От последната глобална финансова криза насам, икономистите се опитват да обяснят, защо икономическият растеж в САЩ и другите развити държави неизменно се оказва разочароващ. Те посочват най-различни причини за това: от суровите мерки за икономия до краха на еврото. Едва сега обаче, експертите започват да осъзнават, че едно от главните препятствия е и най-трудно преодолимото. Става дума за демографията.
През 2016 водещите световни икономики ще достигнат критична граница. За първи път от 1950 насам съвкупният брой на населението в трудоспособна възраст в тези страни ще започне да намалява, за което говорят и прогнозите на ООН. До 2050 този спад ще достигне 5%, като трудовите ресурси ще оредеят дори в такива ключови развиващи се пазари като Китай и Русия. В същото време, там рязко ще нарасне делът на населението на възраст над 65 години.
През 1950 на планетата са живеели 2,5 милиарда души. Трудоспособното население е било повече от достатъчно за да гарантира издръжката на децата и престарелите. Жените са раждали средно по пет деца. Днес населението на света е над 7,5 млрд. души. Жените обаче раждат много по-малко – средно по 2,5 деца. През 2050 на планетата ще живеят почти 10 млрд. души. Едва 13% от тях обаче, ще живеят в държавите с високи доходи. Там също ще нарасне делът на възрастните хора. Следователно, най-богатите световни икономики ще се сблъскат с проблема на постоянно намаляващите трудови ресурси.
Предишните поколения се оплакваха, че в света живеят прекалено много хора. Проблемът на днешния ден е, че те са твърде малко.
Това отразява две отдавна утвърдили се тенденции: растящата продължителност на живота и спадът на раждаемостта. Много от икономическите последици обаче, стават очевидни едва сега. Казано по-простичко, компаниите изпитват или недостиг на работници, или на клиенти, или и на двете. При всички случаи това се отразява негативно на икономическия растеж. Населението застарява, а паралелно с това се променят и покупателните навици на хората. Търсенето се измества към такива услуги като здравеопазването за сметка на дълготрайни стоки, като автомобилите например.
Демографията помага да си обясним, защо безпрецедентно слабият подем на икономиката в САЩ се съпровожда със спад на безработицата с цели 50%. Икономиката просто не се нуждае от толкова нови работни места, защото в армията на труда се вливат все по-малко хора. Така например, строителите на жилища се сблъскват с трудности, породени едновременно и от намалялото търсене (тъй като намалява абсолютният брой на семействата), така и от дефицита на работна сила, защото „поколението на бейби бума” излиза в пенсия.
Ето само един пример. Собственикът на компанията Peltram Plumbing (Обърн, щата Вашингтон) Карел Пелтрам има стотина работници, т.е. по-малко отколкото през 2007, когато пазарът работеше на максимум. Въпреки това не му достига работна ръка. Трима са се пенсионирали наскоро, още трима ще скоро ще ги последват, включително експертът по оценка на жилища, а според самия Пелтрам той просто няма с кого да го замени.
Ръстът на пенсиите е сред основните фактори за това редица държави от европейската периферия, като Гърция например, да са натоварени с огромно дългово бреме, както и за нежеланието на Германия да стимулира собствената си икономика, въпреки балансирания бюджет. Междувременно, значително нарасна броят на хората, навлезли в периода на най-големите спестявания в живота си, в резултат от което се формира гигантски балон на спестовните влогове, който пък пречи на повишаването на лихвените проценти и ръста на инфлацията. Именно поради това на централните банки е толкова трудно да стимулират икономическия растеж с помощта на традиционните за целта инструменти.
Смята се, че демографските влияния са бавни и напълно предсказуеми. В исторически план обаче, това не е вярно, твърди експертът по демографски проблеми на Credit Suisse Амлан Рой. Според него, те са "драматични и безпрецедентни". Рой в частност посочва, че са били необходими 80 години преди медианата на възрастовия състав на населението в света да нарасне със седем години, достигайки през 1980 ниво от 30 години. За последващото и нарастване с осем години (т.е. до 38 години) са били необходими едва 34 години.
В света няма лесни отговори на въпроса, как бизнесът и държавата следва да реагират на тези промени и да се справят с новите проблеми, той като всяка отделна страна има свои специфични темпове на застаряване на населението. Причините за това са различни, затова и степента на готовността им да намерят решение също е различна.
Автоматизацията е в състояние да повиши производителността и да осигури издръжката на нарастващия брой възрастни хора. Следва обаче да променим и оценките си за остаряването. Днес типичният 65-годишен човек е също толкова здрав, колкото преди четиридесет години е бил 58-годишният, следователно може да работи по-дълго време.
По-застарелите и богати държави могат да увеличат приема на имигранти от бедните икономики - предимно от Африка и Азия. Това би им позволило да увеличат дела на трудоспособното си население, но само ако успеят да преодолеят нарастващото вътрешнополитическо противопоставяне, на което сме свидетели в момента.
Проблемите на населението отдавна ангажират вниманието на икономистите. През 1788 британският учен Томас Малтус прогнозира, че човечеството ще нараства по-бързо, отколкото производството на хранителни продукти, което ще доведе до масов глад и бедност. Виждаме, че е грешал. През ХІХ и ХХ век населението на западния свят нараства бързо, с изключение на периода 1918-1919, когато то намалява заради Първата световна война и испанския грип. Ръстът на производителността в селското стопанство обаче доказва, че изхранването на това нарастващо население е напълно възможно.
Когато, през 30-те години на ХХ век, се забавя ръстът на населението в САЩ, Алвин Хансен - икономист от Харвардския университет и влиятелен последовател на Джон Кейнс, посочва, че това кара компаниите да инвестират по-малко, защото намалява броят на работниците, които трябва да бъдат подготвени и екипирани с необходимото оборудване, както и защото нарастващият брой възрастни хора в структурата на потреблението предпочитат да харчат парите си за услуги, а не за скъпоструващи къщи и стоки за продължителна употреба.
В знаменитата си реч от 1938 Хансен заявява, че това е довело американската икономика до "продължителен застой", до "слаб икономически подем, умиращ още в зародиша си, както и до депресия, която се самоизяжда, оставяйки след себе си огромна и ненамаляваща безработица". В тази връзка той призовава за увеличаване на държавните разходи с цел възстановяване на пълната трудова заетост. Хансен обаче избързва. Забавянето на ръста на населението през 30-те години е временно следствие от епидемията от испански грип през 1918 и по-суровите правила по отношение на имигрантите, приети през 1924. Втората световна война е причина за рязко нарастване на държавните разходи, което води до пълното възстановяване на трудовата заетост, а пък следвоенният "бейби бум" слага край на страховете за трайно намаляване на населението. Раждаемостта в САЩ, т.е. средният брой на децата, родени от една жена, нараства от 2,3, през 30-те, до 3,6 през 1960.
Следва да отбележим, че населението започва да нараства не само в САЩ, но и в целия свят заради прогреса в здравеопазването и по-качественото хранене. Рязко намалява детската смъртност, а продължителността на живота нараства съществено. Съответно, нарастват страховете от пренаселеност, чието олицетворение е трудът на Пол Ерлих "Демографската бомба", публикуван през 1968, както и докладът на Римския клуб "Ограниченията на растежа" от 1972.
Примерно по това време обаче, раждаемостта започва да спада - както в напредналите, така и в слаборазвитите държави. Макар и със закъснение, част от прогнозите на Хансен започват да се сбъдват, като това е най-видно в Япония. През 1996 трудоспособното и население започва да намалява, а преди няколко години започна да намалява и общата численост на японското население. Разбира се, Япония е специфичен пример, но истината е, че и останалите развити страни, както и много развиващи се, се движат по аналогична траектория. До 2050 населението на света ще нарасне с 32%, но трудоспособното население (от 15 до 64 години) ще нарасне само с 26%.
Така, според прогнозите на ООН за групата на развитите държави, трудоспособното население на Южна Корея ще намалее с 26%, в Япония - с 28%, а в Германия и Италия - с 23%. В тези със средни доходи то ще нарасне с 23%, като най-голям ръст ще има в Индия - 33%. В същото време, в Бразилия населението ще нарасне едва с 3%, а в Русия и Китай ще намалее с 21%.
Най-успешни в демографско отношение сред богатите държави остават САЩ. Там до 2050 трудоспособното население ще нарасне с 10%. В същото време обаче, делът му в общата численост на американското население ще намалее от 66% до 60%, т.е. демографията ще забавя икономическия растеж в течение на десетилетия.
Ръководителят на инвестиционния фонд Ice Farm Capital Майкъл Грийн не крие стремежа на своята компания да спечели от демографските тенденции и в тази връзка цитира данните на статистиката, доказващи, че прогнозите на Хансен действително се реализират на практика. Така, съвкупното население на югозападните американски щати (Калифорния, Невада, Аризона, Ню Мексико и Тексас), което от доста време насам нараства с най-бързите за страната темпове, напоследък се увеличава само с 1,5% годишно, т.е. по-бавно, отколкото през 30-те години например.
По-малко работна сила - по-слаб икономически растеж
Дългосрочният "потенциал" на темповете на икономическия растеж в една страна зависи от две неша: количеството работници и тяхната производителност. Забавянето на ръста на числеността на населението оказва пряко негативно въздействие върху количеството на работната сила. През 2008, когато станахме свидетели на краха на Lehman Brothers, първите "бейби бумъри" започнаха да излизат в пенсия и оттогава насам числеността на пенсионерите рязко нарасна - от 41,4 до 49 млн. души.
Поради тази, изключително важна причина, числеността на работната сила в САЩ от 2008 насам е нараснала само с 0,2%, макар че през предходното десетилетие е нараснала с 1,2%. В същото време нивото на икономическата активност (т.е. делът на хората над 15 годишна възраст, които или работят, или си търсят работа) спадна до 62,4%, което е най-ниският показател от 40 години насам, т.е. от времето, когато броят на работещите жени беше много по-малък.
Първоначално изглеждаше, че тази ситуация е породена от това, че след дълго и безуспешно търсене на работа, безработните обикновено губят надежда и спирят да търсят, изпадайки от трудовите ресурси на страната. През 2006 обаче, група икономисти от Федералния резерв стигна до извода, че това е резултат от дългосрочни фактори. Застаряващите "бейби бумъри" масово ще се пенсионират, постепенно ще секне ръстът на броя на работещите жени, младите хора ще учат по-дълго, а някои неквалифицирани работници ще изпаднат от пазара на труда. Сега, същите икономисти прогнозират, че делът на работната сила от общата численост на населението ще намалее още повече до 2022, достигайки 61%. Според тях, тъкмо това е основната причина очакваните темпове на икономически растеж в САЩ в десетилетията преди глобалната криза да паднат от 3% до 2%. Впрочем, някои икономисти правят още по-мрачни прогнози.
Спестяванията и лихвените проценти
Навиците на хората се променят с възрастта, включително по отношение на паричните спестявания. Когато човек е на 20 или на 30, той е в началото на кариерата си и лесно взема заеми, които изразходва за децата си или пък за да се сдобие с дом. Когато обаче е прехвърлил 40-те и 50-те, ангажиментите му намаляват, а приходите растат, затова той започва да пести повече. След като се пенсионира пък, разчита освен на пенсията и на натрупаните спестявания.
Когато Карла Понсе и съпругът и сключват брак през 1987, първоначално не са спестявали нищо. Купили си къща в Лас Вегас, изцяло на кредит. Както споделя самата тя: "имахме две деца, мъжът ми често сменяше работата си и трудно се оправяхме с ипотеката". Затова се местят в Кеноша, щата Уискънсин, където си купуват нова къща с парите от продадената в Лас Вегас, а Карла започва да пести по 10% от заплатата си, като служител на щатската администрация. Днес тя е на 56, но продължава да пести за може да се пенсионира заедно със съпруга си след четири години и да си позволи покупката на мечтаната от двамата яхта.
Тази повтаряща се в много страни закономерност оказва мощно икономическо въздействие. Обемът на спестяванията в една държава много силно зависи от разликата между дела на населението на възраст 40-65 години и това над 65. Както посочва Майкъл Гевин от Barclays, в САЩ, еврозоната, Япония и шест други водещи икономики тази разлика устойчиво нараства от 80-те години насам. Още по-голяма е тя в Китай, което обяснява и големия му търговски профицит: китайските семейства харчат много по-малко, отколкото печелят, пестейки пари за старини.
Но тъй като капиталовите пазари са глобални, излишъкът от спестявания в една страна, "прелива" в останалите посредством лихвените проценти. Майкъл Гевин подчертава, че ръстът на броя на работещите на зряла възраст спрямо пенсионерите е основната причина, поради която лихвените проценти (след корекцията за инфлация) устойчиво намаляват през последните десетилетия и днес имат отрицателна стойност в повечето развити държави. Това демографско влияние обаче, всеки момент следва да се промени в точно противоположното направление.
Това съвпада с друг демографски фактор: потребителските навици на хората също се променят с възрастта. Така, младите семейства харчат повече за жилище, автомобили и обучението на децата си. При типичните американци на възраст между 35 и 44 години, 8% от всичките им приходи отиват за лихви по ипотеката, докато при тези над 65 години, тези разходи са едва 3,6%. В същото време, типичният американец над 65-годишна възраст отделя 13% от разходите си за здравеопазване, докато при тези между 35 и 44 години за целта се изразходват само 6%.
Намаляването на лихвените проценти принуждава потребителите да избързват с покупките, които преди обикновено отлагаха. Възрастните хора обаче имат по-малко потребности. Така, според президента на Федералния резерв на Ню Йорк Уйлям Дъдли, заради остаряването на "бейби бумърите" американската икономика реагира по-слабо на финансовата терапия на Федералния резерв на САЩ, "защото тези възрастови групи обикновено харчат по-малко за стоки за дълготрайна употреба и жилища".
Тези демографски промени ще оказват мощно въздействие върху частните компании, сред които ще се появят нови победители и нови губещи. Някои, като например споменатият по-горе Карел Пелтрам от Обърн, ще бъдат изправени пред сложна дилема, тъй като работниците му започват да се пенсионират, а броят на младите им заместници не е достатъчен. Други компании, като например Seiyu (японският филиал на американската верига Wal-Mart Stores Inc.) ще се сблъска с проблема на стесняващата се потребителска маса. През 70-те години на ХХ век, когато Япония се развива бързо, въпросната компания отваря първия си магазин на главната улица на град Оцу (административен център на префектура Сига). В периода на най-бурното си развитие, тя разполага с 45 магазина само на тази улица. Сега обаче, когато населението застарява и намалява, броят на магазините е намалял до 30. Според президента на търговската група на Seiyu в Оцу Такехико Терада, тя е била принудена да свива търговските си площи, а през април 2015 окончателно е прекратила дейността в в града.
На свой ред, Майкъл Грийн от инвестиционния фонд Ice Farm Capital коментира, че продажбите и котировката на акциите на световно известния американски производител на облекло Abercrombie & Fitch Co са паднали не защото хората вече не харесват "скъсаните джинси и слабите модели", а просто защото намалява числеността на демографската група на основните и купувачи - тинейджърите. Други компании се оказват в трудна ситуация по същите причини - например Lululemon Athletica, чиито основни клиенти са жените на възраст от 35 до 50 години, както и Budweiser, Anheuser-Busch InBev и Harley-Davidson, разчитащи най-вече на белите мъже от поколението на бейби бума. Затова пък фармацевтичните компании регистрират неочаквано големи печалби, защото броят на рецептите изписвани на средностатистическия американец нараства от 3,3, на 50-годишна възраст, до 4,4 - след 65 години.
Решението на проблема
Динамиката на демографските показатели за следващите 35 години е твърде тревожна, но не е неизбежна. Правилната държавна политика и промяната на обществените настроения могат да доведат на ръст на раждаемостта. Така, през октомври 2015 Китай се отказа от политиката си, разрешаваща само едно дете на семейство. Въпреки това, данните за такива държави като Сингапур и Австралия, или за канадската провенция Квебек, които стимулират финансово раждането на повече деца и отпускат по-щедри помощи за работещите майки, показва колко е трудно да бъде повишена раждаемостта. Като цяло, нейните показатели си остават доста по-ниски от коефициента на възпроизводство (2,1 деца на семейство). Дори ако раждаемостта се повиши, ще минат десетилетия преди демографските тенденции да се променят съществено.
Както посочва президентът на немската Bundesbank Йенс Вайдман, "тъй като раждаемостта в Германия намалява вече няколко десетилетия, онези, които могат днес да мислят за потомство, просто още не са се родили".
Компаниите, сблъскващи се с дефицита на работна сила, могат да разчитат на автоматизацията като едно от средствата за решаване на проблема. Китай се превърна в най-голямата производствена площадка в света благодарение на изглеждащия неизчерпаем приток на трудови ресурси от селските райони във вътрешността на страната. Сега обаче този поток започва да пресъхва, а заплатите в страната бързо нарастват, поради което китайските производители все по-често използват роботи за да повишат производителността си.
Друга възможност е поощряването на имиграцията, но тук съществуват няколко сериозни проблеми. Най-големите "доставчици" на мигранти в САЩ, като Мексико и Китай, също се сблъскват със застаряването и числеността на възрастовата група, която традиционно е склонна да търси по-добър живот в чужбина, постепенно намалява. Ако в края на 70-те години на ХХ век раждаемостта в Мексико е била 5,4, сега тя е паднала до 2,3, а през 2030 ще е само 1,9 - т.е. колкото и в САЩ. Което е под коефициента на възпроизводство.
Държавите с висока раждаемост са предимно в Африка и Азия. През 2050 Индия ще бъде най-гъстонаселенета страна в света. Нигерия ще е на трето място, а Индонезия - на пето. Поне такива са прогнозите на ООН. Само че повечето от тези държави ще продължат да бъдат бедни. През 2050 делът на населението от страните с ниски доходи ще бъде 14% от световното население, докато в момента е само 9%. Следователно, именно тези държави ще бъдат основния "доставчик" на имигранти.
В много богати държави, нуждаещи се от работна сила, компаниите се опитват да наложат приемането на повече имигранти. Но, както твърдят от Международния валутен фонд, за да се стабилизира делът на пенсионерите от общата численост на населението, ще е необходимо незабавно осемкратно увеличаване на имиграцията, идваща от по-малко развитите държави. От политическа гледна точка това е неосъществимо, тъй като съпротивата сращу миграцията нараства дори и при сегашните и темпове. Затова вероятно най-обещаващият начин да се реши проблемът със застаряването на населените е да се стимулират хората да работят по-дълго. Доказва го Япония, където 22% от хората над 65 години продължават да работят. В САЩ този показател е 18%. Тоест, много работещи в Европа и САЩ могат да се пенсионират доста по-късно отколкото сега.
На бизнеса ще се наложи да се адаптира към условията на общо застаряване на трудовите ресурси. Така, през 2007 германската автомобилна компания BMW AG промени конструкцията на линиите за производство на скоростни кутии, улесняващи работата на възрастните и работници, чиито дял значително ще нарасне до 2017. Сред промените са дървени подове и специални обувки, отслабващи натоварването на ставите; подвижни лупи за работа с дребните детайли, както и по-едри визуални образи и шрифт на екраните на компютрите. Благодарение на този тип промени производителността на труда при възрастните работници вече е същата като при по-младите, при това с минимални разходи. Сега този опит се внедрява във всички заводи на компанията.
Всъщност, немалко проучвания показват, че производителността на труда при възрастните работници е същата, а често и по-висока, отколкото при младите. Или, както посочва Йенс Вайдман от Bundesbank: "младите бягат по-бързо, но старите знаят къде има преки пътища към целта".
* Авторът е известен американски икономист, автор на няколко книги и анализатор на Уолстрийт джърнъл
{backbutton}
