17
Вт, Май
26 Нови статии

Къде свършва разширяването на НАТО?

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Наистина ли вярваме, че Путин до безкрайност ще се примирява с обкръжаването на страната му от един алианс, създаден за да блокира Русия?

След падането на Берлинската стена през 1989 и разпадането на Варшавския пакт, станахме свидетели и на разпадането на СССР. При това то не приключи след като 14-те съветски „републики” се обявиха за независими от Москва: всъщност с това разпадът едва започна. Приднестровието се отдели от Молдова.

Южна Осетия и Абхазия излязоха от състава на Грузия. Чечения опита да се откъсне от Русия, но след две жестоки войни, отново се оказа под контрола на Москва. Крим и Донбас пък бяха отделени от Украйна.

Какво е общото между Украйна, Молдова и Грузия, освен споменатите по-горе „ампутации”, осъществени след студената война със съдействието на Русия? И трите се стремят да влязат в НАТО и заедно с това да поискат и получат военни гаранции, съобразно чл.5 от Устава на пакта, които задължават Съединените щати да воюват срещу Русия за да възстановят суверенитета и териториалната цялост на въпросните страни,  в случай на нападение срещу тях.

Напълно обяснимо е, защо тези три държави искат да задължат САЩ да се сражават на тяхна страна. Не е ясно обаче, защо САЩ следва да им дават такива военни гаранции? Защо да рискуваме война с разполагащата с ядрено оръжие Русия от името на нации, които никой никога не е смятал за жизненоважни за американските интереси?

Замислете се, колко държави бяха приети в НАТО, получавайки по този начин военни гаранции от САЩ след 1991? Цели 14: Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Полша, Словения, Литва, Латвия, Естония, Албания, Хърватска, Черна гора и Северна Македония. Тези 14 нови членове на НАТО представляват по-рисковано разширяване на военните ангажименти на САЩ, отколкото самото създаване на Алианса, в първоначалния му вид, когато той трябваше да защитава десет държави от Западна Европа.

Днес обаче, Алиансът защитава цели 29 държави, много от които са разположени дълбоко в Източна Европа. И въпреки това, се говори за по-нататъшно разширяване на НАТО.

Както вече споменах, Грузия и Украйна се стремят да влязат в НАТО, задължавайки по този начин САЩ да се сражават на тяхна страна с Русия. Две други държави – Швеция и Финландия, обсъждат възожността да се откажат от традиционния си неутралитет за да станат членове на НАТО и да получат военни гаранции от САЩ. Впрочем, Босна и Херцеговина също е кандидат за членство в Алианса. Ще припомня, че нейна столица е Сараево, където през 1914 е убит австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд, което пък става непосредствения повод за Първата световна война.

Твърди се, че в края на студената война Михаил Горбаов е заявил на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че Русия ще се съгласи с обединяването на Западна и Източна Германия, ако САЩ гарантират, че НАТО няма да се разширява повече на изток. Независимо, дали това е вярно, нима не можем да разберем, защо един руски националист, като Владимир Путин, смята, че се опитват за затворят страната му в клетка и застрашават сигурността и, след като алиансът НАТО, създаден именно за сдържането на Русия, включи в състава си още 14 държави, повечето от които бяха бивши съюзници или републики на рухналия СССР?

Както се отбелязва по този повод в публикуваната на 9 януари 2022 редакционна статия на The New York Times: „Загрижеността на г-н Путин не бива да бъде игнорирана. Ако Украйна влезе в НАТО, Алиансът би получил 1200-милна сухопътна граница с Русия, а нито една голяма държава не би реагирала спокойно на това, колкото и гръмко да заявяват от Алианса, че той има изключително отбранителен характер”.

Ето какво се казва в чл.5 от Устава на НАТО: „Страните са съгласни, че въоръженото нападение срещу една или няколко от тях... се смята за нападение срещу всички и, следователно, се съгласяват, че ако бъде осъществено такова въоръжено нападение, всяка от тях ще окаже помощ на въпросната страна или страни, подложени на нападение, предприемайки такива действия, каквито сметне за необходимо, включително използване на въоръжена сила за възстановяване и поддържане на сигурността в района на Северния Атлантик”.

Съдейки по всичко, „северноатлантическият район” вече се простира чак до Източна Балтика и Балканите. А, ако Украйна и Грузия бъдат приети в НАТО, Северноатлантиеският регион ще включва също и Кавказ, както и пет от шестте черноморски държави. Извън НАТО ще остане само Русия.

На 7 януари държавният секретар Антъни Блинкен заяви, че: „НАТО никога не е общавала да не приема нови членове, пактът не можеше или не искаше да прави това и преди”. Това обаче са пълни глупости. Няма изискване САЩ да приемат в НАТО когото и да било, още по-малко  пък всички страни, подали молба за членство. Независим по какви причини става това, Алиансът е в правото си да наложи вето на всеки кандидат. А избягването на войната с Русия е достатъчна причина за това.

Предвид непрекъснатата експанзия на НАТО в Централна и Източна Европа след студената война, Америка следва да си зададе въпроса: ако рискът от война с Русия нараства с приемането на всеки нов член, разположен в близост от нейните граници, защо го правим? Искаме ли да пресечем всички „червени линии” на Русия? Вярваме ли, че Путин ще се примирява до безкрайност с обкръжаването и сдържането на страната му от един алианс, създаден именно за блокирането на Русия?

Американските президенти Хари Труман, Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър и Роналд Рейтън често са се разминавали в позициите си, но са били единодушни по един въпрос: военните гаранции на САЩ и НАТО следва да се ограничат до река Елба. Отвъд тези граници ние се сражавахме с СССР с оръжието на дипломацията, политиката и икономиката, а не с военни средства.

Впрочем, как ли бихме реагирали ние, американците, ако бяхме претърпели поражение в студената война и малко по-късно видим руски военни кораби в езерото Онтарио или пък разберем, че Канада е поискала и получила военни гаранции от Москва?

 

*Авторът е известен американски геополитик и бивш кандидат за президент на САЩ на предварителните избори на Републиканската партия

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика