В началото на април, малко след като кървавите бунтове в централноазиатската република Киргизстан доведоха до свалянето на президента Курманбек Бакиев (дошъл на власт през 2005, в резултат от поредната „цветна революция” в постсъветското пространство), вицепремиерът на временното правителство в Бишкек Омурбек Текебаев заяви следното в интервю за руското електронно издание „Газета.ru”: „Не сме канили руските ни приятели да вземат отношение към случващото се в Киргизстан. Но истината е, че на 23 март всички руски медии неочаквано ни оказаха информационна подкрепа срещу режима на Бакиев. Обществото прие това като подкрепа за опозицията от страна на Русия. Освен това Москва първа призна нашето правителство. В същото време, американските ни приятели, кой знае защо, предпочетоха да запазят мълчание, макар че обикновено те първи подкрепят подобни действия. Причината е, че този път американците бяха заложили всичко на Бакиев и още не могат да дойдат на себе си от случилото се. Затова и не са в състояние да предложат нищо”. Впрочем, както заяви при последното си посещение в Бразилия руският президент Медведев, ситуацията в Киргизстан е била обсъждана между него, американския президент Обама и президента на Казахстан Назарбаев, с цел да не се допусне „избухването на истинска гражданска война в страната и последващото и разпадане на части”. Според него, „можахме да избегнем подобно развитие, именно защото Бакиев склони да подаде оставка”..
Думите на вицепремиера Текебаев дават отлична представа за цялата парадоксалност на ситуацията в Киргизстан, където поредната „цветна” революция този път беше подкрепена не от Вашингтон, а от Москва. Поне засега, анализаторите са затрудняват да посочат, какви точно геополитически интереси на участниците в „Голямата игра”, която отново се вихри в Централна Азия и Средния Изток, доведоха до подобна трансформация. В тази връзка, интересна хипотеза лансира азербайджанският политолог Шамсудин Мамаев, който прави връзка между случилото се и процеса срещу известния терорист и наркотрафикант Абдулмалик Риги в съседен Иран. Според него, макар че сам по себе си не е особено значимо събитие, той спокойно би могъл да провокира своеобразен „ефект на доминото”, който, в крайна сметка, да е ускорил процеса на промените на Киргизстан.
Поредният етап от „Голямата игра” в Централна Азия
Мнозина смятат, че на 3 февруари 2009, когато все още действащият президент на Киргизстан Курманбек Бакиев реши да обяви именно в Москва решението си да закрие базата на американските военновъздушни сили в Манас (край столицата Бишкек), е започнал нов етап от „Голямата игра” между Вашингтон и Москва в региона. Както е известно, това се случи пет месеца след като руският президентът Медведев обяви, че страната му смята някои райони за зона на своите специални интереси и само две седмици след като Москва отпусна на Бишкек заем от два милиарда долара, както и безвъзмездна финансова помощ от 150 млн. долара. Тогава повечето експерти решиха, че именно това е цената за затварянето на американската база в Манас.
Разбира се, както можеше да се очаква, Вашингтон категорично отказа да се признае за победен. В крайна сметка, след като предложиха трикратно да увеличат наема, който плащат за базата и обещаха допълнителни инвестиции в нейната инфраструктура, американците запазиха правото да продължат да я ползват, вече като „Център за транзитни превози”. При това, САЩ не само си затвориха очите за нарастващите мащаби на политическите репресии в Киргизстан, но и се постараха всички договори за доставка на гориво и други материали за базата да бъдат сключени с компании, тясно свързани с клана на Бакиев. „По наши оценки, всяка година семейството на президента получава за базата най-малко 80 млн. долара, чиста печалба. Защото всичко, което дават американците отива изключително в техните джобове” – заяви навремето по този повод един от водачите на местната опозиция Едил Байсалов, който днес ръководи кабинета на временния премиер Роза Отунбаева. С други думи, Вашингтон, на практика, купи целия клан Бакиеви, още повече, че американците вече натрупаха богат опит в това отношение в съседен Афганистан, където първоначално осигуряваха закрила, а след това и успешна политическа кариера на удобните им местни политици. Междувременно, след още половин година, процесът срещу споменатия по-горе ирански терорист и наркотрафикант Риги нагледно демонстрира колко близки са станали отношенията между Вашингтон и Бишкек.
На 23 февруари 2010, самолет на авиокомпанията „Киргизстан”, пътуващ по маршрута Дубай-Бишкек, беше прехванат от два изтребителя на иранските военновъздушни сили, веднага след като пресече въздушното пространство на Иран. Те го принудиха да кацне, след което иранските специални служби арестуваха двама от пътниците в него. Единият бе водачът на водещата кървава терористична война срещу Иран сунитска организация „Джундала” („Бойците на Бога”) Абдулмалик Риги. Големият скандал обаче избухна, когато арестуваният Риги, за когото се знае че е тясно свързан с Ал Кайда, призна пред иранското следствие, че получава оръжие, взривни вещества и телекомуникационно оборудване от… ЦРУ. Както и, че Управлението е обещало да му осигури ново убежище в Киргизстан и то тъкмо в базата „Манас”. В подкрепа на тези показания, шефът на иранското разузнаване Хайдар Мослехи представи пред медиите снимки на Риги, които, според него, са правени в една от американските бази в Афганистан, само 24 часа преди той да бъде арестуван. Естествено, официален Вашингтон моментално опроверга всички тези твърдения, но на 9 март 2010 американското посолство в Бишкек съобщи, че по молба на киргизкото правителство САЩ проучват възможността за създаването, в южната част на страната, на тренировъчен център за местните специални части. На практика, това означаваше още по-голямо нарастване на американското военно присъствие в Киргизстан и появата на нова база на САЩ там. Което окончателно препълни чашата на търпението на противниците на президента Бакиев, както и на обществото, като цяло.
Още на следващия ден, Съветът на аксакалите (старейшините) на Киргизстан поиска незабавното затваряне на американския Център за транзитни превози, действащ на територията на летище „Манас”. Участниците в него изразиха тревогата си от факта, че достъпът на киргизките власти до Центъра ограничен и те нямат право да го проверяват, така че вече не може да се установи за какви точно цели САЩ използват този военен обект. В същото време, Съветът посочи в декларацията си, че „вследствие на безотговорната и безпринципна политика на висшето държавно ръководство, Киргизстан се оказа въвлечен в процеса на подготовка на терористите, действащи в региона”. Което беше ясен знак, че процесът срещу Риги в съседен Иран силно ги е впечатлил. Според киргизките старейшини, „докато присъствието на руски военни бази на наша територия е исторически обосновано и отговаря на стратегическите ни интереси, военното присъствие на САЩ и държавите от НАТО в Киргизстан се превръща в заплаха за нашите национални интереси”.
Както е известно, организацията „Джундала” беше създадена през 2003 от талибаните. За разлика от пакистанския филиал на Движението Талибан обаче, тя не воюва с правителството в Исламабад. Нейният враг е Иран, а в бойно поле на войната срещу него, организацията е превърнала източната иранска провинция Белуджистан. За ефективността и говори терористичното нападение от октомври 2009, когато атентатор-камикадзе на „Джундала” взриви шефа на Корпуса на стражите на ислямската революция в Белуджистан. Имайки предвид рязкото нарастване на напрежението между САЩ и Иран, на което сме свидетели напоследък, и подготовката на нови още по-сурови международни санкции срещу режима на аятоласите, самопризнанията на шефа на „Джундала” Риги свидетелстват, че американските бази в Киргизстан могат да се окажат (ако това вече не е станало) сред центровете за подготовката на диверсионните групи, които ще бъдат изпратени в Иран, в случай, че американците все пак се решат да нанесат военен удар по тази страна.
Едва ли можем да се съмняваме, че Москва бе силно обезпокоена от подобна провокативна активност на американските специални служби в зоната на собствените и „специални интереси” и то на фона на подготвяното от Вашингтон влизане на представители на т.нар. „умерени талибани” в правителството на афганистанския президент Карзаи. Както посочва в тази връзка и Шамсудин Мамаев, арестът и следствието срещу Абдулмалик Риги и особено сензационните му признания, са показали достатъчно ясно на основните играчи в региона – Иран, Русия, Узбекистан и Китай, наличието на много сериозен проблем, който незабавно следва да бъде решен по някакъв начин. В същото време, беше очевидно че за целта не можеше да се разчита на някаква помощ от режима на Курманбек Бакиев, който, след като прецени, че американците му предлагат по-изгодни условия и повече пари, окончателно се ориентира към тях, концентрирайки в същото време всичките си усилия за увековечаване властта на президентския клан в страната.
Киргизстан и централноазиатският наркотрафик
Впрочем, да не забравяме, че освен терорист и лидер на „Джундала”, арестуваният от иранските власти Абдулмалик Риги, се смята и за един най-големите наркотрафиканти в района на Средния Изток. В тази връзка, си струва да обърнем внимание и на друга екстравагантна хипотеза за случващото се в Киргизстан, което, според нейните привърженици, е свързано с транзита на афганистанските наркотици. Както е известно, напук на предварителните очаквания, след появата на корпуса на САЩ и НАТО в Афганистан, през 2001, производството на наркотици в тази страна, вместо да намалее, рязко нарасна (само в периода 2001-2007 обемът му се увеличи 40 пъти, достигайки 8200 тона годишно). В същото време, през последните години, съседен Киргизстан се превърна в ключов транспортен възел на „Великия път на хероина”, по който наркотрафикът от Афганистан върви към пазарите на Европа и Азия. Така, в един материал, появил се наскоро на сайта Oriental Review, се посочва, че: «Най-вероятно именно печалбата от нелегалния наркотрафик е била основният източник на доходи за клана Бакиев, по време на управлението на последния, през 2005-2010. Впрочем, същото се твърди и в публикувания на 13 април анализ на американската център Stratfor. Налице са редица свидетелства, че самото идване на Курманбек Бакиев на власт, през март 2005, на вълната на т.нар. «революция на лалетата», е било финансирано и подкрепено от проспериращата транснационална наркомафия”. Позициите на централноазиатските наркобарони в Киргизстан са изключително силни. Смята се дори, че площите, засети с опиумен мак в тази държава, почти не отстъпват на маковите полета в съседен Афганистан. От друга страна, киргизките правозащитни организации неколкократно предупреждаваха, че базата на американските ВВС в „Манас”, която е ключов пункт за снабдяването на чуждестранния корпус в Афганистан, също може да се използва от наркотрафикантите. Впрочем, през септември 2009, същата теза лансира и китайският официоз „Женмин жибао”, посочвайки, че „според редица експерти, авиобазата „Манас” в Киргизстан може да се използва от свързани с наркомафията чуждестранни военни за транзита на наркотици от Афганистан”. Можем само да гадаем обаче, дали връзките на Бакиев с наркомафията са сред причините за свалянето му, или пък (както смятат някои почитатели на конспиративните теории), тя също е участвала в свалянето му. Ако второто се окаже вярно, това не само ще доведе до рязка дестабилизация на региона, но и би било огромно предизвикателство за стратегическите интереси на ключовите регионални играчи, в лицето на Китай, Русия, Иран и Казахстан.
Макар че редица западни аналитични центрове (включително Stratfor) побързаха да заключат, че зад събитията, разтърсващи Киргизстан от 6 април насам, под една или друга форма стои Русия, истината е, че смяната на властта в постсъветската република,, която при това не е приключила напълно, постава нови предизвикателства пред Москва. Още повече, че опитите за разрешаването на вътрешнополитическата криза в Киргизстан да се използва инструментариума на организации като ОНД, ОДКС или ШОС, засега не дават резултат.
В същото време, дори ако приемем, че Бакиев действително е водил проамериканска политика, засега липсват солидни гаранции, че наследниците му няма да се придържат към подобен курс. Според мнозина анализатори (включително и руски), те са склонни да продължат «мултивекторната» външна политика на сваления президент. Показателно в това отношение е, че паралелно с провеждането на преговори за поредните грантове и заеми от Москва, новото правителство в Бишкек декларира, че американския «Център за транзитни превози» в Манас засега ще продължи да функционира.
Разбира се, това не е в синхрон с доминиращите настроения в киргизкото общество, което вижда в руснаците едва ли не единствения гарант за собственото си оцеляване. Всъщност, истината е, че споровете за това, кой модел е по-подходящ за централноазиатските държави – дали либералният или пък «авторитарният» на Ислам Каримов, подминават истинските проблеми на разединения в момента регион. А те наистина са многобройни: обусловената от географското му единство прозрачност на държавните граници, неравномерното разпределение на вносните ресурси, наличието на значителни етнически анклави на териториите на Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, както и нарастващото влиняие на радикалния ислям, и могат да бъдат успешно решени само ако регионът бъде обединен в рамките на общо цивилизационно пространство и единен социално-икономически комплекс. В противен случай той неизбежно става силно уязвим за най-различни вътрешни и външни предизвикателства.
Според редица руски и западни експерти, потенциалните конфликти, които в момента са в латентно състояние, могат да се актуализират само след няколко месеца, като основната горища точка си остава Ферганската долина, на изток и юг от която са обхванатите от безредици южни зони на Киргизстан. Тя е ключов пункт, даващ възможност на онзи, който я контролира, да въздейства едновременно върху Казахстан, Русия, Китай и Иран. Опитвайки да си представим моделите на евентуалните бъдещи сблъсъци, можем да си припомним кървавия киргизско-узбекски конфликт в Ошка област, през 1990 (в чиято основа бяха споровете за местните водни ресурси), действията на терористите от Ислямското движение на Узбекистан през 1999, или пък събитията в Андиджан, през 2005.
В този смисъл, идеята за създаването на руски военни бази в Ош и Баткен се очертава като единствения за момента начин да не се допусне мащабна дестабилизация на Ферганската долина. Както е известно, тя се дискутира на експертно равнище, макар че донякъде противоречи на провежданото в момента «оптимизиране» на руското военно присъствие в Централна Азия. В същото време, както вече посочих, американците предлагат да създадат в Баткен «антитерористичен център». Между другото, по някои данни, именно към Баткен е пътувал и задържаният от иранските власти терорист и наркотрафикант Абдулмалик Риги.
В същото време, точно сега (и особено на фона на приповдигнатото настроение след подписания в Прага доворор СНВ-3) трудно може да се очаква Москва да предприеме някакви радикални мерки за противодействие на американските военни планове в Централна Азия. Тя обаче едва ли ще се задоволи просто да следи активността на САЩ в региона. Сегашната ситуация, в която постоянните разговори за необходимостта от създаване на ефективни механизми за сигурност не се подкрепят от конкретни споразумения, а всяка държава от региона е принудена сама да взема мерки за гарантиране на собствената си сигурност, не може да продължава до безкрайност. Защото ръстът на взаимното недоверие и окончателната минимизация на влиянието на структурите, за чието създаване и налагане Москва изразходва толкова време и сили, е само една от опасните последици от тази ситуация, да не говорим за ръста на наркотрафика и заплахата от мащабна дестабилизация по целия периметър на южните граници на Русия.
Заключение
И така, макар че основните причини за започналите на 6 април безредици, довели до свалянето на президента Бакиев, очевидно следва да се търсят във вътрешнополитическите процеси, развиващи се в самия Киргизстан, символично е, че тъкмо в деня, когато там избухна втората „цветна революция”, киргизките старейшини, на специално свикана пресконференция, отново заявиха, че именно американското военно присъствие е причината за политическите сътресения в страната. Според тях, базата на САЩ се е превърнала в своеобразна „гаранция за управлението” на Бакиев и клана му, които, разчитайки на нея, „си позволяват вопиющи нарушения на човешките права и потискат свободното слово”. В резолюцията на Съвета на аксакалите се посочва и, че „неспазването на международните договори и споразумения стана причина за влошаване на отношенията ни със съседите, особено с традиционния ни стратегически партньор и приятел на страната – Русия”. „Смятаме – подчертават в резолюцията си старейшините – че разполагането на военни бази на двете водещи световни държави, които се придържат към противоположни позиции по много въпроси на международната политика, не е допустимо на една толкова малка територия, като нашата”. Ето как, в крайна сметка, наистина може да се окаже, че незначителното на пръв поглед събитие – арестът на иранския терорист Риги през февруари и последвалите разкрития за дейността му, е провокирало своеобразен ефект на доминото, който в крайна сметка е довел до смяната на властта в Киргизстан, или поне значително я е ускорил.
* Българско геополитическо дружество
Геополитическите измерения на втората „цветна революция” в Киргизстан
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode