25
Чет, Юли
27 Нови статии

Геополитиката на Средния коридор

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

На 15 март 2024 в азербайджанската столица се проведе среща на външните министри на Турция, Грузия и Азербайджан. Основният резултат от тристранните преговори беше подписването на така наречената „Декларация от Баку“, в която страните определиха основните насоки за развитието на сътрудничеството помежду им.

Срещата беше осъществена в кулоарите на XI Глобален форум „Възстановяването на разделения свят“, на който присъстваха делегации от над 70 държави.

Декларацията обръща специално внимание на необходимостта от всестранно насърчаване на тристранния  т.нар.„Среден коридор“ - континентален мултимодален транзитен маршрут, предназначен да свърже най-големите икономики на Евразия, ЕС и Китай, през държавите от Централна Азия, Южен Кавказ, както и през Каспийско море, като трите странн се споразумяха да ускорят темповеге на реализация на тази инициатива.

За да разберем по-добре значението на Декларацията от Баку, следва преди това да разгледаме ролята на Централна Азия за подписването на това споразумение, както и партньорството в сферата на транспорта и инфраструктурата между Турция, Грузия и Азербайджан. В тази връзка си струва да се отбележи успешното посещение на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев в Баку, което приключи два дни преди подписването на въпросната декларация. По време на това посещение лидерите на двете страни подписаха редица важни споразумения за транспортно сътрудничество, включително договор за взаимно признаване на професионалните квалификации на членовете на екипажите на морските кораби, споразумение за стратегическо партньорство между Азербайджанския инвестиционен холдинг и казахстанската компания  Samruk-Kazyna JSC, както и споразумение за постепенното увеличаване на обемите на казахстански петрол, транспортиран през територията на Азербайджан.

Тази среща беше предшествана от откриването на казахстанския транспортен терминал в китайския град Сиан в началото на март 2024, както и от провелите се в края на 2023 преговори между Казахстан и Китай, по време на които двете страни постигнаха рамково споразумение за развитие на трансграничните транспортни маршрути. Друго забележително събитие беше форумът на инициативата на Европейския съюз „Глобален портал” (Global Gateway), който се проведе в Брюксел през 2023 и по време на който Съюзът потвърди интереса си към развитието на транзитния потенциал на Казахстан.

Естествено, реализацията на мащабни транспортни и инфраструктурни проекти в Централна Азия (и най-вече на автомобилните магистрали Изток-Запад) оказва пряко влияние върху насърчаването на подобни инициативи от страна на Азербайджан, Турция и Грузия. Тази тенденция обаче работи и в обратната посока. Тоест, развитието на контактите между Баку и Астана е от ключово значение за успеха на инициативите, посочени в Декларацията от Баку.

Проблемът обаче е, чеТурция не изглежда склонна да комбинира тристранния проект с подобни инициатива в Централна Азия, тъй като и Казахстан, и Узбекистан активно реализират съвместни проекти с Китай, които са сходни по функция и, поне отчасти, са алтернативни на този, лансиран от Анкара, Тбилиси и Баку. Следователно, ако едната от тези страни бъде убедена да се присъедини към Турция, Азербайджан и Грузия в техния проект за Среден коридор, другата (особено, ако за такъв партньор бъде предпочетен Казахстан) ще бъде принудена да се ангажира с конкурентен проект, например с този за т.нар. Южен коридор (Китай-Киргизстан-Узбекистан-Туркменистан-Иран). Напредъкът по този конкурентен проект се движи с по-бавни темпове, тъй като част от потенциалните участници (Иран и Туркменистан) демонстрират по.малка активноста в преговорите за транзита на стоки, отколкото Казахстан, Узбекистан и Азербайджан. Южният коридор обаче остава потенциална алтернатива. Още повече, че в последно време бяха постигнати сериознии успехи в източния край на този коридор – както е известно, в момента Китай, Узбекистан и Киргизстан обсъждат детайлите на тристранен проект за изграждане на трангранична транзитна магистрала.

Именно това е причината страните от Централна Азия да не се ангажират официално с  проекта за Средния коридор, а предпочитат да участват индиректно в него, осъщестявайки двустранни консултации, в които Баку се е нагърбил с ролята на посредник. Тук е мястото да припомня, че Казахстан е в много по-добра позиция от Узбекистан, когато става въпрос за развитието на партньорството с Азербайджан.

В резултат от всичко това се очертаваситуация, при която тристранната инициатива (проектът за Средния коридор) юридически е отделена от централноазиатските проекти, макар че всъщност е тясно свързана с тях. Следователно, ако искаме а разберем по-добре политическите и икономически процеси в Южен Кавказ, е необходимо те да бъдат разглеждани в светлината на сходните процеси, протичащи в Централна Азия. А това е важно и за нас, тъй като България е съвсем пряко свързана с проекта за Средния коридор (и, в по-малка степен, с този за Южния коридор).

 

*Българско геополитическо дружество