Потребителски рейтинг: 5 / 5
Напоследък сме свидетели на активното прокарване на тезата, че енергийната криза, породена от събитията в Украйна, е разубедила мнозина политици във възможността светът да премине бързо към зелената енергетика, разчитаща на слънчевата и вятърна енергия.
В същото време, тъй като цените на продоволствието стремително нарастват, а конфликтът може да провокира глобална продоволствена криза, на Запада очевидно ще се наложи да се сблъска и с друга "непопулярна" реалност - органичното земеделие е неефективно, изисква прекалено много обработваема земя и е изключително скъпо. Затова, ако прокарването му продължи и занапред, това може да обрече на глад милиарди хора по света.
В течение на дълги години политиците, както и всевъзможни псевдоексперти, твърдяха, че органичното земеделие е „отговорния начин да бъда нахранен светът”. През миналата година Европейският съюз обещаваше, че до 2030 страните членки ще утроят дела на органичното земеделие. Редица влиятелни неправителствени организации отдавна прокарват органичното земеделие в развиващите се страни, което стимулира по-уязвимите измежду тях, като Шри Ланка например, да инвестират в тези методи. Мнозина потребители на Запад също са убедени в предимствата им, а половината от населението на Германия наивно вярва, че органичното земеделие може да се справи с глобалния глад.
Нарастването на цените на продоволствените стоки, породено от ръста на стойността на торовете, енергията и транспорта, демонстрира огромните недостатъци на аргументите в полза на органичното земеделие. Тъй като органичното селско стопанство игнорира много от научните постижения, позволили на фермерите да повишат добивите, то по самата си същност е по-малко ефективно, отколкото традиционното селско стопанство. Иследванията в тази сфера убедително показват, че органичното земеделие произвежда по-малко продукти на декар, отколкото традиционното селско стопанство. Нещо повече, в органичното земеделие, обработваемите площи се експлоатират по-интензивно, отколкото в обикновеното селско стопанство, което разчита на изкуствените торове и пестициди за да поддържа плодородието на почвата и да я защити от вредители.
Имайки предвид това, както и по-ниската му производителност, органичното земеделие произвежда между 29% и 44% по-малко хранителни продукти, отколкото се произвеждат с традиционните методи. Освен това то изисква със 78% повече земеделска земя, отколкото обикновеното селско стопанство, а произвежданите от него хранителни продукти са с 50% по-скъпи – и всичко това, без да е налице осезаемо подобряване на здравето на хората или условията, при които се отглеждат домашните животни.
Тази по-висока стойност е неприемлива за развиващите страни, затова беше крайно безотговорно активистите от богатите държави да налагат очевидно неефективни методи за развитие на тяхното селско стопанство. Тази трагедия е най-очевидна в Шри Ланка, където налагането на органичното земеделие имаше наистина пагубни последици. Президентът на тази страна Махинда Раджапакса спечели изборите през 2019, обещавайки 100%-тов преход към производство на органични хранителни продукти. Тази политика обаче, донесе на Шри Ланка само още по-голяма бедност. Отказът от използване на синтетични торове доведе до спад с 20% на оризовите добиви още през първите шест месеца след преминаването на страната към изцяло органично земеделие. През миналата зима, местните фермери се оплакаха, че добивите от чайните плантации ще намалеят с цели 40%. В крайна сметка, масовите протести принудиха Шри Ланка да се откаже от „органичното” бълнуване през зимата на 2021-2022, но вече бе твърде късно за да бъде спасена по-голямата част от реколтата.
Примерът на Шри Ланка потвърждава безотговорността на адептите на органичното земеделие. Органичното земеделие се отказва от синтетичните азотни торове, но в същото време не е в състояние да изхрани света. Истината е, че синтетичният азот осигурява прехраната на четири милиарда души, т.е. над половината население на планетата.
Богатите потребители могат да издържат съответното повишаване на цените, но много бедни домакинства в развиващите се страни изразходват над половината на доходите си за хранителни продукти. Всяко нарастване на цените на тези продукти с 1% води до това, че още 10 милиона души в света се оказват под линията на бедност и са застрашени от глад. Тоест, пропагандата на идеята за „глобалното органично земеделие” на практика означава да предлагаш на милиарди хора да спрат да се хранят.
Събитията в Украйна принудиха всички да се замислят за надигащия се в света глад. Досега Русия и Украйна осигуряваха над ¼ от износа на пшеница, както и значителни обеми царевица, растителни масла и ечемик. Почти една трета от световните запаси от калий, който е от решаващо значение за добивите в земеделието, идва от Беларус и Русия и е обект на санкции. Освен това, Русия произвежда 8% от азота в света, чиято цена вече нарасна повече от три пъти през последните две години. По-голямата част от азота се произвежда от изкопаеми горива и много заводи бяха принудени да спрат произодството си, тъй като пандемията и борбата с климатичните промени повишиха цените на невъзобновяемата енергия. В същата посока действа и фактът, че от началото на пандемията транспортните разходи са нараснали над два пъти.
Резултатът от комбинацията на всички тези фактори ще се окаже огромно предизвикателство. Нарастването на цените на торовете може да намали оризовите добиви с 10%, което пък ще доведе до спад в производството на хранителни продукти, еквивалентен на количеството, способно да изхрани половин милиард души.
Ето защо политиците и неправителствените ортанизации следва бързо да концентрират усилията си върху производството на големи обеми хранителни продукти за най-бедните слоеве от световното население, при това с минималните възможни разходи. Генното инженерство, по-ефективната борба с вредителите и по-доброто напояване ще са от много голямо значение за повишаване на добивите. За това ще помогне и повишаването на производството на изкуствени торове, както и разглеждането на възможността за отмяна на регулирането, оскъпяващо изкопаемите енергоносители. Тези прости и базиращи се на здравия разум подходи могат да сдържат ръста на цените, да предотвратят глада и дори да помогнат за опазването на околната среда. Селското стопанство вече използва 40% от всички, свободни от ледовете, територии на планетата. Повишаването на ефективността му ще ни позоли да запазим по-големи територии в естественото им „диво” състояние. Дойде времето да се откажем от самодоволната си обсебеност от органичното земеделие и да се концентрираме върху научните и ефективни подходи, които наистина са в състояние да изхранят планетата.
* Авторът е президент на датския Copenhagen Consensus Center, професор в Copenhagen Business School и анализатор на Wall Street Journal
