25
Чет, Юли
27 Нови статии

Светът е изправен пред глобална война на ценности

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Не знаем, кога и как ще приключи конфликтът в Украйна? Знаем обаче, че всички войни рано или късно свършват. Въпреки това, противоречията, които са в основата на настоящия конфликт, няма да изчезнат. Те са глобални, неизменни и ще определят характера на всички войни в началото на ХХІ век.

Първото от тях е свързано с решимостта на Запада да утвърди глобалното си господство - икономическо, военно или културно. Второто, което е по-трудно за описание, е сблъсъкът между две полярни ценностни системи. Понякога това се представя опростено като "демокрация срещу автокрация", но тази гледна точка е погрешна и повърхностна. Въпросът по-скоро е: да изоставим семейните ценности в онази форма, в която ги познаваме от хиляда години, или, обратното, да се опитаме да ги спасим. Може би е дори по-правилно да разглеждаме това като одобрение или, напротив, отхвърляне на агресивния либерализъм (известен и като "уокизъм") от една или друга национална култура. По ред исторически причини и двата конфликта се разиграха в Украйна, която в момента играе ролята на "канарчето в мината" (навремето канарчетата се използвали за да се установи наличието на отровен газ в мините - б.р.) и която още дълго време ще предопределя по-нататъшния ход на световната борба за власт.

Упадъкът на Запада - шанс за Китай

От началото на индустриалната ера насам, светът се управлява от Запада. През последните трийсет и седем години обаче, ситуацията се промени. Да си припомним само сухите икономически показатели. През 1985 САЩ са осигурявали 34% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), а тогавашният предшественик на ЕС - още 21,4%. Общо, това е 55,4%. С други думи, преди по-малко от четиридесет години Западът е генерирал над половината от световния БВП. През миналата 2022 обаче, делът на Америка е спаднал до 21,9%, а този на ЕС - до 16,9%. Заедно, това е 38,8%, т.е. спадът е с цели 16,6%. Подобни промени настъпиха и в сферата на въоръжените сили и сигурността. През 1985, въпреки че Съветският съюз изоставаше от Съединените щати по отношение на общия военен арсенал, глобалната система за сигурност беше по същество двуполюсна. След разпадането на СССР САЩ станаха най-мощната военна сила, но от известно време тяхното превъзходство е подкопано от нарастващите възможности на Китай и редица средноголеми държави по света.

В културно отношение тази промяна може би е дори по-важна. След 1991 САЩ бяха своеобразна културна суперсила. Развлеченията, комуникацията, социалните мрежи и ежедневието на хората по света биваха пресявани през ситото на американските технологични гиганти. Достатъчно е да спомена само последното им поколение – Facebook, Google, Apple, Microsoft и Amazon. И макар да е спорно, доколко тези компании са близки до правителството на САЩ и неговия дневен ред, колосалното им влияние върху умовете, възгледите и вкусовете на милиарди хора е неоспоримо. Днес обаче те вече са притиснати от конкуренцията и първите, които им хвърлят ръкавицата, са китайските корпорации. Разбира се, западните държави се опитват да отклонят това предизвикателство. Само че TikTok (китайското приложение за споделяне на видеоклипове) например,в края на 2022 вече имаше над милиард потребители.

Западът отвръща на удара

Западът осъзнава относителния си упадък и се опитва да укрепи своите позиции. Да се върнем към споменатия по-горе TikTok. Поради опасения за сигурността и съществуващите рискове (информацията, събрана от приложението, се прехвърля към китайското правителство) то вече е забранено от Индия, САЩ (по отношение на системите на федералното правителство) и Европейската комисия (нейната позиция е в синхрон с американската ). Тези действия се диктуват от съображения за сигурност, но също и за да бъдат защитени икономическата и технологична мощ и влияние на Запада. Виждаме същото на икономическия и технологичния фронт: САЩ ограничиха продажбата на модерни полупроводници на Китай за да забавят напредъка му в сферата на високите технологии, особено в развитието на изкуствения интелект. Други западни страни затръшват вратите си за китайските капитали. Бариерите пред преките китайски инвестиции се увеличават, особено в технологичната сфера. Подписаният от президента Джо Байдън през август 2022 Закон за намаляване на инфлацията е опит за съживяване на индустриалната политика на САЩ, за могат да съперничат икономически на Китай. На международно ниво Западът отстоява позициите си по отношение контрола над ресурсите и глобалните комуникации и управлението на световната система, основана на правила. Пример за това са действията на Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, както и редица специализирани агенции на ООН, които до голяма степен определят глобалните стандарти и правила. В рамките на сегашната система останалият свят може да претендира за разширено влияние, което повече да съответства на нарастващите му позиции. Мнозина смятат, че Западът защитава тази система само докато му носи ползи. Напоследък обаче, редица незападни сили се преместиха в по-високата икономическа категория и неговият плам поизбледня. Пример за което са преговорите относно климатичните промени

Война на ценностите

През последните десетилетия станахме свидетели на дълбока промяна в ценностната система на Запада. Преобладаващите вярвания (до голяма степен свързани с християнството, но не само) се смекчават или модифицират под влияние на нови възгледи. Това се доказва както от непрекъснатата ЛГБТ-пропаганда, така и от създаването на непозната в исторически план семейна структура, която в някои случаи би могла да е обект на наказателно преследвано само допреди век или дори допреди петдесет години. Останалият свят обаче отказва да следва този пример. Повечето държави извън западната сфера на влияние се придържат към „традиционните“ ценности. Което провокира все повече разногласия между Запада и останалите. Проблемът не е, че имаме две ценностни системи, а че Западът е убеден, че останалия свят трябва да приеме собствената му „нова“ ценностна система като своеобразен културен „край на историята“. Твърди се, че системата от ценности е кристализирала в окончателния си вид и това е заслуга именно на Запада. Само че останалият свят не е съгласен с това. Принадлежащите към него признават безусловното право на Запада да формира възгледи у дома си, но не искат да бъдат жертва на т. нар. „културен империализъм“ – когато им се четат лекции по морал и им се налагат определени ценности. Впрочем, противопоставяне на новите ценности е налице и в самите западни държави, при това понякога е доста сериозно. В САЩ подкрепата за Доналд Тръмп и неговите колеги републиканци е поне отчасти продиктувана и от недоволството от вездесъщата политическа коректност. Основният съперник на сегашния френски президент Макрон - Марин Льо Пен, я определя като потенциална заплаха за френската култура. В Италия министър-председателят Джорджа Мелони (заела на поста през октомври 2022) възхвалява традиционните семейни ценности и предупреждава: „без ЛГБТ лоби“. Имайки предвид всичко това, конфликтът в Украйна не би трябвало да ни изненадва. Всъщност това не е война в обичайния смисъл на думата - тя не се води нито за сигурността на държавите, нито е сблъсък на две социални системи, като конфронтацията между САЩ и Съветския съюз, продължила до 1991. Това е битка на противоположни ценностни системи. Русия, или поне голяма част от нея, е географски в Европа, но културно - на страната на останалия свят. Икономическата и структура не съвпада със западната. Населението и никога не е живяло в демокрация. Руските граждани са имунизирани срещу движението на „уокистите“. Руската православна църква решително отхвърля либералните западни ценности, проповядвайки специфичното руско призвание и руската култура, която в известен смисъл може да се определи като пълна противоположност на западната „уокистка“ политическа коректност. Руският народ се смята за нещо по-специфично, а не просто за една от европейските нации. Русия и руснаците са били важни играчи през цялата история на Европа, но не са изиграли съществена роля при формирането на европейската ценностна система. Възраждането, Просвещението и индустриализацията в западния смисъл, заобикалят Русия. Разбира се, тя има своя собствена култура, която обаче не е напълно интегрирана в европейската.

Украйна е по-различен случай. Украинците, или поне онези от западната част на страната, са различни от руснаците и се придържат към западните ценности. Основната част от страната е свързана исторически с европейските сили и империи - по-специално с полско-литовската т.нар. Жечпосполита, която контролира значителни територии в Централна и Източна Европа от 1569 до 1795, а след това и с Хабсбургската империя - до 1918. Показателно е, че основната опозиция в Украйна (както и симпатиите към Русия и руските ценности) е съсредоточена в източната част на страната, където нито един от тези два политически и културни феномена не е пуснал корени.

Този конфликт се основава на ценности и ще продължи много дълго време. С течение на времето той може дори да срине националните държави и да породи някакъв вид глобална конфронтация - вече не между държави, а между народи. Има исторически прецедент за това: Трийсетгодишната война, която бушува в цяла Европа между католици и протестанти от 1618 до 1648.

Националната държава, като такава, в много отношения е плод именно на Трийсетгодишната война. Тоест, напълно възможно е друга война на ценности да я лаквидира.

Могат ли националните държави да останат основната структура на международната политика и да обединят народи, дълбоко разделени от фундаменталните си ценности?

Най-лошите очаквания

Прогнозите не са никак добри, защото конфликтите свързани с убеждения и ценности обикновено са безкомпромисни, тъй като ценностите са неделими. Отстъпките по такива въпроси са немислими. Фанатизмът почти неизменно взема връх: „Ние“ винаги сме прави, а „те“ грешат.

 

* Авторът е доцент в Бизнес университета на Копенхаген, бивш държавен секретар в датското Министерство на външните работи и автор на бестселъра "Трансформацията на Азия: от икономическа глобализация към регионализация", анализатор на "Нешънъл Интерест"