Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 в Пазарджик, в семейството на бежанци от Батак. Баща му остава кръгъл сирак и оцелява по чудо след Баташкото клане през 1876 (турците го продават като роб в село Дебращица, Пазарджишко). След Освобождението на България e ратай и домашен прислужник в Пазарджик, сам се ограмотява, става чиновник и дребен търговец. Създава семейство с девет деца.
До пети гимназиален клас, Иван Батаклиев учи в родния си град, след което завършва Пловдивската мъжка гимназия (през 1909) и се записва да следва география и история в Софийския университет.
През 1912 постъпва на редовна военна служба в Пловдив, а през 1913 заминава за фронта (край Кавадарци, в Македония) и взема участие в Междусъюзническата война, като е награден с кръст „За храброст”. По-късно определя войната като „национален погром”, дължащ се, освен всичко друго, и на „географската неграмотност на българските политици”.
След демобилизацията, взема университетските си изпити, а през 1914 довършва военната служба в Школата за запасни офицери в Пловдив, която напуска с чин „поручик”.
През учебната 1914/1915, Иван Батаклиев е назначен за гимназиален учител в Хасково.
При влизането на страната ни в Първата световна война, през 1915, е мобилизиран и пратен на фронта, като командир на батарея. По време на войната започва да пише статии за обекти, през които е преминал с батареята си: долината на река Козлудере (приток на Вардар), Серското поле и Орфанския залив, на Бяло море. Те са отпечатани във в-к „Балканска трибуна”.
След края на войната, през 1918, започва работа като учител в Пазарджик. През този период пише и първата си научна статия „Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле", отпечатана през 1921 в сп. "Естествознание и география". Две годино по-късно, след продължителни и задълбочени проучвания на родния си град, пише фундаменталния труд "Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед", рецензиран от професорите Анастас Иширков и Васил Златарски. Появата му става повод Иван Батаклиев да получи покана (май 1924) и да стане асистент в Катедрата по обща география и културно-политическа география на Софийския университет, ръководена от проф. Иширков. За повишаване на научната си подготовка, през учебната 1927/1928, той специализира в Германия, в градовете Йена и Берлин. През 1930 печели конкурс за доцент с хабилитационния си труд „Чепино. Специални географски проучвания”, а три години по-късно поема и ръководството на катедрата.
Иван Батаклиев е председател на Българското географско дружество през периода от 1934 до 1945. От 1934 е директор на Географския институт в Софийския университет. През същата година участва с научен доклад на Международния географски конгрес във Варшава, а на 5 февруари 1935 е назначен за професор.
През 1936, проф. Батаклиев е инициатор, организатор и главен секретар на Четвъртия конгрес на славянските географи и етнографи в София. Събитието е широко отразено в медиите, като най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провело се до този момент у нас. В Конгреса участват 323 учени от 10 страни, включително и около 200 чуждестранни. Негов патрон е Цар Борис ІІІ. За организирането и провеждането на конгреса проф. Иван Батаклиев е награден с орден „Свети Александър”.
През 1936, с група географи, посещава Париж, а две години по-късно е на шестмесечна специализация във Франция (Тулуза и Париж), Великобритания (Лондон и Глазгоу) и Холандия (Амстердам, където участва с научен доклад на Международния географски конгрес).
През учебната 1944/1945, проф. Батаклиев е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Паралелно с това участва в комисиите на Министерството на външните работи, провеждащи конкурсни изпити за дипломатически аташета.
В редица свои трудове, появили се през 40-те години (а и преди това) Иван Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България, като много от аргументите му са използвани на мирните преговори в Париж през 1947 от българската делегация, за да бъдат защитени националните интереси на страната срещу претенциите на Гърция за Родопите.
Междувременно го избират за член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага и Белград и на Българския археологически институт, както и за действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници.
На 10 октомври 1947 обаче, проф. Иван Батаклиев неочаквано е уволнен от Университета (без право на пенсия и дори на купони за храна). Мотивите на комунистическата власт са неговата „великобългарска противонародна дейност” и социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години. Изпаднал в принудителна изолация, той, въпреки трудностите, съумява да завърши капиталния си труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историкогеографски преглед”, върху който работи близо половин век (от 1925 до 1966).
Научната и преподавателска дейност на Иван Батаклиев е в сферите на общата стопанска география, антропогеографията, географията на България и Балканите, географията на континентите и селищата, политическата география, историята на географските открития, етнографията и културната география.
Сред основните му трудове са: „Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле”; „Град Татар Пазарджик”; „Село Сестримо”; „Чепино”; „Родопите, като политическа граница”; „Земеповърхни форми в долината на река Мъти-вир”; „Полша в своята географска същност”; „Нашият Дунавски бряг”; „История на заселването и форми на селищата”; „Географията, като наука и учебен предмет, с оглед географията в България”; „Зеленчукопроизводството в България”; „Лозарството в България”; „Новите насоки на земеделското стопанство в България, във връзка с географските условия”; „Дунав и неговото стопанско значение за българите”; „Характерни историкогеографски черти на нашите старопланински градове”; „Предна Азия. Политикогеографски преглед”; „Колониалният въпрос”; „Колонии в центъра на Европа” и др.
В качеството му на един от основоположниците на българската геополитическа наука, с основание наричан „баща на българската геополитика”, много от публикациите на проф. Батаклиев имат подчертано геополитически характер: „Южна Добруджа. Геополитически преглед”, 1940; „Сравнителен преглед на политикогеографското положение на България”, 1937, 1940; „Einige deutsche Geogra,hen uber die politischen und volkischen Streitfragen zwischen den Bulgarien und den anderen Balkanvolkern”, 1940; „Кавказките земи и тяхното политическо и стопанско значение”, 1941; „Поделяне на България на главни географски области, въз основа на климата й”, 1941; „Ландшафтното деление на България”; “Die Wanderungen der Bulgaren in den letzten dreibig Jahren”, “Zeitschrift fur Geopolitik, Heft 3, Munchen-Heidelberg”; „Географските условия за възникване и развитие на град Пловдив”; „Към въпроса за антропогеографските изучавания в България”; „Развитие и същност на политическата география и геополитика”, 1941; „Географското единство на българските земи”; „Географски връзки между Беломорието и България”; „Западна или Беломорска Тракия”; „Обединението на българския народ и политикогеографското му положение”, 1940; „Стопанското значение на Беломорието”, 1943; „Тракия. Историкогеографски преглед”, 1946 (заедно с А. Разбойников и И. Орманджиев).
Заключение
Както посочва проф. Батаклиев, политикогеографското, или геополитическото, положение на България, играе най-голяма роля в развитието и съществуването й. В политикогеографското й разположение се крие нейното предопределение.
Балканският полуостров е най-средиземната суша на земното кълбо, а България – най-балканската държава. Пътищата на Балканския геополитически център свързват най-гъсто населените земи на Стария свят, превръщайки го в главна геополитическа ос на света.
Непознаването на нашите политикогеографски и геополитически въпроси от държавниците и интелигенцията и, изобщо, тяхното географско невежество е допринесло немалко за нещастията, сполетели България.
Географската неграмотност на нашите политици води до съдбоносните грешки, в резултат на които България загуби Беломорието, Южна Добруджа и Западните покрайнини.
Научното наследство на проф. Иван Батаклиев има изключителни качества и класическа стойност. Като особено важно е, че научните му постановки издържаха успешно атаките на времето и повечето от тях са също толкова актуални днес, както и, когато за първи път са видели бял свят. Необходимо е обаче, научното дело на Иван Батаклиев да навлезе много по-широко в практическа употреба.
Онези, които го познаваха лично, са единодушни, че той бе блестящ пример за обективност, честност и добросъвестност. И този прекрасен човек и голям учен, мълчаливо, с достойнство и голямо самообладание, изпи до дъно горчивата чаша на политическата несправедливост и продължи да работи върху изследванията си, без оглед на това, че почти до смъртта му всяко споменаване на името и научните му трудове се смяташе за „политическа грешка”, а самият той бе квалифициран като „проводник на вредните геополитически схващания в географията”.
Геополитиката, като географска наука, притежава глобален обхват. В същото време, успоредно с изследванията в този обхват, в условията на провалени геополитически шансове, обезлюдяване и демографски срив, днес най-важно за българските специалисти в тази сфера е решаване проблемите на националната геополитика, която единствена може да спаси България от сегашната криза, а нацията ни от изчезване.
* Председател на Българското геополитическо дружество, статията се базира на лекцията, изнесена в началото на октомври пред членове на няколко младежки патриотични организации
{rt}
