да затрупва читателя с откъснати или философски разсъждения.
Маркирането на един детайл говори много за значението на книгата - в случая това е снимката на корицата „Къщичка на Дрина“. Символизмът на мястото не е само в това, че се намира на границата между Босна и Сърбия и през годините е било арена на сблъсъци и гранични спорове. Крехката дървена постройка, построена на една скала, буквално е надвиснала над реката. Тя показва колко нестабилни могат да бъдат и самите отношения по тези места.
В заключение може да се отбележи, че трудът на Драган Джуканович има несъмнен принос към изследванията за региона. Той ще е изключително полезен както на учените и преподавателите, така и на действащите политици, международници и анализатори, които искат да разбират по-добре тази част на света и нейните проблеми. А на базата на книгата може да се каже, че много от тях предстоят.
*Преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград
{backbutton}
Балканите на кръстопътя след студената война
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode