Енергийната криза в Европа съвсем не се изчерпва само с енергетиката. Тя е стимул за мащабна геополитическа реконфигурация в глобален мащаб. Днес никой не знае, как ще изглежда световният енергиен и политически ландшафт, когато нещата започнат да се изясняват (което, между другото, ще се случи едва след няколко години), но със сигурност може да се твърди, че те ще се различават осезаемо от ситуацията, съществувала преди руската инвазия в Украйна.
В прогнозата на Международната агенция по енергетика за 2022/2023 се посочва, че в момента преживяваме "глобална енергейна криза с безпрецедентни размери и сложност" и, че "вече няма връщане към онова, което беше преди сътресенията породени от пандемията от коронавирус и войната в Украйна". В своята съвкупност, тези две събития вече промениха съществено конфигурацията на търговията с енергоносители в целия свят, но истината е, че "ударните вълни" за световната икономика тепърва предстоят.
Мнозина разглеждат сегашния дефицит на енергия в Европа като своеобразен героизъм, тъй като Европейският съюз се подложи сам на колосален удар, налагайки енергийни санкции на Кремъл за да създаде проблеми на руската икономика, надявайки се, че това ще сложи край на войната. Както обобщи наскоро британското издание Economist: "за да помогне на Украйна, Европа демонстрира единство, издръжливост и готовност да понесе огромни вреди".
Освен възхищение обаче, действията на Европа пораждат и много сериозна тревога. В момента цените на природния газ надхвърлят шесткратно средните показатели, а в същото време математическото моделиране показва, че всяко нарастване на реалните цени на енергоносителите с 10% се съпровожда през зимния сезон с увеличаване на смъртността с 0,6%. Което означава, че през следващите месеца в Европа ще починат 100 хиляди възрастни хора повече от обикновено.
Впрочем, вредата не е само за Европа. Финансовата уязвимост на ЕС застрашава да дестабилизира икономиката не само на европейските държави с най-високо ниво на задлъжнялост, но и развиващите се страни, както и нетните вносители на енергоносители в целия свят. И, както винаги, най-силно ще пострадат бедните, а върху Глобалния Юг неизбежно ще се стовари огромно бреме заради една енергийна война, с която той няма нищо общо. Разрушителните последици от енергийната война между Русия и Европа вече се усещат от потребителите по целия свят, а през следващата 2023 ситуацията ще се влоши още повече.
В публикуваната наскоро годишна прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се говори за значително забавяне на световната икономика - спад на растежа до 2,2%, през 2023 и малко увеличение с до 2,7%, през 2024. Прогнозата за икономиката на САЩ, която досега беше, повече или по-малко, защитена от кризата, е още по-мрачна: тя ще демонстрира растеж от едва 1,8%, през 2022, и от 0,5%, през 2023. С други думи, става дума за много сериозен "стрес тест" за Европа, нейните съюзници и противници.
Според Economist: "Нарастват опасенията, че трансформацията на глобалната енергийна система, американският икономически популизъм и геополитическите разногласия застрашават дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз и други държави, включително Великобритания. Застрашен е не само просперитетът на континента, но и стабилността на трансатлантическия алианс". В тази връзка, мнозина европейски лидери критикуват остро протекционизма на САЩ и най-вече приетия наскоро Закон за намаляване на инфлацията, предвиждащ 400-милиардни субсидии за американската индустрия.
Сегащната криза изостри рязко икономическата уязвимост на Европа. Опитите да се освободят от руското влияние тласка много страни в прегръдките на Китай, което ги заплашва със същата уязвимост и бъдещи енергийни сътресения, ако Пекин реши да се възползва от монопола си върху редкоземните минерали и други елементи на "чистата енергетика", които почти изцяло контролира. Западът позволи на Китай да го изпревари в конкурентната битка и внедряването на иновации в сферата на технологиите на чистата енергетика, затова в близка перспектива преходът към зелена енергетика ще се окаже практически невъзможен, без поддържането на тесни връзки с Пекин.
И тъй като в момента и САЩ, и Китай са заели позиции на кръгова отбрана и са склонни да заложат на протекционизма, ориентирайки се най-вече към вътрешните интереси, както посочват експертите на Economist: "Европа, с нейния старомоден стремеж да спазва правилата на Световната търговска организация за свободната търговия, все повече изглежда като очевиден неудачник".
* Анализатор на специализирания американски енергиен портал Oilprice.com