Обикновено се смята, че лошото състояние на икономиката е сред основните фактори, подхранващи тероризма. Осъществените през последните години изследвания обаче сочат, че тази връзка е доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
В Западна Европа, а също в САЩ и Израел, отдавна се провеждат задълбочени изследвания на тази тема, като голямата част от тях се базират на материали, касаещи дейността на терористичните организации в Близкия изток.
Отвъд стереотипите
На мнозина това може да се стори странно, но все повече анализатори стигат до извода, че липсва пряка корелация между социално-икономическите условия (и, в частност, бедността и ниското образователно равнище) и разпространението на тероризма. Още през 2002, до подобен извод стигат професор Алан Крюгер от Принстънския университет и доцент Житка Малекова от Карловия университет в Прага (1), анализирайки информацията за 129 ислямисти, участвали във въоръжените действия на организацията „Хизбула” и загинали в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в Ливан. Данните, на които се базират, включват възрастта на ислямистите в момента на смъртта им, образователното равнище, имущественото положение, региона, от който идват, и семейния им статут. Авторите правят паралел със статистиката за аналогичната възрастова група на ливанското население, като цяло, и стигат до доста любопитни изводи.
На първо място, оказва се, че тезата, че редиците на терористите-камикадзе се попълват предимно от представители на най-бедните слоеве на населението не намира потвърждение. Така, от 129-те терористи, към бедните биха могли да се причислят само 28%, докато делът на ливанците, които по онова време живеят под чертата на бедността, се равнява на 33%. Наистина, Крюгер и Малекова не смятат, че тази разлика от 5% е статистически значима. Използването на по-балансирани показатели обаче, потвърждава (с далеч по-голяма достоверност), че между нивото на бедност на ливанците и вероятността, някой от тях да стане член на военизираните отряди на „Хизбула” съществува обратно пропорционална зависимост. Тоест, увеличаването на нивото на бедност с 30% дава 10% спад на участието в терористични действия. След това, експертите коригират извадката, ограничавайки се само с данните за населението на шестте ливански региона, където преобладават мюсюлманите-шиити. И тук първоначалният им извод бива потвърден дори още по-категорично: при спад на нивото на бедност в тази група с 30%, се засича 15%-ен ръст на участието в терористични организации.
На второ място, сред терористите се оказват повече хора, посещавали гимназии или завършили средно образование, отколкото сред обикновените ливанци от тази възрастова група. Повечето терористи са много млади (мнозина загиват преди да са навършили даже двайсет години), а сред младите хора образователното равнище е по-високо. Анализът на данните сочи, че нарастването на образоваността с трийсет процента (отчитайки учещите в средните училища и университетите) означава 8%-ов ръст на присъединилите си към „Хизбула”. Впрочем, това не бива да ни учудва, имайки предвид, че почти всеки пети терорист е учил в училище или университет, финансирани от тази организация.
Разбира се, Алан Крюгър и Житка Малекова изтъкват редица причини да не се правят прибързани изводи от техните изследвания. Те, в частност, признават, че данните им за терористите са били непълни. Така, двамата са били принудени да оценяват тяхното материално положение по косвени признаци (като професията на родителите им например). Освен това, данните за участниците в „Хизбула”, която се изявява предимно като освободително движение, могат да се окажат неособено представителни за групи организации, които са по-концентрирани върху извършването на терористични действия. Във всеки случай, двамата изследователи изрично подчертават, че резултатите от проучванията им, най-малкото, не потвърждават широко разпространената теза, че бедните и необразовани хора са по-склонни да участват в терористични групировки.
Въпросната теза се опровергава косвено и от резултатите от социологическите проучвания на Палестинския център за социологически изследвания, проведени през 1994 и 2001. И двете показват, че образованите палестинци са по-склонни да одобряват терористичните нападения срещу израелски обекти. Освен това, първото проучване показва, че повече привърженици на този тип действия има сред студентите, търговците, селяните и представителите на интелектуални професии, отколкото сред безработните. Освен това, Крюгър и Малекова цитират доклада на сътрудника на хуманитарната мисия на ООН Насра Хасан, която, през 2001, интервюира 250 палестинци, членуващи в различни военизирани групировки, както и техни близки. „Всички те ми казваха едно и също: израелците ни унижават. Те са окупирали нашите земи и отричат историята ни” – посочва тя. Преодоляването на бедността и въвеждането на всеобщо средно образование едва ли ще променят тези чувства. Напротив, имаме достатъчно основания да смятаме, че богатите и добре образовани хора преживяват обидите много по-дълбоко.
Количествени и качествени измерения на терористичния феномен
Опитите да се определи степента и характера на зависимостта между терористичната активност и икономическите условия не спират. Този път анализаторите се опитват да разкрият по-трудно уловимите и сложни връзки между тях. Пример за това е появилото се наскоро изследване на Ефраим Бенмелех от Харвардския университет и Естебан Клор и Клод Береби от Еврейския университета в Йерусалим (2). В него те се опитват да отговорят на въпроса: ако липсват научни потвърждения за наличието на корелационна връзка между състоянието на икономиката и количествените характеристики на тероризма, дали бедността и свързаните с нея проблеми не влияят върху неговите „качествени характеристики”? Елементарната логика сочи, че би трябвало да съществува подобна зависимост. Защото, когато икономиката се развива добре, терористичните организации са принудени да набират кадри предимно сред маргиналите, които не могат да си намерят работа дори и в условията на икономически бум. Докато в условията на икономическа криза без работа могат да останат и достатъчно умни и образовани хора, затова терористите получават възможност да вербуват далеч по-перспективни кадри. В резултат от това не нараства броят на терористичните акции, но осъществяването им става далеч по-качествено.
За да проверят верността на тази хипотеза, въпросните трима университетски преподаватели анализират подробните данни за 157 палестински терористи-камикадзе, осъществили, или опитали се да осъществят, нападения на Западния бряг на река Йордан или в сектора Газа, в периода от септември 2000 до декември 2006. При това, те обръщат специално внимание на възрастта и образованието на терористите, големината и другите характеристики на населения пункт, където е била извършено (или е трябвало да бъде извършено) терористичното нападение, разстоянието между него и града, в който живее терористът, както и броят на жертвите – убити и ранени. Струва си да отбележим, че в извадката присъстват и 39 „заловени” терористи, като в тази група са включени онези, които, по едни или други причини, са се провалили (т.е. били са арестувани или убити от израелските специални служби, самовзривили са се още преди да достигнат целта, или в последния момент са се разколебали). Както и в изследването на Алан Крюгер и Житка Малекова, данните за терористите се съпоставят със статистиката за населението и икономиката на Палестинската автономия. В тази връзка, са анализирани данните за нивото на безработица, като цяло, както и сред мъжете на възраст от 18 до 35 години, а също и показателите за неравенството в доходите, според местожителството на терористите.
Дори и най-повърхностният анализ на наличните данни позволява на Ефраим Бенмелех, Естебан Клор и Клод Береби да потвърдят правотата на Крюгер и Малекова: те също стигат да извода, че средното образователно ниво на терористите е по-високо, отколкото сред палестинците, като цяло. 31% от терористите-камикадзе, включени в извадката, са били студенти в университета или вече са завършили висшето си образование, когато са осъществили терористичното нападение. Тримата анализатори сами дефинират критериите за „качество” на терористите, включвайки в тях образователното им равнище, предишния опит в сферата на терора и възрастта (т.е. зрелостта) им.
По-нататъшните изследвания водят анализаторите до следните изводи. На първо място, по-високото равнище на безработицата (както сред населението, като цяло, така и сред конкретната възрастова група) съпътства появата на по-образовани, опитни и зрели терористи. Количествените оценки сочат, че ръстът на безработицата с 1% повишава вероятността, че терористът-самоубиец, който ще осъществи терористично нападение през следващите три месеца, ще притежава определено ниво на академично образование с 1,38%, че ще бъде на възраст над 20 години – с 0,62% и, че ще има опит в терористичната дейност – с 0,81%. Тези данни означават, че ръстът на безработицата, в съответствие със стандартното отклонение, води до увеличаване вероятността да си имаме работа с образован терорист с 34,4%, че той ще бъде достатъчно зрял човек – с 5,57% и, че ще притежава определен опит – с 33,5%.
На второ място, високото ниво на безработица и голямото социално неравенство съществено увеличават вероятността, че обект на терористичното нападение ще се окаже някой голям населен пункт. Нарастването на безработицата по стандартното отклонение води до увеличаване на тази вероятност със 17,6%. По аналогичен начин, изострянето на социалното неравенство води до увеличаване на шансовете за терористично нападение в някой голям град с 25,7%.
На трето място, влошаването на икономическите условия води до това, че целите на терористичното нападение се набелязват в по-голяма близост до мястото, където терористът живее постоянно. Авторите на въпросното изследване обясняват този факт с това, че в сложните за националната икономика периоди терористичните организации са особено склонни да изпращат в акция опитни терористи. Избирайки разположени в близост „мишени”, те ограничават риска терористът-камикадзе да бъде идентифициран и заловен от израелските служби за сигурност (а той никак не е малък, имайки предвид, че опитните терористи, по правило, вече са били арестувани в миналото).
Анализът не потвърждава еднозначно хипотезата за влиянието на икономиката върху резултатността на терористичните нападения. Отделни данни сочат, че по-голямата безработица обикновено съпътства по-честите случаи на залавяне на терористите-камикадзе, но това се случва далеч не винаги и затова (поне според авторите) не може да се говори за наличието на някаква ясна закономерност. Освен това, те не съумяват да установят наличието на пряка връзка между нивото на безработица и броя на жертвите на терористичните нападения. Затова пък, става ясно, че по-високата степен на диференциация на доходите се съпровожда от спад на вероятността терористите да бъдат заловени и увеличаване броя на жертвите на терористичните нападения. Наличието на подобно противоречие може да означава, че резултатите от атаките на терористите-камикадзе са в много по-голямата степен въпрос на случайност, отколкото другите характеристики на нападението, които терористите могат пряко да контролират.
Друга важен извод от изследването на Бенмелех, Клор и Береби е, че различните терористични групи не могат, в еднаква степен, да използват „бонусите”, породени от проблемите в икономиката. В това отношение, в по-привилегирована позиция се оказват организациите, предоставящи на обществото различни услуги – образователни, медицински или пък социална помощ. Тоест, такива като ХАМАС например. Важно е да се отбележи, че обемът на тези „бонуси” нараства по време на икономическа криза.
Накрая, както и при повечето предишни изследвания, не се установява еднозначна взаимна зависимост между икономическото състояние и честотата на терористичните нападения.
Някои изводи за политиците
Как могат да бъдат използвани тези, получени от учените, резултати на практика? „Прокарването на връзка между бедността и тероризма в онези случаи, когато това не е достатъчно обосновано, е потенциално опасно, защото международната общност може да загуби интерес към предоставянето на помощ за развиващите се държави в периодите, когато непосредствената опасност от тероризма отслабва, както стана например веднага след края на студената война – посочват Алан Крюгер и Житка Малекова - А обвързването на предоставянето на помощ с тероризма е съпроводено с риска да бъдат унизени много хора в най-слабо развитите държави, на които, в завоалирана форма, се заявява, че им се помага само за да не станат терористи. Освен това, когато терористичната заплаха се превръща в предпоставка за предоставянето на чуждестранна помощ, това може да изгради у местните жители извратена мотивация, която да тласне отделни групи по пътя на тероризма, с цел да нараснат шансовете за получаването на такава външна помощ”.
Политиката, насочена към стимулиране на икономическото развитие, може да съдейства за спад в „качеството” на тероризма, твърдят на свой ред Ефраим Бенмелех, Естебан Клор и Клод Береби. Те обаче отправят едно сериозно предупреждение, в което си струва да се вслушат и нашите управляващи: „Институциите, занимаващи се с предоставянето на икономическа помощ, следва да обръщат специално внимание на идеологията и политическите цели на местните организации, които отговарят за администрирането на въпросната помощ – посочват тримата учени – Дори ако те са ангажирани с предоставянето на важни обществени блага (като образованието и медицинските услуги например), анализът ни сочи, че тази помощ може да улесни терористичните организации да приобщят местното население към насилието и терора”.
Бележки:
1. Krueger, A. & Malekova, J. (2003). Education, poverty and terrorism: is there a casual connection? Journal of Economic Perspectives, 17(4), 119-144.
2.Efraim Benmelech & Claude Berrebi & Esteban F. Klor, 2010. "Economic Conditions and the Quality of Suicide Terrorism," NBER Working Papers 16320, National Bureau of Economic Research, Inc
