Потребителски рейтинг: 5 / 5
През юли 2023 руското правителство обяви, че излиза от Черноморската зърнена инициатива. Както е известно, това споразумение беше постигнато с посредничеството на ООН и Турция и предвиждаше продължаване на износа на украинско зърно, въпреки войната. Освен това Русия нанася смъртоносни удари по черноморските зърнохранилища на Украйна.
Постигнатата преди година „Зърнена сделка” даваше на Киев възможност да доставя на световните пазари царевица, пшеница и много други ключови хранителни продукти.
През 2022, когато сделката още не беше факт, западните медии и политическите коментатори не спираха да повтарят, колко силно зависят африканските държави от вноса на пшеница от Украйна, която неслучайно наричат „житницата на Европа”.
На 30 август 2022, когато първата от началото на войната партида пшеница за износ стигна до Етиопия след няколко седмици на неопределеност, американското посолство в Италия съобщи за тази доставка в специално съобщение за медиите, съпровождайки го със снимка на майка, която храни „своето страдащо от сериозно недохранване дете в лагер за преместени лица”.
В деня, в който Русия се оттегли от сделката, американският представител в ООН Линда Томас-Грийнфийлд осъди остро „бруталността на руските действия”, подчертавайки значението на украинското зърно за африканските страни. "Силно недохранено дете в Африканския Рог, майка, която няма кърма за бебето си, защото самата тя няма какво да яде - това са последиците от действията на Русия" – посочва тя в изявлението си. От друга страна обаче, на провелата се съвсем наскоро Среща на върха Русия-Африка, Путин обеща безплатно зърно на шест африкански държави, като подчерта, че е наясно, колко важен за тях е вносът на зърно.
В опит да спечелят политически точки и да създадат сензация, САЩ се фокусираха върху фалшивия и и повтарян дълги десетилетия наратив за „гладуващите африкански деца“. В същото време обаче, Америка мълчи за това, кой има най-голяма полза от зърнената сделка и пренебрегва нюансите на продоволствената сигурност в страните от африканския континент.
Истината е, ч Африка никога не е била основния потребител на украинското зърно. По данни на ООН, делът на зърното, изнесено за континента от началото на черноморската сделка, е по-малко от 13% от общия износ. И само малка част от този обем е дошла като продоволствена помощ за така наречените проблемни държави.
В рамките на Зърнената инициатива Кения например, е внесла 438 000 тона царевица и пшеница. През сезон 2022-2023 обаче, в тази страна са отгледани и ожънати 2,9 милиона тона царевица и 275 000 тона пшеница. Етиопия, която през 2021-2022 е произвела седем милиона тона пшеница и е най-големият производител на пшеница в Субсахарска Африка, получи едва 282 000 тона зърно в рамките на сделката. На свой ред Египет, който вече е най-големият вносител в Африка в рамките на инициативата, е произвел 9,8 милиона тона пшеница през 2022-2023, а е внесъл едва 1,6 милиона тона.
Тоест, Египет и Кения, които трудно могат да бъдат наречени „бедни и нуждаещи се от помощ държави”, се оказват най-големите африкански вносители в рамките на инициативата. Те са внесли около половината от четирите милиона тона пшеница, изпратени за Африка. За сравнение, Етиопия получи малко над 282 000 тона. А страни като Джибути и Судан, които получават зърното предимно като помощ, внасят още по-малко.
Климатичните промени влошиха природните условия в зоната на Африканския Рог. От 2020 насам регионът страда от тежка суша, поради което около 23 милиона души са изложени на риск от жесток глад. През март 2023 обаче, когато в региона започнаха дългоочакваните дъждове, те се оказаха толкова обилни, че доведоха до ужасни наводнения, които разрушиха много къщи, унищожиха обширни площи земеделска земя и прогониха хората от домовете им.
В момента Етиопия е най-големия получател на продоволствена помощ от САЩ. От юни обаче Съединените щати и ООН спряха да и изпращат такава помощ, под предлог, че тя се разграбва и препродава. Това решение доведе до рязко нарастване на смъртните случаи от глад в региона. Така, обикновените хора са принудени да плащат за кражбите на чиновниците.
Преувеличаването на значението и актуалността на Зърнената инициатива осигурява на САЩ толкова необходимите им пропагандни „червени точки” в Африка, особено предвид факта, че американците губят позициите си на континента заради нарастващото влияние на Китай и руската пропаганда. От началото на войната в Украйна Москва осъществява мощна пропагандна кампания в Африка, осъждайки Запада и акцентирайки върху добрите си отношения и помощта за страните от континента. Опитите за САЩ да представят Русия в негативна светлина заради отказа от Зърнената сделка, им дават шанс да ерозират подкрепата на африканските държави за Руската Федерация.
„Цените на храните и системата, като цяло, вече бяха подложени на сериозно напрежение поради пандемията“ - посочва Мищел де Хаас, доцент в университета Вагенинген в Холандия, който е експерт в сферата на икономическата история и промените в околната среда и съавтор на книгата „ Пътища към продоволствената сигурност на Африка”.
Той посочва, че по-голямата част от внасяното от африканските страни зърно отива за производството на брашно и преработени храни, които се консумират предимно от средната класа и висшите слоеве на обществото. По време на пандемията цените на храните в Африка се повишиха опасно, въпреки че доходите на много хора намаляха. През следващите години страни като Египет, Кения и Нигерия увеличиха вноса на зърно от Черноморския регион. Световната продоволствена програма и други организации също разшириха продоволствената си помощ за борба с глада и бедността.
Истината е, че последиците от отмяната на Черноморската зърнена инициатива за Африка няма да са много по-различни от онези, за целия останал свят. Загубата на такъв крупен зърнопроизводител, какъвто е Украйна, е ужасна за продоволствената сигурност в целия свят, а не само за децата от Африканския Рог.
Това ще доведе до глобален скок в цените на основните хранителни продукти, което ще донесе проблеми на много хора. Но най-ужасните последствия заплашват жителите на страните с ниска покупателна способност. Преди подписването на Зърнената сделка, пшеницата се продаваше по целия свят на цени, опасно близки до нивата от 2008, когато светът беше поразен от икономическата криза. "В Африка цените на храните се повишиха – посочва в тази връзка Хаас - но не бяха много високи." Според него, цените на храните в Африка се влияят основно от други фактори, които вече подкопават продоволствената сигурност на континента.
В много африкански държави продоволствените проблеми се изострят не само от неблагоприятните метеорологични условия в Африканския Рог и други части на континента, но и от конфликтите между фермери и скотовъдци - особено в редица страни от Западна Африка. В целия континент необмислени и зле прилагани политики традиционно водят до покачване на цените и недостиг на хранителни продукти.
Въпреки това, Африка до голяма степен се е научила да се справя с тези предизвикателства. Значителна част от населението и се занимава, в една или друга степен, с натурално селско стопанство. Според Световния икономически форум, над от 70% от африканците изкарват прехраната си от селското стопанство. „Това също така дава на африканските страни отлична възможност да увеличат местното производство, което има огромен потенциал“ - подчертава Хаас.
Всички страни от континента се опитват да постигнат ниво на самообезпечаване с продоволствие, а някои дори ограничават вноса на хранителни стоки. Резултатите от тези опити не са еднозначни, но са обещаващи. Судан например отгледа рекордна реколта от пшеница през 2020 - над един милион тона. През 2022 Етиопия регистрира най-високите резултати в региона. Този напредък, в значителна степен, е постигнат с подкрепата на местните и регионалните власти. Чуждестранната помощ най-често идва под формата на подаяния, но не и като помощ за развитие и постигане на продоволствена самодостатъчност. А това дава възможност да се влияе върху степента на подкрепа и политиката на континента.
От 2020 насам, Нигерия, където по официални данни, под линията на бедност живеят над 60% от населението, трябва да се справи с рекордна продоволствена инфлация. Когато износът на зърно беше спрян през 2022, цените на хляба и другите продукти от брашно се увеличиха с около 20%. Но това е само малко зъбно колелце в огромния
механизъм на продоволствения дефицит в Нигерия. Местната валута отслабва, метереологичните условия се влошават, насилието ескалира, налице е икономически спад, а политическите решения не се реализират както трябва. Всичко това допринася за повишаване цените на продоволствените стоки и намаляване на покупателната способност. В резултат вносът на зърно от Украйна, който Нигерия увеличи след пандемията, падна почти до нула още преди прекратяването на Зърнената сделка.
Всъщност, в повечето африкански държави, вносът на зърно често играе нищожна роля за продоволствения дефицит. Има много други, по-значими фактори. Системата на търговия в тези страни е силно разклонена. Суровините се транспортират от складовете до пристанищата, а след това се насочват предимно към други континенти. Африка има най-ниското ниво на междурегионална търговия в света. Което означава, че в случай на излишък в производството на продоволствие, то напуска континента, а не отива към други африкански страни. Освен това, Африка е най-силно засегната от промените в климата и поради тази причина там е много по-трудно да се занимаваш със селско стопанство. Тоест, продоволствната помощ и вносът на зърно са временна мярка, която прикрива наличието на много по-сериозни и дълбоки проблеми.
Когато Западът представя усилията си за възобновяване на Зърнената сделка като борба за интересите на гладуващите африканци, той пренебрегва реалните бенефициенти на тази инициатива. Защото истината е, че сделката беше от значителна полза най-вече за държави като Китай, Испания, Турция, Италия и Нидерландия. Към тях се насочват 21,2 млн. тона (65%) от общия износ на зърно, който възлиза на 32,9 млн. тона. Освен това, безпрепятственият износ на украинско зърно дава възможност на Запада да осигурява косвена подкрепа за Украйна, защото то се купува най-вече от онези, които финансират програми за продоволствена помощ, като САЩ например.
Тоест застрашена е глобалната продоволствена сигурност, а не само тази на Африка.
И това е важно не само за африканските, но и за сирийските и афганистанските деца. Когато на преден план се извежда наративът за Африка и други развиващи се страни като основни бенефициенти на Зърнената сделка, това оставя в сянка един много очевиден списък от развити страни, които се възползват още повече от нея.
В най-трудния момент върху пазара ще влияе най-вече търсенето на зърно в развитите държави, докато развиващите се страни ще трябва сами да се справят с нарастващите цени, въпреки че търсенето в тях е много по-слабо. Създателите на пропагандните клишета за страданията на Африка са склонни да игнорират тези закономерности и да оневиняват САЩ, ООН и западните страни, които настойчиво ни убеждават, че африканският континент е земя на глада. Вероятно, защото разчитат по този начин да спечелят политически „червени точки” в момент, когато дипломатическото им влияние в Африка драстично намалява.
*Авторът е нигерйски политически наблюдател, сътрудник в CJID (Centre for Journalism Innovation and Development) в Абуджа, носител на наградата IOM West and Central Africa Migration Journalism Awards за 2021, анализатор на Foreign Policy.
