Както е известно, през миналата 2013 (и особено през лятото) сирийският филиал на организацията "Мюсюлмански братя" претърпя сериозни неуспехи. На първо място, един от основните им регионални съюзници - Катар, загуби водещите си позиции в "Групата на Приятелите на Сирия", както и в алианса между държавите и организациите, подкрепящи светската сирийска опозиция в противопоставянето и на радикалната ислямистка съпротива, финансирана от Саудитска Арабия. На второ място, те бяха засегнати от острата критика на египетските казионни медии срещу местните "братя" и медийните атаки срещу политическия ислям, последвали свалянето на президента Мохамед Морси. Именно това накара сирийските "Мюсюлмански братя" (за да съхранят позициите си на религиозно и социално движение) да отложат създаването на собствена политическа партия, планирано за края на юни 2013. На трето място, "братята", както и техните партньори в националната коалиция на противниците на сирийския режим, заложиха на военната намеса на САЩ в конфликта през август или септември. Това обаче не се случи поради постигнатото междувременно руско-американско споразумение, предвиждащо присъединяването на Сирия към Конвенцията за забрана на химическото оръжие.
В резултат, Националната коалиция и нейното висше военно командване се сблъскаха с проблема, породен от поражението на основните бунтовнически сили, което вече води до изместване тежестта на съпротивата към джихадисткия салафизъм и маргинализацията на умерените сили. Засега "братята" остават най-организираната политическа сила в рамките на съюзите на сирийската опозиция и продължават да се смятат за водещата сила в постреволюционна Сирия. Германия и Европа следва да подкрепят умерените сили, независимо от политическата им окраска, и да съдействат за реализацията на демократичните концепции.
Сирийските "Мюсюлмански братя", действащи предимно в изгнание след потушаването на въстанието от 1982 в Хама, винаги са се стремели да свалят режима на Асад. Въпреки това началото на революцията през март 2011 ги свари неподготвени (също както и останалите опозиционери). Все пак, макар структурите им да бяха формирани по време на периода на изгнание, те съумяха да си извоюват централна позиция при изграждането на опозиционните алианси: като координираха контактите между отделните групи, участваха във всички опозиционни митинги в чужбина и организираха с помощта на Турция първата конференция на Сирийския национален съвет (СНС) през октомври 2011. Освен постовете, които получиха в опозиционните структури в резултат от оспорвани преговори, тактическите умения на "братята" им позволиха да извоюват определени постове и за идеологически близките им лидери и групировки. Непрекъснатото преструктуриране и променящият се състав води до това, че дори за членовете на организацията е трудно да оценят обективно и точно истинската роля на "Мюсюлманските братя" в СНС. Освен това, повечето от "братята", участващи в СНС, официално представляват там други групировки. Така например, през декември 2011, 78 от общо 320 участници в СНС бяха членове на "Мюсюлманските братя", но само 20 от тях официално представляваха тази организация. Другите се смятаха или за независими, или за представители на различни граждански обществени групи и организации. Така, един от "братята" Молхам ал-Друби фигурира в списъка на СНС като "независим участник". Шефът на офиса на "Мюсюлманските братя" в Истанбул, както и главният редактор на тяхното издание "Ал-Ахд" пък се водят членове на "Революционната младеж", дакато Басем Хатахет представлява "Националната коалиция за защита на гражданите".
Освен представителството им в СНС, има поне още три фактора, обясняващи влиянието на "братята". На първо място, това е слабостта и разпокъсаността на техните съперници от светския либерален лагер. На второ място, това е способноста им (за разлика от останалите) да формират опозиционни алианси например с комунистите от Демократичната народна партия, чиито представител (член на Централния комитет) Джордж Сабра в момента е президент на СНС. На трето място следва да посочим добрите им отношения с Турция и Катар, които са ключови спонсори на опозицията.
В същото време обаче, мощта на "Мюсюлманските братя" ерозира доверието към тях както сред вътрешната опозиция, която не се чувстваше адекватно представена, така и сред светската опозиция в изгнание и в Групата на приятелите на Сирия. Именно те създадоха през ноември 2012 т.нар. Национална коалиция на революционните и опозиционни сили (Националната коалиция). С нейна помощ либералните и граждански сили, групирани около популярния дисидент Риад Сейф, се опитаха да си извоюват водеща роля в една опозиция, формирана на широка основа, и така да си гарантират огромна подкрепа, особено от страна на западните държави. Тази групировка обаче, така и не успя да промени структурата на властовите отношения в рамките на опозицията в изграние. СНС се присъедини за известно време към Националната опозиция, но запази автономията си. Освен това, с подкрепата на Катар, "братята" съумяха да наложат включването и на други сили, което до такава степен промени вътрешния баланс, че той вече напомня дисбаланса, съществуващ в рамките на СНС.
Благодарение на инициативата на Групата на приятелите на Сирия, през май 2013 беше предприет нов опит за ограничаване влиянието на ислямистите в Националната коалиция чрез интеграцията на още граждански формации. Така, включването на блока на левите интелектуалци около Мишел Кило, целеше именно укрепване позициите на гражданските сили и търсене на решение чрез преговори, а не чрез военна победа. И тези усилия обаче се оказаха безуспешни. След няколкодневни преговори, под натиска на Катар и Саудитска Арабия, към новите 22 членове на гражданската либерална квота бяха добавени 14 нови представители на революционното движение (повечето от които принадлежат към ислямисткия спектър) и 15 от Свободната сирийска армия (ССА). Въпреки, че "Мюсюлманските братя" трудно могат открито да бъдат обвинени, че се борят за повече власт, мнозина смятат, че именно те са отговорни за парализата на опозицията. Това се отнася както за левите и либералните кръгове, така и за враждебно настроените към "братята" радикални ислямисти, както и за немалко активисти и бунтовници вътре в страната. Така, в декларацията си от 30 март 2013 ССА обвини "Мюсюлманските братя", че пречат на действията на опозицията, а косвено - и за смъртта на хиляди сирийци.
Изместването на Кувейт от лидерските позиции в Групата на приятелите на Сирия от Саудитска Арабия през май 2013 провокира нов обрат. Както е известно, Риад не подкрепя "братята", най-малкото защото в тяхната идеология няма място за монархията. Избирането на Ахмад Джарба за президент на Националната коалиция през юни 2013 беше резултат именно от саудитския натиск. Като вожд на племето "шамар", той поддържа тесни връзки със Саудитска Арабия. Но въпреки че "Мюсюлманските братя" изгубиха ключовите си позиции в Националната коалиция, те си остават най-организираната сила в нея и, заедно с Мохамед Фарук Тейфур, имат един от тримата вицепрезидента на коалицията.
Отложеният партиен проект
Развитието на събитията в Египет принуди "братята" да забавят осъществяването на отдавна планирания си проект: през лятото на 2012 те обявиха, че възнамеряват да създадат собствена политическа партия със съвременна либерална програма, отворена за политиците от либералния спектър и представителите на други религии. През последната седмица на юни 2013 говорителят на "Мюсюлманските братя" съобщи, че те, заедно с други умерени сили, ще участват в тридневна конференция в Истанбул, която ще завърши с прокламирането на нова политическа партия. На въпросната конференция трябваше да бъде обсъден и приет устав, да бъде избрано име и ръководство на новата формация, като се предвиждаше 1/3 от членовете и да са от средите на "братята", а останалите - други умерени ислямисти и либерали.
В крайна сметка участниците се спряха на името Национална партия за справедливост и конституция, чиято арабска абревиатура означава "обещание". Беше постигнато и споразумение относно устава, а членът на "Мюсюлмански братя" Мохамед Хикмет Булаид беше избран за временен партиен лидер (в ръководството бяха включени и двама християни Рамон Мажун и Набил Касис). В същото време обаче, беше решено уставът на партията и официалното и създаване да бъдат отложени за по-подходящ момент (говореше се за ноември 2013). Междувременно, бяха открити партийни офиси в Истанбул и Алепо.
Структура, база и стратегии на сирийските "Мюсюлмански братя"
Паралелно с политическата си интеграция в опозиционните алианси, от 2011 насам "братята" упорито работят за укрепване на вътрешната си база. През първото си десетилетие в изгнание (т.е. до началото на 90-те) те координираха действията си от Аман и Лондон, но през 2011 прехвърлиха основното си представителство в Турция, като откриха офис в Истанбул и създадоха свои "клетки" в района на турско-сирийската граница. През април 2013 лидерът на "Мюсюлманските братя" Мохамед Риад ал-Шакфех обяви, че организацията създава свои офиси в зоните, контролирани от сирийските бунтовници. Първият такъв офис беше открит през август 2013 в Алепо. Добре организираната задгранична мрежа и големият брой верни последователи позволи на "братятя" да разширят базата си в Сирия. Според ръководството на сирийските "Мюсюлмански братя", мрежата им включва няколко хиляди активисти в 130(!) държави, но истината е, че достоверна информация за нея просто липсва.
Факт е обаче, че част от тази мрежа са много сирийски емигранти, поддържащи хлабави връзки с организацията чрез различни ислямски кръжоци или други контролирани от нея формации, макар и чисто формално да не са нейни членове.
Братството се придържа към различни стратегии и използва разнообразни методи за изграждането на структури в Сирия. Един от тях е оказването на хуманитарна помощ: така от началото на въстанието срещу Асад, "братята" успяха да осигурят ефективна хуманитарна помощ, разчитайки на добре развитите мрежови семейни структури, особено в традиционните си "опорни зони" в Алепо, Хама, Хомс и Идлиб. В това отношение те можеха да разчитат на подкрепата на турската неправителствена организация ІНН (Фондация за хуманитарна помощ). В началото на 2013, активисти свързани с "Мюсюлманските братя" в Турция, основаха свои собствени хуманитарни групи под егидата на организацията "Ватан" за оказване подкрепа на сирийската опозиция.
Друг такъв метод е влиянието върху революционните комитети вътре в Сирия - така голям брой млади активисти на "братята" се присъединиха към местните революционни комитети в Сирия още в началния етап от тяхната активност. Както е известно, първите подобни комитети възникват в Идлиб и Алепо, в тях обаче влиянието на "Мюсюлманските братя" е по-скоро ограничено заради спорната им роля в организацията на опозицията в чужбина.
На трето място, следва да посочим участието на "Мюсюлманските братя" във формирането на алтернативна гражданска администрация в зоните, контролирани от опозицията. Така например, на изборите през март 2013 в Алепо, петима представители на "братята" бяха избрани в съвета на гражданската администрация, включващ 29 души. Освен това, членове на организацията представляват мрежата на Сирийските граждански администрации, които определят състава, обучават и финансират нововъзникващите местни съвети.
На четвърто място е създаването на медии, контролирани от "братята". Така, организацията разполага със собствено издание "Ал Ахд" ("Завет"), което се разпространява в районите, контролирани от бунтовниците, от март 2013. Първоначално то излизаше на две седмици, като плановете да се превърне в ежедневник не можаха да се реализират. Редакторите се опитват да му придадат модерен облик, но изборът на темите в него (в които голямо внимание се отделя на историята и идеологията на "Мюсюлманските братя") го превръщат по-скоро в партиен орган, отколкото в масово издание.
Специално внимание следва да отделим на формирането на военните структури на "братята". Още през септември 2011, т.е. само месец след сблъсъците между силите на режима и опозицията в Хомс и Хама, "Мюсюлманските братя" стартираха подготовка за създаване на Генерален комитет за защита на гражданското население. Основната му задача беше да установи контакт със съществуващите въоръжени формирования и да ги обвърже с мрежата на "братята", като им осигури финансова и материално-техническа помощ. Начело на комитета е Хайтам ал-Рам, умерен ислямист от Кусейр (град, разположен близо до Хомс), който е свързан с "братята". Организацията оказва финансова подкрепа на няколко групи бунтовници: бригадата Таухид, доминираща в Алепо и околностите му; бригадата Фарук, действаща около Хомс и т.нар. бригади Шилд (обединяващи предимно туркмени), действащи в различни части на Сирия. В същото време лоялността на въпросните групировки към техните спонсори се колебае и се крепи повече на финансовите възможности на последните, отколкото на общата идеология.
Според местни източници, влиянието на свързаните с "братята" въоръжени формирования е ограничено в провинциите Алепо, Идлиб, Хама, Хомс и Дамаск, които са опорни пунктове на организацията още през 70-те години. В същото време, "Мюсюлманските братя" не играят никаква роля в останалите провинции - нито на североизток, нито в района на река Ефрат, нито по крайбрежието или на юг. Маргинализирането на част от бунтовническите групировки, включително на бригадите Таухид, от Националната коалиция и нейния Висш военен комитет, показва, че влиянието на "братята" върху военните организации на опозицията е ограничено и отслабва. В същото време, въпреки, че лидерите на "Мюсюлмански братя" не крият недоволството си от появата на просаудитските групировки "Армията на Мохамед" на север и "Армията на Исляма" на юг, те се въздържат от открити нападки срещу тях.
Религиозните организации
През последните три десетилетия сирийското общество демонстрираше определен консерватизъм в религиозната сфера. Режимът подкрепяше тази тенденция, приобщавайки и щедро финансирайки религиозните лидери. Тези елити, които са тясно интегрирани в богатите градски среди, бяха ангажирани с религиозно обучение и благотворителност чрез различни организации. Пример за това са мисионерските и благотворителни организации на движението Зайда, чиито лидер шейх Осама ал-Рифай избяга в чужбина през есента на 2011, институтът за ислямско образование Абу Нура, създаден от последния сирийския велик мюфтия шейх Ахмад Куфтаро, както и строго йерархичната женска организация Ал-Кубайсат, чиято активност е свързана с ислямското обучение и образование. След 2000-та последната формация действаше много успешно сред жените на влиятелните сирийски бизнесмени и политици.
"Мюсюлманските братя" използваха мрежите, създадени от тези групи и институции за своята дейност в Сирия, и с тяхна помощ съумяха да установят полезни контакти още преди началото на революцията. Впрочем и самото ръководство на "братята" инициира изграждането на нови нелегални мрежи в Сирия, веднага след като Башар Асад наследи баща си през 2000.
За разлика от аналогичната организация в Египет, сирийските "Мюсюлмански братя" не са движение с достатъчно широко известна база. Политическата им цел е играждането на социално справедливо ислямско общество със средствата на образованието и мисионерската активност, а не чрез силовото налагане на шариата на населението. Според тях, разпространението на ислямските ценности постепенно ще убеди обществото само да адаптира своите закони към шариата и така да се превърне в ядро на глобалната Ислямска общност.
Прагматизмът срещу догматизма
След създаването си в средата на 40-те години на ХХ век, "Мюсюлманските братя" преминават през фаза на активно участие в политиката, по време на което сътрудничеството им с националистите и левите групировки ги принуждава да преосмислят идеите си. Когато партията БААС идва на власт през 1963, тя обявява извън закона "Мюсюлманските братя" и се ориентира към радикално секуларистична политика. Това води до разцепление в редиците на "братята", които се разделят на три крила:
- Политически умерено крило в Дамаск, ръководено от върховния лидер на организацията Исам ал Атар (в изгнание след 1964), който отхвърля въоръжената борба срещу режима;
- Консервативно крило в Хама, ръководено от Марван Хадид (1934-1976), което смята въоръжената борба за единствената възможност за смяна на режима;
- Консервативно крило в Алепо, чиито водач шейх Абдел Фатах Абу Гуда (1917-1997) подкрепя курса към въоръжено въстание, но смята, че то се нуждае от по-добра подготовка и следва да се изчака.
Докато крилото от Дамаск вече не играе никаква роля, останалите две съществуват и днес. Крилото от Алепо се смята за либерално и прагматично. Под ръководството на Али Садредин ал-Баянуни (роден през 1937 в Алепо и върховен лидер през 1996-2010) "братята" предприемат няколко безуспешни опити за постигане на споразумение с режима. Въпреки това, през 90-те, както и след идването на власт на Башар Асад, мнозина членове на организацията са освободени от затвора или получават разрешение да се върнът в Сирия. Режимът обаче отказва да легализира "Мюсюлманските братя", както и да отмени Закон №49 от 1980, предвиждащ смъртно наказание за членовете на организацията.
Крилото от Хама е най-консервативното и най-непримиримо към режима. Когато през 2010 ръководството му е поето от Рияд ал-Шакфех (роден през 1944), това се тълкува от медиите като доказателство за спада на влиянието на крилото от Алепо. На този фон нарастват критиките срещу ръководството на "Мюсюлманските бретя" в Алепо по време на войната в сектора Газа, през 2008-2009, когато то временно преустанови действията срещу режима с цел "да бъде укрепен фронтът на съпротивата" срещу Израел.
Прагматичният курс на Ал-Баянуни води до открит сблъсък през 2005, когато "братята" от Алепо се присъединяват към създадения от бившия сирийски вицепрезидент Абдел Халим Хаддам Национален фронт за спасение. Този ход буди недоумение сред привържениците на "Мюсюлманските братя" и другите опозиционни групировки, доколкото Хаддам в продължение на десетилетия е ключова фигура в режима на фамилията Асад, да не говорим, че се ползва с репутацията на изключително корумпиран политик.
Пак по инициатива на Ал-Баянуни, "братята" публикуват през май 2001 т.нар. Национален пакт на честта, в който обявяват, че се отказват от насилието и призовават за сътрудничество с другите политически сили за създаване на демократична и плуралистична Сирия. През 2004 крилото от Алепо лансира мащабна програма, озаглавена "Политически проект за бъдеща Сирия", в който излага визията си за превръщането на страната в съвременна плуралистична държава с парламентарна демокрация, основана на принципите на равенството на всички граждани, върховенство на закона и разделение между законодателната, изпълнителната и съдебната власти. В програмата се говори за "възродения ислям", който да се съчетава с принципите на съвременната система за управление, включително гарантиране правата на жените и малцинствата, свобода на словото и вероизповеданията и т.н.
Либерализмът срещу консерватизма
По-внимателният анализ на документа обаче разкрива някои важни моменти, формулирани твърде неясно, което крие опасността от ограничаване на свободите чрез използването на неофициални религиозни норми и ценности. Налице са и откровени ограничения, касаещи най-вече свободата на медиите и правата на жените. Макар че в окончателната версия на документа присъства тезата за равенството на половете като основополагащ принцип, тази позиция бива ерозирана от традиционната теза, че мъжете и жените се допълват взаимно, като основна задача на жените е грижата за семейството. Друго ограничение е свързано с твърдението, че жените са равни с мъжете, "с някои малки изключения, съдържащи се в шариата". То, в частност, дискриминира жените по отношение правото на наследство.
В документа се твърди, че законодателството относно медиите следва да бъде съобразено с "основните принципи на уммата (ислямската общност) и благородните човешки ценности" и да съдейства за прокарването на "целенасочено изкуство". Използването на цензура се допуска само с цел защита на "принципите на уммата", но при това не се уточнява, кой точно формулира тези принципи и ценности, както и кой определя, дали те се спазват или не.
Конфликтите между поколенията
Тъй като дискусиите по програмите на организацията се водят зад затворени врати, остава неясно, какви идеологически различия съществуват в нея и между кого точно са те - дали между старите крила, както се твърди в медиите, или става дума за сблъсък между поколенията. Така, създаването на т.нар. Национална активна група може да се тълкува именно като израз на поколенчески конфликт. Тя възниква през 2010 по инициатива на членове на "Мюсюлмански братя", близки до Ал-Баянуни (т.е. принадлежащи към крилото от Алепо), като Ахмад Рамадан и бизнесмена Обейда Нахас. Повечето млади участници в тази група се придържат към умерен и дори либерален ислям. В Съвета за национално спасение тя има почти същото представителство както и в средите на "братята".
Според някои анализатори, след началото на сирийската "революция" през март 2011, младите кадри на "Мюсюлманските братя" са били разочаровани от отказа на ръководството да разреши привличането към нея на по-голям брой нови членове (особено измежду младите сирийци) под предлог, че това би улеснило мерките на властите срещу организацията.
Друга причина за това затваряне е, че масовото приемане на нови членове би могло да наруши баланса между отделните групировки в ръководството на "братята". Този "манталитет от времето на нелегалната борба" с основание бива критикуван от младите хора в организацията, като дори и някои нейни лидери признават, че те имат право. Как "Мюсюлманските братя" могат да разчитат на доверието на масите, при положение, че не желаят да обсъждат публично своите програмни документи и продължават да пазят в тайна имената на повечето си ръководители?
Така, с течение на времето, "братята" осъзнаха необходимостта от реформиране на организацията си. Това стана ясно през април 2013, когато в консултативния съвет и изпълнителните комитети за първи път бяха избрани и жени, както и по време на младежката конференция, проведена през декември 2012. Тя продължи три дни, като в нея участваха 350 млади активисти на "Мюсюлманските братя", подготвили списък от предложения, представен по-късно на заседанието на консултативния съвет.
Заключение и перспективи
И така, още от началото на сирийската революция, "братята" работят упорито за да възстановят структурите и влиянието на организацията си в страната. Съдейки по дискусиите в интернет-форумите на сирийското революционно движение обаче, напоследък "Мюсюлманските братя" са загубили част от позициите си заради споровете в средите на сирийската опозиция в чужбина. Подобно на други опозиционни групировки, "братята" биват обвинявани, че поставят интересите си над тези на сирийския народ. Провалът на управлението на египетските "Мюсюлмански братя" допълнително усложнява положението им. След свалянето на египетския президент Морси, който беше част от тази организация, политическият ислям се сблъска с агресивна медийна кампания, подета се срещу него в целия арабски свят. В същото време обаче, сирийските "Мюсюлмански братя" са единствената опозиционна сила, способна съгласувано да се придържа към определени стратегии и да привлича в редовете си голям брой нови членове. "Братята" разполагат с утвърдени вътрешни демократични механизми и са заинтересови от модернизацията и обновяването на своята организация. В този смисъл те вероятно ще играят по-сериозна роля в бъдеща Сирия "след Асад", особено имайки предвид, че нито една опозиционна групировка не е в състояние да поведе останалите към постигането на общите им цели и стратегии.
В течение на последните трийсет години "Мюсюлманските братя" бяха по-добре защитени от разрушителната тактика на сирийските тайни служби, отколкото другите опозиционни групировки, заради специфичния подбор на ръководните си кадри (всички те следва да имат предварителни препоръки и да преминат изпитателен срок) и продължителната им работа в условията на нелегалност. Това предимство обаче, се превръща в недостатък, когато (както е в момента) на организацията се налага да се "отвори" за да си спечели доверието на населението.
Окончателното избистряне на идеологическата насоченост на "братята" вероятно ще стане факт, когато сегашните им твърде неясни и размити принципи бъдат конкретизирани, в частност, в контекста на бъдещата им парламентарна или управленска активност. Едва тогава ще стане ясно и, дали организацията ще може да интегрира достатъчно широк спектър от позиции, или пък ще се разпадне на няколко части. Не е без значение и, че идеологическите постановки и тяхното влияние ще зависят от позициите на другите ислямистки течения, като консервативните и умерените салафити например.
При евентуалното провеждане на свободни избори в Сирия едва ли следва да очакваме абсолютно мнозинство за "братята" или за другите ислямистки течения, ако приемем, че страната ще запази сегашните си граници. Нито религиозните малцинства, които представляват около 30% от населението, още по-малко пък националистически настроените или принадлежащи към левицата сирийски кюрди биха гласували за ислямистите. Впрочем, значителна част от сирийските араби сунити също са привърженици на светския модел на управление.
Някои препоръки към ЕС
Както е известно, Европа вече няколко години подкрепя сирийските опозиционни групировки както в преките си контакти с тях, така и в рамките на Групата на приятелите на Сирия. Струва ми се, че занапред ЕС би следвало да подчини тези отношения на три основни правила.
На първо място, ЕС и неговите партньори трябва да осигурят необходимата подкрепа на възникващите в сирийското общество нови политически и граждански структури и в тази връзка да се стремят към диалог с представителите на всички политически течения в обществото. Това следва да включва например, обсъждането на концепцията за управлението на страната с новите лидери. Те трябва да са наясно с начина, по който функционират демократичните процеси в Европа и как могат да бъдат гарантирани политическите права и свободи. Много важна тук е ролята на политическите организации, партиите и парламентите, както и тази на европейските НПО.
На второ място, Европа би повишила авторитета си, ако демонстрира нужното уважение към демократично избраните органи и избегне изкушението да формира такава опозиция, каквато смята, че би отговаряла на собствените и интереси. Всички активисти на опозиционните структури, които са склонни да участват в диалога и в бъдещото преходно правителство на Сирия, следва да бъдат разглеждани като партньори в този диалог.
На трето място, изборът на този диалог и на сътрудничеството с партньорите не бива да се ограничава само с лицата, които вече са политически организирани. Много важно е към тези усилия да бъдат приобщени и онези, които в момента работят за поддържането на нормалния обществен живот и мултиконфесионализма по линия на революционните комитети и наново възникващите местни граждански администрации.
* Германски институт по международни отношения и сигурност
{backbutton}
