Двустранната стратегия на САЩ, целяща да помогне на Украйна да преодолее руската „специална операция”, чрез налагането на сурови санкции и снабдяването на украинските военни с модерно въоръжение, най-вероятно ще се провали.
Онова, което е необходимо, е постигането на мирно споразумение, но това е трудно постижима цел. За да бъде постигато такова споразумение, на САЩ ще се наложи да направят компромис относно НАТО, каквото до този момент Вашингтон категорично отхвърля.
Путин започна „специалната операция” в Украйна и обяви, че преговорите са навлезли в задънена улица. Преди началото на конфликта обаче, руският президент представи на Запада списък с искания, включващи и прекратяване на разширяването на НАТО.
Колкото и да е странно, САЩ не пожелаха да обсъждат този въпрос. Сега обаче е точното време да ревизират тази своя политика. Разбира се, за да могат преговорите да се увенчаят с успех, Путин също следва да демонстрира готовност за отстъпки.
Подходът на САЩ към доставките на въоръжение и санкции може да звучи убедително в ехо-камерата на американското обществено мнение, но той на практика не работи на световната сцена. Истината е, че се ползва с неособено голяма подкрепа извън пределите на САЩ и Европа и, в крайна сметка, може да се сблъска с политическа реакция дори и вътре в тях.
За всеки, който е запознат с руските военни усилия и ужаса, който те донесоха на мирното население, би могло да се стори очевидно, че Русия ще се превърне в „световен парий”. Само че това не се случва: развиващите се страни, в частност, отказват да се присъединят към кампанията за нейната изолация, осъществявана от Запада, за което говори и гласуването за инициираното от САЩ изключване на Русия от Съвета на ООН за човешките права. Факт е, че 93 държави подкрепиха тази стъпка, но 100 други на практика не го сториха (24 гласуваха против, 58 се въздържаха, а 18 въобще не гласуваха). А още по-поразително е, че в тези сто държави живее 76% от населението на планетата.
Възможно е тези страни да са имали неидеологически причини за да се противопоставят на инициативата на САЩ, например търговските им отношения с Русия. Фактът обаче си остава факт: по-голямата част от света не приема изолацията на Москва, особено в онази степен, за която настоява Вашингтон.
Санкциите са основният елемент в стратегията на САЩ. Те едва ли ще накарат Русия да капитулира, но вероятно ще причинят големи щети в целия свят. В най-добрия случай, те биха могли да стимулират Москва да търси мирно споразумение, затова си струва да бъдат използвани, но само в комбинация с интензивни усилия за постигане на мир чрез преговори.
Всъщност, икономическите санкции създават безброй проблеми.
На първо място, дори ако санкциите породят икономически трудности в Русия, те едва ли ще променят руската политика по някакъв радикален начин. Спомнете си суровите санкции, които САЩ наложиха на Венецуела, Иран и Северна Корея. Да, те отслабиха техните икономики, но не промениха политиката им така, както биха искали във Вашингтон.
Вторият проблем е, че санкциите сравнително лесно могат да бъдат заобиколени, поне частично, като с течение на времето, „вратичките” за заобикалянето им ще стават все повее. Американските санкции са най-ефективни по отношение на доларовите транзакции с участието на банковата система на САЩ. Държавите, стремящи се да заобиколят санкциите, намират начини да осъществяват транзакциите с помощта на небанкови и недоларови механизми. Тоест, можем да очакваме ръст на броя на сделките с Русия в рубли, рупии, юани и други недоларови валути.
Третият проблем е, е по-голямата част от света не вярва в санкциите, освен това не е склонна да взема страна в руско-украинския конфликт. В тази връзка, нека си припомним страните и регионите наложили санкции на Русия – САЩ, Великобритания, ЕС, Япония, Сингапур, Нова Зеландия и още няколко, чието общо население е едва 14% от световното.
Четвъртият проблем е бумеранговият ефект. Санкциите срещу Русия вредят не само на нея, но и на цялата световна икономика, увеличавайки прекъсванията в логистичните вериги, инфлацията и недостига на продоволствие. Ето защо много европейски държави, най-вероятно, ще продължат да внасят газ и петрол от Русия, затова и Унгария, а може би и някои други европейски страни, ще се съгласят да плащат на руснаците в рубли. Освен това, бумеранговият ефект вероятно ще навреди на демократите на междинните избори в САЩ през ноември 2022, защото инфлацията изяжда доходите на избирателите.
Петият проблем е нееластичното (т.е. нечувствително спрямо цената) търсене на руския износ на енергоносители и пшеница. Със съкращаването на обема на руския износ, световните цени на тези стоки нарастват. В крайна сметка, Русия може да реализира по-малки експортни обеми, но ще получи почти същите или дори по-големи експортни постъпления.
Шестият проблем е геополитически. Другите държави, и най-вече Китай, разглеждат руско-украинския сблъсък (най-малкото, частично), като конфликт, в който Русия се съпротивлява на разширяването на НАТО в Украйна. Ето защо, Пекин вече нееднократно изтъква, че законните интереси на Русия са поставени на карта в „специалната операция” на Путин.
САЩ не спират да повтарят, че НАТО е чисто отбранителен алианс, но Русия, Китай и мнозина други, мислят различно. Те гледаха негативно на бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999, на присъствието на пакта в Афганистан, в течение на 20 години, след 11 септември, както и на бомбардировките на НАТО срещу Либия в резултат от които беше свален Муамар Кадафи. Руските лидери възразяват срещу разширяването на НАТО на изток още от самото му начало, т.е. от втората половина на 90-те години на миналия век, когато към пакта се присъединиха Чехия, Унгария и Полша. Показателно е, че когато Путин призова НАТО да прекрати разширяването си към Украйна, Байдън демонстративно отказа да преговаря с Русия по този въпрос.
С други думи, много държави, включително Китай, не подкрепят глобалния натиск върху Русия, който може да доведе до разширяването на НАТО. Останалият свят иска мир, а не победа на САЩ или НАТО в прокси-войната с Русия.
Съединените щати биха искали Путин да претърпи поражение, а оръжията на НАТО да нанесат огромен и тежък удар по руските сили. Вярно е обаче, че в хода на този процес Украйна се руши. Русия едва ли ще признае, че е претърпяла поражение и ще отстъпи. Тя има по-големи шансове за ескалация – потенциално, дори използвайки ядрено оръжие. Тоест, военната техника на НАТО може да нанесе огромна вреда на Русия, но не може да спаси Украйна.
Всичко това означава, че стратегията на САЩ в крайна сметка може да обезкръви Русия, но не може да спаси Украйна. Това може да стори само постигането на мирно споразумение. На практика, сегашният подход ще ерозира икономическата и политическа стабилност в целия свят и може да раздели света на пронатовски и антинатовски лагери, което ще се окаже в дълбока дългосрочна вреда за Съединените щати. Затова американската дипломация наказва Русия, но без да има особени шансове за реален успех за Украйна или за интересите на САЩ. Реалният успех би бил руските войски да се приберат в родината си, а сигурността на Украйна да бъде гарантирана. Този резултат обаче може да бъде постигнат само на масата за преговори.
Ключова стъпка за САЩ, съюзниците им от НАТО и Украйна е ясното заявление, че НАТО няма да се разширява за сметка на Украйна, ако Русия прекрати специалната операция и се изтегли от Украйна. Тогава държавите, свързани с Путин, както и онези, които не подкрепят нито една от страните, ще кажат на руският президент, че след като е успял да спре разширяването на НАТО, е дошло време Русия да напусне бойното поле.
Разбира се, преговорите могат да се провалят, ако исканията на Русия бъдат сметнати за неприемливи. Длъжни сме обаче, поне да опитаме и наистина да се постараем максимално за да видим, дали може да бъде постигнат мир чрез признаването на неутралитета на Украйна, подкрепен от съответните международни гаранции.
Всички гръмки думи на Байдън – за оттеглянето на Путин от властта, геноцида и военните престъпения – няма да спасят Украйна. Най-добрият шанс Украйна да бъде спасена са преговорите, които да донесат мир. Ако дадат приоритет на мира, а не на разширяването на НАТО, САЩ биха си осигурили подкрепата на много повече страни по света и по този начин биха помогнали за настъпването на мир в Украйна, както и за сигурността и стабилността в целия свят.
*Авторът е известен американски икономист, професор в Колумбийския университет, статията е публикувана от CNN - https://www.jeffsachs.org/newspaper-articles/ck2hajlg7zd5m89wdhxldn2me6b8lf