Сред многообразието в размера на районите от Ниво 2 в Европа, българските райони са средни по големина, със средна площ от 18.5 хил.кв.км. Средният размер на област (NUTS III) в България е 3964 кв.км, с население 263 хил. жители. Средният размер на една община (LAU 1) пък е 420 кв.км, 27.9 хил.ж. и 19 селища. Българските общини са едни от най-големите в ЕС. Данните показват, че България е сред страните с висока осигуреност с използвана земеделска площ (ИЗП) - 674,6 ха/1000 души през 2010. Страната ни е и с висока степен на осигуреност със залесени площи - 521,22 ха/1000 души. Сравнителният анализ на демографското развитие на България и ЕС по ключови показатели показва наличието на общи неблагоприятни тенденции, които обаче са по-силно проявени именно у нас. България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст сред ЕС-27 (-4.6‰, като зад нас е само Латвия), а основната причина е високата смъртност - 14.6‰ (при 9.7‰ средно за ЕС-27). Анализът показва, че стойността на коефициента на възрастова зависимост в България е близка (и дори малко по-ниска) до средния за ЕС-27. Делът на лицата в надтрудоспособна възраст в България обаче е по-висок, в сравнение с Чехия, Дания и Румъния. По прогнози на Евростат, през периода 2010-2060 населението на България ще намалее с 27%, а делът на населението над 65 години ще достигне над 60%[1]. В този контекст очакванията за бъдещото развитие до 2020 са за запазване и дори увеличаване на негативните различия между ЕС-27 и българските региони. Състоянието и динамиката на ключовите показатели за пазара на труда показват, че в България те са с по-лоши характеристики, в сравнение със средноевропейските нива, но са по-благоприятни спрямо някои стари страни-членки като Испания, Италия, Гърция, Португалия. Кризата допълнително отдалечава България от равнищата на заетост (с 4,5 п.п. през 2010) и безработица (засега по-слабо - с 0,5 п.п. през 2010) в ЕС-27. Фактори за това са отвореният характер на националната икономика, която силно се влияе от процесите в европейските икономики, свиващото се вътрешно търсене, затихналата инвестиционна активност след 2008, по-ниската активност на частния сектор, големият дял на сивата икономика и т.н. Сравненията показват по-голяма уязвимост на нашия трудов пазар от икономическата криза и донякъде отразяват в сравнителен аспект гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на кризата. Възстановяването на икономическата активност в промишлеността и услугите през 2011 например, все още не бе съпроводено с ръст на работните места. През 2011 нивото на безработица е 10,2%, а заетостта бележи спад от 1,1% спрямо 2010. През 2012 нивото на безработица също остава високо (около това от предходната година).
По обем на създадения БВП, българските региона са сред най-слабо развитите в ЕС. През 2007 например, по БВП и по паритет на покупателната способност (ППС) на човек от населението, страната ни постига едва 40% от средното равнище за ЕС. На почти същото равнище на развитост е и съседна Румъния. Изоставането на тези страни от Чехия е близо два пъти, а в сравнение с Дания, разликата е над 3 пъти. По равнище на БВП по ППС на човек от населението районите на България също значително изостават от средното равнище в ЕС, както и от водещите райони по този показател. Половината български райони – Северозападния (СЗР), Северния Централен (СЦР) и Южния Централен (ЮЦР), са на равнище от около 30% от средното ниво на ЕС. Все пак, тенденцията, която се очертава във всички български райони, е към постепенно намаляване на голямата дистанция със средното равнище на ЕС.
По обем на създадената брутна добавена стойнос (БДС) българските райони са сред най-неразвитите в ЕС. В сравнение с най-големия район NUTS 2 на ЕС-27 Île de France, през 2008 българските региони създават от 0.46% (СЗР) до 2.73% (ЮЗР) от неговата БДС. Този нисък обем се дължи както на различия в големината, така и в производителността и структурата на създаваната БДС. По относителен дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в БВП страната е на незадоволително равнище. Те представляват 0.45% и 0.47%, съответно, през 2007 и 2008, докато в Румъния са 0.52% и 0.58% и много повече в Чехия - около 1.5% от БВП и Дания – с над 2.5% през 2007 и близо 2.9%, през 2008. Изоставането на България по този показател е много тревожно, предвид на целта за постигане на равнище от 1.5% от БВП през 2020, поставена от Националната програма за реформи (2011-2015). На регионално равнище, през 2007-2008, СЦР е на последно място в ЕС по дял на НИРД в БВП с незавидните 0.08%. Другите български райони, с изключение на Югозападния (ЮЗР), имат разходи за НИРД около 0.15-0.22% през 2007 и 0.12-0.36%, през 2008. ЮЗР е с най-висок дял на НИРД в БВП с 0.79% през 2007 и 0.77%, през 2008.
Основните резултати от анализа на равнището на инвестициите показват, че България заема водещи позиции в класацията на страните от ЕС по дял на публични инвестиции в БВП, като стойностите на показателя за страната са около два пъти по-високи от средните за ЕС-27. В отделните години на анализирания период България е в Топ-5 на подреждането, заедно със страни като Румъния, Полша, Естония, Латвия и т.н. Данните за входящите потоци на преките чуждестранни инвестиции показват, че България е привлекателна страна за чуждите инвеститори, тъй като стойностите на показателя са между 3 и 7 пъти по-високи от средните за ЕС-27 през различните години на анализирания период. Едно от обясненията е, че България притежава сравнителни предимства по отношение на почасовото заплащане на заетите. Според класация на швейцарския Institute for Management Development, през 2009 България е била на 9-то място в света по равнище на почасово заплащане в преработващата промишленост, като сред страните от 1-во до 8-мо място няма други членки на ЕС. Общият извод е, че България показва много по-добри стойности на всички показатели свързани с инвестициите - публични инвестиции, инвестиции в бизнеса и преки чуждестранни инвестиции. Страната в много по-малка степен е засегната от финансовата криза по отношение на инвестициите, на фона на общите тенденции в ЕС.
По отношение на транспортната осигуреност и наличието на изградена транспортна инфраструктура, трябва да отбележим, че по средна гъстота (осигуреност) на територията на страната с железопътна мрежа (км/1000 кв. км) България заема 16-то място с 37.3 км/1000 кв. км. През 2009 това е по-ниско от средното за ЕС-27 (49,1 км/1000 кв. км.). По средна гъстота (осигуреност) на територията на страната с републиканска пътна мрежа (км/1000 кв. км), България заема 24-то място в ЕС със 175 км/1000 кв. км.
Трябва да подчертаем, че България се характеризира с по-висок дял на разходите за опазване на околната среда в БВП (1,2%) от средното за ЕС-27 (0,8%), от водещи страни като Дания (0,5%) и от страни със сходно развитие като Румъния (0,6%) и Чехия (0,7%). Причините са свързани с по-ниския БВП на страната ни на един жител от средния за ЕС през периода и усвояването на значителни по размер средства от предприсъединителните инструменти и оперативните програми.
По равнище на доходи и разходи на населението България е най-изостаналата и бедна членка на ЕС: доходите на домакинствата ни са с около 70% по-ниски от средните за ЕС, а в абсолютно изражение техните крайни потребителски разходи са над четири пъти по-ниски от средноевропейските и са най- ниските в ЕС. Основните причини са добре известни - ниско ниво в началото на прехода, върху което впоследствие се наслагват ефектите от преобладаващата рестриктивна доходна политика през 90-те години на ХХ век. Рецесията след 2008 отново доведе до прилагане на рестрикции върху доходите в България и в повечето европейски страни.
По отношение на разходите, в краткосрочна перспектива може да се очаква, че формиралата се след 2008 тенденция към спад на потребителските разходи ще се запази, като основните фактори за това могат да се потърсят, както във външен, така и във вътрешен план. На първо място това са очерталите се несигурни перспективи за растеж в еврозоната и свиването на потребителското търсене в съчетание с нестабилността на националните икономики от еврозоната и инвестиционната несигурност, които формират неблагоприятни перспективи пред българския износ. На второ място е забавеното икономическо развитие на страната ни, слабото възстановяване на вътрешния пазар и свитите бюджети на домакинствата. Ефектите от рецесията формират ниско ниво на доверие на потребителите и продължават да тежат върху потребителските разходи. В резултат на това, очакванията са те да нараснат с малко над 1% и едновременно с това да се движат с подобен темп през следващите 1-2 години. В този контекст не може да се очакват промени към по-значително намаляване на различията между доходите и разходите на домакинствата в България и в ЕС-27.
Позиционирането на България в контекста на стратегия „Европа 2020“
Особен интерес при анализа представлява позиционирането на страната ни съгласно заложените от ЕК в стратегия „Европа 2020“ пет водещи стратегически цели и седем водещи инициативи (иновации, образование, цифрово общество; климат, енергия и мобилност, конкурентоспособност, заетост и умения, борба с бедността) за икономически растеж през следващите 10 години. Всяка страна-членка на ЕС трябва да определи своите цели и приоритети, които да допринесат за постигане целите на ЕС. В своите стратегически и планови документи (Национална програма за реформи 2012-2020, Национална програма за развитие „България 2020“ и др.) България формулира целите на развитието си до 2020. В долната таблица са представени в сравнителен план целевите показатели на Стратегия „Европа 2020“ и тези на Националната програма за развитие „България 2020“, както и доскорошното равнище на тези показатели.
Таблица1. Целеви показатели на Стратегия Европа 2020 и Национална програма за развитие България 2020
Показател
Начално състояние
България 2020
Европа 2020
1. Процент на заетост на населението на възраст 20—64 години
65.4%, 2010 2993 хил.души
76%
от 69% на 75%
2. Дял на инвестиции в НИРД от БВП
0.53%
1.50%
3%
3. Емисии на въглероден диоксид
53%, 2009 (1990г.=100%)
Намаляване с 20% (30%) в сравнение с 1990
4. Дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление
11.9%, 2009
Дял на ВЕИ -16%
20%
5. Енергийна ефективност
Увеличение на енергийната ефективност с 25%
20%
6. Дял на преждевременно напуснали училище
14.7%, 2009
11%
от 15% на 10%
7. Дял на населението на възраст 30-34 години със завършено висше образование
27.9%, 2009
36%
от 31% на 40%
8. Брой на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедност
1657 хил.души, 2008
Намаляване на бедните с 260 хил.души
Намаление с 25%, или с 20 млн.души
Така представената информация позволява да се проследи в годините, доколко България се приближава до изпълнението на собствените си цели и в каква степен допринася за постигането на общите цели на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Както се вижда от данните по първия целеви показател - дял на заетост на населението на възраст 20-64 години, България планира да постигне поставената европейска цел за достигане на поне 75% заетост. Тя има възможност да преизпълни още една цел – увеличаване на енергийната ефективност. Планира се увеличение с 25%, при европейски зададена цел от 20%. Една от целите вече е преизпълнена - намаляване емисиите на въглероден диоксид с поне 20 %, в сравнение с нивата от 1990 или, при наличието на подходящи условия - с 30 %. За съжаление, България не може да осигури адекватен принос в изпълнението на останалите цели. За тях се планира по-ниско, частично изпълнение. В най-неблагоприятна ситуация сме по отношение постигане на 3%-ов дял на НИРД от БВП. Целта за България през 2020 е да се достигне половината, т.е. 1.5%, което говори за сериозно изоставане в тази област. По четвъртия показател - дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление, България планира постигане на 16%-ов дял от ВЕИ, при целево равнище от 20%. Частично изпълнение се очаква и по двете цели в областта на образованието: намаляване дела на преждевременно напусналите училище на 10% вмето сегашните 15% (национална цел 11%) и нарастване дела на населението на възраст 30-34 години със завършено висше образование от 31% на поне 40% (национална цел 36%). Последният показател предвижда намаляване броя на европейските граждани, живеещи под националните прагове на бедността с 25%, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност. За България се планира бедните да намалеят с 260 хил.души, което прави 15.7% от равнището на показателя през 2008 (1657 хил.души).
Територията на Република България (111 000 км²) е разделена на 6 статистически района (NUTS 2), 28 области (NUTS 3), 264 общини (LAU 1).
Таблица 2. Обща териториална характеристика на ниво NUTS 2, 2010
Райони
Територия (км2)
% от общата територия
Население*
% от общото население
Брой населени места**
Степен на урбанизация (%)
СЗР
19070
17.2%
847138
11.5%
641
63,2%
СЦР
14974
13.5%
861112
11.7%
865
66,5%
СИР
14487
13.1%
966097
13.1%
717
72,7%
ЮИР
19799
17.8%
1078002
14.6%
671
71,3%
ЮЦР
22365
20.1%
1479373
20.1%
1279
66,7%
ЮЗР
20306
18.3%
2132848
29.0%
940
83,1%
Средно
18500
1227428
852
България
111002
100.0%
7364570
100.0%
5113
72,5%
*По данни от преброяване то през 2011
**Без селищата, където няма постоянни жители
В структурата на територията на България значителен дял заемат земеделските територии (57,44%), което е добър показател за потенциала за развитие на селскостопанското ни производство. България е страна с богато биоразнообразие. За това спомагат и природно защитените територии, включително по „Натура 2000“, които варират от 44.5% (за ЮЦР) до 22.3% (за СЦР и СИР) от територията на съответните райони. Във функционалната структура на територията на България основно място, като ресурс за националното стопанство, заемат секторите селско стопанство, рибовъдство и горско стопанство (83,94% през 2010). Релефът, в съчетание с останалите физикогеографски компоненти, е особено благоприятен за развитие на селско стопанство, туризъм и курортно дело. Площта със селскостопанско предназначение (ПССП) през 2011 заема 49,4% от територията на страната, като това е с 2,1% по-малко, спрямо 2007. Районите от Северна България показват по-високи стойности на показателя спрямо, равнището му за тези от Южна и това за страната, като цяло. Най-голям относителен дял на ПССП от общата територия на ПССП в страната се пада на СЗР. През 2011 използваната земеделска площ е намаляла с близо 1% спрямо 2007, но положителна тенденция е нарастването на дела и спрямо 2010 (с 0,7%). През 2007 най-голям относителен дял на използваната земеделска площ (ИЗП) от общата ИЗП в страната през 2007 се пада на СИР, а през 2010 водещ е СЗР. Най-нисък дял в общата ИЗП на България през 2007 заема СЗР, а през 2010 ЮЗР. През 2011 обработваемата земя (ОЗ) заема 63,4% от използваната земеделска площ на страната и 29,1% от общата площ на страната. Площите с ОЗ се увеличават през 2011 с 2,0% спрямо 2010. Най-голям относителен дял на ОЗ от общата ОЗ в страната се пада на СИР. Най-нисък дял в общата ОЗ на България през 2007 има ЮИР, а през 2010 ЮЗР. По този показател междурегионалните различия са силно изразени.
Eстественият прираст на населението е отрицателен във всички райони от Ниво 2. Най-неблагоприятно е положението в СЗР (-10,6‰) и СЦР (-7,3‰), а най-добро – в ЮЦР (-2,5‰). През периода 2007-2009 във всички области се наблюдава подобряване на стойностите на коефициента, но през 2010 е регистрирано влошаване.
Фигура 1. Естествен прираст на 1000 души от населението през 2012
Коефициентът на миграция влошава стойностите си във всички райони, с изключение на ЮЗР, което показва интензифициране на изселванията от районите от Ниво 2 към ЮЗР или извън България, където има повече и по-добри възможности за заетост, по-високи доходи и жизнен стандарт. Най-неблагоприятни стойности през 2010 имат СЦР (-7,13‰) и СЗР (-6,91‰), но в първия район процесът на обезлюдяване протича значително по-бързо. Основните характеристики на междурегионалните различия във възрастовата структура на населението се формират в условията на обща тенденция към намаляване и застаряване на нацията. Делът на населението в надтрудоспособна възраст макар и слабо, се увеличава както на национално равнище (от 17,3% на 17,7%), така и във всеки район като най-висок е той в СЗР (21,6% през 2010) и най- нисък – в ЮЗР (16,6%). Делът на градското население е 71.5% средно за страната. Той слабо, но устойчиво се увеличава в рамките на анализирания период, което се предопределя от нарасналата роля на градовете по отношение на възможности за заетост, по-висок жизнен стандарт, по-добър достъп до специализирани и качествени здравни услуги, културни прояви и т.н. През 2010 най-нисък дял на градското население е регистриран в СЗР (62,41%), а най-висок – в ЮЗР (82,44%), който обхваща и столичния град. Всичко това формира ниска междурегионална диференциация (коефициент на вариация под 10%), но по-висока на междуобластно и, особено, на междуобщинско равнище. Гъстотата на населението много слабо намалява през 2010, спрямо 2007, както в страната, така и във всички райони от Ниво 2. Като цяло различията могат да се оценят като ниски, с лека тенденция към нарастване. В сравнение с равнището на диференциация между районите, междуобластните и междуобщинските са много по-ясно изразени. Причината за тези значителни различия е наличието както на слабо населени общини и области, така и на центрове, в които е концентрирано огромен брой население.
През 2011 делът на неграмотното население в страната намалява, като цяло, спрямо 2001 (от 1,78% на 1, 17%). И през двете години водещ по този отрицателен показател е ЮИР – той се отличава с най-висок дял (1,98% през 2010) и с най- бавни темпове на намаление на броя на неграмотните лица. Другите регионални „депа на неграмотност” са СИР и ЮЦР, където делът на неграмотните е над средния за страната. Най-добре позициониран в това отношение е ЮЗР – с едва 0,46% дял на тези лица. През 2011 делът на населението с висше образование в страната, като цяло, се увеличава спрямо 2001 (от 14,1% на 19,6%). И през двете години водещ по този положителен показател е ЮЗР – той се отличава с най-висок дял (27,7% през 2010) и с умерени темпове на нарастване броя на висшистите. СИР е другият притегателен район за лицата с най-високо образование (18,5% дял и 40% подобрение на показателя през 2010, спрямо 2001). Всичко това определя една, макар и относително ниска, но достатъчно отчетлива и стабилна междурегионална диференциация. Междурегионалните различия в демографските характеристики до 2020 ще продължат да се формират в рамките на две основни тенденции - към намаляване и към застаряване на нацията. В този контекст ключовите области на по-значителна териториална диференциация се очаква да бъдат: броят и гъстотата на населението; делът на зависимото население; делът на високообразованото население; делът на ромското население като специфична група, която е по-уязвима от бедността и социалното изключване.
Териториалните различия по отношение на заетостта се формират и развиват в следния национален контекст: относително по-ниска степен на заетост в сравнение със средноевропейската (през 2010 коефициентът на заетост в България от 59,7% е с 4,5 п.п. по-нисък от ЕС-27); ясна тенденция към намаляване на заетостта през периода 2007-2010, която е по-силно изразена, в сравнение с ЕС-27. Следователно, шоковете от икономическата криза са повлияли по-силно върху българския трудов пазар в сравнение със средното за ЕС. Различията между районите от Ниво 2 през периода са много ниски, но с лека тенденция към нарастване. Основните фактори за тези различия са по-високата степен на заетост в ЮЗР - през 2010 коефициентът на заетост там (67,6%) е по- висок не само от средния за страната ни (59,7%), но и от този за ЕС-27 (64,2%), както и ниското ниво на заетост в СЗР (53,8%).
Териториалните различия по отношение на безработицата се формират и развиват в следния национален контекст: прекъсване през 2008 на тенденцията към намаляване на безработицата, която от 2009 започва да формира тренд към бързо увеличаване, като то още през 2010 надмина средноевропейското ниво (коефициентът на безработица в България 10,2% е с 0,5 п.п. по-висок от ЕС-27). Това отново показва по-голямата уязвимост на нашия трудов пазар от икономическата криза.
Фигура2. Коефициент на заетост на населението на 15 и повече навършени години през 2012
Различията между районите от Ниво 2 през периода се променят от средни към ниски, т.е. тенденцията е към намаляване на диференциацията по този негативен показател. Основните фактори за тези различия са по-ниската степен на безработица в ЮЗР - през 2010 коефициентът на безработица там (6,8%) е бил по-нисък не само от средния за страната ни (10,2%), но и от този за ЕС-27 (9,7%), както и високото ниво на безработица в СИР (14,5%), където е по-отчетливо влиянието на сезонните фактори. Перспективите за развитие на пазара на труда до 2020, в зависимост от навлизането във фаза на икономическо оживление, са за положителна динамика в заетостта и безработицата, увеличение на работните заплати и дела на заетите лица с висше образование с оглед постигане целите на Стратегия „Европа 2020“, а също за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия.
През 2007 БВП на глава от населението в районите от Ниво 2 се колебае между 5 233 лв. в СЗР и 12 991 лв. в ЮЗР. През наблюдавания период номиналният БВП на глава от населението расте във всички райони. Заедно с него расте и размахът на вариация и коефициентът на вариация, което показва, че различията между районите се увеличават. По БВП на един жител ЮЗР е едноличен лидер в районите от Ниво 2 със стойности от над 65% от средното равнище на страната. Равнището във всички други райони е под средното за страната по този показател.
Таблица 3. БВП на глава от населението в различните български региони
Региони
2007
2008
2009
2007
2009
Промяна
2009/2007
България
7857
9090
9007
100%
100%
1.15
СЗР
5233
5897
5576
67%
62%
1.07
СЦР
5528
6249
5942
70%
66%
1.07
СИР
6710
7836
7231
85%
80%
1.08
ЮИР
6398
7513
7238
81%
80%
1.13
ЮЦР
5640
6340
6217
72%
69%
1.1
ЮЗР
12991
15161
15610
165%
173%
1.2
Фигура 3. БВП на глава от населението през 2011
Размерната структура на предприятията по райони и за страната е много стабилна и не търпи резки промени през годините. Преобладаващ дял от около 90% в нея заемат микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия са на второ място с дял от около 7-9,5%. Средните предприятия пък са около 1-2% от всички предприятия в страната, а големите са под 1% (около 0,2-0,4%). В тази структура не се забелязват значителни различия по райони. Най-голяма концентрация от всички видове предприятия има в ЮЗР. Второ място заема ЮЦР с около 15-18% от всички размерни категории предприятия на страната. Следващите места се заемат от СИР, ЮИР и СЦР с 11-14% от всички предприятия. На последно място, с най-ниска концентрация на предприятия, е СЗР с около 7-9% от предприятията на страната.
Ниското и започващото да спада след 2009 равнище на доходите и жизнен стандарт на населението е основен проблем както на национално, така и на регионално ниво[2]. На тази основа, незначителната диференциация[3] в равнището на доходите на населението е най-характерната черта на различията между районите от Ниво 2 (коефициентите на вариация са под 20%, достигайки 6% при някои източници на доходи), като към 2010 по-високо е нивото на доходите в южните райони (най-вече в ЮЗР), а по-ниско в северните (особено в СЦР и СЗР). Фактори за ниската диференциация са слабите темпове на промяна в равнището на общия доход (растеж до 2009 и спад след това поради настъпилата криза), като и структурата на доходите в отделните райони. В сравнение с равнището на диференциация между районите, вътрешнорегионалните различия са по-ясно изразени. В отделните райони на страната процесите на подоходна диференциация между областите протичат с различен интензитет и в противоположни посоки. Предвид планираната политика на доходите, може да се предполага, че:
- фактори за увеличаване на вътрешнорегионалните различия в краткосрочна перспектива могат да бъдат доходите от трудова дейност (поради значителния им дял в общия доход и различията в процесите на местните пазари на труда), както и тези от предприемачество;
- фактори за намаляване на тези различия пък могат да бъдат доходите от пенсии, поради нарастването на тяхната значимост, обхват и дял в домакинските бюджети в условията на криза, от една страна, и поради рестрикциите върху номиналното нарастване на вече отпуснатите пенсии и запазването на тавана върху пенсиите до 2014, от друга.
Спецификата на структурните промени в разходите на населението на равнище райони от Ниво 2 е свързана главно с: увеличаване дела на разходите за храна (между 35-42%) във всички райони с изключение на ЮИР; повсеместно увеличаване с около 2 п.п. до 17-18% на дела на разходите за жилище, комунално-битови услуги, обзавеждане и поддържане на дома, както и за здравеопазване; запазване (в двата западни района) или слабо намаление (в СЦР, СИР, ЮЦР) на дела на разходите за транспорт и съобщения (до около 11%). Като цяло се наблюдават много ниски различия по отношение общия разход на домакинствата (коефициентът на вариация е под 10%) и тенденция към слабо нарастване на диференциацията между районите от Ниво 2. Ако формиралата се през периода тенденция се запази, към 2020 диференциацията в разходната част на домакинските бюджети между районите от Ниво 2 слабо ще се увеличи, но като цяло ще остане ниска. Това се отнася и до вътрешнорегионалните различия. Диференциацията между областите във всички райони по общ разход на лице от домакинство пък ще се запази ниска.
През периода 2007-2010 се наблюдават положителни промени в сферата на детските градини. Повишава се достъпът до услугата и ефективността на функциониране на тези заведения. Намаляват междурегионалните различия. Наблюдават се обаче и някои негативни явления. Все още има големи вътрешнорегионални различия, особено на общинско равнище. През периода 2007-2010 се наблюдава намаляване на учениците в общообразователните училища с 9%, на училищата с 15% и на учителите с 14%. Тези промени водят до увеличаване средната големина на едно училище и броя на учениците, които се падат на един учител. В междурегионален план се наблюдават: ниски нива на междурегионални различия – при средна големина на едно училище и постепенно увеличаване на различията при показателя отношение ученици/учители. Вътрешнообластните различия могат да се оценят като много ниски и намаляващи. Усилията в средното образование трябва да се пренасочат, от повишаване на ефективността чрез закриване на училища, към повишаване на ефективността чрез реализация на проекти за енергийна ефективност, пренасочване на средства от заплати, подобряване на материалната база и закупуване на обучителни материали, намаляване високото ниво на преждевременно отпадащите ученици. Особено важно в това отношение е подобряване на отношенията между училищата и местните власти. През периода 2007-2010 броят на студентите се увеличава с 8.1%, а преподавателите намаляват с 3.3%. Това увеличава отношението студенти/преподаватели, което е предпоставка за повишаване на ефективността. Положителните промени в областта на висшето образование се свързват с намаляване на междурегионалните различия по показатели като отношение на студенти към преподаватели и дял на завършващите студенти. Сравнително големите и запазващи се различия в локализацията на висшите учебни заведения не могат да се определят като голям проблем, макар че близостта на университет оказва определена положителна роля в регионален план.
Изградената материална база в здравеопазването – болнични заведения и леглова база, е сравнително равномерно разположена по територията на страната, което се илюстрира от сравнително ниските стойности на коефициента на вариация на различните нива. Различията между районите по отношение наситеността с лекарски кадри също не са големи. И тук, както и при материалната база, не се открояват райони, за които е необходимо да се полагат специални усилия, за да догонят останалите в страната. Сравнително добро е положението и по отношение разположението на звената за спешна помощ: 89,2% от населението на страната попада в 30-минутния изохрон за получаване на спешна помощ като междурегионалните различия по този показател са много ниски – 8.9% за 2010. Анализът на количествените показатели за двете групи социални услуги (в специализирани институции и в общността) ясно показва по-голямата динамика в развитието на социалните услуги, предоставяни в общността. Това е отчетлив индикатор за резултатите от провежданата политика на деинституционализация и доближаване на социалното обслужване до обичайната домашна среда на клиентите.
Анализът и оценката по отделни социално-икономически показатели, характеризира различни аспекти от развитието на районите от Ниво 2 и различията между тях, както и между областите и общините в техните рамки. Тези показатели дават представа за състоянието и тенденциите в отделни дейности, характеристики или елементи на разглежданите териториални системи и за различията между тях.
Заключение
В обобщение, съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални различия дават основания за провеждане на регионална политика в две основни насоки. Първата е насочена към намаляване на различията. Тя може да се постигне, ако се пренасочат ресурси към териториалните единици с най-ниско равнище на развитие. Това ще намали разликите им с по-развитите и в най-голяма степен ще допринесе за постигане на целта. Подходящо е тази насока да се подкрепи от Политиката за развитие на селските райони. Втората пък е насочена към развитието на центрове на растеж, с идеята те да спомогнат за развитие на целия район. В случая районът съсредоточава ресурсите си на едно място с цел постигане на развитие, съпоставимо с националните или европейски параметри. Очаква се това впоследствие да има вторично благоприятно влияние върху целия район чрез развитие на съпътстващи и подкрепящи производства. Подходящо е тази стратегия да се подкрепи и от Политиката за градско развитие.
Литература
1.Eurostat, News Release, 80/2011 - 8 June 2011, Population projections 2010-20602.Todorova, S. Impact of European cohesion policy on regional development in Bulgaria, Scientific Journal “Economics and Finance”, N 5, 2014, Dnepropetrovsk, p. 9-143.Петров, К. Влияние на административната реформа върху формирането на регионалната политика. С., Авангард Прима, 2008, с. 82-90.4.Социално-икономически анализ на политиките на МТСП, 2011, с. 10 www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=15435.http://www.nsi.bg/* Преподовател в Аграрен университет, Пловдив
[1] Eurostat, News Release, 80/2011 - 8 June 2011, Population projections 2010-2060
[2] „Социално-икономически анализ на политиките на МТСП”, 2011, с. 10.
[3] Този извод се вписва в силната страна, която е изведена в посочения анализ на МТСП, че „между отделните райони като цяло няма съществени диспропорции в нивото на социално развитие. По- голямата част от областите имат сходни параметри на развитие” (с.75).
{backbutton}
