Пандемията на COVID-19 засегна търговските отношения и бизнеса в целия свят. Електронната търговия е една от сферите на търговската дейност, която бележи рязък скок в търсенето на продукти. По време на пандемията ръстът на онлайн продажби в рамките на ЕС надхвърли 41%. Извънревното положение промени навиците на потребителите и разшири обхвата на услугите, които се предлагат онлайн.
Повиши се търсеното за широк спектър от дигитални услуги, включващи: онлайн поръчка на материали и стоки (като хранителни продукти, електроника, книги и др.) и услуги, които се купуват и доставят онлайн (софтуер, видео конферентни разговори и други). В целия спектър от услугите за доставка на храна до онлайн доставчиците на образователни платформи се очертава един общ елемент между всички разнообразни дейности, свързани с електронната търговия, и той е че много от тях се продават директно на потребителите.
С налагането, във връзка с епидемията, на социално и физическо дистанциране, динамиката на потребление се промени за изключително кратки срокове. Поради наложената изолация, в търговската мрежа, бяха принудени да се съсредоточат върху няколко критични функции едновременно, включващи бързо преминаване към отдалечена работа, поддържане на наличност в складовете и скок на претоварване в контактните центрове и улесняване на онлайн платформите.
Въпреки положителния ефект върху търговците, които осъществяват онлайн търговия, компаниите бяха изправени и пред множество проблеми, включително и поради факта, че не очакваха толкова бърза промяна и то при такива екстремни ограничения.
На първо място, в много икономики производствената активност беше силно ограничена или частично прекратено в резултат на блокирането, което доведе до намаляване и недостиг на стоки, и работна ръка в редица държави.
Пазаруването онлайн изисква добре развита и безпроблемна мрежа за куриерски услуги, но международният транспорт и логистичните услуги бяха засегнати от въвеждането на новите здравни разпоредби, които засегнаха дейността на всички видове транспортни компании - автомобилни, въздушни, морски и, макар и в доста по-малка степен, железопътни.
Нещо повече, много правителства наложиха мерки за социално дистанциране, установиха специален режим за функциониране на дружествата в резултат от които временно бяха прекратени (или силно ограничени) различни видове търговска дейност, включваща микро и макро предприятия. Държавите членки на ЕС избраха различни модели за овладяване на кризата. В повечето от тях бяха създадени национални кризисни щабове, които със съдействието на Световната здравна организация и специализираните здравни институти, отговаряха за противодействието на новата пандемия. Изключение от общата политика на изолация направи Швеция, която избра да разчита на изграждането на т.нар. "стаден имунитет".
Мерки и правни механизми за улесняване на онлайн търговията по време на пандемията
С цел ефективно прилагане на мерките за социално дистанциране, насочени към ограничаване на по-нататъшното разпространение на COVID-19, няколко правителства по света насърчиха онлайн търговията като алтернатива на физическото пазаруване и съдействаха за адаптиране на моделите за пазаруване на потребителите, за да се сведе до минимум рискът от заразяване. Впрочем, в повечето страни от ЕС, дружествата успяха да разширят употребата на онлайн платформите си и без намесата на държавата във функционирането на търговската дейност. Това разширяване на услугите имаше и положителни последващи ефекти за увеличаване - макар и временно - на заетостта. В допълнение, телекомуникационните доставчици предоставяха мобилни данни безплатно или на минимални цени. Централните банки временно разрешиха на компаниите и банките да намалят или да премахнат разходите и таксите за цифрови плащания и мобилни парични преводи с цел насърчаване използването на онлайн платформи. БНБ например, прие пакет от мерки на стойност 9,3 млрд. лева за справяне с кризата на коронавируса.
Това са само част от иновативните мерки/действия, използвани за насърчаване на потреблението в сфери, в които досега населението не се доверяваше изцяло на онлайн покупките, с оглед гарантиране на надлежно функциониращи вериги на хранителни доставки и основни стоки за бита. Въпреки постоянните предизвикателства, в светлината на пандемията, онлайн покупките и електронната търговия са алтернативата на пазаруване.
Настоящата ситуация е ясен показател за продължаване и разширяване на дигитализацията на правителствата в държавите-членки на ЕС. Нуждата от социална дистанция и невъзможността за извършване лично на конкретни действия и услуги илюстрира състоянието на държавната администрация и възможността на бизнеса да се адаптира към новата среда.
В резултат на настъпилата криза с COVID-19, Европейският съюз предприе спешни мерки за улесняване на търговията онлайн и разрешаване на въпросите относно прилагането на митническите разпоредби, свързани с процеса на вземане на митнически решения, митническите процедури и митническите формалности.
Поради временната липса на персонал, пощенските оператори в цяла Европа се борят да се справят с доставката на огромни обеми колети за електронна търговия и да изпълнят своите задължения. При настоящите извънредни обстоятелства логистичните оператори изискаха взимането на спешни митнически решения, за да се гарантира функционирането на веригата за доставки и свободния поток на стоки от първа необходимост в държавите-членки.
При специфичните обстоятелства на пандемията COVID-19, когато физическите контакти трябва да бъдат ограничени в максимална степен, възникнаха въпроси, дали би било възможно да се замени хартиеният носител на гаранциите по Анекс 32-03 DA & IA с електронен документ, включително с електронен подпис на поръчителя. Тази възможност вече съществува в член 151, параграф 7 от регламент (ЕС) 2015/2446 на UCC, който позволява на митническите администрации да приемат електронен формуляр за дадена пратка. Това включва и приемането на електронен/цифров подпис (вместо на ръка), ако подобна възможност е регламентирана в националното законодателство.
С оглед на затрудненията да се доставят стоки до крайните им потребители, в случаите, когато такива стоки пристигат в ЕС, се предоставя възможност за частично освобождаване на пратките. Съгласно това решение логистичния оператор може да подаде декларация за временно съхранение преди пристигането на стоките. Освобождаването на стоките може да се извърши последователно, в съответствие с пристигащите количества. След това вече пуснатите в свободно обръщение стоки могат да бъдат доставени до крайното им местоназначение и съответните количества ще бъдат отписани от декларацията за временно складиране.
На свой ред, Световната търговска организация издаде специални препоръки с цел оптимизиране на работата, като отпадна и задължението за представяне на пълномощно при получаване на пратки. Имайки предвид специфичните обстоятелства, свързани с кризата COVID-19, митническите органи биха могли да приложат новите разпоредби и без да изискват никакви доказателства за оправомощаването от пощенски оператори, експресни превозвачи или митнически агенти за дейностите по митническото освобождаване, които извършват от името на получателя.
Все повече правителства осъзнават необходимостта от преминаване в дигитална среда на множество административни услуги. Проблемите в законодателството, свързано с електронната търговия и нуждата от разрешаването показаха, че в ситуация на криза трябва да бъдат взети бързи решения за бъдещето на дистанционната търговия.
Източници:
- https://www.wto.org/english/tratop_e/covid19_e/ecommerce_report_e.pdf
- Директива 2000/31 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000, относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия във вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)
- https://internetretailing.net/covid-19/covid-19/surge-in-ecommerce-will-outlive-corona-across-europe-consumer-research-suggest-21231
* член на САК