След края на студената война, в течение на две десетилетия, идеята за "Голяма Европа" - т.е. за интегрираното пространство от Лисабон до Владивосток - се ползваше с доста широка подкрепа. За да добием представа, до каква степен тя беше завладяла умовете е достатъчно да прочетем статията на руския президент Владимир Путин в германския вестник "Зюддойче цайтунг" от 2010. Днес обаче, дори такива убедени привърженици на концепцията за обединяването на континента, като бившия външен министър на Русия Игор Иванов, вече са по-склонни да говорят за "залеза на Голяма Европа". Определени политически кръгове в Москва пък се преориентираха към идеята за "Голяма Азия", т.е. за формирането на общо пространство от Санкт Петербург до Шанхай. Множеството сделки с Китай, като например договорът за доставка на най-новите руски изтребители Су-35 на стойност два милиарда долара, са нагледна илюстрация за преориентацията на Русия от Европа към Азия.
Този рязък завой на Москва на цели 180 градуса до голяма степен е резултат от рязкото влошаване на отношенията и със Запада, породено от украинската криза. Би могло да се каже, че това първоначално замислено в краткосрочна перспектива тактическо решение, се трансформира в дългосрочна стратегическа тенденция. Днес вече едва ли има смисъл да се говори за необходимостта от връщане към идеята за Голяма Европа. Колапсът на отношенията между Русия и бившите и европейски партньори превърна тази перспективна в невъзможна мечта. Разбираемо е и, че в Русия има политически сили, които са склонни да отидат още по-далеч: те вече не вярват нито в необходимостта, нито в целесъобразността на сътрудничеството с ЕС, разчитайки че Москва може да намери решение на проблемите си в Азия. Струва ми се обаче, че те бъркат.
Защо Русия се нуждае от Европа
Оптимистичната реторика прикрива наличието на няколко сериозни пукнатини по оста "Русия-Азия". На първо място, не е съвсем ясно, каква ще е руската реакция на нарастващото китайско присъствие в Централна Азия. Защото настъпателните действия на Русия в Източна Европа всъщност представляват нейната реакция на опитите за нахлуване в собствената и "сфера на влияние".
Вторият проблем е, че в условията на забавяне темповете на икономически растеж в Азиатския регион и изостряне на политическите противоречия там (пример за което е конфликтът в Южнокитайско море), перспективите за интеграция с Азия изглеждат неясни.
Третият и може би най-сериозен въпрос пък е, как точно Русия смята да преориентира икономиката си към Азия. Заради недостига на капитали и в момента се замразява изграждането на някои тръбопроводи в региона, а предвид прогнозираните ниски световни цени на суровинните ресурси, осъществяването на този тип активност още повече ще се усложни.
Всичко това са само различните измерения на общия проблем, с който се сблъсква Русия: нейните незападни партньори не са в състояние напълно за заменят Европа. Най-красноречивият пример в това отношение е Китай: така, макар Русия да разчиташе, че през 2015 обемът на двустранната търговия ще достигне 100 млрд. долара, на практика той се оказа с 27,8% по-малък, достигайки едва 64,2 млрд. - най-вече заради санкциите и спада на цените на петрола. Сравнително скромните обеми на търговията с останалите партньори от групата БРИКС, както и целият комплекс от проблеми, свързани със забавянето на глобалните темпове на икономически растеж и спада на цените на природните ресурси - всичко това показва, че намирането на приемлива алтернатива очевидно не е толкова лесно, колкото вероятно се е струвало на Москва.
Руските икономически проблеми са доста сериозни - както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Както посочва и Владимир Путин, през 2015 БВП на страната е намалял с 3,8% и то на фона на понижаващия се курс на рублата. Тази икономическа криза само отчасти се дължи на европейските санкции, другата причина за нея е, че глобалният срив на цените на петрола очерта симптомите на далеч по-сериозен проблем, който не може да бъде решен с формирането на алианс с Азия. Като функция на една, единствена променлива, състоянието на руската икономика изцяло се определя от износа на енергоносители - именно той бе в основата на неотдавнашия икономически подем в страната. Лъвският дял от този износ продължава да е насочен на Запад. През 2013 на ЕС се падаше 71% от руския газов износ. За да може преориентацията на този износ към Азия да стане реалност, ще е необходимо време. Освен това, ако (и когато) Русия успее да диверсифицира икономиката си, тя ще се нуждае от пласментен пазар за своята високотехнологична продукция и услуги. А по-добър вариант от ЕС - най-големият в света пазар с високоплатежни потребители, тя няма как да намери. Доброволният отказ от развитието на отношенията с един регион, който представлява почти 24% от световната икономика и притежава мощен потенциал в сферата на техническото сътрудничество, което може да се окаже жизненонеобходимо за Русия, да не говорим, че е най-големия източник на инвестиции, в името на възникналия неочаквано проект за "Голяма Азия", ми се струва неразумно.
От гледната точка на руската национална сигурност, разривът с Европа също поставя редица въпроси. През следващите десетина години от ключово значение за Русия ще са три региона, във всеки от които Европа разполага с много силно влияние. Действително, днес политическите курсове на Русия и Европа съществено се разминават, но Москва не може да си позволи да се ориентира към открита конфронтация с европейските си партньори.
В момента, близкоизточният регион е основния генератор на световния тероризъм. Последното терористично нападение срещу руски граждани беше взривяването на руския пътнически самолет над Синайския полуостров през октомври 2015. Терористичната захлаха е общ проблем на Русия и европейските и съседи. Предвид нарастващата роля на европейските държави в Сирия и Близкия Изток, като цяло, диалогът би бил много по-полезен, отколкото игнорирането на позицията на ЕС.
В Източна Европа и Южен Кавказ ЕС вече демонстрира способността си да влияе върху ситуацията в държавите, които Москва традиционно смята за част от своята сфера на влияние. Несъмнено, Русия може да продължи да оказва натиск върху Украйна, но сътрудничеството с ЕС - както икономическо, така и стратегическо - вероятно би и позволило да постигне повече. То би гарантирало стабилното и продуктивно взаимодействие между Брюксел и създадения по руска инициатива Евразийски икономически съюз (ЕИС), като това би могло да позволи на последния да укрепи позициите си, които засега се определят от сравнително слабия старт на проекта.
Що се отнася до северните региони, според Москва, именно Арктика разкрива най-големите икономически перспективи пред Русия през следващите десетилетия. Топенето на ледената обвивка ще позволи експлоатацията на недостъпни до този момент ресурси, както и сравнително стабилното използване на Северния морски път, който преди беше недостъпен през голяма част от годината. В руската Арктическа зона се намират значителна част от петролните запаси в региона и, ако цените на петрола се повишат до ниво, гарантиращо рентабилността на добива, Москва ще трябва да осигури необходимата стабилност за привличането на външни инвестиции, както и технологиите и допълнителните капиталовложения, необходими за преодоляването на техническите трудности и покриването на разходите, свързани с развитието на този регион. Оптималният път към постигането на стабилност в региона е сътрудничеството с другите членове на Арктическия съвет, петима от които са и европейски членове на ЕС и/или НАТО.
Русия е съвършено права, стремейки се да установи по-тесни отношения с азиатските държави: всъщност всички следва да се стремят към това. ХХІ век обещава да стане столетие на многополюсния свят и позициите на Русия - както в географски, така и във външнополитически план, се очертават като изключително печеливши в много отношения, но тази печалба може да бъде реализирана само, ако страната играе ролята на мост между Изтока и Запада, което изключва въпроса за избора между тях, сам по себе си. 80% от руснаците живеят в Европа и именно Европа е региона, където ще се решават значителна част от най-важните проблеми, пред които е изправена Русия. Европа може да предложи толкова необходимите на руснаците инструменти за подема на икономиката им и защитата на техните национални интереси. Стабилните връзки с Азия ще укрепят позициите на Русия в Европа, но и разширяването на сътрудничеството с Европа ще осигури на Русия по-голяма тежест в Азия, т.е. ще и гарантира още по-значима глобална роля през ХХІ век.
Защо Западът и най-вече Европа се нуждаят от Русия
Както е известно, отговорът на Запада на руските действия в Украйна бе налагането на санкции и опитите за изолацията на Русия. Беше прекратено функционирането на Съвета НАТО-Русия, замислен като форум за консултации и разрешаване на взаимните претенции. Москва на практика беше изключена от Г-8. Въпреки това, Русия продължава да играе съществена роля в най-важните глобални процеси, като последният пример за това са нейните действия в Сирия. Вече повече от две години говорим за заплаха от страна на Русия, както и какво следва да направи Западът за да минимизира тази заплаха. Крайно време е да си припомним обаче, защо Западът и особено Европа, се нуждаят от Русия.
Според мен, ключови в това отношение са следните четири аргумента.
На първо място, когато говорим за гарантирането на мира и сигурността, не бива да забравяме, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Тя вече използва правото си на вето за блокирането на действията на Запада в редица случаи и най-вече в Сирия, което оказа сериозно - макар и косвено - влияние върху разположението на силите в ЕС и единството на европейската политика.
На второ място, Русия е сред най-големите енергийни доставчици в света. Та притежава 6,87% от петролните и 17,4% от доказаните газови запаси на планетата и е на четвърто място в света по емисии на парникови газове. Страната е най-големия износител на природен газ. Всичко това определя ключовата и роля за глобалната енергийна сигурност и придава особено значение на нейните усилия в сферата на решаването на проблема с климатичните промени.
На трето място, във военната сфера, Русия е в челната тройка в света по разходи за въоръжение и е втория най-голям износител на оръжие. По данни на Стокхолмския международен институт за мирни изследвания (SIPRI), през 2014 Русия е изразходвала за отбрана 91,7 млрд. долара, което е 4,5% от нейния БВП и около 5,4% от световните разходи за тази цел. От 2005 насам военният бюджет на Кремъл е нараснал с 97%, а руските въоръжени сили преминаха през процес на комплексна модернизация. Освен това, не бива да забравяме, че Русия притежава 1780 разгърнати ядрени бойни глави, а целият и ядрен арсенал включва 7500 единици. На фона на загрижеността на някои от нарастващият руски ядрен потенциал, не бива да забравяме и, че без Русия е невъзможен контролът на конвенционалните и ядрените въоръжения, най-малкото в Евроатлантическия регион.
На четвърто място е съвършено очевиден амбициозният стремеж на Москва за изграждането на система за международно управление, алтернативна на западния модел: това се вижда от нейната политика в рамките на групата БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, а също от усилията и за създаването на Евразийски икономически съюз. Наскоро Русия зае третото място сред най-големите акционери с право на глас в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, създадена по инициатива на Китай. Макар че руските амбиции по отношение на БРИКС ми изглеждат леко наивни, следваната от Запада политика на конфронтация с Русия само укрепва решимостта на Москва да заложи на този тип обединения в създаването на противовес на Запада.
Всичко това налага извода, че - искаме или не - сътрудничеството с Русия по цял ред критично важни въпроси е жизнено необходимо. Но, ако Русия е от голямо значение за Запада, като цяло, това в още по-голяма степен се отнася за Европа. Както вече споменах, над 80% от руснаците живеят в европейската част на страната, т.е. те са 16% от цялото население на континента, така че Русия е значим играч в европейското пространство, най-малкото по причини, свързани с географиятга и демографията.
Участието на Русия в регионалното управление се подкрепя от членството и в Съвета на Европа и ОССЕ. Освен това, Москва отново и отново демонстрира способността си да действа като фактор, от който зависи мира и стабилността в Европа, като Грузия и Украйна са само два примера за това. Ако европейците желаят да изградят наистина паневропейска система за сигурност, те - искат или не - ще трябва да се споразумеят и да съгласуват плановете си с Русия.
Що се отнася до енергийния аспект, през 2013 степента на зависимост на ЕС от Русия се определя от обстоятелството, че 39% от европейския газов и 34% от петролния внос идва от Русия. И макар че в момента се правят опити за намалянето на тази зависимост, този процес неизбежно ще изисква много сериозни политически и икономически усилия, продължително време и много енергия - все ресурси, които са нужни на Европа за решаването на редица други проблеми. Мощта на руските енергийни гиганти се усеща особено силно от източните членове на ЕС, където делът на руският газ в техния внос достига 100%.
На Север, Русия наскоро декларира претенциите си за около 463 хиляди квадратни мили от арктическия шелф, при положение, че се предполага, че в Арктическата зона се намират по-голямата част от регионалните запаси от газ и значителен дял от петролните запаси. Когато топенето на ледовете позволи Северният морски път да стане достъпен през цялата година, регионът ще придобие изключително значение в икономически план, да не говорим, че ще се окаже в центъра на вниманието на еколозите. В момента Арктика представлява територия, която, повече или по-малко, се екплоатира съвместно, но ако европейските членове на Арктическия съвет (Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция) и другите европейски държави искат това да продължи и в бъдеще, ще им се наложи да си сътрудничат с Русия.
В хода на формирането на отношенията и с Азия - един регион, чиято икономическа и политическа тежест непрекъснато нараства, на Европа също ще се наложи да се съобразява с позицията на Русия. Китай разчита, че т.нар. Икономически пояс на Пътя на коприната ще му помогне за развитието на икономическите отношения с държавите от Евразийския регион. Този проект може да се окаже изключително изгоден за Европа, но маршрутите му минават през Русия и териториите, намиращи се в нейната сфера на влияние. Сътрудничеството с Москва ще съдейства за икономическото развитие на Евразия, но в същото време ще позволи на държавите от ЕС да извлекат максимална полза от това развитие.
Последните руски операции в Сирия могат да доведат до рязко нарастване на броя на бежанците в Европа.Освен това, тъй като в тази страна се сражават представители на най-различни сили, при непреднамерена ескалация на военния конфликт, последиците ще засегнат всички нас. Както показва и последният анализ на Европейската лидерска мрежа, сътрудничеството с Русия по сирийския въпрос е най-добрият начин да избегнем изострянето на ситуацията и увеличаването на бежанския поток към Европа.
Според мнозина в Брюксел, въпросът за сътрудничеството с Русия е нееднозначен, особено предвид руските действия в Украйна. Сериозността на проблемите, с които се сблъсква днес Западът (включително и сирийската криза), не ни оставя друг изход, освен да търсим пътища за решаването им. Затова въпросът, който следва да си зададат европейските лидери и особено представителите на официален Брюксел, не е, дали сътрудничеството с Русия е необходимо, а колко далеч може да стигне това сътрудничество и кои сфери да касае.
На онези, които априори отхвърлят всички варианти на сътрудничество с Русия, бих препоръчал да си припомнят ситуацията с Иран. Споразумението с Техеран за ядрената му програма, постигнато през миналата 2015, е значителна стъпка по пътя към гарантирането на регионалната и международната сигурност, което нямаше да е възможно без подкрепата на Москва. Игнорирайки потенциала на сътрудничеството с Русия по другите важни въпроси, които стоят пред Европа, европейците само намаляват собствените си шансове да намерят решение на своите най-насъщни проблеми.
* Авторът е експерт на базирания във Великобритания "мозъчен център" Европейска лидерска мрежа (European Leadership Network)
{backbutton}
