Потребителски рейтинг: 5 / 5
Изглежда неизбежно, че очевидно едностранното решение на Нетаняху да атакува ядрените и други обекти на Иран ще въвлече в конфликта и администрацията на Тръмп, която се опитваше да разреши въпроса с ядрената програма на Техеран чрез преговори.
Тези преговори можеха да бъдат успешни, което вероятно е било и една от причините за решението на крайнодесния израелски кабинет да играе „ва банк”, поставяйки Вашингтон пред свършен факт.
Според някои анализатори, истинската цел на израелските удари е смяната на политическия режим в Техеран, а не само ликвидирането на ядрените обекти на Ислямската република. В тази връзка ще припомня, че още през 2015 бе подписано споразумение относно иранската ядрена програма, от което САЩ излязоха едностранно през 2018 (т.е. по време на първия мандат на Тръмп), след като сметнаха, че то само е укрепило позициите на режима на аятоласите.
Няма съмнение, че резултатът от това изключително рисковано начинание на израелското правителство, оправдано от него с екзистенциални мотиви, не е никак сигурен, както е и в случая с Газа. В тази връзка си струва да припомня анализа в един сравнително скорошен доклад на RAND Corporation относно характеристиките на бъдещите войни - „разсредоточаване“ на факторите на военната мощ в духа на постмодерната „мъгла“, без ясен край, а по-скоро като постоянно състояние, изискващо също толкова постоянна мобилизация на обществото. Тоест, това несъмнено ще бъде изпитание за сплотеността на израелското общество (а, както знаем, непосредствено преди израелската атака срещу Иран, правителството на Нетаняху едва оцеля при инициирания от опозицията вот на недоверие, при това само благодарение подкрепата на крайнодесните религиозни формации).
Освен това израелско-иранският сбъсък започва в критичен момент от трансформацията на Америка, в резултат от „консервативната революция” на Тръмп. Сега американският президент ще трябва светкавично да се преориентира от мирното разрешаване на ядрения проблем с Иран към недопускане на евентуално поражение на Израел, за което отново ще наложи да се търси подкрепата на Москва и, евентуално, Пекин. Тоест, „триъгълната“ дипломация може отново да се окаже необходима, което вероятно би било сред малкото положителните последици от случващото се. Първият ответен удар на иранците показа, че военно-стратегическият потенциал на Техеран, демонстриран досега в „мекия си вариант”, включително балистичните и свръхзвукови ракети, както и рояците от дронове, не бива да бъде подценяван.
Най-лесното е да се прогнозират последствията за петролния пазар – т.е. покачване на цените при паралелен натиск от страна на САЩ върху ОПЕК и ОПЕК+ за увеличаване на производството. В тази връзка са възможни негативни последици за цялата световна икономика, включително връщане към долара или, обратното, ускоряване на срива на фондовите пазари, предимно в Съединените щати, където съществуват всички условия за това.
В геополитически план, особено с оглед на предстоящата среща на върха на НАТО в края на юни, най-вероятно можем да очакваме по-ясно изразено оттегляне на САЩ от украинския конфликт, като цялата отговорност за продължаването му бъде прехвърлена върху европейските съюзници на Вашингтон. Като цяло, антикитайската насоченост на политиката на Тръмп може да леко да се смекчи, а усилията за нормализиране на отношенията с Москва да се активизират.
Възможно е също, този път регионалните играчи да не бързат да се включат в прокарваната от САЩ и Израел стратегия за формиране на антииранска ос в региона. Всички обаче ще следят изключително внимателно развитието на конфликта.
Що се отнася до външната политика на Тръмп, тя очевидно е изправена пред още едно сериозно изпитание, особено предвид факта, че на международната сцена продължава да доминира тенденцията към нарастваща непредсказуемост и дори хаос, което на практика обезмисля методите на традиционната „транзакционна дипломация“.
*Център за геополитически прогнози
