В началото на април, Пентагонът и президентът Обама публикуваха своя „Преглед на политиката в сферата на ядрените въоръжения”, в резултат от което хората, опитващи се да получат някаква яснота по тези въпроси от водещите медии, се оказаха още по-объркани от преди. Така, „Ню Йорк Таймс”, който отпечата на първата си страница, предварителен обзор на новия доклад, под заглавие „Обама ще ограничи възможностите за използване на ядрено оръжие”, определи новата стратегия на президента като „рязка смяна на курса в сравнение с политиката, провеждана от неговите предшественици”.
В същото време, „Уол Стрийт Джърнъл” публикува статията „САЩ си запазват правото да нанесат първи ядрен удар”, в която новият Преглед се определя като „документ, подкрепящ статуквото” и предлагащ само „незначителни промени”.
Всъщност и двата материала изкривяват действителността, преувеличавайки нещата. Истината е, че новият Преглед, изложен на цели 49 страници, действително не предлага някакви радикални промени, но в никакъв случай не може да бъде определен като банален и не променящ абсолютно нищо. Малко по-късно, в официалното си обръщение, президентът Барак Обама заяви, че възнамерява да предприеме „определени конкретни стъпки”, които „ще намалят ролята на ядреното оръжие в стратегията за гарантиране националната сигурност на САЩ”.
Именно по този начин и следва да характеризираме въпросния Преглед, който едва ли може да се нарече „тривиален”.
Наистина, активистите на ядреното разоръжаване се надяваха на нещо повече. Но, също както и привържениците на въвеждането на изцяло държавна здравна система, те просто се самозалъгваха.
Основните постановки на новата стратегия
Един от най-сериозните въпроси, по който дълго време цареше тревожно очакване в средите, ангажирани с проблемите за контрола върху въоръженията, беше, дали новият документ ще обяви сдържането на противниковото ядрено нападение за „единствена” цел на ядреното оръжие, или пък за негова „основна” цел, което очевидно не е едно и също.
Защото, ако това беше неговата „единствена” цел, то би означавало, че президентът е обявил, че САЩ никога няма да използват ядрено оръжие, нито пък ще заплашват някого с него, освен в случаите на ядрено нападение срещу самите Съединени щати или техните съюзници. Което, на свой ред, би означавало приемане на доктрината за отказ от нанасянето на първи ядрен удар.
Ако пък това беше неговата „основна” цел, то би означавало, че САЩ могат да използват ядреното оръжие и при други обстоятелства, например в отговор на химическа или биологична атака, или пък на широкомащабно нападение срещу някой от американските съюзници, осъществено с конвенционално оръжие. С други думи, САЩ биха си запазили правото първи да използва ядрено оръжие, към което се придържаха и което декларираха още от самото начало на ядрената епоха.
Стратегията, предложена от Обама, дава възможност на Америка да заеме нова и доста интересна междинна позиция. Тя отхвърля „отказа от нанасянето на първи ядрен удар”, но при това се посочва, че „днес САЩ не са готови да възприемат универсална стратегия, според която сдържането на противниково ядрено нападение се смята за единствена цел на американския ядрен потенциал”.
В същото време обаче, в новия документ все пак се декларира, че САЩ няма да използват първи ядрено оръжие срещу някоя от държавите, подписали „Договора за неразпространение на ядреното оръжие” и спазваща изискванията му.
На пръв поглед, разликата може да ни се стори чисто семантична, но истината е, че тя е значителна. По време на цялата студена война, както и през следващите две десетилетия, президентите на ядрените държави следваха двойнствена стратегия по отношение възможното използване на ядрено оръжие. В тази връзка, често се подчертаваше, че се „разглеждат всички възможни варианти”, като понякога върху думичката „всички” се акцентираше с многозначително повдигане на веждите.
Днес обаче, Обама твърди, че „всички възможни варианти” вече няма да се разглеждат в случаите на военни конфликти с държави, които не притежават ядрено оръжие и не нарушават Договора за неразпространението му. Тоест, САЩ вече не виждат необходимост да размахват ядреното си оръжие, още по-малко пък да го използват. Днес Америка може да нанася изключително разрушителни по силата си удари, използвайки и конвенционалните оръжия, които притежава, за да се защити от всички възможни заплахи от страна на другите държави. Тази принципна постановка води до три осезаеми последици. На първо място, американските военни, ангажирани със стратегическото ядрено планиране, ще получат заповед да прекратят да търсят потенциални мишени в страните, спазващи Договора за неразпространение. Това означава и, че те ще престанат да търся причини, обосноваващи необходимостта от увеличаване на ядрения потенциал, предназначен за евентуален удар по въпросните страни.
На второ място, това е поредния стимул за държавите, които не са приятелски настроени към САЩ, да не се стремят на всяка цена да се сдобият със собствено ядрено оръжие (разбира се, ако повярват на американската декларация).
На трето място, това още повече ще изолира страните, които нарушават Договора за неразпространяване на ядреното оръжие, което се отнася, в частност, за Иран и Северна Корея.
В документа се посочва, че занапред „САЩ ще разглеждат въпроса за използване на ядрено оръжие само при възникване на извънредни ситуации”, стремейки се към създаването на условия за „ненанасяне на първи ядрен удар” (макар че се запазва двусмислието относно това, какви точно условия се имат предвид). Възможно е, авторите на Прегледа да са имали предвид тъкмо това, когато посочват, че сдържането на противниковото ядрено нападение е „основополагащата” цел на ядреното оръжие, което представлява малко по-твърд вариант на „основната” цел, но при всички случаи вече не е „единствената” цел.
В началото на април, помощникът на зам. държавния секретар по стратегическите въпроси на Департамента по отбраната Джеймс Милър заяви на пресконференция за медиите, че официалните лица са обсъдили предварително всички възможности, в хода на серия от междуведомствени съвещания, както и, че строгото съблюдаване на политиката на отказ от първи ядрен удар, е било отхвърлено от участниците в тях. В тази връзка, той подчерта, че окончателното решение по този въпрос е взето лично от президента Обама.
На първо място, Джеймс Милър обяви, че официалните лица са се споразумели, че са налице стратегически причини за запазване на възможността от нанасяне на първи ядрен удар – при определени обстоятелства и против конкретни потенциални противници. На второ място, заместникът на държавният секретар по въпросите на ядрената сигурност Робърт Айнхорн поясни (по време на същата импровизирана пресконференция) че няколко американски съюзници от Азия и Европа, с които САЩ са се консултирали при подготовката на документа, са подчертали тревогата си от възможността да бъде приета доктрина, отхвърляща възможността за нанасяне на първи ядрен удар. Тук е мястото да припомня, че и досега продължава да действа приетата по време на студената война концепция за „ядрения чадър”, в съответствие с която САЩ гарантират сигурността на съюзниците си, заплашвайки, че могат да използват и ядрено оръжие за да ги защитят. И все пак, сегашното стесняване на този „чадър” от Барак Обама бележи известно отстъпление от тази политика. Както е известно, в предишния „Преглед на политиката в сферата на ядрените въоръжения”, подготвен от администрацията на президента Джордж Буш, през 2002, този „чадър” беше разширен. Във въпросния документ (който официално се водеше секретен, макар че редица негови постановки станаха обществено достояние) се казва, че „ядреното оръжие... осигурява надеждни военни опции за сдържането на широк спектър от заплахи... все пак, днес е необходима по-голяма, в сравнение със студената война, гъвкавост по отношение на ядреното оръжие и ядреното планиране... възможностите за използване на ядрено оръжие, в различни мащаби, обеми и цели, ще укрепи потенциала на американската армия”.
Неколцина официални служители на Пентагона, начело с Доналд Ръмсфелд, се опитаха да интегрират ядреното оръжие в арсенала на законните и широко използвани средства за водене на военни действия. Разбира се, не може да се каже, че успяха. Предложенията им за създаването на дълбоководни атомни бомби, както и за атомни бомби с много малка мощ, за които се планираше да бъдат използвани в бъдещи въоръжени конфликти, или въобще не излязоха извън стените на конструкторските бюра, или пък бяха тотално отхвърлени от Конгреса.
Докладът, предложен сега от Обама, окончателно слага кръст на тези планове и напълно отрича подобна концепция. В него отчетливо се виждат очертанията на новата ядрена политика на Америка. На първо място, там се посочва, че 450 междуконтинентални балистични ракети Мinutmen 3, повечето от които са снабдени с три ядрени бойни глави, ще бъдат модифицирани, така че те да останат само с една. Това би трябвало не просто да намали, а напълно да отстрани възможните опасения на Кремъл, че САЩ могат да планират нанасянето на изпреварващ ядрен удар срещу Русия. То може значително да укрепи доверието и да стабилизира отношенията между двете държави.
На второ място, в доклада твърдо се заявява, че САЩ вече няма да произвеждат нови бойни глави. Сегашният им арсенал ще се поддържа в рамките на програмите за удължаване на сроковете за използване на ракетите. Затова се планира доста значително да нарасне финансирането на дейността на специализираните в тази сфера лаборатории. Както е известно, държавният секретар по отбраната Робърт Гейтс настояваше да бъде приет закон за „надеждните заменящи бойни глави”, което означава, че Обама явно е решил този път да не се съобразява с желанията му. На трето място (макар че мнозина вероятно биха възприели това, като стъпка в противоположната посока), докладът укрепва обвързаността на Обама с проекта за развитие и разполагане на прословутите системи за противоракетна отбрана. Наистина, неговият етапен подход преследва доста по-ограничени цели, в сравнение с тези на президента Буш, но да не забравяме, че навремето Обама се отнасяше крайно скептично към тази програма. Сега това отношение се е променило в положителна посока.
Заключение
Съдейки по всичко, „Прегледът на политиката в сферата на ядрените въоръжения” представлява една прогресивна, но в никакъв случай не и радикална програма. Дали президентът Обама ще се ограничи с нея, или пък тя ще се окаже само първата стъпка към реализацията на собствената му визия за свят без ядрени оръжия, ще зависи отчасти и от това, каква ситуация ще се формира в света през следващите месеци и години. В заключителната част на Прегледа са посочени редица цели за бъдещо съкращаване на ядрените арсенали, които очевидно излизат извън рамките на подписания от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев (на 8 април 2010, в Прага) нов договор за съкращаването на стратегическите въоръжения. Сред тях са рязкото съкращаване както на ракетите с голям радиус на действие, така и на тактическите ракети с малък радиус, и на съхраняваните бойни глави. Русия разполага с повече ракети от първия вид, а САЩ – от втория. За съкращаването на всички тези въоръжения ще се наложи да бъде преразгледана системата на американското военно планиране, да се направи преоценка на интересите на националната сигурност и да се разработят много по-стриктни инспекционни процедури за проверка на реално осъществените от страните съкращения на ядрените им арсенали.
При преминаването към този, последващ етап, преговорите могат значително да се усложнят и да станат много по-емоционални. А резултатът от тях наистина ще бъде съдбоносен за бъдещето на планетата.
* Авторът е известен американски външнополитически анализатор и автор на няколко книги за военната стратегия на САЩ, последната от които е „1959: годината, когато всичко се промени”
