Мнозина експерти твърдят, че САЩ действително са склонни да ограничат системата си за противоракетна отбрана в Централна Европа. Както е известно, на 15 март 2013, държавният секретар по отбраната Чък Хейгъл обяви, че Вашингтон възнамерява да отмени реализацията на четвъртия етап от адаптивното разполагане на силите на ПРО в Европа и започва „преструктуриране” на системата Standart Missile-3 Block II B, т.е. програмата за свръхточни прехващачи на междуконтинентални балистични ракети. На практика, Хейгъл заяви, че разполагането на нови прехващачи, които са основния елемент на системата за ПРО, ще бъде отменено.
Според авторитетната американска агенция Стратфор, има няколко възможни причини за това решение. На първо място, предприемайки този ход, САЩ разчитат да подобрят отношенията си с Русия, която твърдо се обявява против разполагането на системата за ПРО, по принцип. Вашингтон се нуждае от сътрудничество с Москва по цял ред въпроси, но през последните месеци преговорите между двете държави се оказаха в задънена улица. В същото време, макар че решението на САЩ да се откажат от четвъртия етап в разгръщането на ПРО може да доведе до прогрес в преговорите, то не променя загрижеността на руснаците във връзка с присъствието на американската система за ПРО в Европа. Множеството нерешени спорове между Москва и Вашингтон пречат за дългосрочното и мащабно „презареждане” в двустранните отношения.
Ситуацията с европейската система за ПРО
Разполагането на американската система за ПРО в Европа предполага укрепването на допълнителните системи за противоракетна отбрана на континента. Както е известно, първоначалният план предвиждаше разполагане на прехващачи с малък и среден обхват, през първите три етапа, и на прехващачи с голям обхват, на четвъртия етап. Първият етап, включващ радиолокационните станции в Турция и корабните системи за ПРО в Средиземно море, вече е реализиран. В рамките на втория и третия етапи, балистични ракети-прехващачи със малък и среден обхват, ще бъдат разположени в Румъния (до 2015) и Полша (да 2018). Четвъртият етап пък предвиждаше разполагането на ракети с голям обхват SM-3 Block IIB в Румъния и Полша, до 2022.
В сравнение с предшествениците си Standard Missile-3 (SM-3), ракетите SM-3 Block IIB притежават подобрени характеристики по отношение откриването на мишените и по-мощни усилватели, позволяващи им да развиват скорост 5,5 м/сек. В комбинация с подобрената космическа орбитална апаратура, тези прехващачи осигуряват безпрецедентно висока степен на защита от междуконтинентални балистични ракети. Тъкмо поради това, плановете за разполагането им породиха толкова твърд отпор от страна на Русия, която вижда именно в тези прехващачи възможна заплаха за собствения си стратегически ракетно-ядрен потенциал.
Причините за отказа от четвъртия етап на ПРО
Според официални представители на Департамента по отбраната на САЩ, отмяната на заключителния четвърти етап от планираното разгръщане на европейската система за ПРО няма нищо общо с американско-руските отношения, а е мотивирана по-скоро от технически и финансови причини. Действително, системата за ПРО отдавна се смята от мнозина от прекалено грандомански и скъп проект. Така, през 2011, Научният съвет на Департамента по отбраната обяви, че разполагането на ракети SM-3 Block IIB ще изисква „титанични усилия и е реално непостижимо, дори според най-оптимистичните прогнози за разгръщането им, без оглед на точността и свръхмодерните ракетни технологии”. В период на съкращаване на военния бюджет, финансирането на толкова мащабни и рисковани програми става все по-трудно. Независимо от твърденията на Вашингтон относно причините за промените обаче, те очевидно бяха свързани и с нарастващата загриженост на Кремъл от по-нататъшното разгръщане на американската система за ПРО в Европа.
Белият дом би искал да продължи съкращаването на ядрените арсенали в Русия и САЩ отвъд рамките на Договора СТАРТ-3 (Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, подписан през април 2010 от президентите Обама и Медведев), който ясно определя количеството на системите за доставка и стратегическите ядрени бойни глави, с които може да разполага всяка от двете страни. За да го постигне, Вашингтон се нуждае от подкрепата на Русия, за да преодолее противопоставянето на „ястребите” от Конгреса срещу договора. Освен това, САЩ биха искали да си сътрудничат с Русия по редица други въпроси, включително иранската ядрена програма и сирийския конфликт. Накрая, американците трябва да гарантират нормалното функциониране на т.нар. Северна разпределителна мрежа – основният логистичен маршрут към и от Афганистан, който ще бъде от решаващо значение при изтеглянето оттам на американските части през следващите две години.
Спорните проблеми
Макар че ограничаванетона ПРО създаде условия за подобряване на американско-руските отношения, те си остават твърде крехки и нестабилни. Първата реакция на руснаците на решението на САЩ беше повече от сдържана. Така, зам. външният министър Сергей Рябков коментира, че американското решение не представлява никаква отстъпка и Русия продължава да е против присъствието на ПРО в Европа, под каквато и да било форма.
Нещо повече, САЩ могат да решат да съсредоточат усилията си върху укрепването на другата междуконтинентална балистична система за ПРО, която ще продължи да поражда възражения от руска страна. Както е известно, пак през март 2013 секретарят по отбраната Хейгъл обяви плановете за разполагане на 14 допълнителни прехващачи с наземно базиране във Форт Грили, Аляска. На теория, тези ракети могат да защитят САЩ от нападение с междуконтинентални балистични ракети, макар че развитието на програмата и разполагането на прехващачите бяха помрачени от многобройните провали по време на полевите тестове. Освен това, отказът от реализацията на четвъртия етап, включващ разполагането на ракети SM-3 Block IIB в Европа може да бъде „компенсирано” с допълнителното разполагането на аналогични системи за ПРО по източното крайбрежие на САЩ.
Междувременно, Вашингтон вече е принуден да успокоява европейските си съюзници от НАТО, разтревожени от ограничаването на американското присъствие в региона. В тази връзка Хейгел посочи, че ангажиментите на САЩ за защитата на Европа остават непроменени, а други висши американски служители не пропуснаха да напомнят, че първите три етапа от Европейския поетапен адаптивен подход остават непроменени и са в състояние да защитят всички държави-членки на НАТО, поне до 2018. В случая е важно, че първите три етапа, включват удължаване на американското военно присъствие в Полша и Румъния, като по този начин премахват основните заплахи за сигурността на държавите от Централна и Източна Европа, чиито правителства са обезпокоени от евентуалното сближаване между Вашингтон и Москва. Военното присъствие на САЩ в Полша и Румъния ще си остане основната пречка пред затоплянето на американско-руските отношения. През последните години тези отношения се характеризираха с нарастващо напрежение заради принципните сблъсъци по редица въпроси, като гражданската война в Сирия, търговските ограничения и едностранно налаганите санкции, да не говорим да ПРО. Показателно е, че никакви сериозни споразумения по тези и други въпроси не бяха постигнати нито на срещата между тогавашния американски държавен секретар Хилари Клинтън и руския външен министър Сергей Лавров през декември 2012, нито след срещата на Лавров с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, през февруари 2013. И макар че промените в плана за разгръщане на американската система за ПРО в Европа са ключов въпрос за Русия, те не решават всичките и проблеми, особено онези, които са свързани с технологичните промени в американската противоракетна отбрана или продължаващото присъствие на военни части на САЩ в близост до руските граници.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
