Геополитиката на Големите многомерни пространства

"Абсолютно справедлив световен ред не съществува. Справедливостта си остава задача, която не може да бъде окончателно постигната"

Карл Ясперс (1)

 

Обект на изследване в класическите теории на традиционната геополитика е географското пространство, а в т.нар. "нова геополитика" ( известна повече като геоикономика) - икономическото пространство. Най-новата геополитика, чиито фундамент представлява геофилософията, пък изследва многомерните пространства и тяхната гранична енергия (2).

Геополитическата теория на Големите многомерни пространства се развива в рамките на най-новата геополитика и се базира върху фундамента на европейската геофилософия (т.е. философията на иманентното пространство). Тя се стреми дd преодолее ограничеността на географския и икономически детерминизъм на традиционната и новата геополитика (геоикономиката) чрез комуникационното съвместяване на многомерното пространство, формиращо граничната енергийна наситеност на ефективното геопространство (3). Големите и регионалните държави се стремят да формират ефективно геополитическо пространство, но не всички успяват да го постигнат. Успехът на държавното строителство невинаги зависи от наличните природни богатства. Нерядко проспериращи се оказват държави, които не притежават ефективна територия, нито пък разполагат със значителни енергийни и други природни ресурси.

Преодоляване ограниченията на традиционната геополитика

Традиционната геополитика ("географският разум на държавата", според Хаусхофер) акцентира върху ролята на географските фактори в овладяването на Големите жизнени пространства. Интелектуалните извори на геоикономиката пък се съдържат в теорията за автаркията на Големите пространство на германския икономист Фридрих Лист, според която ефективната интеграция на държавата в глобалната икономика е възможна на основата на съчетаването на протекционистката политика спрямо националните производители и митническия съюз с постепенно преминаване към отворена икономика. По този път вървеше и Европейският съюз, който преди кризата на еврозоната, представляваше най-ефективния модел за поетапна регионална интеграция.

Методологична основа на най-новата геополитика е геофилософияга, т.е. философията на иманентното пространство на Земята, изпълнено със събития. Така се осъществява преход към безграничните комуникации, формиращи се в енергийно наситените граници на многомерното пространство на природата, човека и обществото. Това ни позволява да говорим за съзидателната или разрушителна пасионарност (на човешката енергия) като за "основен двигател" на геополитическата трансформация на глобалния иманентен ред. Корените на геофилософията можем да открием в някои трудове на Фридрих Ницше, а развитието и продължава в рамките на съвременната европейска научна мисъл (4).

Природата на богатството на държавата се основава, преди всичко, на висшата съзидателна човешка енергия, способна да преодолее егоизма и користните интереси на управляващия елит. Всяка държава разполага с подобно богатство, но невинаги и не всички от тях съумяват да се възползват от него в свой интерес. В случая от голямо значение е технологията на управлението, основаваща се на правилните пропорции между различните комуникации на основата на стратегическия ресурс - съзидателната човешка енергия. Примери в това отношение са съществувалата в Древна Гърция тясна обвързаност между космоса, полиса и душевния микрокосмос, китайският хармоничен модел, характерната за Западна Европа обвързаност между Мисълта и Капитала или американският модел на Пазара и Демокрацията.

Геополитическата теория на Големите многомерни пространства трансформира основните понятия на геополитиката по следния начин. Както е известно, геополитиката се дефинира като аналитична интердисциплинарна наука за закономерностите на разпределянето и преразпределянето на сферите на влияние (силовите центрове) на различните държави и междудържавни обединения в многомерното комуникационно пространство. Геополитическата мощ пък представлява съвкупността от военнополитическите, природно-географски, материални, демографски и духовни (ценностни) ресурси на държавата. Важен елемент на геополитическата мощ на държавата е нейната морска мощ. За реализацията на геополитическата мощ на държавата е необходима съответната политическа воля.

Ако в традиционната геополитика се акцентира върху военнополитическата мощ на държавата, а в геоикономиката - върху икономическата мощ, в най-новата геополитика доминира силата на духа. Висша форма на изява на човешкия дух са езикът и вярата, превърнали се в геополитически категории. За да бъде ерозирана мощта на една държава не е задължително да бъдат ударени и разрушени нейните материални обекти - вместо това основният удар е насочен към разрушаването на езиковото и културното и пространство, т.е. към промяната на нейния цивилизационен код.

Геополитическият анализ на Големите многомерни простраства изисква притежаването на разнообразни познания, включително в сферата на етнологията. В пасионарната теория, лансирана от неоевразиеца Лев Гумильов, се предлага универсален модел за етногенезиса (5). Енергийната природа на пасионарността, чрез своите носители, формира и разрушава ландшафтите, народите и културите. Пасионарността се проявява в способността на човека да се жертва в името на някакъв идеал. Тя възниква като "взрив", който, заглъхвайки постепенно, оставя след себе си т.нар. "кристализирала пасионарност" - т.е. многобройните следи от активността на етноса (архитектура, литература, идеи). Когато пасионарната енергия намалява, водещото положение в обществото се заема от т.нар. "субпасионарии", опошляващи миналото и имитиращи настоящето в името на митичното бъдеще. Тяхната неизтребима посредственост пропилява наследството на предшествениците им.

Въз основа на баланса на националните интереси се формира "геополитическият код на държавата" - исторически оформила се се мултивекторна система от политически и икономически отношения между държавата и външния свят, гарантираща и определен статус на глобално, регионално и местно равнище (свръхдържава, регионална държава и т.н.). На свой ред "геополитическото положение" се разглежда като положение на държавата и междудържавните обединения спрямо глобалните силови центрове (сфери на влияние), включително военнополитическите блокове и зоните на конфликти. То се определя от съвкупната мощ на материалните и нематериални ресурси (военнополитически, икономически, технологични и пасионарни) в многомерното комуникационно пространство на планетата.

"Геоикономическото положение" пък определя положението на държавата спрямо глобалните и регионални центрове на икономическа мощ, основните комуникационни направления на движението на капиталите, производството, стоките и услугите, формиращи световните и регионалните пазари.

Геополитическа класификация на Големите пространства

В традиционната и новата геополитика се формират различни исторически типове Големи пространства, част от които намират отражение в геополитическите концепции за Морето и Континента (на Халфорд Макиндер и други), за "жизнените пространства" (Карл Хаусхофер), за Големите икономически пространства (Фридрих Лист, Карл Шмит) и др. За разлика от "Големите пространства" на традиционната и новата геополитика (военнополитическото и икономическото), най-новата геополитика акцентира върху многомерността на множеството пространства, генериращи по границите си съзидателна или разрушителна енергия. Подобен подход към световното устройство e в унисон с европейската философска традиция, базираща се на кантианските представи за множеството светове. По-долу ще изброя основните функционални типове Големи пространства на територията на планетата:

- Големи географски пространства (континенти, морета и океани);

- Големи геополитически пространства (Морето и Континентът);

- Големи континентални пространства (Евразия, Балканите, Кавказ, Близкият Изток, Централна Азия и т.н.);

- Големи океански и морски пространства (Арктика, Средиземноморието, Каспийският регион и т.н.);

- Големи цивилизационни пространства;

- Големи пространства на световните цивилизации;

- Големи многомерни пространства на държавите-цивилизации;

- Големи имперски пространства;

- Големи средиземноморски пространство (Римската империя);

- Големи пространство на универсалните "имперски" митове (Велика Германия, Велика Русия, Велика Армения, Велика България и т.н.);

- Големи геополитически пространства на регионалните държави (Русия, Турция, Иран, Тайланд, Саудитска Арабия, ЮАР и т.н.);

- Големи духовни (конфесионални) пространства на световните и другите религии;

- Големи пространство на религиозния фундаментализъм (ислямски, евангелистки и т.н.);

- Големи суперетнически пространства;

- Големи демографски пространства (Китай, Индия, Европа и т.н.);

- Големи пространства на световните диаспори;

- Големи икономически (геоикономически) пространства;

- Големи пространства на етническата бизнес експанзия (Голям Китай и т.н.);

- Големи пространства на криминалната икономика и т.н.;

- Големи социални пространства;

- Големи пространства на междуличностните комуникации;

- Големи индивидуални пространства (жизнени ландшафти);

- Големи пространства на кристализирала пасионарност;

- Големи социокултурни пространства;

- Големи пространства на основните езици за транснационално общуване (английски, френски, ипански, португалски, китайски, руски, арабски, германски, италиански);

- Голямо пространство на американската масова култура;

- Големи информационни пространства;

- Голямо информационно пространство на американските медии;

- Големи виртуални киберпространства в Интернет;

- Големи пространства на природни ресурси;

- Големи пространства на енергийни ресурси (Персийският залив, Сибир и т.н.);

- Големи екологични пространства (Сахара, Амазония, Хималаите и т.н.).

"Географското пространство" е крайно, но безграничната човешка мисъл създава в него нови състояния ("страти") и абсолютен хоризонт на събитията. Първи откриват това още древните гърци. Държавата не е география, а състояние, постигнато на основата на човешката енергия, включваща основните елементи на голямата триада: Космосът (Природата) - Полисът (Държавата) - Човекът (Човешката душа).

"Големите геополитически пространства" се формират от световните империи и свръхдържавите. В миналото през тези пространства, създадени от политическата воля на великите пълководци, са преминавали трансконтиненталните комуникации (коридори) за транзит на стоки, идеи и информация. Пример за това са Великият път на коприната или Великата Евразийска степ, свързващи световните цивилизации. В историята неведнъж са се формирали и "Велики океани" на многомерното комуникационно пространство (Китайски, Велик Егейски, ЕвроАфроАзиатски). На този фон изпъкват "Големите пространства на хегемония на великите държави" (т.нар. социалистически блок, начело със СССР и световната капиталистическа система, начело със САЩ).

"Големите пространство от море до море" преодоляват ограничеността на традиционния геополитически подход към противопоставянето между Морето и Континента. Ефективността на този модел се демонстрира особено нагледно от САЩ, създали два полюса на икономическо и технологично развитие на атлантическото и тихоокеанското си крайбрежия. За разлика от тях, Руската (Съветската) империя така и не съумява да формира ефективно геополитическо пространство "от море до море" (т.е. от Северния ледовит океан до "топлите" морета).

Големите многомерни пространства на световните цивилизации се характеризират с устойчиви културно-генетични кодове и архетипове и доминираща роля на манталитета и нравствените ценности в противопоставянето на външните предизвикателства (6). Тези цивилизационни особености се използват и в технологиите на най-новата геополитика. Пример за това е овладяването на "чужди територии" с помощта на мрежоцентричните технологии за манипулиране на съзнанието (подсъзнанието) на жителите на държавата - обект на въздействие.

В резултат от стратификацията на различни по мащаба си процеси, в природата и обществото се формират т.нар. "геострати" и "геомари". Геостратите, или Големите многомерни пространства, са разултат от стратификацията на различните по мащаба си процеси в природата и обществото, формиращи гранично "енергийно свръхнапрежение" (което може да бъде съзидателно или разрушително). Геостратите се характеризират с енергийно поле и собствено време на територията, наситена със събитията във въпросното геополитическо, геоикономическо и т.н. пространство. В геостратата се отразява материализираната (в икономиката или политиката) или кристализирала (в културата) пасионарност.

На свой ред "геомарите" представляват енергийно наситени гранични комуникационни зони, позволяващи да се преодолее дистанцията между геостратите. За разлика от географското пространство, многомерното пространство може да бъде преодоляно само със силата на духа. В резултат от стратификацията на различните по мащабите си процеси в природата и обществото се формират гранични зони, притежаващи енергия за осъществяването на активни взаимодействия. В реалния свят, полетата на природните, политическите, икономическите, социокултурните и информационните комуникации не съвпадат в географското пространство и, наслагвайки се едни върху други, генерират енергийно свръхнапрежение по границите на многомерното пространство. Неговата комуникационна природа позволява то да се използва като стратегически ресурс за материалното развитие или духовното възраждане, или пък - при положение че контактните му функции изчезнат - да се превърне в непосилно бреме за съответната страна. При подобно развитие комуникационният характер на пространството бива ерозиран, а държавата обикновено се разпада. Съзидателната гранична енергия на многомерното комуникационно пространство на държавата, очертаваща нейния скрит пасионарен потенциал, се смята за основния стратегически ресурс на националната сигурност. Защитата не само на материалните, но и на духовните ценности е възможна само, ако бъде съхранено чувството за собствено достойнство и цивилизационна (включително и конфесионална) принадлежност.

Динамичното съприкосновение (стратификация) между различни по мащабите си процеси води до формирането в многомерното комуникационно пространство на множество граници, включително и временно "погребани" под слоя на съвременните реалности. Тези "реликви" обаче напомнят за себе си в период на разпадане на държавата или на нейната трансформация, привнасяйки в този процес силен социално-психологически дискомфорт, негативизъм в комуникациите и ярко изразена конфликтност, като своеобразна реакция на изолацията на пространството от външния свят. При това конфликтът, освен "смутител на спокойствието", изпълнява и определени съзидателни функции на новата комуникация.

Най-новата геополитика създава нови форми за овладяване на Големите многомерни пространства. Ключова роля в това отношение играят т.нар. "офшорна геополитика" и геополитиката на кибервойните. "Офшорната геополитика" позволява поставянето под контрол на "зоните от жизнен интерес" без да се налага използването на военно-политическа мощ за овладяване на финансовите и производствени активи, и получаване на достъп до природните и интелектуални ресурси на противниковата държава (7).

Съвременният свят вече преживя краха на евразийската геополитика на САЩ в географското пространство от Атлантика до Тихия океан и сега навлиза в "ерата на глобалната кибервойна" (8). Свидетели сме на последната битка срещу Евразия - кибервойната между Запада и Изтока, водена в многомерното комуникационно пространство на планетата. В Глобалната мрежа се прехвърлят вече изпробваните методи на информационните войни. В киберпространството няма полюси на военнополитическата и икономическата мощ. Целите в тази война могат да бъдат географски локализирани, а киберармията на "киберинтернационала" - ексцентрирана. Възможно е именно на горещите фронтове на глобалната кибервойна да се формира идеологията на глобалното мрежово общество на основата на една нова Реформация и ново Просвещение - борбата на съвестта и честта срещу имитацията на истинската вяра и на действителността.

Големите геополитически граници на планетата

За разлика от традиционната и новата геополитика, изследващи конкретните географски, военнополитически и икономически пространства, сред основните геополитически обекти на анализ от най-новата геополитика са енергийно наситените граници на Големите многомерни комуникационни пространства на иманентния свят на планетата. Очертават се контактните зони на границите на цивилизациите на Континента (ЕВРАМАР, т.е. Евразийската маргинална цивилизационна зона) и на Световния океан (МОРЕМАР, т.е. бреговата маргинална контактна зона на моретата и океаните).

Евразийската гранична (маргинална, в смисъл на крайна) цивилизационна зона (ЕВРАМАР) се изявява като контактна зона на диалога между културите. Това е най-важният "двигател" на духовния прогрес на човечеството. В многомерното пространство на ЕВРАМАР се стратифицират природните, геополитическите, конфесионалните, икономическите, етническите, културните и други граници. Голямата Евразийска суперетническа зона е резултат от "граничните състояния" на многомерното пространство, формиращо силно енергийно наситени комуникационни полюси. Главната евразийска граница минава през душите на хората. В духовното пространство на ЕВРАМАР възниква своеобразен духовен микрокосмос на световните религии, в него впрочем са разположени и техните центрове (Йерусалим, Рим, Мека, Медина, Исфахан). Тук са съсредоточени световните полюси на философската мисъл (Древна Гърция, Китай, Германия), както и историческите центрове на международната търговия. Интензивният информационен обмен, обусловен от ускорения оборот на търговския, индустриалния и финансовия капитал, съдейства за просперитета на нациите и раждането на световните религии в зоните на социокултурните граници, но пак там изграждането на "железни завеси" се съпровожда от най-кръвопролитните етнонационални и етноконфесионални конфликти.

МОРЕМАР, т.е. бреговата гранична (маргинална, в смисъл на крайна) контактна зона на моретата и океаните, представлява основния геополитически плацдарм - тук са съсредоточени най-гоемите центрове на военна мощ, икономическите и демографски полюси на планетата. Историята на човечеството е неразривно свързана с бреговата зона - историческият форпост за колонизацията на континентите и усвояването на Световния океан. Бреговата зона на моретата и океаните представлява основата на ексцентрираните океански природни системи и главен икономически "двигател" на Световния океан и играе изключително важна роля за формирането на геополитическата и геоикономическа мощ на държавата (9). Ако една държава се развива "с лице към морето", мощта и нараства благодарение на нейното отваряне към света. Задълбочаването на международното разделение на труда, тенденциите на глобализацията и регионализма усилват икономическата и демографска привлекателност на бреговата зона на моретата и океаните. Така бреговата зона се превръща в "зона на жизнените интереси" на отделните държави.

В съвременния свят доминира евразийската геополитика с повишено внимание към т.нар. ЕВРАМАР. В бъдеще обаче, с разширяване усвояването на енергийните ресурси на Световния океан и, на първо място, на континенталния шелф, т.нар. МОРЕМАР ще се превърне в ключов обект на геополитиката.

Геополитическите цикли

Въз основа на геополитическа теория на Големите многомерни пространства се разширяват представите, заложени в класическия модел за циклите на глобалната конюнктура на Кондратиев-Уолърстийн (10), обединяващ геополитиката с икономиката и социологията. Очертават се следните геополитически цикли: краткосрочни 40-годишни цикли, средносрочни 100-годишни цикли и дългосрочни 500-годишни цикли на радикална промяна на световната геополитическа архитектура и световните (глобални, трансконтинентални) комуникации.

Краткосрочните четиридесетгодишни цикли включват две фази. През първата двайсетгодишна фаза се очертават основните вектори на трансформацията на световния ред. В рамките на две десетилетия е изградена основата на Европейския съюз и на китайските реформи, в Америка и ЕС стартира епохата на високите технологии, възникват азиатските дракони. Бедуините от монархиите в Персийския залива осъществяват скок от Средновековието в ХХІ век. В рамките на двайсетгодишната фаза се реализира съветската индустриализация и, въпреки опустошителната война с Германия, се формира съветската супердържава.

През втората фаза на цикъла се осъществява окончателното "утвърждаване" на новото геополитическо положение на държавата. Ако през първата фаза е доминирала имитацията на реалността, през следващите две десетилетия можем да очакваме единствено постъпателната деградация във всички сфери. Едни държави преминават в групата на световните сили (Китай, Индия), притежаващи впечатляваща геополитическа мощ, други - например източноевропейските страни, начело с Русия - уверено деградират към световната периферия. Краткосрочният геополитически цикъл съвпада със съвременния (уплътнен от времето) икономически цикъл на световната конюнктура на Николай Кондратиев и е обусловен, до голяма степен, от спецификата на 40-годишния цикъл на смяна на поколенията (1937-1977, за СССР и 1950-1990, за Япония и т.н.).

Средносрочните цикли пък съвпадат с циклите на световната хегемония, базиращи се на модела на Кондратиев-Уолърстийн. Това дава възможност за обвързване на геополитиката с глобалната икономика. Моделът нагледно демонстрира, че упадъкът и възходът на световните геополитически хегемонии е тясно свързан с преструктурирането на глобалната икономика. Той успешно описва цикличността при доминирането в света на западната капиталистическа система, което се оказва недостатъчно условие при формирането на новата геополитическа архитектура на света.

Дългосрочните 500-годишни цикли пък водят до радикална промяна на световната геополитическа архитектура по основното направление Изток - Запад - Изток, и до съответната трансформация на глобалните (трансконтинентални) комуникации и световните полюси на икономическо и технологично развитие. Моделът на Кондратиев-Уолърстийн е създаден за капиталистическата система, съществуваща от няколко века, и не отчита вероятността на тези големи геополитически цикли. Световната системна криза на неолибералния модел на глобализация, съвпадна със смяната на световния геополитически цикъл Изток - Запад - Изток. Първата жертва на глобалната геополитическа трансформация стана Русия, която, през 90-те години на миналия век, необмислено се ориентира към сляпото копиране на западния модел. Световните геополитически цикли не могат да бъдат изследвани без да познаваме историческите ландшафти на кристализиралата пасионарност.

Не бива да се игнорира геополитическата природа на планетата. Западът и Изтокът са два вечни полюса или състояния на човечеството. Те, по дефиниция, не могат да се пресичат и не могат влизат в конфликт един с друг в географското пространство. Възможно е обаче в едно многомерно пространство тези страни да се срещнат и/или да влязат в конфликт помежду си (11). С помощта на рационалистичните технологии (т.е. на разума) Западът адаптира човека към света на машините, докато при цивилизациите на Изтока доминира чувственото възприемане на външния свят.

Западът включва предимно високоразвити държави, изповядващи принципите на демокрацията и гражданското общество. Войните на Изток и на Балканите, както и редица други военни конфликти, нагледно демонстрираха силата и слабостите на Запада. Техническото му превъзходство е смазващо и не може да бъде неутрализирано с военни средства. Западът обаче е изключително бавен във вземането на решения и действа ефективно само, когато разполага с пълна политическа подкрепа. Западът е безразличен към материалните загуби, но е изключително чувствителен към гибелта на своите граждани. Западната цивилизация, базираща се на експанзията, губи монопола върху приоритета на собствените си ценности, компрометирани от опитите за силово налагане на демокрацията в Евразия.

В геополитиката Изтокът често бива отъждествяван с Евразия. Контролът над Евразия е ключов проблем в повечето класически геополитически теории и концепции. В Евразия основната стратегическа цел на империите от миналото е бил контролът върху обширни територии и ключови търговски маршрути. Много пълководци са завоювали евразийските пространства, но само малцина измежду тях са притежавали стратегическа визия, позволяваща удържането му с помощта на търговските комуникации, а не само със сила. Днес Изтокът, начело с Китай и Индия, демонстрира изключително устойчиви темпове на икономически растеж.

Геополитическите полюси и полярността

Напоследък се води много широка дискусия за новото световно устройство, базиращо се на принципите на мултиполярността или на еднополюсния свят. В биполярния свят понятието "полярност" често се интерпретираше не в геополитически, а в чисто географски смисъл, като наличие на два противоположни полюса. От позициите на най-новата геополитика, под "полярност" се разбира способността на конкретни геополитически субекти да проявяват някои свои свойства с по-голяма интензивност, отколкото останалите. Това са полюсите на граничната енергия на многомерното комуникационно пространство.

Най-новата геополитика измества акцента върху многомерното комуникационно пространство, в което губят актуалността си традиционните геополитически концепции „Север-Юг” и „Център-Периферия”. Полюсите на многомерното комуникационно пространство, за разлика от едномерното, не могат да се екстраполират или достатъчно точно да се локализират в едномерното географско или икономическо пространства. Ако в традиционната геополитика се очертават силовите полюси, а в геоикономиката - икономическите, в най-новата геополитика изпъкват полюсите на силата на духа, чиито граници преминават през душите на хората и не могат да бъдат екстраполирани в географското пространство.

Полюсите на висока интензивност са разположени на границите на многомерното комуникационно пространство. От това произтича известно противоречие. Всяко пространство има свой полюс, включително и духовното. Затова може да се твърди, че в многомерното комуникационно пространство съществува отделен духовен полюс на планетата, който не може да бъде локализиран в географското пространство, макар че подобни опити се правят по отношение на Евразия и, в частност, на Тибет.

В своя възходящ стадий, дългосрочните глобални геополитически цикли формират световни цивилизационни полюси на хегемония (на военна, икономическа и технологична мощ), както и на световните религии, които се локализират в Големите многомерни пространства. Геополитическите полюси възникват предимно в зоните на пресичане на генералните направления на световните комуникации. Наред със световните полюси се формират и регионални центрове на сила (т.е. на военнополитическа, икономическа и технологична мощ) и на световните религии. Очертават се полюси на материализирана и кристализирала пасионарност.

Геополитическите цикли и глобалните комуникации

Генералните направления на енергийния обмен между геополитическите полюси (центрове на военнополитическа, икономическа и технологична мощ) на Големите многомерни пространства формират "трансгранични комуникационни коридори", които могат да бъдат военнополитически, социални, икономически, духовни, етнически, научни, технологични и т.н. За разлика от транспортните маршрути по тях се реализират не само материални потоци, но и обмен на идеи. В геополитиката трансграничните комуникационни коридори се проектират върху географското пространство. В икономическото пространство те съдействат за ускоряване оборота на търговския, индустриалния и финансовия капитал, както и на информационните потоци. Широко разпространение в съвременния свят получават международните транспортни коридори (МТК). Ефективността на комуникационните коридори зависи, преди всичко, от формирането на единно геополитическо или геоикономическо пространство, премахващо преградите по пътя на материалните и човешки потоци и гарантиращо тяхната сигурност. Успешно се формира и Глобална информационна магистрала във виртуалното пространство на Интернет.

В рамките на големите геополитически цикли се очертава промяна на генералните световни комуникации, която върви в следния ред: Големите исторически реки и Средиземноморският път (три петстотингодишни цикли), Великият път на коприната (три петстотингодишни цикли), Северноатлантическият път, Великият път през Южните морета, Големият морски път през Суецкия канал и Глобалната информационна магистрала. Всеки геополитически цикъл се характеризира и с формирането на комуникационни коридори - генерални направления на енергийния обмен между комуникационните полюси.

Петстотингодишните геополитически цикли водят до кардинална промяна на световната геополитическа архитектура и глобалните (трансконтинентални) комуникации. В момента геополитическата трансформация в Евразия се съпровожда от началото на нов световен цикъл, което нагледно се демонстрира от (общо взето) неуспешните опити за възраждане на Великия път на коприната и нарастващата роля на Великия път през Южните морета (12).

Новата геополитическа архитектура

В съвременния свят се осъществява епохална трансформация на геополитическата архитектура (13). Приключва петстотингодишният световен геополитически цикъл на доминация на Запада. Според геополитическата теория за големите многомерни пространства, върху световния геополитически цикъл се наслагват краткосрочните 40-годишни регионални геополитически цикли на Запада, Арабския Изток и постсъветското евразийско пространство. На Запад прикючва 40-годишният геополитически цикъл започнал с "парижката пролет" от 1968, бележеща границата на епохата на модерна и поставила началото на период на небивала преди свобода на индивида. При прехода към постмодерната епоха интелектуалците отстъпват мястото си в социалната йерархия на средната класа, притежаваща собствено икономическо достойнство и редица свободи. Средната класа се превръща в ключов фундамент на капиталистическата държава, който активно консумира и плаща големи данъци. В резултат от световната финансова криза обаче, превърнала се в своеобразен "детонатор" на глобалната системна криза на неолибералния модел, стартира истинска "световна революция" на средната класа или революция на разочарованите, протестиращи срещу присвояването на националното богатство от ограничен кръг банкери, корумпираните режими и липсата на възможности за изкачване в социалната йерархия. Глобалната революция на средната класа, от Арабския Изток до САЩ, широко използваща социалните мружи на Интернет, демонстрира ограничеността на съществуващите корумпирани режими и краха на неолибералния модел на постиндустриалното общество.

Глобалната система на Интернет стана фактор на политическата и икономическа реалност и се превръща в геополитическа комуникация, в чиито рамки мобилността на информацията представлява стратегически ресурс, който не е свързан с някаква териториално-държавна организация. Конфликтът между интерактивната среда на Интернет и съществуващите статусни комуникации на държавите може да се окаже взривоопасен в резултат от глобалната мрежова информационна война. В тази война никой не може да гарантира победата на Запада. Първите жертви в нея ще се окажат корумпираните държави. Технологиите на най-новата геополитика позволяват концентрирането на съществуващата негативна информация в Глобалната мрежа с цел осъществяване на кибератака срещу корумпираната държава и нанасяне на смъртоносен удар по легитимността на властта. Кумулативният ефект от подобна кибератака се усилва многократно, ако, вместо традиционните площадки за информационни "бомбардировки", основният удар се насочи срещу местния елит.

И така, във века на глобализацията, геополитиката не отмира, а "Големите пространства" отново определят битката за новия световен ред. Най-ефективната форма на противопоставяне на глобалните предизвикателство и заплахи в съвременния свят са Големите имперски пространства на "държавите-цивилизации", създаващи най-големите полюси на икономическо и технологично развитие (САЩ, Китай и обединена Европа).

В обозримо бъдеще в многомерното пространство на планетата можем да очакваме не сблъсък между цивилизациите, а между две световни империи - американската империя на имигрантите и екстериториалната Империя на Голям Китай (качествено нова форма на някогашната "Срединна империя"). При това двете империи притежават различни "детонатори" за активизиране на човешката си енергия.

Имперската идеология е присъща на САЩ още от самото начало на американската история. След разпадането на Съветския съюз, Съединените щати започнаха да се идентифицират със Световна империя (която някои определят като Либерална империя на Свободата и Доброто, а други като Глобална империя на Злото). Прословутият "котел за претопяване" на САЩ функционира все по-трудно, но граничната енергия на мигрантите (бикултуралите) се запазва, което поддържа пасионарността на американската нация. В това е силата, но и слабостта на Америка. Тя е империя на имигранти, устремили се отвъд океана в търсене на Обетованата земя. По етнокултурните граници тяхната пасионарност се проявява в повишената им делова активност. Мигрантската нация обаче, не разполага с "излишна" енергия. Независимо от неоспоримата и икономическа и военнополитическа мощ, Американската империя не притежава достатъчно човешка енергия за успешния износ на демокрация, капитали, хора и култура във всички точки на света. Затова Имигрантската империя, в която все още доминира протестантския капиталистически дух, по дефиниция не би могла да даде старт на нова Ренесансова епоха. Навремето пасионарността на италианския град-държава Флоренция се проявява не само в търговията и банковото дело, но и в културата и изкуството. Америка не съумя да повтори този подвиг. За консолидирането на имигрантите там се използва масовата култура, а нейната съзнателна примитивизация цели удовлетворяването на потребителското търсене.

За постигането и, особено, за удържането на световна хегемония не е достатъчна само военната сили или икономическата мощ. Необходима е легитимност, която да се признава от значителна част от човечеството. Америка обаче не е склонна да жертва собственото си материално благополучие за благото на целия свят. Слабо място на американската хегемония е международният тероризъм, а традиционната стратегия на ядреното сдържане се оказва неефективна, когато противникът е готов дори на самоубийство, само и само да постигне целите си.

Претенциите на САЩ за легитимност бяха ерозирани от военните действия в Евразия. Многомерното пространство на Евразия продължава да е геополитическия Хартленд, т.е. без контрола над него Съединените щати не могат да претендират за ролята на единствена свръхдържава. В резултат от неуспехите на евразийската политика на САЩ бяха отслабените геополитическите позиции на Америка. Въпреки това обаче, американските действия продължават да се ръководят от геополитическата формула "отиваш си за да останеш".

Напоследък се появиха многобройни публикации, изтъкващи доводи за неминуемия крах на американската икономика, включително огромния държавен дълг и разходите за социални нужди. Истината обаче е, че опонентите на Америка често са склонни да представят желаното от тях за действителност. За икономическото развитие е характерна цикличността, но от това не произтича тенденция за устойчив упадък в обществения живот. Голяма е вероятността, че в рамките на американската демокрация и гражданското правово общество, отново ще бъде намерен изход от икономическата криза. Демонстрира го създадената в САЩ и най-добра света система на висшето образование. Докато Вашингтон съумява да поддържа високото качество на живот, включително и чрез високото качество на образованието на американците, Америка не е застрашена от разпадане.

На свой ред Китай представлява класическа държава-цивилизация, чиито политически, социокултурни и конфесионални граници в общо взето съвпадат. Китайската геополитическа формула за "Пътя и Стената" не предполага страната да се ангажира с функциите на световен полицай. Червен Китай не залага на лозунга "Пролетарии от всички страни обединявайте се", очевидно съзнавайки, че призивът "Китайци от целия свят, обединявайте се" може да се окаже далеч по-ефективен в глобалната битка за лидерство, отколкото американския мултикултурализъм. Китай следва своя собствена Голяма цивилизационна геополитика, базираща се философията на Великия китайски ред, съчетаващ избирателното отваряне към външния свят със защитата на китайските традиции и манталитет от външните въздействия. Символи на тази геополитика са Великият път на коприната и Великата китайска стена, като първият изпълнява контактни, а втората - защитни функции не само в географски план, но и като символична преграда срещу прекалените външни заимствания в духовната сфера.

Голямата китайска геополитика на "Пътя и Стената" се оказва изключително актуална в съвременния свят. В условията на глобализацията световните диаспори започват да действат като мощни геополитически играчи на световната сцена. Населяващата всички континенти китайска диаспора (хуацяо) формира глобалната китайска общност на т.нар. Голям Китай, притежаваща мощна пасионарност и носталгия по Голямото отечество. Основната задача, която поставя китайската геополитическа доктрина, е обединяването на държавата-цивилизация в общи граници въз основа на принципа "една страна - две системи". За разлика от САЩ, китайската геополитика залага в Евразия не на етнонационализма и марионетната демокрация, а на един консолидиращ на основата на икономическия растеж модел, предвиждащ съхраняването на полиетническия характер на цивилизационните граници. Китай се оказа единствената държава в света, способна да даде адекватен отговор на информационните технологии на най-новата геополитика, използвани от специалните служби на САЩ срещу Пекин.

Що се отнася до обединена Европа, тя традиционно се асоциира с историческото ядро на западноевропейската цивилизация. Бъдещето на Европа е в двуполюсната конфигурация на континента и цивилизационния диалог между западноевропейската и източноевропейска традиции. В тази смисъл, най-оптимална изглежда такава нова геополитическа архитектура на Европа, която да се базира на двуединството и биполярността на Западна и Източна Европа и да отчита спецификата на западнохристиянската и православната цивилизация. На тази основа следва да се гради фундаментът на общоевропейската сигурност, който не може да бъде изграден на основата на доминираната от САЩ НАТО.

Раздробеното постсъветско пространство изглежда най-незащитено от глобалните предизвикателства и заплахи. Тук минава най-слабият фронт на сблъсък между пазарния и религиозния фундаментализъм. Дори ако сме умерени оптимисти, следва да признаем, че твърде вероятен продължава да изглежда песимистичният сценарий за развитие на събитията. Отказвайки се от дискредитиралата се комунистическа идеология, управляващите в постсъветските държави не можаха да предложат на своите нации нищо по-добро от примитивни политически технологии, имитиращи действителността.

Общността на независимите държави (ОНД) не успя да се превърне в ефективно регионално геополитическо и икономическо образувание. Русия, в качеството и на наследник на рухналия СССР, дълго време не провеждаше достатъчно ясна и категорична външна политика, съобразявайки се прекалено много със Запада, а след това и с Китай. В характерна черта на постсъветското пространство се превърнаха перманентните конфликти между държавите от ОНД и на първо място между "братските" славянски народи - Русия, Беларус и Украйна. Новите независими държави нерядко разглеждат Русия като "по-голям брят", който, подобно на дойна крава, е длъжен да им доставя енергоносители и други ресурси на "привилегировани" цени, и, паралелно с това, провеждат неособено приятелска политика към Москва. Ключова роля в постсъветското пространство играят руско-украинските отношения. Интеграцията с Украйна (в рамките на Митническия съюз например) би укрепила статута на Русия като велика държава и позволява, благодарение на сътрудничеството между Киев и Москва, да бъде съхранен мощния постсъветски военнопромишлен потенциал. Засега обаче, Украйна се ориентира по-скоро към Запада в лицето на ЕС, отколкото към Евразийския съюз, който според руския президент Путин би трябвало да се превърне в един от световните полюси на икономическа мощ.

Заключение

Ренесансът на геополитиката е обусловен от формирането на нова геополитическа архитектура. В глобализиращия се свят нарастват възможностите за "овладяване" територията на противниковите държави. Те се реализират едновременно в многомерното комуникационна пространство (географско, икономическо, социокултурно, конфесионално, псхологическо и т.н.). На границите на Големите геополитически пространства възникват множество "горещи" и "студени" фронтове. Никакви географски прегради - високи планини, морета и океани, не могат да спрят това настъпление. Макар че граничарите, също както и преди хиляда години, продължават да пазят държавните граници, заплахата за националната сигурност на държавата може да възникне от съвършено различна сфера. Това настъпление може да бъде спряно само от бариерите, съществуващи в душата на човека, озарена от разума и искрената вяра. Тоест, геополитическата мощ на държавата се определя на първо място не от материалните ресурси, а от силата на духа.

Геополитическата теория за Големите многомерни пространства съдейства за преодоляването на географския и икономическия детерминизъм на традиционната и новата геополитика с помощта на набор от фундаментални фактори, формиращи граничната енергия на ефективното геопространство. Тя акцентира върху граничните процеси, генериращи разрушителна или съзидателна енергия по границите на рационалното и чувственото възприемане на света. Днес настъпва епохата на Великите открития на граничната комуникативност на многомерното пространство, когато в центъра на вниманието се оказват "граничните" процеси между цивилизациите, между народите, между морето и континента, между световните икономики, между природата и човека, както и между неговия външен и вътрешен свят.

Време е да се замислим за това, каква гиганска умствена енергия и колко сили сме пропилели, вървейки по грешните пътища. "Колелото на историята" не е някаква могъща река, течаща от миналото към светлото бъдеще. И, "докато не успеем да разберем това, което е днес, никога няма да принадлежим на онова, което ще бъде" (14). В този смисъл, и геополитиката на големите многомерни пространство не гарантира автоматично светлото бъдеще. Просто защото, независимо от геополитическите концепции, генералната комуникация на пътя към социалния прогрес преминава не през реалното геополитическо пространство, е през вътрешния свят на човека. Не можем да променим света, ако не променим себе си.

 

Бележки:

1. Ясперс К. Смысл и назначение истории. Пер. снем. – М.: Политиздат, 1991, с. 202.

2. Дергачев В.А. Цивилизационная геополитика (геофилософия). — Киев: ВИРА-Р, 2004.

3. Оснавните постановки са изложени в трудовете на автора «Нажежените граници» (1998), «Геополитика» (2000, 2004) и «Геоикономика» (2002), «Геофилософия» (2004), «Глобалистика» (2005), «Геополитическа енциклопедия» (2010), и «Геополитическата теория на Големите многомерни пространства» (2011.

4 Делез Ж., Гваттари Ф. Что такое философия? (раздел «геофилософия»). Пер. с французского С.Н.Зенкин. — СПб.: Алетея, 1998. Каччари М. Геофилософия Европы/ Пер. С итальянского и пред. С.А. Мальцевой, СПб.: Издательство «Пневма», 2004.

5 Гумилев Л.Н.  Этногенез и биосфера Земли. – М.: Гидрометеоиздат, 1990. Гумилёв Л. Н. Древняя Русь и Великая степь. – М.: Мысль, 1989.

6 Хантингтон С. Столкновение цивилизаций. Пер. с англ. — М.: АСТ, 2003.

7 Дергачев В. Оффшорная геополитика. — Вестник аналитики, 2011, № 4.

8 Дергачев В. Геополитика мировой кибервойны. — Вестник аналитики, 2011, № 1.

9 Dergachev V. The Physical-Economic Contact Zone Between Land and Sea. — Soviet Geography. Vol. XXII, No 8, 1981. (USA, New York).

10 Wallerstein I. The Politics of the World-Economy. — Cambridge, 1984.

11 Мамардашвили М. Как я понимаю философию. – М.: Прогресс, 1992.

12 Дергачев В. Великий час Южных морей. — http://dergachev.ru/Landscapes-of-life/Indo-chinese/02.html.

13 Дергачов В. Геополитическата архитектура на Евразии: от Атлантика до Тихия океан. — Геополитика, бр.2/2011.

14 Хайдеггер М. Время и бытие. Пер. с нем. — Республика, 1993, с. 258.

 

* Институт по проблемите на пазара към Националната академия на науките на Украйна

{backbutton}