В началото на ХХІ век станахме свидетели на рязко нарастване на вниманието към Централна Азия от страна на три велики държави: Китай, като неин най-голям съсед, Русия, като бивша метрополия, и САЩ, като лидер на антитерористичната коалиция, се оказаха пряко въвлечени в случващото се в региона, който сравнително доскоро се смяташе за „забравена периферия”.
Интересите на Китай в Централна Азия
Китайските стратегически интереси в централноазиатския регион се базират на предпоставката, че само такава ситуация, при която Централна Азия действително ще представлява стабилен тил на Китай, биотговаряла в най-голяма степен на стратегическите интереси на Пекин.
Сдържане на сепаратистките сили в «Източен Туркестан»
От 90-те години на миналия век насам, на фона на общия възход на международния тероризъм, се повиши и активността на сепаратистите в т.нар. «Източен Туркестан» (т.е. китайския Синцзян-уйгурски автономен район – б.р.), като там се формира сериозна терористична, сепаратистка и екстремистка групировка (т.нар. Движение «Източен Туркестан»), превърнала се в заплаха за държавното единство на Китай и социалната стабилност в северозападната част на страната. По ред исторически, национални, културни, езикови и религиозни причини движението «Източен Туркестан» поддържа тесни връзки с определени кръгове в централноазиатските държави. От една страна, Централна Азия е сред най-важните чуждестранни «бази», свързащи движението «Източен Туркестан» със силите на международния тероризъм и, по този начин, представлява основното направление за проникването му на територията на Китай. В тази връзка, една от основните цели на китайската външна политика по отношение на Централна Азия е недопускането на територията на региона на действия, застрашаващи териториалната цялот на Китай, както и отказа на всички централноазиатски държави да оказват подкрепа на сепаратистите, като ограничат или забранят активността на движението «Източен Туркестан» и противодействат на проникването на сили на международния тероризъм от тяхна територия в Китай.
Гаранции за сигурността на Централна Азия, осигуряващи стабилен стратегически тил на Китай
Централна Азия е разположена в съседство със Северозападен Китай, като границата между тях е достатъчно дълга. Това е сравнително самостоятелен геополитически регион в непосредственото обкръжение на Китай, който формира основния съставляващ елемент на северозападното стратегическо направление на Китайската народна република. В съответствие със специфичните особеноста на китайските стратегически интереси и геополитическото положение на централноазиатския регион, последният може да се разглежда като стратегически тил на Китай. В този смисъл, само ситуацията, при която Централна Азия действително ще представлява стабилен тил на Китай, би съответствала напълно на стратегическите интереси на Пекин.
Развитие на икономическото сътрудничество с държавите от Централна Азия и превръщането и в ключов източник за внос на енергоносители
Енергетиката е най-важният елемент на икономическото сътрудничество между Китай и страните от Централна Азия. Гарантирането на сигурността на доставките на енергоносители за бързо развиващата се китайска икономика е дългосрочна задача със стратегическо значение. Ако годишният обем на петролния внос от региона достигне 10-20 млн. т, това би било 10% от китайския внос. Гарантирайки си стабилни петролни доставки от Русия и централноазиатските държави, Китай би могъл, до голяма степен, да реши проблема за дългосрочното си обезпечаване с енегоносители, като по този начин значително намали зависимостта си от рисковете, свързани с нестабилната международна ситуация.
Руските интереси в Централна Азия
В основата на руските интереси в региона е стремежът да бъдат запазени специалните отношения между Русия и държавите в него в политическата, икономическата, военната и дори езиковата сфери. Крайната цел на руската политика в региона е икономическата и политическата интеграция, както и гарантирането на сигурността му.
Въпросите на сигурността
Ключово място в текущите интереси на Русия заемат въпросите на сигурността. Те са особено актуални предвид слабостта на сегашната руска държава. Сред основните проблеми е заплахата за Русия от международния тероризъм и религиозния екстремизъм. Втори много важен проблем на сигурността е наркотрафикът от Централна Азия, която граничи с Афганистан (всъщност той е част от региона), който е сред най-големите в света производители на наркотици. Трето ниво на държавните интереси на Русия в Централна Азия, свързани с проблемите на сигурността, е регионалната стабилност. Накрая, в руската сфера за сигурност влиза и запазването на Централна Азия като собствен «заден двор», което означава недопускане регионът да попадне под контрола на друга велика държава, както и появата на геополитическа стратегическа заплаха за интересите на Москва.
Икономическите интереси
Руските икономически интереси в Централна Азия имат съвсем практически характер. Основният е обемите на стокооборота с държавите от региона не просто да нараства, но и техните икономики да останат в руслото на руската икономическа система, т.е. постигането на интеграцията им с Русия. Друга сфера на икономическите интереси на Русия в Централна Азия е свързана с енергетиката. Регионът е много богат на петрол и природен газ, като сравнително доскоро машрутите за техния транзит напълно се контролираха от руснаците. Централна Азия е заинтересована от диверсификацията на транзита на своите енергоносители. С появата на алтернативна мрежа от транзитни тръбопроводи Русия, от една страна, ще понесе определен икономически ущърб заради намаляване обемите на транспортираните от Каспийския регион природен газ и петрол, а от друга – ще загуби част от влиянието си в региона.
Освен това, в Централна Азия живеят голям брой руснаци, което също предопределя специалните интереси на Русия. След разпадането на Съветския съюз в бившите съветски републики останаха около 20 млн. руснаци, половината от които живееха на територията на Централна Азия. Гарантирането на правата и равнопоставеността на руснаците в тези държави се превръща във все по-важен елемент на руската държавна политика, формирайки отделно направление в реализацията на нейните интереси.
Интересите на САЩ в Централна Азия
През първите години след колапса на Съветския съюз интересите на САЩ в Централна Азия не бяха достатъчно ясно формулирани. Събитията от 11 септември 2001 обаче съдействаха за това значението на Централна Азия за американската външна политика силно да нарасне.
Борбата с тероризма
Това е един от основните приоритети на САЩ. Събитията от 11 септември радикално промениха американската концепция и стратегия за сигурност. Международният тероризъм се превърна в основна заплаха за националната сигурност на САЩ, а борбата с него беше включена в списъка със стратегическите задачи пред страната. Централна Азия придоби голямо значение за САЩ именно в контекста на глобалната битка с тероризма.Регионът е заобиколен от територии, където активно действат международни терористични организации, а и самият той е сред районите на тяхната активност.
Контролът над енергийните ресурси на Каспийския басейн
Важна част от стратегическата идеология на САЩ е контролът над световните енергийни ресурси, включително над находищата в басейна на Каспийско море. Централна Азия и Каспийският басейн разполагат с вторите по обем в света петролни запаси, след тези в Близкия Изток. Установяването на контрол над запасите на централноазиатските и каспийските находища е част от по-общата американска стратегия. Стремежът на САЩ към контрол над енергоносителите се обяснява не само с желанието им напълно да гарантират вътрешните си потребности, а и с това, че енергоносителите могат да се използват като мощно средство за натиск в международната политика.
Стратегическите геополитически намерения
След 11 септември Америка неочаквано въведе (под флага на борбата с тероризма) свои военни части в Централна Азия, нахлувайки по този начив в традиционната сфера на влияние на Русия. Що се отнася до Китай, САЩ внезапно се оказаха в тила му, максимално доближавайки се до неговите граници. Военните бази дават възможност на американците да осъществяват мониторинг, да ограничат ръста на влиянието на Китай и Русия, да стимулират провеждането на независим от Русия политически курс на централноазиатските държави и да не допускат създаването на съюзи с антиамериканска насоченост от Русия и Китай.
И така, за Китай Централна Азия е свързана най-вече с борбата срещу ислямския ектремизъм, носещ заплахата от ислямизация и застрашаващ териториалната цялост на Северозападен Китай.
Основното за Русия пък е прекъсване маршрутите на наркотрафика и каналите за връзка между терористите в централноазиатския регион и тези в Кавказ.
За САЩ най-важното е подкрепата за военната кампания в Афганистан, докато борбата с екстремизма и наркотрофика остават на заден план.
Сътрудничеството между Китай, Русия и САЩ в Централна Азия
От декември 1991 насам, когато съветските републики от Централна Азия получиха независимост в резултат от разпадането на СССР, Китай, Русия и САЩ започнаха да разширяват проникването си в региона, използвайки за това различни пътища, форми и средства. И трите държави имат сериозни интереси в него. Всяка от тях формира собствена платформа и си извоюва определени позиции в Централна Азия. Събитията от 11 септември промениха геополитическата ситуация в региона в полза на САЩ, но никой от другите играчи не напусна сцената, което означава, че присъствието на всяка от трите страни в региона ще има дългосрочен и стратегически характер.
Китай, който в перспектива се очертава като най-големия потребител на енергоносителите на региона, се сдоби, в лицето на САЩ, с потенциален конкурент, заинтересован от насочването на транзита на енергоносители на Запад, а не на Изток. Стратегиите на Китай, Русия и САЩ се сблъскват в Централна Азия, като и трите държави ще останат в региона задълго.
В същото време, в Централна Азия е налице достатъчно широка сфера на общи интереси и взаимна изгода на Китай, Русия и САЩ. В нея влизат борбата с тероризма, наркотрафика, гарантирането на регионалната сигурност, недопускане разпространението на религиозния екстремизъм и т.н. Всичко това създава обективни предпоставки за стратегически диалог, а вероятно и за сътрудничество между трите държави.
Като най-сериозен общ за тях интерес в региона можем да приемем борбата с тероризма, която едновременно е и най-приемливата сфера за формиране на отношения на сътрудничество между тях. Борбата с тероризма в Централна Азия съвпада с целите на антитерористичната активност на САЩ в глобален мащаб. Тя отговаря и на интересите на Русия, премахвайки източника на терористична заплаха по южното направление и съдейства за поставянето на силите на сепаратистите от т.нар. «Източен Туркестан» под контрола на китайските власти.
Друга обща цел на трите велики държави в Централна Азия е гарантирането на сигурността, стабилността и развитието на региона. Централноазиатските държави все още са слаби и се сблъскват с множество политически, икономически, религиозни, национални и социални проблеми. Трудно им е самостоятелно да препятстват проникването на тероризма и ектремизма отвън, а и самите те често създават благоприятна почва за разпространението на тези негативни явления.
Освен това трите велики държави следва заедно да се противопоставят на нетрадиционните заплахи и да решават глобалните проблеми, сред които е борбата с производството и контрабандата на наркотици, както и защитата на околната среда и т.н.
Наличието на общи интереси в Централна Азия не означава, че Китай, Русия и САЩ непрекъснато ще задълбочават сътрудничеството си. На първо място, ако това тристранно сътрудничество действително се установи, то ще има пасивен или принудителен характер. На второ място, в региона са налице структурни противоречия между Китай, Русия и САЩ. Съществуват две противоположни сфери: в едната от тях интересите им съвпадат, а в другата се разминават. Тъкмо това обуславя сложния характер на отношенията между трите държави. Реалната същност на руско-американските отношения в Централна Азия не предразполага към сериозно партньорство. Защото истината е, че САЩ изтласкаха Русия от доминиращите позиции в зоната на нейните традиционни, естествени интереси, имащи стратегическо значение за нея, и се настаниха в региона сериозно и задълго.
Появата на САЩ в тила на Китай закономерно се възприема в Пекин като заплаха. В резултат от нея стават по-уязвими стратегически важни обекти в Северозапеден Китай, свързани с производството и изпитанията на ракетно-ядрено оръжие. Възникват нови възможности за външна намеса в междуетническите отношения в северозападния регион. В качеството си на най-големия (в перспектива) потребител на енергоносителите на Централна Азия, Китай вижда в лицето на САЩ потенциален конкурент, заинтересован от ориентацията на транзитните енергийни маршрути на Запад, вместо на Изток.
Държавите от Централна Азия приветстват появата на Китай в региона, тъй като виждат в негово лице богат нов партньор и потенциален инвеститор в развитието им. Появата на подобен партньор, освен всичко друго, укрепва и позициите им в диалога с Русия. Впрочем, те се отнасят по същия начин и към присъствието на САЩ. За Русия обаче, китайското проникване в зоната на нейните традиционни интереси означава ерозия на монополното и положение и отслабване на нейния политически и икономически статус. Въпреки това е очевидно, че противоречията между Русия и Китай нямат остър характер.
От всичко това следва, че сътрудничеството между Китай, Русия и САЩ има определени ограничения както по отношение широчината, така и на дълбочината на своя обхват. В този смисъл, формирането на реални отношения на всестранно сътрудничество между тях изглежда твърде проблематично.
* Авторът е известен китайски геополитически анализатор
{backbutton}
