Разединена България в обединена Европа: демографският колапс и социалната деградация на нацията

Въпреки неблагоприятните процеси на национален, стопански и социален упадък в периода на преход към либерално общество, чиито край все още не се очертава, България все пак успя да постигне изключително важен напредък в социално-политическото си положение, присъединявайки се към Европейския съюз. Този външнополитически успех се дължи преди всичко на усилията на големите държави от ЕС, които насочват разширението според своите (както и общите) геостратегически, външно- и вътрешнополитически и икономически интереси, но той оказа решително влияние върху мястото и развитието в съвременния свят на "олекващите" българска държава и нация. Засега тяхното стабилизиране е осигурено и, ако общността на обединените европейски държави удържи своята цялост, устойчивост и динамичност, перспективите пред България изглеждат, в общи линии, задоволителни.

Принос за приобщаването на България към общността на европейските народи несъмнено привнесе преустановяването и осъждането на асимилационните практики, успокояването на междуетническите отношения в страната през 90-те години, формирането на нормативната база на недискриминация и обществен климат на толерантност. Грешките при насочването на социалната и демографската политика през последните 70 години обаче, продължават да създават условия за конфронтиране и разделение между различните етнически и конфесионални общности, които постоянно генерират огнища на етническо напрежение и конфликти. При така формиралата се разстановка на етническите общности в страната и тяхното икономическо и социално състояние, може да се прогнозира, че етническото противопоставяне ще се задълбочава на културна и икономическа основа, подривайки старанията за притъпяване остротата на дисхармонията в обтегнатите междуетнически отношения по места, особено в зоните около гетоизираните малцинствени квартали. Тези противоречия и спорадични сблъсъци биха могли да се използват от външни сили, т.е. да бъдат системно и регулярно организирани и провокирани, което още повече ще повиши деструктивния им потенциал.

Възможно е именно опасенията от вътрешните и външни реакции по отношение на дебалансиращата се етнодемографска структура на българското население да са породили възобновяването на статистическите машинации, целящи да се прикрие действителното съотношение между основната народност (българите) и двете многочислени етнически групи – турци и роми, както и между религиозните общности на християните и мюсюлманите. Приложената през 2011 методика за провеждането на поредното преброяване на населението предполага произведената несъотносимост (меко казано) на резултатите от него в областта на етническото, религиозното и езиковото самоопределяне[1]. По същество, преброянането в този сегмент (етническо самоопределяне, религиозна принадлежност и езикова идентичност) е провалено поради предоставената възможност въобще да не се отговори на тези въпроси (особено при попълване на преброителната карта през интернет), вместо да са използва графата “не се самоопределя”. Това отклоняване от традицията, прикриващо в неприемливо висока степен действителната картина на етническия „микс” в България и неговата динамика, вероятно е възприето за да се подпомогне еманципирането на страната в Европейския съюз и да се отклони, или поне намали, външният натиск по отношение на междуетническите отношения у нас. Твърде безуспешно, доколкото преброяването се приема като дезориентирано и дезориентиращо както от местни, така и от външни експерти.

 

Таблица 1 Население по етническа група и вероизповедание според преброяванията от 1946, 1992, 2001 и 2011[2]

Година Население	1946	1992	2001	2011
Общо	7 029 349	8 487 317	7 928 901	7 364 570
% към 1946	100	120.7	128	104.8
% към 2011	95.4	115.2	107.7	100
Етническа група
Българи	5 903 580*	7 271 185	6 655 210	5 664 624
% към 1946	100	123.2	112.7	96
% към 2011	104.2	128.4	117.5	100
Турци	675 500	800 052	746 664	588 318
% към 1946	100	118.4	110.5	87.1
% към 2011	114.8	136	126.9	100
Роми	170 011	313 396	370 908	325 343
% към 1946	100	184.3	218.2	191.4
% към 2011	52.3	96.3	1.14	100
Други	280 258*	94 203	69 204	49 304
% към 1946	100	33.6	24.7	17.6
% към 2011	568.4	191.1	140.4	100
Не се самоопределят	-	8481	62 108	53 391
% към 2011	-	15.9	116.3	100
Непоказали	-	-	-	683 590
Религия
Източноправославни	5 967 992	7 274 592	6 552 751	4 374 135
% към 1946	100	121.9	109.8	73.3
% към 2011	136.4	166.3	149.8	100
Мюсюлмани	938 418	1 110 295	966 978	577 139
% към 1946	100	118.3	103	61.5
% към 2011	162.6	192.4	167.5	100
Католици	-***	53 074	43 811	48 945
% към 2011	-	108.4	89.5	100
Протестанти	-***	21 878	42 308	64 476
% към 2011	-	33.9	65.6	100
Юдеи	43 335	2580	653	706
% към 1946	100	6	1.5	1.6
% към 2011	6138.1	365.4	92.5	100
Армено-грегориани	19 604**	9672	6500	1715
% към 1946	100	49.3	33.2	8.7
% към 2011	1143.1	564	379	100
Друго	-	6745	7784	9023
% към 2011	-	74.8	86.3	100
Нямат вероизповедание***	-	-	-	272 264
Не се самоопределят	-	8481	308 116	409 898
% към 2011	-	2.1	75.2	100
Непоказали	-	-	-	1 606 269
*За 1946 в изданието на НСИ от 2011 помаците (129 387 души) са дадени към българите, но македонците (169 544 души) са включени в графа “други”, което изкривява картината и показва българите като по-малочислени, докато всъщност тогава те са около 6070 хиляди. **В изданието на НСИ от 2011 погрешно са посочени 79 604 армено-грегориани. ***При преброяването от 1946 са отчитани католиците, протестантите и свободомислещите (атеистите), но в изданието на НСИ от 2011 това не е отразено.

 

Реализацията на демографската стратегия

Възходът на световната икономика и изобилието на свободен инвестиционен капитал през новото хилядолетие насочи към България значителен обем външни предприемачески инициативи, включително „домашен” капитал (предимно криминално натрупан), изнесен в предходното десетилетие извън страната. Стопанската активност бързо се покачва, като особено голямо разширяване и нарастване се наблюдава в сферите на услугите (най-вече туризма) и строителството. Брутният вътрешен продукт и бюджетните приходи рязко се повишават[3] и това позволява да се заделят средства за подобряване на социалната политика.

Недостигът на средства за поддържане на пронаталистичната ориентация на семейната политика през последните години на ХХ век би трябвало да насочи държавната администрация към преформулиране на целите на насърчителните мерки в подкрепа на раждаемостта и към тяхното преформатиране. За съжаление, пасивността или неориентираността в това отношение води до свиване на обхвата на обществената подкрепа и подкана към семействата от средната и високата класа, макар че именно при тях е най-ограничена раждаемостта, независимо от по-благоприятните възможности за развитието на децата. Наместо да се работи с този фертилен контингент, под чужда диктовка се разширява поощряващата раждаемостта помощ към бедстващите семейства от "нисшите" обществени прослойки. Това може би допринася за намаляване на бедността и социалния дискомфорт (макар да е спорно, дали в дългосрочен план финансовите помощи спомагат за измъкване от хватката на мизерията), но съществено деформира смисъла и назначението на насъчителните наталистични мероприятия, които трябва да допринесат за поддържане на уравновесено, жизнеспособно и динамично общество.

Със стартирането на изпълнението на демографската стратегия в условията на нарасналия финансов потенциал за провеждане на крупни интервенции в сферата на социалната политика, което даде възможност, при управлението на правителството на Сергей Станишев, да се разгърне широка програма от инициативи в подкрепа на майчинството, семейството и децата[4], държавната администрация и законодателите залитнаха в противоположната посока. Много от предложените и въведени мерки осигуряват значителни помощи и обезщетения за раждане и отглеждане на малки деца на родителите с по-висок осигурителен доход, докато за семействата с ниско ниво на осигурителна обезпеченост ситуацията не се променя забележимо.

На два пъти се увеличава срокът на изплащаните обезщетения за бременност и отглеждане на новородените деца от 135 дни на 315, от началото на 2007, и на 410 дни през 2009, което в крайна сметка позволява майките да получават 90% от заплатата си до навършване на едногодишна възраст от детето. Продължителността на този тип осигурително обезщетение е сред най-големите в световната практика и гарантира непосредственото отглеждане на новороденото от майка му (в случай, че е осигурена), без да се налага да се отклонява от майчинските си задължения, за да си подсигури  препитание. Колебанието обаче е, доколко то реално би насърчило раждаемостта и дали през този период от 410 дни майката не се дисквалифицира. Схемата с изплащане за повече от една година на цялото трудово възнаграждение от държавата изглежда пресилена. Дискусията продължава.

Същевременнно, размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст нараства от 130 лв. през 2005, до 160 - през 2006, 180 - през 2007 и през 2008 достига 220 лв. При такава постановка на обезщетенията, от значителното завишение на срока за отглеждане на дете до едногодишна възраст се възползват само майките с по-високи доходи и съответните им осигуровки, доколкото другите и без това ще получават 220 лв. Според Татяна Кметова, изпълнителен директор на Центъра за изследвания и политики за жените, по това време две трети от работещите жени получават минимална или близка до нея заплата[5], като при младите жени този дял вероятно е по-голям. Разбира се, много от работещите жени след като установят, че са бременни, се опитват да завишат осигурителния си доход, за да получат по-високо обезщетение през полагаемите им се 410 дни. Не при всички обаче това се получава, тъй като много от тях действително са заети на нископлатени работни места.

Увеличението на срока на обезщетението за отглеждане на новородено дете води до значително нарастване на разходите на Националния осигурителен институт по обслужването на това перо. Така например, през февруари 2010 разходите нарастват с 28%, спрямо февруари 2009, като възлизат на близо 70 млн. лв за 295 983 обезщетения.[6] Според управителя на НОИ, това до голяма степен (повишената раждаемост през 2009, в сравнение с предходната, се отразява отчасти върху раздуването на плащанията през 2010) се дължи на завишаването на осигуровките на бременните жени. За да се противопостави на такива спекулации (които бяха предвидими) администрацията увеличи на два пъти обхвата на осигурителните вноски за общо заболяване и майчинство от 6 на 12 и впоследствие на 18 календарни месеца (предвиждаше се да нарасне дори на 24 месеца), преди настъпването на неработоспособността поради бременност. По такъв начин част от младите майки (доколкото много от тях са безработни или с непостоянен трудов стаж) нямат възможност да се възползват от социалното осигуряване за бременност и раждане.

Невъзможността да натрупат необходимия твърде значителен трудов стаж за да получават здоволяващо ги обезщетение за бременност и раждане в размер на 90% от заплатата им, мотивира жените да отлагат раждането на деца, което допринася за намаляване на раждаемостта през последните години като засилва т. нар. темпо-ефект на все по-късно раждане на първо, пък и на следващите деца. Възприемана като мярка, подкрепяща раждаемостта, всъщност тази промяна в осигурителния статут на родилките се оказва възпиращ фактор за раждаемостта. От нея се възползват предимно по-добре заплатените майки и техните новородени деца. Прокарана от експертни и политически кръгове с десни разбирания, тази мярка дава възможност на жените, които са отлагали раждането за да не загубят високите си заплати, да реализират сдобиването с дете при значително по-добри условия за себе си. Но демографският ефект от новия режим на продължително (410 дни) предоставяне на обезщетения твърде бързо се изчерпва. Паралелно се изчерпват и средствата за подкрепа на майчинството и въпреки че майките настояват непрестанно да се актуализират помощите за отглеждане на деца до 2-годишна възраст, размерът на тези плащания е замразен, което предизвиква негативни реакции и протести.

До голяма степен в полза предимно на родителите с по-високи доходи са и други  социални придобивки като възможността майката да се завърне на работа след навършване на половингодишна възраст на детето при което й се изплаща ½ от обезщетението, или 15-дневният отпуск на бащата след раждането на детето и възможността след шестия месец от раждането той да се заеме с отглеждането му. Програмата “В подкрепа на майчинството”, чрез която се осигуряват бавачки за малките деца на работещите майки, на практика, също облагодетелства тази група родители[7]. Проблемът в тези случаи е, допустимо ли е с преки помощи да се насърчава раждаемостта сред тесните имотни слоеве, при несигурна и ограничена ефективност? Разбира се, споменатите мерки имат многоспектърно въздействие, което допринася за подобряването на социалната обстановка и за грижите към майките и децата, но чрез тях се изпразват фондовете за насърчаване на раждаемостта и те не сработват ефективно за възпиране на демографския регрес. Курсът на новата политика по демографския въпрос води в обратната на желаната насока. Ако самият замисъл не е друг, разбира се.

Намерението на експертите от държавната администрация да се разработят политики за възпиране “застаряването” на първите раждания при жените, особено при тези от тях, които получават високо образование, води до въвеждането на специфично ориентирани към студентите помощи и облекчения за майките и за техните семейства. В Закона за семейни помощи за деца майките (осиновителките) студентки получават право на еднократна помощ за дете до навършване на едногодишна възраст. Освен че стойността на тази помощ се получава накуп в началото на осигурителното събитие, тя може да се различава по размера си от общата помощ за отглеждане на дете до едногодишна възраст от неосигурена майка. За 2013 помощта за майки студентки е 2880 лв. (240 лв на месец), докато общата помощ остава 100 лв.

Други възможности за облекчаване на млади родители след раждане на дете са предоставени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, влязъл в сила от началото на 2010. Предвиденият в закона гратисен период от една година преди започване на плащанията по заема след завършване на образованието може да се удължи до две години в случай, че междувременно студентката излезе в майчинство. При раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в семейството на завършилия студент, получил студентски кредит, държавата изплаща остатъка от кредита, ако раждането (осиновяването) се е случило в срок до пет години след изтичане на гратисния период. Последната разпоредба е насочена към налагане на двудетния модел, но инструментариумът в тази насока (виж по-долу) все още е беден, а въздействието му е незадоволително. Голямото притеснение при нормативното уреждане на студенските кредити е, как при ниските нива на заплащане в България голяма част от студентите (извън сферата на програмирането където възнагражденията са съпоставими със средните нива на доходи в ЕС) ще успеят да покрият плащанията след изтичането на гратисния период и, дали задълженията им няма да ги принудят да емигрират, за да си осигурят достатъчно високи доходи, за да посрещнат разходите по заема. Много от българите попадат в безизходна ситуация при опитите си да се образоват и развиват в професионално отношение у нас.

В подкрепа на широките обществени нагласи, че семейството с две деца е най-приемливия вариант на модерно семейно възпроизводство, се възприема диференцирането на еднократните помощи за раждане на дете, като за второ по ред дете се предоставят 600 лв., при 250 за първо и 200 лв. за трето и всяко следващо дете. Специализираните помощи за раждането и отглеждането на близнаци също трябва да се включат в обхвата на усилията за подпомагане при раждането на второ дете в семейството, чрез които се намаляват тежестите и рисковете за семейството при многодетно раждане.

Областта, в която през последните десетилетия е постигнат безспорен успех в реализирането на “допълнителна” раждаемост, е приложението на метода “ин витро оплождане”. Той подпомогна хиляди семейни двойки със стерилен проблем да получат шанс да имат деца. При много от тях процедурата е с благоприятен изход като често се раждат близнаци и успехът се дублира. Държавното финансиране и създаването на предпоставки (данъчни облекчения) за насочване на дарителски средства към асистираната репродукция са верния път за осъществяване на модерно преодоляване на стерилитета, но е необходимо всячески да се увеличава капацитетът за провеждането на лечението и да се осигури достъп до този ефективен метод против безплодието за всички български граждани. Въпреки това, процедурата по подбор на партньорските двойки, които ще бъдат подложени на лечението, остава мудна, а ограничението до три опита на двойка, за които разходите се поемат от фонда, лишава част от тях от допълнителен шанс. Изходът от стеснената употреба на лечението е в разширяването на държавната подкрепа и регулация за снижаване на стойността на тази социалнозначима дейност.

Новата жилищна криза, прераснала в социално-икономическа трагедия

След 1990 индустриалното строителство на жилища от държавните предприятия е преустановено и изграждането на жилищния фонд преминава в ръцете на частни предприемачи. Повечето от новоизградените жилищни сгради имат подобрени характеристики за обитаване, но и цената на обектите в тях нараства. Същевременно е прекратено предоставянето на нисколихвени ипотечни кредити от държавните кредитни институти и финансирането на покупка на жилищен имот се затруднява. Съсредоточаването на бизнес активността у нас в най-големите градове води до миграционна вълна към тях и недостигът, съответно търсенето, на жилища отново нараства[8]. Надига се поредната жилищна криза, при която изграденият жилищен фонд в по-малките селища се използва непълноценно (част от него остава неизползвана или е заета непостоянно) поради високата смъртност, външната миграция, както и вътрешната трайна, сезонна или седмична трудова миграция. Недостигът на жилищна площ за младите семейства в големите градове води до налагане на еднодетния модел и до отлагане раждането на първо или следващо по ред дете. Много от тези отложени раждания не се реализират никога.

Съживяването на жилищния пазар след възстановяването на българската икономика и напредването на процеса по приемане на България в Европейския съюз бързо довеждат до взрив в цените на пазара на имоти. Постепенно се провокира обществена истерия относно перспективите на растежа на цените и възможността в бъдеще да се закупи модерно жилище. Напрежението и безпокойството се поддържат от банките, предоставящи ипотечни кредити, строителните предприемачи и брокерите на имоти, които все по-безразсъдно спекулират с намерение да извлекат висока печалба. Над България надвисва първата същинска вътрешна криза, причинена от спекулативно свръхпроизводство - в случая от несъразмерно на реалната платежоспособност и търсене нарастване на жилищното, търговско и административно сградостроителство. Междувременно, през 2007 в САЩ започва ипотечна криза, която на следващата година прераства в световна финансова (впоследствие и общоикономическа) криза, довела глобалната финансова система до ръба на катастрофата.

За да подкрепи новобрачните семейства, правителството на Тройната коалиция бе заложило в програмата си облекчаване на лихвените плащания по ипотечните кредити на младите семейства с деца. Приемането на подобен норматив обаче само би увеличило натиска върху жилищния пазар и би довело до още по-необмислени решения за покупка на имот. Предвидимостта на последвалите затруднения по изплащането на множеството ипотечни и потребителски заеми би следвало да предизвика разширяване на възможностите за облекчаване на младите семейства при изплащане на задълженията, направени при устройването им като новобрачни и при нарастване на семейството с раждането на децата им, като това би разпределило интереса към заеми с облекчение, но такава ангажираност от страна на държавата липсваше[9]. Забавянето на изготвянето на закон за облекчаване изплащането на ипотечни кредити от млади семейства предотврати допълнителното раздуване на балона на цените на имотния пазар. В крайна сметка, това облекчение бе включено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица като касае лихвените плащания върху до 100 000 лв от ипотечен кредит, които се приспадат от данъчната основа на единия от съпрузите за доходите му от 2010 нататък. Младите семейства получиха частично подпомагане по изплащането на задълженията им след т. нар. кредитна експанзия на банките, която подведе много потребители да изтеглят достъпни кредити, лихвените плащания по които впоследствие нараснаха внезапно.

При управлението на Тройната калиция беше въведена единна данъчна ставка от 10% върху доходите на физическите лица (корпоративният данък също бе намален до това ниво), станала известна като “плосък данък”. При прилагането на новия данъчен режим бяха отменени облекченията за семейства с деца, въведени пет години по-рано. Макар да бяха минимални и неособено популярни, доколкото задължаваха ползващите ги да подават годишна данъчна декларация, те все пак даваха известен финансов принос за издръжката на семействата с деца.

Със същите промени беше премахнат необлагаемият минимум, което рязко увеличи броя на данъчно задължените лица. Дори едно лице да има само 20 (двайсет) лева годишен доход, то бива задължено да внесе 1-2 лева данък и с останалите да преживява.[10] С новия данъчен закон приходите от облагането на доходите на физическите лица нараснаха от 1325 млн. лв., за 2006, до 1809 млн. лв. за 2007, като голям дял от това увеличаване на данъчните приходи се дължи именно на премахването на необлагаемия минимум. За да се компенсират работещите с ниски заплати, тяхното възнаграждение бе увеличено с размера на облекченията от отпадналите необлагаеми приходи. Впоследствие, това увеличение се връща в хазната. Останалите граждани не получават никаква компенсация. Данъчното бреме се прехвърля в значителна степен от богатите към по-бедните слоеве на населението. Данъчните промени натоварват обществото, а очакванията, че чрез тях ще се привлекат множество чужди инвеститори не се сбъдват. Нещо повече, пред инвеститорите България се представя като отчаяна държава, която се нуждае от външни финансови инжекции, тъй като не е в състояние сама да устрои и подреди собствената си икономическа и социална мрежа.

През 2008, с разрастване на световната финансова криза, станахме свидетели не рекорден срив на индекса на българската фондова борса SOFIX[11]. Стойността на емитираните предприятия, до голяма степен, беше раздута от пенсионните дружества, добили правото да увеличат дела на вложените средства в акции. Отрицателната им доходност през следващите години е само един от елементите на задълбочаващата се пенсионна криза, която не след дълго ще доведе до ново увеличение на възрастта за пенсиониране. Демографската криза предизвиква изостряне на социалните противоречия и неблагополучия, предвещавайки неминуема социална деградация с невиждани в модерните времена измерения.

 

---

Бележки:

[1] Освен идентификацията на лицето има множество други характеристики (маркери), определящи етническата принадлежност, които не могат да бъдат игнорирани. Такива са майчиният език (езика овладян в ранното детство, чрез който индивидът се е осъзнал и обичайно мисли посредством него през целия си живот), говоримият език в неформална среда, особено в семейството, битови традиции, празничната и обрядна система, към които се придържа, родова и други форми на колективна памет и пр.

[2] Преброянане на населението и жилищния фонд през 2011. Том  1. Население. Книга 2. Демографски и социални характеристики. София, 2012, с. с. 122, 123, 131 и е-публикации на НСИ.

[3] От 2004 до 2007 БВП се увеличава с над 51%.

[4] Виж повече на: http://demos.hit.bg/dedv.html .

[5] Монитор бр. 3976/22.10.2010, с. 2

[6] Банкер, бр. 15/17.04.2010, с. 18

[7] Тук трябва да се прибави опитът на администрацията на Министерството на труда и социалната политика да прокара всеобщо предоставяне на детски добавки без подоходен критерий (проектът остана непубличен за повечето от експертите извън МТСП), който беше отхвърлен от т. нар. Съвет на Тройната коалиция, макар това да бе стъпка в правилната посока към реуниверсализирането на тази най-широкообхватна мярка за подкрепа на семействата. Размерът на тази месечна помощ нарасна на 35 лв. при доход на член на семейството до 350 лв., но и той е замразен поради липса на средства.

[8] Големите български градове страдат от бързия темп на урбанизация, ограничените възможности за уплътняване и разширяване (липса на подходящи по размерите си парцели, оскъдно благоустрояване и затруднено урегулиране в районите около градското ядро), а рехавата периферна транспортна инфраструктура не позволява създаване на плътен обръч от сателитни населени места около основния градски масив.

[9] Разнообразяването на формите за подкрепа на младите семейства и насърчаване на раждаемостта предполага и по-висока раждаемост в резултат на повишената държавна помощ за отглеждането на децата.

[10] Опростената примитивна схема на плоския подоходен данък напомня “десятъка”, срещу който въстанаха българите в началото на ХХ век, и дори поголовния данък “джизие” от османската епоха. Следващата стъпка би трябвало да е възстановяване на данъка беглик (поголовен данък върху добитъка), тъй като гражданите на България все повече са оприличавани от управляващите на добитък.

[11] Виж напр.: Любенов, Андрей.  SOFIX: Първи по пързалката, последни към върха. –http://www.investor.bg/news/article/113734/361.html

 

* Авторът е бивш главен експерт по етническите и демографските въпроси към Администрацията на Министерския съвет, това е поредната му статия по темата

{backbutton}

[1] Освен идентификацията на лицето има множество други характеристики (маркери), определящи етническата принадлежност, които не могат да бъдат игнорирани. Такива са майчиният език (езика овладян в ранното детство, чрез който индивидът се е осъзнал и обичайно мисли посредством него през целия си живот), говоримият език в неформална среда, особено в семейството, битови традиции, празничната и обрядна система, към които се придържа, родова и други форми на колективна памет и пр.

[2] Преброянане на населението и жилищния фонд през 2011. Том  1. Население. Книга 2. Демографски и социални характеристики. София, 2012, с. с. 122, 123, 131 и е-публикации на НСИ.

[3] От 2004 до 2007 БВП се увеличава с над 51%.

[4] Виж повече на: http://demos.hit.bg/dedv.html .

[5] Монитор бр. 3976/22.10.2010, с. 2

[6] Банкер, бр. 15/17.04.2010, с. 18

[7] Тук трябва да се прибави опитът на администрацията на Министерството на труда и социалната политика да прокара всеобщо предоставяне на детски добавки без подоходен критерий (проектът остана непубличен за повечето от експертите извън МТСП), който беше отхвърлен от т. нар. Съвет на Тройната коалиция, макар това да бе стъпка в правилната посока към реуниверсализирането на тази най-широкообхватна мярка за подкрепа на семействата. Размерът на тази месечна помощ нарасна на 35 лв. при доход на член на семейството до 350 лв., но и той е замразен поради липса на средства.

[8] Големите български градове страдат от бързия темп на урбанизация, ограничените възможности за уплътняване и разширяване (липса на подходящи по размерите си парцели, оскъдно благоустрояване и затруднено урегулиране в районите около градското ядро), а рехавата периферна транспортна инфраструктура не позволява създаване на плътен обръч от сателитни населени места около основния градски масив.

[9] Разнообразяването на формите за подкрепа на младите семейства и насърчаване на раждаемостта предполага и по-висока раждаемост в резултат на повишената държавна помощ за отглеждането на децата.

[10] Опростената примитивна схема на плоския подоходен данък напомня “десятъка”, срещу който въстанаха българите в началото на ХХ век, и дори поголовния данък “джизие” от османската епоха. Следващата стъпка би трябвало да е възстановяване на данъка беглик (поголовен данък върху добитъка), тъй като гражданите на България все повече са оприличавани от управляващите на добитък.

[11] Виж напр.: Любенов, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. SOFIX: Първи по пързалката, последни към върха. –http://www.investor.bg/news/article/113734/361.html