17
Вт, Май
26 Нови статии

Мястото на Афганистан в централноазиатската геополитика на Анкара

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

По време на провелата се в края на декември 2021 в Исламабад извънредна среща на държавите от Организацията за ислямско сътрудничество турският външен министър Мевлют Чавущоглу се срещна с изпълняващия длъжността външен министър на Афганистан Амир Хан Мутаки.

Веднага след това Анкара обяви, че възнамерява, съвместно с Катар, да предложи на Движението „Талибан” двете страни да поемат управлението на петте летища в Афганистан, включително това в столицата Кабул. За целта турски експерти ще посетят първо Катар, а след това и Афганиста за да обсъдят съвместната експлоатация на кабулското летище, което обслужва всички международни полети и през което минава основния поток от хуманитарната помощ за афганистанските граждани. Талибаните очевидно са заинтересовани от предожението на Анкара, тъй като след оттеглянето на американските сили и паническото бягство на повечето от подготвените от тях местни специалисти, столичното летище изпитва остър недостиг на оборудване и обслужващ персонал. Тоест, помощта на Турция и Катар би им била изключително полезна. Впрочем, това се отнася и за обикновените афганци, защото от нормалното функциониране на летищата зависят доставките на хуманитарна помощ – тъй като страната няма излаз на море, почти всички те се осъществяват по въздуха.

В последно време, заинтересованите от присъствието си в Афганистан държави и най-вече Китай и Пакистан, активно заемат различни ниши в тази страна, а една от малкото все още незаети е експлоатацията на летищата и гарантирането на сигурността им. Затова Турция и Катар бързат да овладеят тази ниша.

На фона на катастрофалната хуманитарна ситуация в Афганистан, в края на 2021 талибаните вече започнаха преговори с представители на ЕС за оказване на съдействие за възстановяване работата на афганистанските летища. В тях участват членът на ръководството на Движението „Талибан” Амир Хан Мутаки, изпълняващ функциите на външен министър на страната, както и министрите на здравеопазването, финансите, вътрешните работи и шефът на разузнаването. От европейска страна пък, в преговорите взе участие специалният представител на ЕС за Афганистан Томас Никълсън. Те обаче не се оказаха особено успешни, защото европейската помощ се обвързва с формирането на „инклузивно правителство” в Кабул, укрепване на демокрацията и гарантиране на равен достъп на жените в училищата. Освен това, от талибаните бяха поискани гаранции, че Афганистан в никакъв случай няма да се превърне в база за каквито и да било организации и групировки, застрашаващи сигурността на други народности, етнически групи и държави.

В тази ситуация, Анкара разчита, че талибаните, които са в икономическа и политическа изолация, ще реагират положително на турското предложение, защото то би им помогнали да я преодолеят. Затова Турция, ползвайки подкрепата на стария си съюзник Катар, възнамерява – поемайки управлението на афганистанските летища – да разшири влиянието си в Афганистан, претендирайки за статут на основен център не само на тюркските народи, но и на водеща мюсюлманска държава в региона. Още повече, че според Анкара, Турция вече е била такава по времето на Османската империя. Навремето Афганистан също е бил в сферата на нейното влияние, а ислямът се е асоциирал най-вече с Истанбул и Турция.

Турция разчита, че плановете и да поеме управлението на афганистанските летища ще бъдат подкрепени и от Запада, предвид факта, е още от самото начало 2000 турски военни участваха в състава на международния контингент в рамките на мисията на ISAF в Афганистан. От юни 2002 до февруари 2003, а след това и от февруари до август 2005 отговорността за мисията, в която участваха 43 държави, включително България, беше възложена на турски генерали. Основната задача на Турция в Афганистан беше именно да гарантира сигурността на летището в Кабул. Ще припомня, че още през юни 2021, по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел, турският президент Ердоган и американският му колега Байдън обсъдиха възможността Турция да гарантира сигурността на столичното летище след изтеглянето на американските войски от Афганистан. По принцип, подкрепата на Вашингтон за тези турски амбиции е разбираема, защото Турция е ключов член на НАТО, а американците винаги са склонни да оставят във временно изоставените от тях региони някой, който да следи за развитието на събитията. Тоест, не можем да изключваме, че такъв опитен политик като Ердоган е поискал и получил нещо достатъчно сериозно от американската страна.

Целите на Анкара обаче не се изчерпват с гарантиране сигурността на летището. Още преди талибаните да завземат Кабул, Анкара беше убедена, че може да си извоюва ключова роля в Афганистан, който да се превърне в своеобразна златна мина за нея. При това Турция няма предвид само контрола над афганистанския наркотрафик, но и над богатите находища на различни полезни изкопаеми, включително желязна руда, мед злато, редки метали и, евентуално, петрол. Впрочем, Ердоган има и силен личен интерес към все още ненапълно проучените уранови залежи в страната, които ще са изключително полезни за Турция след изграждането на първата и АЕЦ и заявените от турския президент през 2019 амбиции в ядрената сфера. Ще припомня също, че по някои оценки запасите от литий в Афганистан са съпоставими с тези на находищата в Боливия. Според експертите, общата стойност на предполагаемите залежи от полезни изкопаеми в Афганистан варира между 1 и 3 трилиона долара, при това става дума за едва 30% от територията  на страната, които са проучени от Геоложката служба на САЩ (USGS).

Впрочем, в политиката си за „сближаване с Афганистан”, Анкара разчита и на „религиозния фактор”, предвид нееднократните изказвания на говорителя на Движението Талибан (включително пред британската ВВС и турската телевизия “A Haber”), че талибаните искат да поддържат добри отношения с Турция, защото двете страни са „братя по вяра”. Този аргумент веднага бе подет от турския президент Ердоган, който не пропуска нито една възможност да разиграе „религиозната карта”, твърдейки, че: „В Турция няма нищо, което да противоречи на вярата на талибаните”.

Освен това, контролът над афганистанските летища е много важен за Анкара поради оправданите и опасения от потока афгански бежанци към ЕС, през турска територия. Заради опасенията си в тази връзка Турция дори започна да изгражда стена по границата си с Иран. От друга страна, Анкара очевидно се опитва да стане посредник между Запада и талибаните, за да подобри имиджа си в очите на Вашингтон и Брюксел.

Накрая, стремейки се да укрепи турските позиции в Афганистан, Ердоган преследва и личните си амбиции, разчитайки, при положително за него развитие на събитията, да посрами имперските претенции на САЩ и Великобритания, които така и не можаха да се справят с афганистанската „гробница на империите”.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика