В една от пиесите си Оскар Уайлд твърди, че загубата на един от родителите може да се приеме за нещастие, но загубата и на двамата прилича на небрежност.
Нещо подобно би могло да се каже и за начина, по който се провежда в последно време икономическата политика на САЩ. Безотговорната реализация на бюджетната политика несъмнено е огромен проблем, но когато Федералният резерв влошава този проблем с погрешната си парично-кредитна политика, нещата започват да стават трагични.
Тази бюджетна безстопанственост и множеството пропуски в политиката на Федералния резерв на САЩ вече ни вкараха в инфлация, каквато страната не е преживявала от десетилетия, освен това създадоха балони на пазара на жилишното строителство, ценните книжа и кредитирането. Сега всичко това застрашава икономиката на САЩ с изключително "твърдо кацане" и крах на борсовите котировки, защото проинфлационните изкривявания в икономическата ни политика все пак ще трябва да бъдат преодолени по някакъв начин.
През март 2021 президентът Байдън лансира т.нар. Американски план за спасение (American Rescue Plan)) на стойност 1,9 трилиона долара. Бившият държавен секретар по финансите Лари Съмърс с пълно основание го определя като най-безотговорното бюджетно решение за последните четиридесет години. Добавени към трите трилиона бюджетни стимули, предназначени за борба с породената от пандемията рецесия, мерките за стимулиране на Байдън означават следното. Американската икономика ще получи умопомрачителна подкрепа от бюджета в размер на 20% от БВП на САЩ. Което няма как да не доведе до нейното "прегряване" и до инфлация.
В същото време, сякащ специално за да задълбочи инфлационните проблеми на Америка, Федералният резерв реши да подсили безотговорните действия на Байдън в сферата на бюджетната политика, провеждайки максимално либерален парично-кредитен курс. Федералният резерв не само запази лихвените проценти на нулевото им ниво, макар че икономиката на САЩ се възстановяваше, получавайки рекордни за мирно време бюджетни стимули, но и продължи да изкупува ценни книжа на американската хазна с ипотечно покритие, на стойност 120 млрд. долара месечно, макар че на фондовите и борсови пазари вече бушува истински пожар.
В резултат от това "бюджетно стимулиране" и монетарната политика, в средата на 2022, инфлацията на потребителските цени в САЩ надхвърли 9%, достигайки нива, които не бяхме виждали от 80-те години на миналия век насам. Тъй като лихвените проценти бяха толкова ниски, а Федералният резерв масово изкупуваше облигации и други ценни книжа, котировките естествено скочиха до небето, достигайки ниво, каквото сме имали само веднъж за последните сто години, а пък цените не жилищата надхвърлиха върховите показатели отпреди 2006 и то, дори ако отчитаме инфлацията.
Прекаленото помпане на бюджета през миналата 2021 ни доведе до ръба на пропастта, а да не забравяме, че през следващата 2023 американската икономика ще бъде подложена на много сериозни натоварвания. Значителната подкрепа за спестяванията на населението посредством т.нар. "ковидни чекове" се трансформира в голяма инфлаци В същото време, държавните разходи се връщат към нормалното си предковидно ниво.
Изглежда Федералният резерв не си е взел никаква поука от миналогодишните инфлационни последици от безотговорната бюджетна политика. В момента, с прекалено агресивната си кредитна политика, Резервът допълнително усилва кризисните последици от прехода към "бюджетна сдържаност". Както е известно, в момента той повишава лихвените проценти с най-бързите темпове за последните 40 години и възнамерява да продължи да следва тази политика, макар че инфлацията достигна пикови стойности, а американската икономика навлиза в рецесия.
Впрочем, Федералният резерв не си е взел и друга поука от случилото се през 2021, когато наводни пазара на ликвидност, повиши цената на активите и разду максимално балоните на кредитния пазар. Сега пък Резервът е решил да изтегля наличната ликвидност с рекордни темпове, при това в момент, когато финансовите пазари са в отбранителна позиция. Действайки по този начин, той се ангажира да удължи сроковете за плащания по държавните облигации и по ценните книжа с ипотечно покритие, за 95 милиона долара месечно.
Всичко това лишава САЩ от възможността да избегнат през следващата 2024 тежката икономическа рецесия и допълнителното натоварване на финансовия пазар. Впрочем, има и една добра новина. Възможно е на изборите през 2024 администрацията на Байдън да бъде наказана от американските гласоподаватели заради грубите грешки в осъществяваната от нея икономическа политика. Има обаче и лоша новита и тя е, че никой няма да потърси отговорност от шефа на Федералния резерв Джером Пауъл и останалите членове на ръководството му, за проявената от тях скандална икономическа некомпетентност.
*Авторът е бивш зам. директор в Международния валутен фонд и управляващ директор на американската банка Salomon Smith Barney, анализатор на 19FortyFive