Сред най-важните условия за оздравяването на съвременната финансова система (както в глобален, така и в национален план) е ефективната борба с прането на пари, което нерядко е свързано и с финансирането на тероризма. Прането на „мръсни” пари или на друго имущество, придобити по незаконен начин, представлява тяхната легализация, т.е. прехвърлянето им от сенчестата (неформална) към официалната икономика, което позволява въпросните средства да се ползват съвсем законно. При прането, истинският източник на приходи се прикрива, а реалните сделки се подменят с измислени. В условията на глобализация, за целите на прането на пари често се използват офшорните центрове и данъчните убежища, чиито финансово-банкови системи гарантират анонимността и конфиденциалността на операциите на клиентите-бенефициенти.
Мащабите и механизмите на прането на пари
По данни на Международния валутен фонд (МВФ), мащабите на прането на пари варират между 2% и 5% от глобалния БВП. Разбира се, тези данни не се съдържат в официалните статистики, затова към тях следва да се подхожда внимателно. В таблица 1 са представени приблизителните годишни приходи от различни видове престъпна дейност.
Таблица 1 Приходи от различни видове незаконна дейност (в млрд. долара годишно)
в млрд. долари годишно
Наркотрафик
300 – 500
Проституция
80
Търговия с фалшиви лекарства
12
Търговия с контрафактна продукция
150 – 500
Нелегална имиграция
7
Търговия с жени
4
Износ на опасни отпадъци
12
Всичко
565 –1115
Източник: www.les-renseignements-genereux.org
Както се вижда, в горната таблица не са отразени такива мащабни източници на незаконни приходи, като нелегалната търговия с оръжие и корупцията. Обемите на първата се оценяват на 1,5 трилиона долара годишно, което е съпоставимо с официалния износ на водещите оръжейни производители в света. Що се отнася до подкупите от един или друг вид, по оценка на Световната банка (СБ), още през 2001-2002, те са достигнали 1 трилион долара (1).
Друг източник на „мръсни” пари са директните присвоявания на държавни средства от високопоставени правителствени ръководители и чиновници, като това се отнася най-вече за т.нар. развиващи се държави. По време на международната конференция, организирана от ООН и СБ, на 8 и 9 юни 2010, в Париж, с участието на водещи банкери, министри и органи за банково регулиране, беше посочено, че общата сума на присвоените държавни средства се равнява (по оценка на СБ) на 20-40 млрд. долара годишно. При това, по данни на Transparency International, „незаконно присвоените в държавите от Юга средства, по правило, се прехвърлят в тези от Севера” (3). Така, кланът на президента на Габон Омар Бонго, притежава 30 къщи и луксозни апартаменти, както и 70 банкови сметки, във Франция. Ясно е, че няма начин те да са придобити с официалните доходи на президента и семейството му.
Начините за легализиране на капиталите са много и се развиват постоянно, тъй като въображението на „перачите” се оказва наистина безгранично. Така, към най-простите начини за пране на пари, като обединяването на малки банкови сметки, привличането на банкови сътрудници за осъществяването на престъпни операции, злоупотребите в обменните бюра и кешовото заплащане за различни свръхлуксозни стоки, се добавят и по-модерни, свързани с електронните плащания и многократните преводи на финансови средства (включително международни), използване на кредитни карти, лизингови схеми, застрахователни полици и т.н.
Законодателството в много страни задължава банките, застрахователните компании и т.н. да съобщават на властите за подозрителни влогове и операции. Така, в декрет № 2000-874, обнародван във Франция, през юли 2009, се изброяват 16 възможни повода за подобни подозрения:
- използване на фиктивни компании, чиято дейност не отговаря на официално декларираните цели, или пък централите им са разположени в държави (или на територии), които не са сключили с Франция споразумения за обмен на данъчна информация;
- осъществяването на финансови операции от компании, често променящи устава си, независимо от реалното им икономическо положение;
- осъществяване на нехарактерни за дадена компания финансови операции или подозрителни операции с ДДС;
- бързо и необяснимо нарастване на заемите, преведени или по новооткрити, или по слабо активни и неактивни сметки. С подозрение следва да се гледа и на заемите, свързани със значително увеличаване на броя или обемите на операциите на различни „спящи” или неактивни компании, които, при това, много често променят уставите си;
- нарушения при изплащане на фактурите или поръчките, които се използват за оправдаване на финансови операции и при които липсва номер на фактурата, ДДС, адрес или дата;
- необяснимо използване на сметки, открити за непостоянни клиенти;
- чести тегления на налични средства от банкови сметки или наличието на банкови влогове, които няма как да бъдат оправдани с икономическата активност на вложителя;
- трудности при идентификацията на истинските бенефициенти и връзките между произхода на средствата и предназначението им, заради използването на междинни, преходни или професионални банкови сметки, както и на компании със сложна структура и непрозрачни юридически механизми;
- необосновани юридически и икономически международни финансови операции, обикновено изчерпващи се с прости преводи на средства чрез офшорните центрове;
- отказ на клиента да представи документ за произхода или предназначението на наличните средства, с които разполага;
- прехвърляне на средства в друга държава, последвано от връщането им обратно, под формата на заем;
- обявяване на компанията за неплатежоспособна и бързата продажба на активите и на някое физическо или юридическо лице;
- редовно използване от дадено физическо лице, живеещо в страната, на сметки, принадлежащи на чуждестранна компания;
- влогове на физически лица, чиито размери не съответстват на тяхната дейност и имотното им състояние;
- осъществяване на сделки с недвижими имоти по очевидно занижени цени.
Международната координация на борбата с прането на пари
В условията на глобализация, либерализация и дерегулация на транснационалното движение на капиталите, борбата с прането на пари и финансирането на тероризма следва да бъде организирана на международно ниво. Създаването на сигурни механизми за осъществяването и е сред най-важните задачи на международната система за финансово регулиране и надзор, която се вписва в усилията, предприемани напоследък за гарантиране стабилността на световната финансова система. За прането на пари се използват различията в законодателствата на различните държави, особено онези, които касаят финансовото регулиране и надзор. Капиталите се перат там, където контролът върху капиталовите трансфери е слаб или неефективен. Тъкмо затова формулирането на единен подход и общи принципи на борбата с прането н пари е от голямо значение. С решаването на тази задача са се нагърбили много международни организации и, на първо място, междуправителствената Група за финансови действия срещу прането на пари (Financial Action Task Forces on Money Laundering - FATF), в която днес членуват 35 държави (България не е член на FATF – б.р.). Целта и е разработването на световни правила и стратегии за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, като за постигането и тя е формулирала 40 (+9 специални) препоръки (4), касаещи, най-вече, следните въпроси:
- наказателното право на всяка държава следва да се адаптира така, че международното сътрудничество между съдебните органи да се осъществява максимално ефективно;
- банковото законодателство на всяка страна трябва да бъде уточнено и допълнено, особено що се отнася до такива въпроси, като задължителната идентификация на клиентите, осъществяващи сложни и необичайни финансови операции;
- укрепване на сътрудничеството между финансовите институции и регулиращите органи за разкриване на сделките с криминални капитали;
- определяне на правилата на взаимоотношенията между отделните държави и данъчните убежища, играещи важна роля за изпирането на капитали;
- спазване на необходимата дисциплина по отношение на многостранния надзор и взаимно запознаване със ситуацията във всяка държава.
Днес, основната задача на регионалните поделения на FATF е разпространяването на механизмите за борба с прането на капитали в държавите, които не членуват в организацията. През 2009, FATF осъществи серия от изследвания по такива теми, като рисковете от прането на пари, свързани с новите методи за осъществяване на разчети и плащания – през Интернет и мобилните телефони, чрез предплатени платежни карти и т.н., както и с дейността на валутно-обменните бюра, или глобалната оценка на заплахата от прането на пари и финансирането на тероризма.
За по-ефективна борба с прането на пари, в много държави бяха създадени специализирани държавни служби за финансово разузнаване (в България тази функция се изпълнява от Агенцията за финансово разузнаване, създадена през 2001). През 1995, с цел да се разшири обмена на финансова информация, да се повиши квалификацията на персонала и се съдейства за развитието на каналите за връзка, с използване не новите технологии, въпросните служби създадоха своя неформална организация – т.нар. „Група Егмонт” (заради мястото на първата им среща – дворецът Егмонт-Аренберг в Брюксел). През 2010 в нея членуваха служби за финансово разузнаване от 116 държави.
През последните години МВФ се превърна в естествено средище за обмен на информация, разработване на съвместни стратегии и разпространяване на общи стандарти и правила за борба с изпирането на капитали и финансиране на тероризма. Опитът на МВФ му позволява да оценява, до каква степен националните власти спазват нормите и правилата на борбата с прането на пари и да им помага при разработването на съответните програми. През 2006, МВФ възприе принципа, че всяка програма за оценка на даден финансов сектор и офшорен финансов център следва да включва оценка на механизма за борба с прането на пари и финансиране на тероризма. Неотдавна, Фондът създаде т.нар. Multi-Donor Trust Fund (MDTF) за финансиране на техническата помощ за борба с изпирането на капитали. Това е първият от планираните специализирани фондове на МВФ, който започна да функционира през март 2009, като държавите-членки на МВФ се задължиха да внесат в него 30 млн. долара, през следващите пет години. През първата година от съществуването му, във финансирането му участваха 11 страни (5).
В борбата с отделните прояви на престъпната дейност, свързана с прането на пари, участват и други международни организации, като например Интерпол или създадената през 1999, от Съвета на Европа, Група държави срещу корупцията (GRECO), в която днес членуват 48 държави, включително и България. През декември 2008, GRECO формулира 26 препоръки за борба с корупцията, предвиждащи такива мерки, като разширяване достъпа на гражданите до информация за дейността на съдилищата и държавните органи; въвеждане на публични отчети на държавните чиновници и правоохранителните органи; създаване, в различните ведомства, на комисии за конфликт на интереси; съкращаване списъка на лицата, ползващи се с имунитет от наказателно преследване; нарастване броя на антикорупционните параграфи, по които, като наказателна мярка, може да се налага конфискация на имуществото; приемане на етичен кодекс за държавните служители и т.н. Ако ситуацията в една страна се смята, като цяло, за неудовлетворителна, може да бъде приложена специална процедура, например да бъдат съкратени сроковете за представяне на следващия доклад за изпълнение на препоръките, които обикновено са 18 месеца. Главното обаче е, че отчетът и препоръките на GRECO подлежат на обнародване и максимално широко огласяване.
Третата директива на ЕС за борба с прането на пари и финансиране на тероризма
Както е известно, проблемът за борбата с прането на пари официално е обявен за един от стратегическите приоритети на ЕС. През октомври 2005, Съветът на ЕС и Европейският парламент приеха т.нар. трета директива на ЕС (Directive 2005/60/CE) „За предотвратяване на използването на финансовата система за изпиране на капитали и финансиране на тероризма”, в съответствие с която се предявяват допълнителни изисквания към банките и другите финансови институции, касаещи борбата с прането на пари. Третата директива трябваше да бъде инкорпорирана в законодателството на страните-членки на ЕС до 15 декември 2007, макар че Франция, например, направи това едва през януари 2009.
В съответствие с третата директива, банките се задължават да установят идентичността на реалния бенефициент, т.е. физическото лице, което контролира клиента и в чиито интерес се реализира конкретната сделка или някаква друга операция. В директивата, в частност, като бенефициенти се дефинират физическите лица, контролиращи пряко или косвено над 25% от акционерния капитал или от акциите, даващи право на глас, на конкретно юридическо лице, или пък контролират дейността му по някакъв друг начин.
В директивата се предлага и специфичен подход, основан на оценката на рисковете. Това означава отказ от систематичния подход към бдителността и налагането на нов подход, основаващ се върху оценката за нивото на потенциалния риск от изпиране на капитали, свързан с определени клиенти и операции. В зависимост от равнището на този риск се определя и т.нар. „интензивност на бдителността”. Директивата предписва задължителната идентификация на клиентите, въз основа на принципа KYC (Know Your Customer, т.е. „познавай клиента си”) и установяване на истинските бенефициенти на финансовите операции и другите сделки. В съответствие с подхода, базиращ се на оценката на риска, към следните финансови продукти се прилага т.нар. „опростен режим на бдителност”:
- полиците по застраховките живот, годишните вноски по които са под 1000 евро;
- режимите на пенсионно осигуряване, предвиждащи предварително фиксирани вноски от заплатата и забраняващи прехвърлянето на правата;
- разчетите и преводите между банките на страните-членки на ЕС или между тях и банки от трети държави, които са възприели стандартите за борба с прането на пари.
Освен това, принципът KYC не се прилага към клиенти, които вече са си имали работа с някоя финансова институция в друга страна от ЕС. Всяка банка трябва да се убеди, че другата банка има официално разрешение да осъществява дейността си, контролира се от някакъв надзорен орган и разполага със служба за борба с прането на пари.
Освен кредитните и финансови институции, постановките на третата директива засягат и такива субекти, като одиторите, финансовите инспектори, данъчните консултанти, нотариусите и другите юридически специалисти, застрахователните компании, търговците с недвижими имоти и компаниите, обслужващи юридически и физически лица или управляващи акции и други активи на клиентите си, брокерите на недвижими имоти, управителите на тръстове и акционерни компании, казината, юридическите и физически лица осъществяващи търговски сделки с налични средства на стойност над 15 хиляди евро.
Третата директива включва и някои нови моменти, касаещи съобщаването за подозрителни сделки на клиентите на компетентните органи. Тя задължава страните-членки на ЕС да създадат служби (агенции) за финансово разузнаване, сред чиито задачи е борбата с прането на пари и противодействие на финансирането на тероризма. Те трябва да имат достъп до необходимата финансова, административна и юридическа информация. През 2006, Европейската комисия създаде Платформата на финансово-разузнавателните служби на ЕС (Financial Intelligence Units Platform, FIU Platform) с чиято помощ да се организира сътрудничеството и обмена на данни между европейските служби за финансово разузнаване.
При това се запазва възможността за представителите на определени професии, включително нотариуси, адвокати, одитори и данъчни консултанти, да предоставят информация за клиентите си и техните операции не директно на службите за финансово разузнаване, а на своите самоуправляващи се професионални организации, които, на свой ред, са длъжни незабавно да предадат цялата тази информация на националните органи на финансовото разузнаване. Като директивата съдържа само най-общите постановки за защита на добросъвестните информатори, оставяйки на страните-членки на ЕС по собствено усмотрение да определят конкретните мерки за реализация на въпросните постановки.
За съжаление, не всички държави от ЕС инкорпорираха постановките на третата директива в законодателството си, или пък не го направиха изцяло. Така, през юни 2010, Европейската комисия поиска от Франция изцяло да инкорпорира третата директива в собственото си законодателство.
Заключение
Прането на пари е твърде динамичен, а не статичен, процес, изискващ постоянна бдителност от страна на компетентните органи, както и организирането на ефективна борба с този феномен на международно и национално равнище.
В условията на продължаващата финансово-икономическа криза възникнаха нови рискове, свързани с въвеждането на нови правила за регулиране, по-голямата анонимност при осъществяването на финансовите операции и развитието на нови средства и инструменти за осъществяване на разплащанията. Така, за 2009 и донякъде за 2010 беше характерно повишаване ролята на кешовите разплащания, заради спадналото доверие към банковия сектор в условията на криза и разрастването на сивата икономика. Тази тенденция води до паралелно нарастване на оборота на налични средства, избягващи контрола на финансовите институции, под влияние на такива фактори, като способността на криминалната среда да се адаптира бързо към променящите се условия; трансформирането на бизнес-практиките както в легалната, така и в нелегалната (сенчестата) икономика; разширяване на сивата икономика, в чиито рамки, разплащанията по правило се извършват с налични средства.
Ефективността на борбата с изпирането на капитали зависи, на първо място, от пресичането на различните престъпления, които са основния източник на незаконни приходи. И тъй като много операции, свързани с прането на пари, имат транснационален характер, проблемът за координирането на политиката в тази сфера на транснационално равнище продължава да бъде изключително актуален. Неслучайно, въпросите за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма вече са интегрална част от дневния ред на всяка среща на Г-20.
Бележки:
1.www.fr.wikipedia.org/wiki/Corruption
2. Le Monde. – P., 2010. – 9 juin.
3. Le Monde. – P., 2009. – 30 oct.
4. Първоначално, през 1990, FATF публикува 40 препоръки за организиране на борбата с прането на пари, през 2001 бяха публикувани още 8 препоръки за борбата с финансирането на тероризма, а през 2004 - девета препоръка за «трафикантите на финансови средства»(«passeurs de fonds»).
5. www.imf.org/external/np/exr/facts/fre/amlf.htm
* Българско геополитическо дружество
