На 23 ноември 2012, на Семинара на северните държави за сигурност и сътрудничество в Хелзинки, финландският министър на външните работи Ерки Туомиоя направи нова сериозна заявка за съюз на северните държави в областта на външната политика и сигурността, включително и в аспектите на изграждане на мира, въздушното наблюдение, морското наблюдение, арктическите въпроси, военното сътрудничество, дори съвместно участие на Севера в чуждестранните мисии под егидата на международните организации. Тази заявка е логично продължение на развитието на отношенията в този регион, където географската и културната близост създадоха предпоставки за обединяване на северните държави няколко века по-рано.
Кои са северните държави?
Когато говорим за северните страни и за сътрудничеството между тях обикновено имаме предвид Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия. Тези държави формират политико-географски регион в Северна Европа, който обхваща и свързаните с тях зависими територии - Оландски острови, Фарьорски острови и Гренландия, с общо население от приблизително 25 млн. души на територия от 3,5 млн. кв. км. Обединението на петте държави има своите исторически корени от Калмарската уния, започнала с поредица от лични унии през 1397, до създаването на паспортен и митнически съюз, както и на единен скандинавски пазар на работната сила в рамките на Северния съвет през 1952.[1]
През ХІХ век културната близост между държавите от региона се изразява в проведените скандинавски конференции, посветени на проблемите на образованието и опитите за създаването на общ писмен език на Севера. Следва активизиране на сътрудничеството и в областта на икономиката, което води до формирането на скандинавски валутен съюз през декември 1872. Провеждат се Северни индустриални, селскостопански и културни изложения, организирани в Копенхаген през 1872 и 1888., в Стокхолм – през 1893 и в Малмьо – през 1914.
По време и непосредствено след Първата световна война, сътрудничеството продължава да се разширява и задълбочава. Негов израз е и серията от срещи на тримата „северни крале” (т.е. монарсите на Швеция, Норвегия и Дания) преди началото на войната, които, макар че не водят до формулирането и провеждането на обща външна политика, съдействат за укрепване на сътрудничеството между парламентаристите от региона, обединени в Съюза на парламентаристите от Севера. Съществувал между 1907 и 1955, съюзът подготвя почвата за създаването на Северния съвет през 1952, окончателно оформен с присъединяването на Финландия през 1955. Укрепват и се задълбочават и връзките между работническите движения от Севера.
През 1919, след като е обявена независимостта на трите северни държави - Норвегия (през 1905), Финландия (през 1917) и Исландия (през 1918), е създадена Асоциацията за северно единство, която е истински прецедент в международната практика. За първи път в рамките на международна платформа парламентаристи от една северна държава могат да поставят въпроси на министри от друга. Тази практика обаче постепенно бива ерозирана със създаването на Комитета на министрите от Севера през 1959 и на последвалия го Северен съвет, създаден двайсет години по-късно - през 1979[2].
Така постепенно се избистрят общите черти на политико-географското обединение, което протича на много нива и в много аспекти. След засилването на културните и икономическите връзки между страните, идва ред и на сигурността. Общият икономически интерес на северните държави следва да бъде защитен, особено когато става въпрос за контрола върху огромни природни ресурси, в това число горива, вода и храна, полезни изкопаеми, нови търговски коридори.
Подходящият момент
Изминалата петилетка отбеляза грандиозни открития в Арктика, които приковаха вниманието на световната общественост към региона и създадоха предпоставки за съперничество и милитаризация на района.
През 2007, спътник, следящ случващото се в зоната на Северния ледовит океан, прави феноменално откритие - нови пътища, позволяващи Северният полюс да бъде обиколен с кораб, без той да рискува да заседне сред огромните ледени масиви на Северен Сибир или Канадския архипелаг. Спътникът засича топене на ледовете в Северозападния проход и Североизточния проход, което създава изключителната възможност, при липса на ледена бариера, да бъде съкратено до 50% от разстоянието по ключовите търговски маршрути между Европа и Източна Азия.[3]
Същевременно, става ясно, че в Арктика се намират огромни количества природен газ и нефт. Преди четири години, през 2008, Геоложката служба на САЩ оцени нефтените запаси в Арктика на 90 млрд барела.[4]
В публичното пространство започнаха да циркулират различни стойности, продукт на изследванията на други организации и институти. Вниманието привлича и наличието на разнообразни полезни изкопаеми в Арктика, като никел, желязо, фосфати, мед, кобалт, въглища, злато, олово, волфрам, уран и сребро. Освен рибните ресурси, регионът притежава най-големите запаси от питейна вода на планетата (гренландските ледници).
В битката за Арктика се включиха най-активно САЩ, Канада, Дания, Норвегия и Русия, като интерес към района демонстрират Великобритания, Финландия и Швеция. На тази територия отново се сблъскаха интересите на НАТО и Русия, след подадените от Алианса сигнали, че не изключва милитаризацията на Арктика. Това накара руският външен министър Сергей Лавров да изостри тона към Северноатлантическия алианс през 2010, подчертавайки водещата роля в региона на арктическите страни (Русия, Канада, Дания, Норвегия и САЩ). В тандем с канадския министър на външните работи, Лавров обясни, че НАТО няма отношение към арктическите въпроси и текущите спорове там ще се решават въз основа на международното право[5].
Необходимостта от възпиране на амбициите за експлоатация на Арктика стана очевидна след настаняването на руски и американски кораби в региона и възобновяването на военните учения там от страна на Норвегия, Дания и Канада.
По инициатива на Финландия и Норвегия, и с намесата на ЕС, бяха създадени Арктическият и Баренцовият Евро-Арктически съвет, като форуми за сътрудничество по въпросите, свързани с опазването на околната среда и осигуряване развитието на северните полярни и приполярни райони, включително региона на Баренцово море и други.
Очевидно обаче, тези форуми се оказаха недостатъчни за да спрат инерцията на действията, породени от апетитните открития, както и да убедят световната общественост да гледа по-сериозно на риска от екологична катастрофа в региона.
В условията на икономическа криза, проблеми с питейната вода в световен мащаб и все по-скъпите, а и намаляващи ресурси, борбата за овладяването на арктическите богатства и търговски коридори заплашва да прерасне в битка без всякакви правила, в която участниците стават все повече, включително и от региона на Далечния изток.
Официално приетата от ЕС Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, с която се подчертава водещата роля на Арктическия съвет като първостепенен регионален форум за сътрудничество, не гарантира водещата роля на Северните държави в региона.
Все по-очевидно възниква необходимостта от демонстрация на сила, която да подкрепи, а ако трябва и да отвоюва лидерската роля на северните страни в Арктика.
Докладът „Столтенберг”
Така, през 2009, на масата на скандинавските външните министри попада за обсъждане докладът „Столтенберг”, който съдържа тринайсет конкретни предложения за подобряване на Северното сътрудничество в областта на външната политика и сигурността[6]. Твърди се, че този доклад има препоръчителен характер и по никакъв начин не противоречи на сътрудничеството на Дания, Швеция и Финландия в рамките на Европейския съюз и на Общата европейска политика за сигурност и отбрана, но истината е, че докладът съдържа съвсем конкретни предложения за съвместни действия по опазването на мира и сигурността, въздушното и морското наблюдение, арктическите въпроси, военното сътрудничество и други въпроси. Днес голяма част от тези препоръки се прилагат на практика. Идеята за съвместни действия в отбраната и външната политика на Северните страни беше единодушно подкрепена с ангажимента за по-тясно сътрудничество, отразен в Декларацията за солидарност, приета на срещата на външните министри на Северния съвет през април 2011. Тя подготвя почвата за демонстрация на солидарност в сферата на отбраната и сигурността, като създава предпоставка за реализиране на предложението от 2009 за наблюдение на въздушното пространство на Исландия[7] от страна на Финландия и Швеция. Освен това, Декларацията предвижда взаимна защита при нападение, което вече говори за създаването на общ отбранителен съюз.
Швеция, която до 2013 председателства Арктическия съвет, подготвя Бяла книга за сътрудничеството на Северните държави в различни области, в това число сигурността и отбраната[8]. Това е показателно за задълбочаването на северното сътрудничество и извеждането му на етап, който реферира към добре познат период в историята на ЕС.
Преди повече от двайсет години ЕС започна да публикува т. нар. „бели книги” за сътрудничеството на европейските страни в различни области. Първата от тях се появява през юни 1985 – „Completing the Internal Market: White Paper from the Commission to the European Council (Milan, 28-29 June 1985)” COM(85) 310, след което се появяват още много на различна тематика. Дали това не е пореден сигнал за създаване на дублираща Европейския съюз организация на Северните държави? Напълно е възможно предвид някои обстоятелства и сходства:
- От значение е фактът, че северните държави имат функциониращ митнически и паспортен съюз, който от години позволява на техните граждани свободна трудова миграция и свободна търговия. Сред създадените структури за сътрудничество помежду им има и такива, които поразително напомнят структурите на ЕС. Такава организация например е Северният съвет на министрите, който, както и Съветът на ЕС, осигурява координацията на общите политики на северните страни.
- Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е проект, чиято реализация обикновено е последното стъпало в невоенните политически съюзи. ОПСО не е осъществена дори в рамките на ЕС, но е много вероятно да бъде реализирана в рамките на северното сътрудничество. Не без значение е и фактът, че е много по-лесно да се организират 5 страни с общи интереси, отколкото 27.
- Сегашната икономическа и социална криза. Южноевропейските държави, с техните различни икономически и социални модели неведнъж са били критикувани от проспериращия Север. С напредването на дълговата криза става все по-видима еманципацията на северните държави и желанието им да се разграничат от проблемите на т. нар. „европейско семейство”. Шенген и Европейският пакт за стабилност продължават да бъдат на дневен ред в северните страни от ЕС и ЕИП, които ги третират в негативен аспект. Така, Норвегия заплаши да излезе от Шенгенското пространство при евентуално приемане на България и Румъния в него, а финландските националисти заявиха, че няма да плащат чужди дългове и предпочитат да напуснат еврозоната. Нарастна евроскептицизмът, а скандинавските политици изостриха тона към ЕС.
Обща политика за сигурност и отбрана на Севера?
Независимо от европейското членство на три от петте северни държави - Швеция, Финландия и Дания; участието на други две - Норвегия и Исландия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и кандидатурата на Исландия за членство в ЕС, става очевидно, че северните страни не са готови да жертват фундаментални интереси в името на европейската идея.
Днес наличието на конкретни икономически цели създава предпоставки за още по-тясно обединение на Северните страни и, доколкото може да се съди по споменатата в началото реч на финландския министър на външните работи Ерки Туомиоя, този съюз е на път до достигне апогея си. Създаването на ОПСО[9] на Севера е сериозно предизвикателство, което за момента изглежда реално достижимо на фона на случващото се.
Докато европейските страни свиват бюджетите си и намаляват разходите за отбрана,
необходимостта от ресурси за отбрана и управление на кризи, в това число и международни, се увеличава.
В качеството си на инициатор на редица „северни политики”, включително т.нар. „Северно измерение”, Арктическия и Северния съвет и други, Финландия отново си е поставила амбициозни цели. Както заяви министър Туомиоя, в момента се подготвя първата национална стратегия за сигурността в кибернетичното пространство. Финландия акцентира и върху успешното северно сътрудничество в общата мисия на трите скандинавски страни (Швеция, Финландия и Норвегия) и Латвия в Афганистан, в подкрепа на ISAF, като северните държави направиха заявка за участие в транзитната поддържаща роля към новото звено, което ще започне да функционира през лятото на 2013.
Обмисля се и по-голям скандинавски военен принос към мироопазващите операции на ООН. Търсят се варианти за по-задълбочено сътрудничество, тъй като и петте северни държави са членки на ООН и имат дълга история на активно участие в мисиите на Световната организация. С нарастване на опита и самочувствието, мисиите по опазване на мира и управление на постконфликтни ситуации стават обект на засилен интерес от страна на държавите от Севера. Така финландският принос в Близкия изток значително нарасна напоследък, като конкретен пример за това е връщането на 170 миротворци в Ливан, в мисията на ЮНИФИЛ [10].
Северните държави демонстрират сериозни намерения за сътрудничество в сферите на провеждането на общи операции и управление на кризи. Те последователно отстраняват пречките в тези области, създадени от различните приоритети и разпределение на военния ресурс. Декларацията за солидарност, общото участие в Афганистан, както и създаването на NORDEFCO[11] са показателни за волята за сътрудничество, която изпраща силни сигнали към останалия свят. Най-важният от тези сигнали е, че общата политика за сигурност и отбрана на Северните държави е напълно реализуем проект. През последните месеци, както и на скорошния скандинавски семинар за сигурност и сътрудничество в Хелзинки бяха подчертани причините за това: общи цели и ценности, история и география, които създават естествена рамка за северното сътрудничество в областта на политиката за сигурност.
Една нова инициатива като ОПСО на Севера обаче, крие риск от появата на нови разделителни линии в ЕС и дискредитира идеята за обединена Европа като силен и самостоятелен политически субект на световната сцена. От друга страна, амбициозните инициативи на Северните държави биха осигурили добавена стойност не само на ЕС, но и на организации като НАТО и ООН, където едно съвместно и широкомащабно участие на Севера би спестило немалко разходи на други държави-членки.
Остава проблемът за намирането на баланса на интересите. Един силен икономически и военно независим Север тепърва ще дава все по-категорични заявки за активно присъствие на световната политическа сцена.
* Стажант аташе в Министерството на външните работи. Статията отразява единствено личната позиция на автора и не ангажира по никакъв начин министерството, както и прилежащите му структури.
[1] Скандинавските страни, http://bg.wikipedia.org/[2] У. Йостергард, „Геополитиката на Северна Европа”, сп. Геополитика, юни 2007,http://geopolitica.eu/2007/broi32007/641-geopolitikata-na-severna-evropa-?start=1[3] А. Латев, "Новата арктическа геополитика”, сп. „Геополитика”, май 2012, http://geopolitica.eu/2012/1208[4] Circum-Arctic Resource Appraisal: Estimates of Undiscovered Oil and Gas North of the Arctic Circle Публикация USGS. — 2008.[5] „МИД РФ: НАТО не ждут в Арктике”, септември 2010, http://www.kp.by/online/news/740360[6] “Nordic cooperation on foreign and security policy” - Proposals presented to the extraordinary meeting of Nordic foreign ministers in Oslo on 9 February 2009, Thorvald Stoltenberg[7] Исландия няма своя армия. Тя е член на НАТО, чиито формирования IDF остават на острова от 1951 до септември 2006. Армията на САЩ, включваща военноморски сили, морски пехотен корпус и военновъздушни сили, изгражда международното и военно летище в Кеплавик - KEF. Там е разположена и базата на НАТО NASKEF. САЩ все още отговарят за защитата на своя съюзник, а съоръженията в Кеплавик продължават да се поддържат, за да бъдат използвани при нужда. , http://bg.wikipedia.org/[8] „Nordic Security Cooperation = Smart Defence”- Speech by Finland Foreign Minister Erkki Tuomioja at Nordic Security Co-operation Seminar, 23 November 2012, Helsinki, http://formin.finland.fi/Public/default.aspx?contentid=263456&nodeid=15145&culture=en-US[9] ОПСО – Обща политика за сигурност и отбрана[10] „Norfic Security Cooperation = Smart Defence”- Speech by Finland Foreign Minister Erkki Tuomioja at Nordic Security Co-operation Seminar, 23 November 2012, Helsinki, http://formin.finland.fi/Public/default.aspx?contentid=263456&nodeid=15145&culture=en-US[11] NORDEFCO (Сътрудничество за отбрана на Северните страни) е сътрудничеството между скандинавските страни в областта на отбраната. В инициативата участват Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция. Целта на организацията е да засили отбранителните способности на страните-членки., http://en.wikipedia.org/wiki/NORDEFCO{backbutton}
