25
Чет, Юли
27 Нови статии

Вече не става дума за „задънена улица”, а за възможния разгром на Украйна

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Щателно прикриваната и доскоро немислима развръзка на въоръжения конфликт между Украйна и Русия внезапно стана тема на разговори, в които съвсем открито се разисква възможността Киев да претърпи поражение, което да бъде последвано от невъобразимо клане със страшни последици.

Фактът, че в момента съдбата на Украйна виси на косъм се обяснява не само с неспособността и да си върне териториите, на които здраво са се укрeпили руските войски. Нито пък с това, че администрацията на Байдън протака доставките на необходимото на украинската армия оръжие. Нито дори  с предимството на Русия както в жива сила, така и в ресурсно отношение.

Всъщност, тази опасност се дължи на две непосредствени причини. Първата е нежеланието на републиканците от долната камара на Конгреса да продължат предоставянето на американска помощ за Украйна. Представителите на „Голямата стара партия” (GDP) поставиха бъдещите пакети военна помощ в зависимост от решаването на въпроса за прекратяването на нелегалния трафик на мигранти през южната граница на САЩ, което няма връзка с украинската тема. Втората причина пък е унгарският премиер Виктор Орбан, превърнал се в своеобразен „троянски кон” на Владимир Путин и пречещ за отпускането на финансова помощ за Киев от страна на ЕС.

Републиканците в Камарата на представителите не позволяват на администрацията на Байдън да прокара искането да бъдат отпуснати 61 млрд. долара с цел на Киев да бъде предоставено оръжие и друга важна помощ, без която той няма да може да удържи отбранителната линия против руската армия. На свой ред, използвайки правото на Унгария, като член на ЕС, да налага вето, Орбан блокира бюджетната помощ от 54 млрд. долара, която би позволила на Украйна да плаща задълженията си чак до 2027. Освен това, той не подкрепя преговорте, които с течение на времето трябва да позволят на Киев да влезе в ЕС, където днес членуват 27 европейски държави.

Без подобни „вливания” на парични средства, оръжие и боеприпаси, едва ли ще може да бъде запазено дори и разочароващото статукво, създало се през отиващата си 2023, когато опитът на Украйна да освободи завладените територии се провали.

На провелия се наскоро във Вашингтон форум, главният съветник на украинския президент Зеленски – Андрей Ермак, предупреди за наличието на „сериозен риск” украинската армия „да загуби тази война”.

Подобно признание би следвало да стресне политическите ръководства от двете страни на Атлантика. Ще припомня, че през ноември главнокомандващият на украинската армия публично предупреди, че опасността не е свързана само със сегашната тупикова ситуация, а че украинските части, които страдат от недостиг на военна техника и боеприпаси, ще бъдат принудени да отстъпят за да съкратят прекалено разтегнатата линия на отбрана, изоставяйки големи територии.

„Това ще означава връщане към най-мрачния период на конфликта” – заяви пред мен германският експерт по проблемите на Украйна Нико Ланге.

Важно е да сме наясно, какво би означавало поражението на Украйна. Истината е, че това ще е стратегическа катастрофа за САЩ и съюзниците им от НАТО и ужасна ситуация за самата Украйна. Разбира се, този двоен, но еднакво страшен, катаклизъм ще се развие в различни времеви рамки.

Пълният разгром на украинската армия изглежда малко вероятен, поне през следващите месеци. Тя все още е управляема и добре мотивирана. Освен това използва разумно наличното въоръжение и военна техника, подготвяйки се за очертаващия се недостиг. Не е много вероятно обаче евентуалното прекратяване на огъня, при запазване на сегашната линия на фронта в резултат от преговори с Русия. Надеждите за подобно, утешително решение, означават че подценяваме Путин.

В тази връзка ще припомня, че в дадено наскоро интервю за AFP, говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова повтори, че Кремъл настоява за изтегляне на украинските войски от официално присъединилите се към Русия територии, както и за „демилитаризация” и „денацификация” на Украйна. С други думи, на украинците се предлага да прекратят сраженията и да отстъпят. 

Според аналитичния център Институт за изследване на войната (ISW): “Москва не изглежда склонна да води сериозни преговори с Киев, а преговорите при руските условия означават пълната капитулация и на Украйна, и на Запада” (всъщност, руските официални представители твързят точно обратното – б.р.).

Основното предимство на Путин е стратегическото търпение, т.е. способността му да изчаква и да дочака момента, когато Западът изчерпа политическата воля и ресурсите за подкрепа на Украйна. Той вярва, че в крайна сметка Киев ще бъде принуден да капитулира.

Ако руският президент е прав, подобна развръзка ще настъпи още по-бързо ако американският Конгрес и ЕС откажат да одобрят отпускането на нова помощ за Украйна. Украинското правителство ще загуби възможността да предоставя дори и най-елементарните услуги на своите граждани, а армията ще изпитва нарастващ недостиг на артилерийски боеприпаси, средства за противовъздушна отбрана и друга военна техника. И без това силно пострадалите части от първия ешелон на украинската армия ще отслабнат още повече.

Реализацията на този мрачен сценарий ще се окаже съкрушителен удар по имиджа и авторитета на Запада и ще покаже, колко празни и лишени от реално съдържаие са били обещанията му да подкрепя Украйна „толкова, колкото е нужно”.

Провал с подобен мащаб, да не говорим за военното поражения на Украйна, ще има много по-сериозни и дълготрайни последици, отколкото неспособността на Киев да пробие руската отбрана. Светът ще навлезе в нова епоха на авторитарни държави, на които отслабените либерални демокрации вече няма да могат да се противопоставят.

 

*Авторът е водещ кореспондент за Европа и член на издателския борд на Washington Post