Почти две десетилетия след разпадането на Съветския съюз понятия като „етничност”, „национална идентичност” и „национално строителство” продължават да са актуални в постсъветското пространство. Целта на настоящата статия е да проследи, как теорията за националното строителство взаимодейства с реалните обществено-политически процеси в Централна Азия и, най-вече, в Казахстан. Впрочем, дефинирането на понятието „Централна Азия” също не е лека задача. След разпадането на СССР, новите независими държави бяха принудени да доказват правото си на съществуване като самостоятелни субекти на международните отношения. В тази ситуация, терминът „Централна Азия” започна да придобива нови геополитически измерения.
Така, ЮНЕСКО разбира под „Централна Азия” региона, определен чрез историко-културната общност на живеещите в него народи и включващ Монголия, китайската провинция Синцзян, средноазиатските постсъветски републики, Източен Иран, Северен Афганистан, Северен Пакистан и Северозападна Индия. Използваният понастоящем в западната наука термин „Централна Азия”, по правило, включва Афганистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, както и Монголия, включително китайската провинция Вътрешна Монголия, Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай и Тибет[1].
През 1964 излиза книгата на Ернст Гелнер „Мисъл и промяна”, станала отправен момент при формирането на съвременната концепция за национализма. Според Гелнер, национализмът възниква като продукт на съвременния социален ред, в който културата, в по-голяма степен отколкото структурата, определя мястото на човека в постоянно менящия се свят. Според автора, национализмът се е появил в края на ХVІІІ-ти век, успоредно с формирането на националната държава.
Най-значителните трудове в областта на национализма са публикувани през 80-те години на миналото столетие: „Нации преди национализма”(1982) на Джон Армстронг, „Национализъм и държава” (1982) на Джон Брейи, „Въображаемите общности” (1983) на Бенедикт Андерсън, „Нации и национализъм” (1983) на Ернест Гелнер, „Етническите корени на нацията” (1986) на Антъни Смит и „Нации и национализъм след 1780” (1987) на Ерик Хобсбом.
Бенедикт Андерсън лансира теорията за нацията като „въображаема общност” на хора, които са единни, по отношение на възгледите си. „Нацията не е нещо, дадено ни под формата на социално обусловена и исторически формирала се идея за общност. Идеалната концепция за нацията е единство на споделяните възгледи сред представителите на тази нация, което можем да противопоставим на йерархията на различните структури на монархията, империята и религията”. Андерсън смята, че „нацията не бива да се дефинирана като „фалшиво съзнание”, защото подобно определение предполага съществуването на „истински общности”, противопоставени на „изкуствените нации[2]”.
За разлика от Гелнер и Андерсън, Антъни Смит не смята, че нациите и национализмът възникват вследствие развитието на промишлеността и целенасочената работа на медиите. Той определя характера на връзките между етническите образувания от предшестващите епохи и съвременните нации като наличие на колективна историческа и културна памет и фолклор. Смит вижда корените на национализма в стремежа на етническите групи да определят мястото си в света. Според него, митовете, символите и церемониите на национализма са основата на социалните връзки и политическото действие в съвременните общества. Смит дефинира три вида национализъм: лингвистичен, официален и гражданско-републикански.
Постсъветските национални идентичности
След 1991, огромната територия на СССР престава да бъде монолитна и на мястото на формираната дълги десетилетия „съветска идентичност” се появяват 15 нови идентичности, изискващи своята легитимация. Както е известно, в началото на 20-те години на ХХ век, на мястото на отделните народности, населяващи някогашната Руска империя, се е появява нещо безлико, аморфно и нежизнеспособно, което изкуствено се обозначава като „съветска нация”. След разпада на СССР, новите независими държави се изправят пред проблема за легитимацията своя суверенитет. Те опитват да решат тази задача именно чрез изграждането на собствена национална идентичност. При това, част тази „нова идентичност” се гради без да се отчита обстоятелството, че предстои решаването на сложния въпрос за юридическия „развод” на Съюза и е необходимо да се търсят основания и за „духовното” обосноваване на собствената национална идентичност. Именно с тези обстоятелства са свързани голяма част от етнонационалните конфликти в постсъветското пространство.
Засега вътрешнополитическата обстановка в Казахстан може да се характеризира като стабилна. Различните етнически групи оценяват междуетническите отношения в районите, в които живеят, като положителни и доброжелателни. Подобно на самото казахстанско общество, през последните години междуетническото взаимодействие в страната претърпя значителни промени. В хода на провежданите икономически и политически реформи се формират нови социални групи, в обществото се утвърждават свободомислието и толерантността. Демократизацията на обществото осигурява условия за възраждане и развитие на културата и езиците на народите на Казахстан. Това развитие се случва на основата на гражданската общност на всички казахстански етноси, което способства за хармонизацията на междуетническите отношения.
Наред с това са налице редица обективни фактори, влияещи отрицателно върху състоянието на междуетническите отношения: невисокият жизнен стандарт, безработицата, престъпността, недостатъчната правна култура, появата на тенденции към етническа самоизолация.
В последно време се появяват нови външни фактори, влияещи върху състоянието на междуетническите отношения като:
- вероятността от геополитически разкол по етноконфесионален признак, както и намаляване на толерантността на масовото съзнание;
- възникване на заплаха за военно-политическа дестабилизация в Централноазиатския регион, възможност за хуманитарни катастрофи и поява на неконтролируем поток бежанци;
- незаконни действия на екстремистки, терористични и радикални групи под прикритието на религиозни идеи;
- разпространение на масовата култура и чужди на казахстанския манталитет нрави чрез чуждестранни средства за масова информация и религиозни обединения, неспазващи законите на страната;
- ръст на трансграничната престъпност;
- политизация на конфесионално и етно-ориентираните организации.
Изброените фактори могат да имат дестабилизиращо влияние върху състоянието на междунационалните отношения[3].
Още в съветския период, за Казахстан се говори като за „лаборатория за дружба между народите”, „страната на 100-те езика” и т. н. Но проблемните въпроси, свързани с етническите процеси, не подминаха и Казахстан. Страната се сблъсква със сериозен отток на рускоезично население. Напускат я и много етнически германци, евреи, гърци. От друга страна, Казахстан официално следва политика за връщане в родината на оралманите. Уверено може да се твърди, че страната успява да съхрани етническото си многообразие. В тази връзка, формирането на „новата казахстанска идентичност” е сложен и противоречив процес. От една страна, в него не бива да има престараване с цел да се изтъкне, или напротив – да се принизи, един или друг народ, населяващ страната. От друга – необходимо е да не се нарушават правата на титулната нация. В тази връзка, трябва да се отбележи, че в момента технологиите за изграждане на „нова идентичност” са изпробвани напълно успешно в Казахстан. Нека да ги анализираме.
„Новата идентичност”
Следвайки логиката на Антъни Смит, в процеса на конструиране на новите идентичности, могат да се отделят три основни съставки: формиране на „етническо самосъзнание”; наличие на идеология, формираща „новата идентичност”; наличие на социална и политическа практика, формираща конкретната идентичност.
Сред технологиите, формиращи етническото самосъзнание и влияещи върху процеса на изграждане на „казахстанска нация”, е създаването на своеобразни „брендове”. „Бренд” става всичко, което може да укрепи единството на нацията. Тук, най-интересно изглежда превръщането на самото име на страната в своеобразен бренд. След получаването на независимостта, във всички градове на Казахстан започват да се появяват кафенета, ресторанти, търговски центрове и спортни зали, носещи името на страната.
Друг активно позициониран бренд става названието „Евразия”. Появата му се отнася към средата на 90-те години, когато президентът Назарбаев лансира идеята за евразийството. Сега в Астана има голям търговски център „Евразия”, спортен комплекс „Евразия”. Известна и активно рекламирана в страната е Евразийската банка, както и Евразийския университет. Името „Евразия” носят кафенета, бензиностанции и какво ли още не.
Успешен пример за конструиране на нова идентичност е и строителството на новата столица Астана. Построените на празно място здания на левия бряг на реката, разделяща града, са най-яркото зрително въплъщение на новия Казахстан. Нека оценим мястото на някои от новите архитектурни обекти за формирането на „новата идентичност”.
В Астана например е издигнат монумента „Байтерек”, който е символ на новия Казахстан. При него всичко е символично – и височината от 97 метра (именно през 1997 Астана става столица) и вътрешното му устройство. Своеобразен смислов център на монумента е отпечатъкът от дланта на президента Назарбаев. Дори се появява градска легенда, че ако сложиш ръка върху него и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Монументът „Байтерек” е въплъщение на грамотните политически технологии, насочени към формирането на „новата казахстанска идентичност”. Когато казахстанският гражданин попадне във вътрешността на това съоръжение, изпитва усещане за единство и съпричастност със събитията, случващи се около него. Усещането му, че е част от казахстанската нация се засилва след изкачването на върха на монумента, на височината на птичи полет, откъдето се разкрива панорамата на новата столица.
Резиденцията на държавния глава пък се нарича „Ак-Орда”. Името подчертава приемствеността в историческото развитие на столицата (старото име на Астана е Акмола – б. р.). Тук, в центъра на степта, великоепната сграда сякаш венчава миналото и бъдещето и олицетворява приемствеността между поколенията.
Все пак, трябва да се отчита, че изграждането на идентичността е динамичен процес. „Новата казахстанска идентичност” все още е доста размита, т.е.намира се в процес на формиране, за чието завършване е необходимо още немалко време.
Друг фактор, влияещ върху изграждането на новата идентичност, е митотворчеството. И в Казахстан често пъти става така, че изграждането на новата идентичност се осъществява именно чрез технологиите на митотворчеството. Отличен на тази технология съдържа съвместната монография на Нурбулат Масанов, Жулдузбек Абилхожин и Ирина Ерофеева „Научно знание и митотворчество в съвременната историография на Казахстан”[4].
Вече близо две десетилетия, на постсъветското пространство продължава процесът на национално-държавно строителство. На този труден терен новите независими държави трябва преди всичко да определят икономическите и политическите си приоритети. Но социокултурните проекти също не са маргинализирани. Те стават все по-актуални, нараства и общественият им отзвук.
Историческата наука не съществува в абстрактно пространство. Тя винаги носи отпечатъка на времето и на икономическите, политически, социални и идеологически проблеми, вълнуващи обществото на едни или друг етап от развитието му. Изобилието от идеи и схеми, производството на нови и опитите за възраждане на стари хипотези, разкъсването на концептуалния континиум – всичко това дава повод да се заговори за криза на историческата наука. В действителност, т. нар „криза” е нормалното състояние на науката, защото там, където всичко е ясно и утвърдено, настъпва застой. Историята е безкраен спор. Затова е правомерно да говорим не за стагнация и криза на историческата наука, а напротив – за нейното постъпателно движение напред.
За съжаление, трябва да констатираме, че именно митотворческата интерпретация на историята има най-широк отзвук в масовото съзнание. Това не е някакъв паранормален феномен, а напълно рационално явление. Затова е необходим анализ на социално-психологическата среда, в която така успешно и дълбоко се внедряват различните митологеми[5].
Анатомията на възникването на митовете е разкрита прекрасно от авторите на спомената по-горе монография. Те твърдят, че доскоро казахстанците са изпитвали обзети от неподправено чувство на патос, съзнавайки че са граждани на една от най-великите индустриални държави в света. Което не е далеч от истината, защото СССР действително бе страна с гигантска индустриална инфраструктура, висок относителен дял на промишления сектор в икономиката, солиден научно-технически и образователен потенциал, динамични урбанизационни процеси и превес на индустрията в структурата на трудовата заетост. Но, за разлика от своите технико-икономически характеристики, в областта на културно-цивилизационните маркери, СССР бе твърде далеч от статута на хегемон.
Следвайки логиката на Антъни Смит, третата съставка на процеса на национално строителство е наличието на социална и политическа практика, формираща съответната нация. За да бъде регулирана системата на междунационалните отношения, в Казхастан е създадена уникална организация – Асамблея на народите на Казахстан. Задачите, които тя си поставя в периода на своето създаване, днес са изцяло изпълнени.
Определяйки приоритетните си направления, Асамблеята на народите на Казахстан си поставя следните задачи: укрепване и възраждане на държавността, защита на човешките права и свободи и на интересите на народа и държавата, преход към качествено ново ниво на развитие. Асамблеята се стреми да участва активно в реализацията на държавната национална политика. Нейните нови цели и задачи се определят в съответствие със стратегическите приоритети на страната в областта на вътрешната и външната политика. Този подход е в руслото на държавната стратегия за укрепване на гражданското общество и постепенното въвличане на неговите членове в държавната политика[6].
Според статистическите данни, в Казахстан живеят повече от 130 народности. Преброяването от 1999 показва, че освен големите малцинства, в страната има и впечатляващо разнообразие от малобройни народности. Включително: алеути – 8 души, американци (98), англичани (81), белуджи (33), вепси (30), холандци (21), долгани (25), ижорци (15), испанци (34), италианци (113), калмики (731), карели (410), каримци (28), кети (5), коми (387), коряки (48), кубинци (50), кумики (643), манси (8), индийци и пакистанци (682), нивхи (8), саами (2), рушанци (20), тофлари (29), улчи (3), а също агули, талъши, табасарани, удини, цахури, шорци, енци, евенки, юкагири и т. н[7].
В Казахстан има две основни групи езици – славянска и тюркско-казахска. На тях говори над 90% от населението на страната. Разбира се, не бива да се забравя и за останалите 8-9% от казахстанците, които представляват над 100 народности и говорят на други езици. Но основните отношения все пак се изграждат между двете основни езикови групи. На руски и казахски върви основният поток на комуникация: културен, конфесионален, информационен. Затова ключов проблем е да се намери равновесната точка при взаимодействието между двата основни езика[8].
Сега етническата ситуация в Казахстан е следната: тюркоезичните народи са над 50% от населението на страната, славяноезичните – малко под 1/3, и само 7-8% са от други езикови групи. Като, при това, те са разселени дисперсно. Компактно живеят само узбеките в Сайрамския район и уйгурите в Уйгурския[9].
Понятията „нация” и „етнос” не бива да се отъждествяват. Нацията е по-широко понятие и може да включва многобройните етноси в страната. Тоест, тезата, че съвременният свят е „свят на нациите” се нуждае от уточнение. Населението на повечето държави е не само полиетнично, но нерядко включва в себе си и отделни нации.
Казахстан е полиетническа държава, в която кризата на идентичността е преодоляна. В такава страна народът се изявява като единен политически субект. В този контекст, гражданско-правното тълкуване на нацията и съответното му понятие „казахстанска нация” са адекватни. При такова разбиране нацията е съвкупност от всички граждани на страната, т.е. общност от индивиди, чиято единна гражданска идентичност доминира над етническите, конфесионални и културни различия. Нацията, като суперетническа общност, се консолидира благодарение на държавата, а от своя страна държавата може да бъде единствено национална[10].
Заключение
Завършваме с някои изводи. Процесът на национално строителство в постсъветски Казахстан има няколко ключови аспекти. Един от тях е процесът на изграждане на „новата казахстанска идентичност”. В тази насока са постигнати определени успехи. Основният е, че в днешната реалност все по-често се използва думата „казахстанец” като по този начин се подчертава политическият характер на нацията. В тази връзка можем да си припомним изказването на Маргарет Тачър, която навремето отбелязва, че макар според песимистите етническото многообразие ще отслаби Казахстан, на практика се е случило точно обратното.
Днес, уникален пример за регулиране на междунационалните отношения е съществуването на Асамблеята на народите на Казахстан, за която, следвайки логиката на Антъни Смит, можем да кажем, че представлява важен компонент, формиращ нацията.
Бележки:
[1] Мармонтова. Т. В. Центральная Азия как регион: к вопросу определения понятия// Наука и образование. Материалы VII Международной научной конференции (14-15 марта 2008), Белово, 2008, с.592-593.
[2] Андерсон, Б. Воображаемые сообщества: размышления об истоках и распространении национализма. М., КАНОН-ПРЕСС-Ц Кучково поле, 2001, с. 2001(книгата има и бълг. издание – бел. ред.)
[3] Стратегия Президента от 26.04.2002, №856 „Стратегия Асамблеи народов Казахстана на среднесрочный период”.
[4] Масанов, Н. Э. и др. Научное знание и мифотворчество в современной историографии Казахстана. – Алмааты: Дайк-Пресс, 2007.
[5] Пак там, с. 11-12.
[6] Стратегия Президента от 26.04.2002, №856...
[7] Данните са от уеб-сайта на Асамблеята на народите на Казахстан; www.assembly.kz
[8] Мищенко С. Есть ли в Казахстане национальный вопрос?// «Огонек-Казахстан», № 23, 4-10 июня 2007 г.// Материалы сайта «Центр актуальных исследований «Альтернатива». www.alternativakz.org
[9] Пак там.
[10] Балгимбаев А. Нация и национальная идея// Материалы сайта Ассамблеи народов Казахстана www.assembly.kz
