Както е известно, железопътната линия, минаваща през територията на самообявилата се за независима държава Абхазия и свързваща Южен Кавказ с Черноморското крайбрежие и южните райони на Руската Федерация, престана да функционира през август 1992 заради провокираната от разпадането на Съветския съюз грузинско-абхазка война. След като стана ясно, че грузинската армия се придвижва към граничната река Ингури, абхазките паравоенни формирования взривиха железопътния мост над реката. Преди това, в течение на няколко месеца товарните влакове по тази линия редовно бяха нападани и ограбвани от неизвестни лица, което стана и един от поводите за изпращането на грузински военни части в тогавашната автономна република Абхазия.
Оттогава насам Абхазката железопътна линия функционира само частично, като по нея се движат пътнически и товарни влакове в участъка от границата с Русия до "столицата" на Абхазия Сухуми. Тоест, държавите от Южен Кавказ, Иран и други държави от региона, не могат да използват тази линия за връзка с Русия. Така например, Армения е принудена да използва за целта или черноморските пристанища на Грузия, или шосето, минаващо през граничния контролно-пропускателен пункт Горен Ларс, на границата със Северна Осетия.
В Грузия отдавна (още при управлението на президента Едуард Шеварднадзе) се дискутира възможността за възобновяване на трафика по Абхазката железопътна линия. Никой от грузинските лидери обаче, така и не дръзна да предприеме практически стъпки в тази посока. Впрочем, след идването на власт на Михаил Саакашвиби и кръга около него, при чието управление отношенията с Русия се изостриха неимоверно, въпросът за възстановяване на движението по тази линия на практика беше свален от дневния ред на управляващите в Тбилиси. Междувременно, през 2006 Русия затвори пазарите си за грузинските стоки, като паралелно с това беше блокиран и граничният контролно-пропускателен пункт Горен Ларс, което удари най-вече Армения, макар че тя е руски съюзник. Именно това, впрочем, доведе до отварянето на пункта през 2011.
През 2008, когато отношенията между Грузия и Русия рязко се влошиха и двете страни дори влязоха в краткотраен открит военен конфликт, в Тбилиси беше приет закон, забраняващ на местните физически и юридически лица, без изричното разрешение на грузинското правителство, да установяват каквито и да било икономически отношения с Абхазия и Южна Осетия. Влизането на територията на двете отцепили се републики беше разрешено само откъм Грузия, т.е. от прилежащите им райони на Зугдиди и Гори. Съответно, не можеше и дума да става за възстановяване на железопътната връзка между Грузия и Русия, през Абхазия.
Ситуацията след политическите промени в Грузия
Днес обаче, след последните парламентарни избори и смяната на властта в Грузия, тази ситуация може да се промени. Новият премиер Бидзина Иванишвили и някои от хората около него не отхвърлят възможността за промяна на подходите към решаването на абхазкия и южноосетинския проблеми, като една от мерките в тази посока може да стане промяната (или поне смекчаването) на грузинския закон за "окупираните територии". При подобно развитие със сигурност ще бъде поставен и въпросът за възстановяване на прекъснатия железопътен трафик.
Новият грузински министър по въпросите на реинтеграцията Паата Закареишвили вече обяви, че страната му възнамерява да постави въпроса за възобновяване на товарните превози по Абхазката жп линия, както и по централната автомагистрала. Според него, това е част от плана за "възстановяване на доверието" между Тбилиси и Сухуми. "Всяко отваряне на комуникациите е от полза за всички. Отварянето на транзитните железопътни линии шосета е в интерес на всички народи, през чиято територия минават. Тъкмо поради това сме готови да премахнем всички препятствия пред подобно развитие" - заяви Закареишвили. При това той достатъчно откровено обясни и основната причина за това: "не бива да допуснем Абхазия да се окаже обвързана, икономически и транспортно, само с Русия. Ако отворим движението и към Грузия, Сухуми ще има алтернатива". Въпросът обаче не е толкова прост, колкото се опитва да го представи грузинският министър на реинтеграцията. Защото за абхазкото правителство възобновяването на транзитния трафик би било важна и полезна стъпка, само при положение, че бъде съпроводено с, макар и косвено, признаване статута на Абхазия от властите в Тбилиси. Разбира се, не може и да се говори за юридическо признаване на независимостта и, но съществуват и други начини. Така например, срещу възстановяването на движението по Абхазката жп линия, Сухуми може да предложи подписването на споразумение за ненападение с Грузия. На пръв поглед, практическото значение на подобен документ не е чак толкова голямо, но той би могъл да се приеме като косвено признаване, от страна на Тбилиси, на новата политическа реалност. Освен това, абхазците могат да поискат въвеждането на съответните митнически и гранични процедури за превозите по линията, което допълнително би подчертало самостоятелността на Сухуми.
Както съвсем основателно посочва Паата Закареишвили, при възстановяване на движението по жп линията и автомагистралата, Абхазия ще получи повече възможности за установяване на по-тесни икономически отношения с редица държави. При това не толкова с Грузия, колкото с Турция. Както е известно, и днес турските компании търгуват с отцепилата се република, но това става най-вече през пристанището на Сухуми, при това мащабите на тази търговия са незначителни. Ако обаче бъде възобновено движението на влаковете и тировете към Абхазия, турските стоки много по-лесно ще стигат до нея, да не говорим че това ще стане нов маршрут и за доставката им на руските пазари. В същото време ще бъде улеснен износът на суровини и селскостопанска продукция от Абхазия за Турция.
Значението на жп линията Тбилиси - Карс
Както е известно, през 2013 ще бъде въведена в експлоатация пряка железопътна връзка между Грузия и Турция. Вече приключващият строеж на жп линията Тбилиси-Ахалкалаки-Карс означава, че жп мрежите на Грузия и Турция съвсем скоро ще бъдат свързани помежду си. Ако към тази мрежа се включи и функциониращата в момента в ограничен режим (само до Сухуми) Абхазка железопътна линия, Турция и Грузия ще получат пряк достъп до черноморското крайбрежие на Русия и Северен Кавказ, последиците от което за Москва не са еднозначни.
Тбилиси не крие, че би искал да използва икономическия фактор за "повторната интеграция" на абхазците. Възобновяването на транспортния трафик би представлявало определено предизвикателство за сигурността на самопровъзгласилата се за независима република, особено в граничния Галски район, където в момента руските военни изграждат своеобразен "пояс на сигурността" по протежение на река Ингури. Възможно е също сред определени кръгове на абхазкото общество да нараснат протурските, прозападните и дори прогрузинските настроения, ако част от местната икономика се окаже тясно свързана и зависима от търговията с тези страни, а не с Русия.
Тъкмо поради това, в навечерието на Олимпиадата в Сочи през 2014, Москва вероятно ще възприеме предпазлив подход към грузинските предложения в тази сфера. Тъй като засега новите управляващи в Тбилиси потвърждават предишния курс към интеграция на страната в НАТО и ЕС, отварянето на руските пазари за грузинските стоки и възобновяването на транспортната връзка през Абхазия ще изглежда като едностранна отстъпка на Москва. А при положение, че липсват реални гаранции, че тази отстъпка ще бъде последвана от ответни отстъпки от страна на Грузия, трудно може да се говори за скорошното възстановяването на транспортния транзит през Абхазия.
Друг участник в тази игра е Армения. За Ереван, отварянето на жп линията през Абхазия към Русия ще означава пробив на транспортната блокада, наложена от Азербайджан и Турция. Така, Баку ще бъде лишен от важен инструмент за оказване на натиск върху Армения и окупирания от нея Нагорен Карабах. При подобно развитие, Анкара би могла да склони да "размрази" подписаните през 2009 в Цюрих арменско-турски протоколи, предвиждащи нормализация на отношенията между двете страни, включително отваряне на границите и възстановяване на транспортните връзки, тъй като в новата ситуация блокадата на Армения ще загуби всякакъв смисъл за Турция. Това пък би поставило Баку в доста сложно положение и може сериозно да влоши турско-азербайджанските отношения. Ето защо Баку вероятно ще потърси начини за оказване на натиск върху Грузия за да накара новото и правителство да се откаже от плановете за отваряне на Абхазката жп линия. Всъщност, Азербайджан има достатъчно инструменти за това, като на първо място сред тях са доставките на енергоносители за Грузия. Страната купува почти целия си природен газ от Азербайджан, освен малката част руски газ, който получава от транзита му в Армения. Сред обещанията на новите управляващи в Тбилиси беше да намалят цената на енергоносителите за населението, това обаче няма как да стане, ако не бъде предварително съгласуване с доставчика, т.е. с Баку. Ако планът за възстановяване на транспортния трафик през Абхазия и, съответно, освобождаването на Армения от наложената и транспортна блокада, започнат да се реализират, Азербайджан може да се съгласи да намали цената на природния газ за Грузия, макар че, поне засега управляващите в Баку не демонстрират такава готовност.
Заключение
Осъществяването на предложенията на Тбилиси за възобновяване на трафика по железопътната линия и шосето през Абхазия ще доведе до важни промени в регионалната геополитика. Така, Турция, която ще бъде лишена от лостовете си за натиск върху Армения и, следователно, от част от привлекателността си за Азербайджан, най-вероятно ще се опита да компенсира това като разшири политическото си влияние в Абхазия, както и в републиките от руския Северен Кавказ. Последното пък би могло да стане начало на пречупване на статуквото в региона и прекрояване на границите в рамките на целия Голям Кавказ, с всички, неизбежно произтичащи от това последици. Процесът обаче ще бъде твърде труден, доказателство за което са и последните изявления на грузинския транспортен министър Закареишвили, от които следва, че Тбилиси може и да оттегли предложението си или поне да забави значително повторното откриване на връзката през Абхазия.
* Авторът е известен грузински геополитически анализатор
{backbutton}
