Икономическата и финансова криза от края на първото десетилетие на ХХI век засегна сериозно икономиките на страните от Югоизточна Европа. Недостигът на средства доведе до отчаяното търсене на свежи пари, които да дадат тласък на стопанското развитие в региона. В този контекст се забелязва ускорена динамика по отношение инвестиционните намерения на т.нар. петролни монархии от Персийския залив – Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия. Интересът им към тази част на Европа е естествено продължение на тяхната активност през предходното десетилетие, насочена най-вече към подпомагане на мюсюлманското население на Балканите.
Основната цел на настоящата статия е да определи, доколко подобна политика има сходни характеристики в отделните страни и да сравни положението във всяка една от тях. На базата на този сравнителен анализ следва да се направят изводи за характера и последиците от регионалната активност на страните от Залива.
Важно е да се направи едно уточнение. Държавите от Залива са абсолютни ислямски монархии, които се управляват еднолично от монарси или техните семейства в унисон с предписанията на шериата. В този смисъл частният сектор е под контрола на държавата и де факто се управлява от нея, което отнема естествените му характеристики на частно предприятие, чиято основна цел е по-голямата печалба.
Един от изследователските въпроси, който си поставят авторите на анализа е, има ли план за изкупуване на земя и недвижими имоти, осъществяване на целенасочени инвестиции и заселване на граждани от богатите страни от Персийския залив в Югоизточна Европа? Повод за поставянето му е забелязващата се тенденция местните елити, водени от липсата на бюджетни средства и огромните дългове, сами да канят богати арабски инвеститори в страните си. Това става на фона на мащабни медийни кампании, изпълнение с грандиозни проекти, обещания за икономически растеж, нови работни места и, най-общо, надежда за бъдещето, свързана с притока на арабските капитали. На чуждестранните инвеститори често се предлага земя, продукция и цели отрасли, за да се спаси моментното положение и да се закърпят с отпуснатите пари зеещи социални дупки.
Анализът не включва Гърция и Турция. Турция е отделен случай по отношение на арабските страни и провежда специфична собствена политика, отличаваща се с повишена активност, която може да е обект на самостоятелно изследване. Гърция пък следва да се разглежда като пример за привидна липса на финансови проблеми, чието реално наличие обаче доведе до една от най-тежките дългови кризи в европейската история, съчетана с масиран наплив на нелегална емиграция (повече от половин милион), която промени демографската структура на страната. Тя също може да се разгледа в отделен текст.
В цялата дейност на петролните монархии в Югоизточна Европа се наблюдава преплитане на икономически, религиозни и политически интереси. Сред мюсюлманското население се работи с два инструмента – религия и пари, а сред християнското – само с пари. При мюсюлманите основният интерес е насочен към образованието и приобщаването на това население към ислямските ценнности. Към християнското се следва политика на финансиране на дейности, свързани със земята (терени, полезни изкопаеми, туризъм, земеделска продукция). Ускоряването на динамиката ясно личи през 2011-2012, като процесът продължава и през 2013.
Един пример: в по-голяма част от страните в региона, представители на катарската държава изявяват желание да изкупуват земя, за да могат да отглеждат крави и овце, които да задоволят търсенето в страната им. Нещо обаче не е както трябва – при население от 2 милиона (каквото има Катар) се търсят милиони глави едър и дребен рогат добитък за собствени нужди, чието месо жителите на страната могат да изконсумират и за 100 години. Едва ли е случайно, че през 2008 е основана катарската компания за глобални инвестиции "Хасад Фуд" (след като е дефинирана национална стратегия за сигурност на храната), намираща се под крилото на държавния Катарски инвестиционен фонд[1].
Сравнителият анализ на процеса на Балканите показва уникално сходни характеристики. Основните страни, демонстриращи изключителна активност в региона, са Саудитска Арабия и Катар, които реализират паралелно своите религиозни и икономически проекти.
Албания
Политическата и икономическата нестабилност през 90-те години на ХХ век направиха Албания лесна цел за ислямски фундаменталисти, проникващи в страната заедно с хуманитарната помощ от ислямския свят. Албанските мюсюлмани се оказаха магнит за различни фундаменталистки и радикални организации от арабския свят (най-вече Саудитска Арабия). Първото демократично избрано правителство на страната начело със Сали Бериша направи Албания членка на Организацията Ислямска конференция, с аргумент ускореното и развитие чрез крупни ислямски инвестиции. Още през октомври 1992 делегация от Ислямската банка за развитие посещава Тирана. Икономическото сътрудничество е съпроводено със създаването на институт за обучение на учители по арабски език и на пет училища, издържани от банката. Уговорено е изпращането на първите албански студенти в арабски висши училища, както и издаването на книги с религиозна тематика[2].
Външните инициативи за възраждането на исляма в Албания отделят значително място на строежа на джамии и религиозни учреждения. Така, страната е посетена от кувейтска делегация с предложения за религиозно сътрудничество, съчетано с амбициозен инвестиционен план за икономическа помощ и обещание за построяване на няколко джамии[3]. Основна цел на хуманитарните организации е радикализацията на младото поколение най-вече посредством изпращането на множество стипендианти от Албания в мюсюлмански страни. Ислямските организации подпомагат и организирането на хадж до Мека на албански мюсюлмани.
Саудитска Арабия оказва значителна помощ на Албания за реализацията на някои инфраструктурни проекти посредством Ислямската банка, Световната банка и МВФ. Основната цел на Общата комисия на двете страни, която включва представители и експерти от различни институции, е да привлича инвеститори от Кралството, особено в енергетиката, водоснабдяването, транспорта, телекомуникациите и др. За улесняване на икономическите контакти се подготвя облекчаване на визовия режим, откриване на въздушна линия Тирана – Рияд, както и подобряване на условията за саудитския бизнес в Албания[4].
Не остава по-назад и сътрудничеството с другите държави от Персийския залив. Доказателство за това е срещата на министъра на външните работи и министъра на енергетиката и индустрията на Албания с външния министър на ОАЕ, която се проведе на 26 декември 2013 и чийто предмет беше разширяването на икономическото сътрудничество в стратегически сектори, като пристанищата, енергетиката и транспорта. Албанските министри представиха възможностите за инвестиции в своята страна, акцентирайки върху развитието на инфраструктурата. Външният министър на ОАЕ пък заяви, че ще работи за увеличаване на търговския обмен между двете страни, като потвърди посещението си в Албания, заедно с голяма група арабски бизнесмени, през март 2014[5].
Освен на централно ниво, местните власти в Албания също разчитат на арабските инвестиции за подобряване на инфраструктурата. Така, кметската управа на Тирана иска да привлече арабски капитали за благоустрояването на крайречното пространство и изграждането на търговски и паркови зони край водните канали. Фондът на ОАЕ заявява готовност да подкрепи финансово този мащабен проект на стойност 114 млн. евро[6].
Босна и Херцеговина
В Босна и Херцеговина министърът на сигурността Фахрудин Радончич обяви официално (през декември 2013), че в Кувейт се дават пари на хора, които планово да се заселват в Босна. Според него, сред обществеността се създава лъжлива представа, че се касае за богати кувейтци, а всъщност става въпрос за население, от което Кувейт иска да се отърве. Няколко десетки хиляди са вече жилищата, закупени от такива лица само в Сараево. Министърът заяви още, че има признаци за политическо покровителство за довеждането на т.нар. "кувейтци" и заселването им в Босна и Херцеговина. На свой ред, местните ислямистки медии го обвиниха, че иска да изгони арабите, дошли да инвестират парите си в страната.
Министерството на сигурността вече е предложило законопроект за санкциониране на все по-масовото участие на местни граждани в паравоенни и параполицейски формации, сражаващи се в гражданската война в Сирия. По този повод Радончич е получил заплахи от босненски уахабит, воюващ в Сирия, който открито говори за джихад на Балканите[7]. В тази връзка министърът отбелязва, че днес Босна и Херцеговина плаща цената на лекомислието, с което по време на войната (1992-1995) в страната бяха доведени муджахидини от арабските страни, както и, че в Босна има уахабити и днес много (става дума за стотици) млади хора заминават да се бият на страната на ислямистите в Сирия.
Междувременно, световноизвестният режисьор Емир Костурица, който е босненски мюсюлманин, с огорчение отбеляза, че Сараево е "етнически прочистено" като 95% от населението му днес е мюсюлманско[8]. Столицата на страната се ислямизира, при това радикално, като на много места в града вече не се сервира свинско месо и алкохол, все повече стават жените с бурки и хиджаби, а цели класове в училищата се обличат в традиционното религиозно облекло.
България
В България, след като страната започна да изпитва сериозни икономически трудности, правителството на Бойко Борисов (2009-2013) се зае да търси свежи финансови средства. През март 2012 то организира безпрецедентно посещение в Доха на делегация от над 100 човека, включително 7 членове на кабинета (в това число всички силови министри)[9]. На организирания българо-катарски икономически форум, където присъстват стотици български бизнесмени, не идва обаче нито една катарска фирма или представител на местния бизнес. Светът става свидетел на унизителни сцени от протоколен и политически характер. Икономическите договорки не се реализират, но са подписани (13 март 2012) две междуправителствени споразумения за разбирателство и за сътрудничество във военното обучение. След завръщането на делегацията, външният министър Николай Младенов определя посещението като най-успешното от гледна точка на лобирането за българския бизнес и обявява, че Катар ще инвестира поне 100 милиона евро в България в три сектора - туризъм, инфраструктура и земеделие[10].
Два месеца по-късно се осъществява необявена и недискутирана предварително тайна среща на повече от 40 представители на сирийската опозиция в Правец (Софийска област), домакин на която е българското Външно министерство. На нея присъстват Сирийският национален съвет (СНС), Националният блок на сирийските племена и Кюрдският национален съвет[11]. Няма официално изявление от властите, какво е договаряно там и защо точно България е домакин на събитието. Усилено се говори, че е имало и втора среща, останала встрани от общественото внимание, но едва ли е убягнала от вниманието на влиятелните международни фактори и разузнавателните им служби.
През октомври 2012 представител на Сирийска свободна армия (финансирана основно от Катар и Саудитска Арабия) в България – Осама Башир, обявява пред Нова ТВ, че българското правителството трябва им предостави обезлюдените села в района на Странджа, за да могат сирийските бежанци да се заселват там. Следва масовата бежанска вълна от 2013, когато хиляди нелегални емигранти буквално щурмуват българо-турската сухопътна граница. За броени месеци центърът на София се променя до неузнаваемост и заприличва на град от Близкия Изток – нарастват престъпността (по данни на МВР в районите с бежанци е фиксиран ръст от над 100 % ), финансовите разходи, социалното напрежение, както и претенциите за условия, настаняване и издръжка на новодошлите[12].
В началото на 2014 в медиите се появяват множество публикации за около 1 млрд. лева арабски инвестиции в нов ски курорт в централната част на Стара планина.
Паралелно, през годините, се засилва дейността на ислямистки секти, най-често уахабитски и салафитски, финансирани от държави от Персийския залив, които действат разгърнато в цели райони на страната. Българското общество става свидетел на първата масова религиозна салафитска демонстрация в Пазарджик, където стотици жители на циганската махала в традиционно арабско облекло и уахабитски бради скандират по улиците на града „Аллах акбар” (август 2012).
Косово
В Косово органите на местно самоуправление на мюсюлманите и ислямските лидери развиват силни и дълбоки връзки с чуждестранни спонсори. В резултат, в самопровъзласилата се държава се появяват многобройни ислямски благотворителни организации и агенции за икономическо развитие (все с официалната цел да помагат на бедните и да образоват децата), които нерядко служат за прикритие на отявлени ислямски екстремисти.
Благотворителните и хуманитарните организации от дълго време са предпочитано средище за финансиране на тероризма, със или без знанието на организациите или техните донори. Така KFOR атакува на 14 декември 2001 в Прищина и Джаковица два офиса на Global Relief Foundation - ислямистка организация, поддържаща международна терористична мрежа. Фондацията е основана през 1992 в Илинойс. Има офиси в САЩ, Ливан, Афганистан, Турция, Косово, Чечня и другаде и се смята, че е участвала в планирането на атентатите срещу САЩ през 2001. Главната и квартира на Стария континент е в Брюксел. Свързана е с Ал-Кайда чрез каналите си за финансиране. В южния косовски град Урошевац (Феризай) пък, една саудитска НПО предлага безплатни курсове по компютри, шев и кройка, английски и арабски на жени, които да си сложат фереджета и се облекат с дълги дрехи, раздават се като подаръци книги или видеокасети за исляма[13].
През септември 2006 в Косово се разрази голям скандал, свързан с опитите на саудитски фондации да поемат организирането и финансирането на близо хилядата косовски мюсюлмани, желаещи да станат хаджии. Тогава традиционната ислямска общност в Косово успя да запази централизирания контрол върху тази дейност, но не така стоят нещата при албанците мюсюлмани от Албания и Македония, където с тази задача са се заели различни фондации. Това заплашава да подкопае авторитета на традиционния ислям и да открие още една линия за външно влияние върху албанските мюсюлмани. Сериозен за обема на косовската икономика е потокът на финансови средства от арабските страни. Само през първата половина на 2012 в косовски банки са преведени над 30 млн. евро от арабски страни, като над 25 млн. евро са дошли от ОАЕ[14]. Не изостава и развитието на икономическите контакти между Косово и арабските държави от Залива. Саудитският фонд за развитие ще финансира изграждането на пътя Прищина – Митровица. Строежът ще започне през 2014, като саудитците ще отпуснат 60 млн. долара за него[15].
Шейхове от ОАЕ също поддържат близки отношения с редица политически лидери от малката балканска страна.
Македония
Многобройните информации в местната, а и в западноевропейската преса алармират за прояви на радикални ислямисти в Македония и говорят за нарастване на заплахите от радикалния ислям сред мюсюлманската общност в страната. Според анализ в британския „SundayTimes” от пролетта на 2010 например, различни уахабитски фракции, финансирани от Саудитска Арабия, провеждат открита пропаганда срещу местните ислямски общности, които подкрепят традиционния за Балканите ислям.
Фундаменталисти финансират строежа на джамии, като дават на последователите си по 400 долара месечно, с условие да не се бръснат, а жените им да носят фереджета. Според вестника, македонските власти разполагат със списък от над 50 доброволци на Ал Кайда, набрани за да воюват в Афганистан. Конфиденциалните документи, на които се позовава британското издание, показват, че няколко хуманитарни ислямски организации, подозирани, че се занимават с пране на пари за финансиране на тероризма, са особено активни на Балканите[16].
В телеграмата на американското посолство в Скопие, с референтен номер “09Skopje95”, изпратена от посланик Филип Рийкър, в частта и, озаглавена „Международен тероризъм”, пише следното: „В Македония и района има неправителствени организации, предлагащи подкрепа за лица, които са част или симпатизират на няколко терористични групи. Сред тях са арабските организации „Ал Вакъф Ал Ислямия”, „Ал Харамеин”, „Благотворителност” и др.”[17].
Румъния
Двете основни арабски страни, които имат интереси в сферата на инвестициите в Румъния, са Саудитска Арабия и Катар[18].
През октомври 1999 тогавашният румънски министър-председател Раду Василе приема официална делегация от Саудитска Арабия. Тя предлага споразумение за търговия, икономическо, техническо, културно и спортно сътрудничество, особено в петролния сектор, поради залежите на петрол, които има Румъния (едни от най-големите в Европа). През 2000 последователно на посещения в Рияд са румънският вицепремиер Петре Роман и председателят парламента Мирча Йонеско. Три години по-късно между търговските камари на двете страни е подписан меморандум за учредяване на Румънско-саудитски икономически форум. През 2005 търговският обмен помежду им достига 200 милиона долара годишно. В периода 2006-2007 отношенията между двете държави се задълбочават. Румънският посланик в Рияд обявява, че към 2007 саудитските инвестиции в страната му възлизат на 2.2 милиарда долара. Така, Saudi Mada Group притежава контролния пакет акции на румънският гигант в производството на жп оборудване „Електропутере” от Крайова. На свой ред, Saudi Oger купува през 2008 румънският мобилен оператор „Телемобил”, фалирал през 2013.
Официални разговори се провеждат и с Катар[19]. През 2011 румънският външен министър Теодор Баконши е на официално посещение в Доха[20]. Арабската държава проявява интерес към инвестиции в земеделие, инфраструктура, туризъм, строителство, информационни технологии и полезни изкопаеми. Размяната на делегации между двете страни продължава.
Сърбия
Тежките финансови проблеми в Сърбия се отразяват върху търсенето на източници на нови инвестиции и икономически растеж. Първият сериозен опит за възстановяване на влошените след войната в Босна отношения на Белград с ислямския свят е посещението на сръбския премиер Зоран Джинджич в Обединените арабски емирства през януари 2002. Разговорите в Абу Даби с емира на страната са подчинени на идеята за привличането на арабски инвестиции[21].
Сред реализираните инвестиции на OAE в Сърбия е създаването на съвместна авиокомпания "Eър Сърбия", в която сръбската страна (JAT) има 51% от акциите на дружеството, а арабската компания Etihad – 49 %[22]. Компания на шейх Мохамед бин Зайед пък закупи хотел в най-големия сръбски зимен курорт – Копаоник[23].
Обещан е и кредит от 200 милиона евро за напояване във Войводина с цел да се получат няколко хиляди хектара първокачествена земя, а също и строителство на фабрика за чипове от компанията Mubadala, която има аспирации да купи евтино сръбския Телеком. На свой ред компанията Al Dahra Agriculturе проведе официални разговори със сръбското държавно ръководство за отглеждане на генномодифицирани храни в страната, опитвайки се да заобиколи регулациите на ЕС и да стъпи в Европа. Както е известно ОАЕ внасят около 80% от хранителните си продукти. Тази ситуация кара правителството да лансира стратегически програми за хранителна сигурност. Въпросната компания Al Dahra e част от Al Ain Holding и в началото на 2013 подписа споразумение за сътрудничество с правителството на Сърбия, според което ще инвестира 300 млн. евро в сръбското земеделие. Споразумението предвижда общи инвестиции в няколко държавни ферми с финансови проблеми, които притежават 140 000 декара земеделска земя. На тези площи трябва да се отглеждат различни земеделски култури като се инвестира най-вече за подобряване на тяхната инфраструктура. Друга част от инвестициите ще бъде насочена към закупуване на съвременно оборудване за няколко фуражни завода. По-голямата част от земеделската продукция ще се изнася в ОАЕ по река Дунав и румънското пристанище Констанца, а друга част ще отива за Европа през хърватските пристанища[24]. Сръбската преса изобилства от материали за близките отношения на вицепремиера Александър Вучич с арабски шейхове от Залива[25].
Сърбия планира да заеме милиарди долари от ОАЕ за да се справи с финансовата криза. В ход е реализацията на мащабния съвместен проект „Белград на вода“[26]. Арабските инвеститори възнамеряват да построят в сръбската столица най-големия търговски център в Югоизточна Европа. За целта Сърбия първоначално трябва да осигури около 66 млн. евро, за да отклони река Сава. Планира се и строеж на хотели, търговски складове и жилища. Сградите на пощата, основната жп гара и на кооперативите в Белград, ще бъдат обновени с арабски средства. Старият железопътен мост ще бъде превърнат в пешеходен, с кафенета и ресторанти. Предвижда се и построяването на изкуствен остров, който да бъде свързан чрез мост с левия бряг на река Сава[27]. Най-големия поддръжник на проекта отново е вицепремиерът Александър Вучич, който настоява страната му да договори кредити от ОАЕ на стойност между два и три милиарда долара до края на 2014. Този план за избягване фалита на държавата се лансира в период на впечатляващ разцвет на отношенията между двете държави. Половината от планирания кредит ще се използва за рефинансиране на сръбския външен дълг, а другата половина ще се „инжектира в икономиката”. Обсъжда се и създаването на специален фонд за инвестиции със средствата (400 млн. долара), получени като заем по-рано от ОАЕ за земеделския сектор. Вучич оценява този кредит като „подарък”, подчертавайки ниските лихви и другите условия по изплащането му. ОАЕ демонстрират най-силен интерес към секторите на земеделието и военната промишленост[28].
Балканските медии подчертават мащабните потенциални инвестиции от Обединените арабски емирства, за които се очаква да се реализират в Сърбия. Те включват създаването на земеделски комплекси, инвестиции в банковия сектор, нови фабрики за земеделска техника, закупуване на техника за JAT (националния авиопревозвач) и дори, инвестиции в сръбския футбол [29].
Междувременно, от началото на войната в Сирия множество доброволци уахабити, предимно от Нови Пазар (център на население предимно с мюсюлмани район Санджак) се сражават в редовете на сирийските ислямистки милиции и пропагандират дейността си във Фейсбук: 123 от Сърбия, 120 от Босна, 60 от Черна гора и Македония[30]. Сред тях вече има няколко убити.[31] Според политическия анализатор Мирослав Лазански, това е огромна опасност за региона, защото след завръщането си стотиците обучени и силно мотивирани уахабитски бойци могат да дестабилизират целите Западни Балкани. В тази връзка той задава реторичния въпрос, дали е реалистичо да се очаква, че тези хора ще водят мирно и кротко съществуване, ограничавайки се с ходене на работа, гледане на мачове или посещения на петъчните молитви в джамиите.
На свой ред сръбският министър на търговията Расим Ляич обвини ислямските партии в Нови Пазар, че са оставили голямо поле за действие на радикалните ислямисти и това е довело до нарастване броя на уахабитите в областта[32]. Очаква се приемането на закон, който да криминализира набирането на доброволци за участие във военни действия (5 години затвор за набиращите ги и 3 години за доброволците)[33].
Хърватия
Хърватия, която има огромен външен дълг, също се обръща към арабските капитали, търсейки варианти за постигането на икономически растеж. Така, през ноември 2012 президентът на страната Иво Йосипович посещава начело на голяма делегация (40 души) Катар, като остава там цели четири дни[34]. Дискутирани са арабските инвестиции в изграждането на терминал за втечнен газ, селското стопанство и туристическите обекти по адриатическото крайбрежие. Катарските капитали често са представяни в хърватските медии едва ли не като панацея за всички икономически проблеми в страната[35].
През лятото на 2013 хърватските медии съобщават, че катарците са изключително заинтересувани от изкупуването на земеделски земи, на които да отглеждат при екологично чисти условия добитък, пшеница и царевица[36]. Хърватският посланик в Доха Томислав Бошняк твърди, че те проявяват интерес към хърватската риба, зеленчуци, колбаси и консерви. Никой не задава публично въпроса защо това е така, при положение, че арабската страна, разположена на малък полуостров в Персийския залив, е много по-близо до други две морета (Средиземно и Червено), както и до един океан (Индийския). Друго условие на щедрите инвеститори е изграждането на лабораторен център за сертифициране на "халални" храни в Загреб.
През декември 2013 на посещение в хърватската столица е цял самолет официални представители и бизнесмени от Обединените арабски емирства, които обсъждат доставката на 150 хиляди говеда и половин милион овни годишно (при положение, че Хърватия може да изнася максимум 40 хил. говеда и 30 хил. овни годишно)[37]. В медиите се коментира, че това би осигурило стотици милиони долари печалба за хърватския бизнес и държава. Лансира се идеята, 200 млеконадойни ферми да работят само за емирствата, покривайки изискванията им за "халални" продукти. Арабските инвеститори поставят условия за изграждането на "халални" кланици, което означава, че ако идеята се реализира на практика, това дългосрочно ще обвърже хърватската икономика с арабския пазар. Между другото, в интервю за вестник „Ютарни лист” (4.12.2013) хърватски овчар споделя, че само арабските поръчки биха го спасили от фалит.
В същото време, в хърватската преса напоследък се появяват все повече материали за бягащи от войната сирийци, които вече се настаняват и на територията на Хърватия.
Унгария
В Унгария, прилежаща чрез големите си малцинствени групи към региона на Балканите, през ноември 2012 се провежда първият Арабско-унгарски икономически форум[38]. Той е открит лично от унгарският министър-председател Виктор Орбан и държавния секретар по външните работи Петер Шиярто, като на него присъстват 200 високопоставени гости. Унгарското правителство официално лансира новата си концепция за „отваряне на Изток“, като част от външната политика на страната. Дискутираните теми за сътрудничество включват банки и финанси, зелени енергии, туризъм, земеделие и хранително-вкусова промишленост, а сред изказалите се на форума личат имената на видни фигури от интегралния публично-частен сектор на Саудитска Арабия, Бахрейн, Йордания, Йемен и Ливан. Впрочем, в него участват и представители на Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт и редица други арабски държави.
Заключение
Беглият обзор на засилената активност на определени арабски страни в Югоизточна Европа налага няколко важни извода. На първо място, независимо дали става въпрос за целенасочена или стихийна политика, може да се говори за мащабно явление, което има идентични характеристики във всички страни от региона. При всички случаи обаче се действа агресивно.
Прави впечатление, че се работи отвъд идеологическите и идейни рамки - в зависимост от управляващите мнозинства и конкретните интереси - със социалисти, консерватори националисти, комунисти, малцинствени партии, демократи и т.н.
Основните играчи в тази част на Европа са Саудитска Арабия и Катар, които разчитат на силните си финансови позиции за прокарване на определени религиозни, политически и икономически интереси. Финансовото и религиозно влияние от тези арабски държави може да доведе до натиск върху определени сфери от вътрешната и външната политика, което да застраши националната и регионалната сигурност. Създава се опасност от възникване на компактни радикални религиозни общности и засилване влиянието на арабски държави, особено такива, в които радикалният политически ислям е държавна идеология, като въпросните общности могат да се използват и за реализацията на други амбиции и аспирации. Това чувствително затруднява борбата с радикалните ислямистки движения в региона (уахабити, салафити), които получават двойна подкрепа – религиозна и по линия на човешките права, яростно защитавани от различни либерални структури, отново с външно финансиране. Така Балканите се оказват уникална зона, подложена на двоен натиск от взаимоизключващи се, поне на пръв поглед, субекти, които обаче работят в една и съща посока.
Това е и предпоставка за въвличане на части от региона в чужди за него дългогодишни вражди и конфликтни отношения, съществуващи в Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка.
Получаването на силни позиции в земеделието, индустрията и инфраструктурата може да стане база за приток на граждани от арабските страни, включително такива с радикални ислямистки възгледи или принадлежащи към терористични организации, особено в случай на нови конфликти в размирния след т.нар. "арабска пролет" Близък Изток.
В тази връзка балканските правителства би следвало да анализират по-внимателно опита на Великолритания например, където арабските инвеститори са сред най-големите собственици на недвижими имоти в британската столица, а към януари 2014 в страната вече има 85 действащи шериатски съдилища, чиито брой е нараснал близо три пъти само за последните три години [39], докато в същото време коренните британци масово напускат Лондон [40] и вече официално са малцинство в града[41].
Извоюването на силни икономически и религиозни позиции на държавите от Залива в Югоизточна Европа неминуемо ще доведе до увеличаване на политическата им тежест и на свързания с това риск от обособяване на контролирани от тях ислямистки общности, претенции за по-голямо политическо представителство, формиране на притегателни центрове за емиграция от мюсюлманския свят и, не на последно място, промяна в демографската структура на региона.
Бележки:
* Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
** Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и ЮЗУ "Неофит Рилски"
*** Дипломат от кариерата, бил е посланик в Албания, Югославия и Босна и Херцеговина
[1]http://www.hassad.com/[2] Pettifer, James dhe Miranda Vickers. Shqipëria. Nga anarkia te një identitet ballkanik. Tiranë, 1998, с. 105.[3] Пак там, с. 102.[4] Berisha kërkon bashkëpunim me Arabinë Saudite. 09.12.2012. - http://www.shekulli.com.al/web/p.php?id=10677&kat=88[5] Emiratet e Bashkuara interes për të investuar në Shqipëri. 26.12.2013 www.shekulli.com.al/web/p.php?id=37362&kat=88.[6] Basha: "Për Unazën e Madhe dhe Lumin e Tiranës mora premtime nga Abu Dabi". 05.11.2012. - http://www.shekulli.com.al/web/p.php?id=7406&kat=109.[7] http://www.slobodnaevropa.org/archive/news/20131211/500/500.html?id=25197380[8] http://www.avaz.ba/vijesti/iz-minute-u-minutu/kusturica-sarajevo-je-etnicki-ocisceno[9] http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=868940[10] Българско национално радио, програма Хоризонт, 15 март 2012[11] в.Труд, в. Сега (29 май 2012)[12] БНТ, 14 октомври 2013, комисарИвайлоСпиридонов, директорна СДВР.[13] Siefer, Ted. Heritage or Sacrilege? 23.07.2003. - http://www.tol.org/client/article/10177-heritage-or-sacrilege.html?print.[14] Milionat e arabëve "zhduken" në Kosovë. 23.08.2013. - http://www.shekulli.com.al/web/p.php?id=29206&kat=111[15] Sigurohen 60 milion dollarë për magjistralen Prishtinë- Mitrovicë. 03.12.2013. - http://www.gazetaexpress.com/?cid=1,14,128067[16] Macedonia: Saudis finance Balcan radicalism. 28.03.2010 - http://islamineurope.blogspot.com/2010/03/macedonia-saudis-finance-balkan.html[17] http://wikileaks.org/cable/2009/03/09SKOPJE95.html[18] http://en.wikipedia.org/wiki/Forum_Invest[19] https://www.fseromania.ro/en/actuality?page=134[20] http://www.ziare.com/teodor-baconschi/ministru-de-externe/teodor-baconschi-s-a-intalnit-cu-printul-mostenitor-al-qatarului-1091266[21]Димитриjeвић, Бојан, Зоран Ђинђић.Биографија, Зaвод за уџебнике, Београд, 2007, страна 193[22] http://www.blic.rs/Vesti/Ekonomija/434151/Er-Srbija-uvodi-sest-novih-linija-do-polovine-2014[23] Blic, 10 januar 2014, str. 3[24] Një model për investimet dhe punësimin. 06.10.2013. - www.shekulli.com.al/web/p.php?id=31881&kat=92[25] Taboid, broj 301, 2 Januar 2014, strane 16-17[26] Kurir, 10 januar 2014, strana 11[27] Arabët, investime marramendëse në Serbi. 24.12.2013. www.shekulli.com.al/web/p.php?id=37262&kat=91[28] Kredia arabe për Serbinë dhe arsyet e saj - Financial Times. 11.10.2013. http://ina-online.net/opinione/35795.html[29] Sheikët në lidhje të fshehta me Serbinë. 25.03.2013. - http://ina-online.net/rajon/28882.html[30] Kurir, 12 januar 2014, strana 7[31] Политика, 10 jануар 2014, страна 7[32] Kurir, 10 januar 2014, strana 3[33] Rasim Ljalic, Kurir, 12 januar 2014, 7[34] http://liderpress.hr/biznis-i-politika/hrvatska/40-hrvatskih-gospodarstvenika-ide-u-katar/[35]http://www.poslovni.hr/hrvatska/katarska-drzavna-tvrtka-zeli-investirati-u-hrvatske-farme-245307[36]http://www.jatrgovac.com/tag/katar/[37]http://www.jutarnji.hr/spas-za-stocare-arapski-svijet-zeli-pola-milijuna-nasih-bikova-i-ovnova--a-mi-mozemo-skupiti-tek-80-000-grla/1144317/[38] http://www.hita.hu/Content.aspx?ContentID=d2c5af0e365b4a438fd492beebe51979[39] Алекс Алексиев, http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/15560-aleks-aleksiev-levite-iskat-da-prevarnat-es-v-sayuz-na-evropeiski-sotzialisticheski-republiki.html[40] 600,000 move out in decade of 'white flight' from London: White Britons are now in minority in the capital http://www.dailymail.co.uk/news/article-2281941/600-000-decade-white-flight-London-White-Britons-minority-capital.html[41] Easton, Mark, Why have the white British left London? www.bbc.co.uk/news/uk-21511904{backbutton}
