17
Вт, Май
26 Нови статии

Кой е агресорът: Русия или НАТО?

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Британският министър на отбраната Бен Уолъс обоснова по следния начин решението на страната ни да достави противотанкови ракети на Украйна - според него е налице "законна и реална причина за тревога" във връзка с това, че около сто хиляди руски военни, които са концентрирани на украинско-руската граница, могат да бъдат използвани за осъществяване на въоръжена интервенция.

Председателят на Комисията по отбраната в Палатата на общините Тобиас Елууд беше още по-категоричен, заявявайки: "боя се, че нахлуването на руските войски е неизбежно и ще се случи скоро".

Вероятно бихме се отнесли по-сериозно към тези панически изказвания, ако темата не е толкова изтъркана. Истината и, че чуваме подобни твърдения от различни западни политици вече почти година. Още през април 2021 външният министър на Украйна, застанал рамо до рамо с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, заяви същото. Оттогава насам безброй западни лидери, подкрепяни от големите медии, продължават да ни досаждат с подобни твърдения. И в зависимост от това, колко страшна искат да представят Русия, броят на руските войски, ангажирани в едни или други учения, може или да нараства, или да намалява. Неизменно обаче остава предполагаемото намерение на Русия на Путин да нахлуе в Украйна - поне така изглежда в очите на Запада.

Въпреки всички тези твърдения обаче, вече измина цяла година, а Русия все още не е предприела това, което постоянно ни внушават, че много иска да направи. И за това си има причина: всъщност Кремъл не желае да нахлува в Украйна.

Действително, западните медии публикуват безброй статии с фалшиви "психологически" анализи относно носталгията на Путин по Руската империя и тъгата, която изпитва "за времената, когато Съветският съюз беше велика държава". На свой ред, западните политици уверено разсъждават за гнусните цели на Русия и нейните непрекъснато нарастващи амбиции. Само че подобни карикатурни разсъждения, пропити от предразсъдъците от ерата на студената война, а нерядко и от откровена русофобия, не издържат на трезвия анализ. Всъщност, те са просто отражение на маниакалните фантазии на определени кръгове на Запад.

Истината е, че руските лидери не искат пълномащабна война в Украйна - всъщност, те искат нещо съвсем друго. И ние го знаем, не защото притежаваме огромни познания в сферата на военната стратегия, кремлинологията или пък за психологията на Путин, а просто защото руската държава многократно и недвусмислено декларира своите цели. Както заяви след поредния кръг на преговорите с НАТО, САЩ и ОССЕ руският зам. външен министър Сергей Рябков: "смятаме за абсолютно необходимо да бъде гарантирано, че Украйна никога няма да стане член на НАТО".

Именно това е "ядрото" на напрежението по границата с Украйна. Не агресивният експанзионизъм на Русия, а експанзионизмът на НАТО.

В края на краищата, след края на студената война, именно НАТО разширяваше сферата си на влияние все по на изток. През 1997 Алиансът примами във военните си прегръдки Унгария, Полша и Чехия. Бившите съветски републии Литва, Латвия и Естония, както и България, Румъния, Словакия и Словения бяха приети в НАТО през 2004, през 2009 - Хърватска и Албания, през 2017 - Черна гора, а през 2020 - Северна Македония.

На своята среща на върха в Букурещ през 2008 пък, алиансът твърдо заяви, че Грузия и Украйна също "ще станат членове на Северноатлантическия договор". Предвид очевидната решимост на НАТО да разщирява своето присъствие в едно единствено направление - към границите на Русия, опасенията на Москва относно Алинса едва ли могат да се смятат за необосновани. Както заяви Путин в прословутата си реч в Мюнхен през 2007: "имаме правото да попитаме, против кого е насочено това разширяване?".

Освен това, какво всъщност представлява НАТО? Първоначалната цел на този алианс, основан през 1949 и започнал реалнно да функционира през 1952, беше да защити Европа от евентуална съветска инвазия или, както се изрази първият генерален секретар на пакта лорд Исмей, НАТО беше създадена "за да държи Русия вън от Европа, САЩ - вътре, а германците - долу". Тоест, това беше военният център на студената война, институция официално създадена именно за да противодейства на Съветска Русия.

След края на студената война обаче, НАТО не само че не остана в историята, но стана по-активна, тъй като отчаяно си търсеше нови цели, с които да легитимира съществуването си. Алиансът бомбардира босненските сърби през 1995, участва в ивтервенция и окупацията на Афганистан през 2001-2021, оглави интервенцията в Либия през 2011 и, както вече отбелязах, на практика подчини, т.е. включи в състава си, почти всички европейски държави на запад от Русия. По този начин пактът практически увеличи военно си присъствие и то в "задния двор" на Руската Федерация, разполатайки многонационални бойни групи в държавите от Прибалтика, изпрати военни кораби в Черно море и разположи нови въръжения в Полша, в която провежда мащабни военни учения.

Ето защо, когато Русия оценява сегашната ситуация в Украйна, когато чува призивите на украинския президент Владимир Зеленски към НАТО да бъде ускорено приемането на страната му в Алианса, тя, съвсем разбираемо, вижда в това заплаха за себе си. И тъкмо това е причината тези руски войски да стоят вече над девет месеца на границата с Украйна. Не, защото Русия е агресивна и ирационална имперска сила, а защото е отбраняваща се държава, която също има своите страхове. Присъствието на нейните войски е предупреждение към НАТО за необходимостта да спре. А също и опит Алиансът да бъде стимулиран да поднови диалога, както и коз в пазарлъка с него. Ясно е, какво искат руснаците в момента – да спре разширяването на НАТО на Изток. Ясно е и, защо го искат – защото не желаят наличието на постоянна военна заплаха по своите граници.

Преди срещата си със своя руски колега Сергей Лавров на 18 януари 2022, новият германски външен министър Аналена Бербок заяви, че „единственият път пред нас е дипломацията”. Според някои, думите и са били предупреждение към Русия. Струва ми се обаче, че държавите от НАТО също биха постъпили правилно, ако се вслушат в съвета и.

 

* Авторът е анализатор на британското списание Spiked

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика